Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

Б. Ц. Членове:

Д. П. М. Т. при секретар

С. Т. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията

М. Т. по административно дело № 2467/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Б. и от „СИТИ ИНВЕСТ ПРОПЪРТИ“ ЕООД, чрез адв. К. срещу Решение № 43109 от 23.12.2025 г., постановено по адм. дело № 9840/2025 г. по описа на Административен съд - София - град.

Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София при ЦУ на НАП обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р-22221424004636-091-001/07.04.2025 г., издаден от С. П. П. - орган, възложил ревизията, и В. Г. Г. - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 661 от 03.07.2025 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /“ОДОП“/ - София, в частта с която по отношение на „СИТИ ИНВЕСТ ПРОПЪРТИ“ ЕООД са установени допълнителни задължения за ДДС в следствие на отказано право на данъчен кредит от доставчиците „ЕВРО ТРЪК 777“ ЕООД, „АГРО ЕКО КЪМПАНИ“ ЕООД и „ЮНИК СТАНДАРТ“ ЕООД, в размер на 33 870.25 лв., ведно с начислени лихви за забава в размер на 4 324.41 лв.

В касационната жалба са наведени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва се извода на съда за реалност на фактурираните доставки. С изложени доводи по съществото на спора се иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на жалбата. Претендират се разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

„СИТИ ИНВЕСТ ПРОПЪРТИ“ ЕООД обжалва решението в частта, отхвърляща жалбата му срещу Ревизионен акт № Р-22221424004636-091-001 от 07.04.2025 г., потвърден с Решение №661/03.07.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП – София, с която на дружеството са установени задължения за ДДС поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „А. С. ООД, „Валекс Пи“ ЕООД, „Ем Ем Строй 79“ ЕООД, „ЮНИК СТАНДАРТ“ ЕООД и от „СИД ЕНТЪРПРАЙЗ“ ООД и „М. В. ЕООД, в размер на 48 541.39 лв., ведно с начислени лихви за забава в размер на 6 197.57 лв.

Касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът излага подробни мотиви за реалност на фактурираните доставки и за неправилност на изводите на административния съд. Иска се Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София – град в обжалваната част и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени ревизионния акт в цялост. Претендират се разноски за две съдебни инстанции.

Директорът на Дирекция „ОДОП“ – София в съдебно заседание чрез юрк. С. поддържа касационната жалба и оспорва жалбата на „СИТИ ИНВЕСТ ПРОПЪРТИ“ ЕООД.

„СИТИ ИНВЕСТ ПРОПЪРТИ“ ЕООД, чрез адв. К. в съдебно заседание поддържа подадената касационна жалба и оспорва жалбата на директора на Дирекция "ОДОП" – София.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими.

Разгледани по същество – касационната жалба на директорът на Дирекция „ОДОП“ – София е неоснователна, а на „СИТИ ИНВЕСТ ПРОПЪРТИ“ ЕООД – основателна.

Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил Ревизионен акт № Р-22221424004636-091-001 от 07.04.2025 г., издаден от С. П. П. - орган, възложил ревизията, и В. Г. Г. - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 661 от 03.07.2025 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. София, с който на „СИТИ ИНВЕСТ ПРОПЪРТИ“ ЕООД са установени допълнителни задължения за ДДС поради отказано право на данъчен кредит по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на 82 411.64 лв. за данъчни периоди от 01.12.2023 г. до 31.07.2024 г. и начислени са лихви за забава в размер на 10 521.98 лв.

След проследяване на извършените процесуални действия от органите по приходите в хода на ревизията, решаващият съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, в кръга на определените им правомощия, в изискуемата форма.

Съдът е очертал спорния по делото въпрос, а именно дали доставките по фактурите, издадени от посочените в ревизионния акт доставчици са реално осъществени.

Според административният съд, изводите на ревизиращите органи за липса на основания за признаване правото на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, поради липса на действително осъществени доставки по фактури от м. 01.2024 г. с ДДС в размер на 10 900,12 лв. и предмет на доставките по договор с доставчик „ЕВРО ТРЪК 777“ ЕООД, по 6 фактури в м. 07.2024 г., с ДДС в размер на 13 341,66 лв. и предмет на доставките СМР по договор с „АГРО ЕКО КЪМПАНИ“ ЕООД и по фактури с предмет доставки на стоки /строителни материали/ в размер на 9628.47 лв. с доставчик „ЮНИК СТАНДАРТ“ ЕООД са неправилни.

Съдът е посочил, че от представените преки и косвени доказателства, а именно договори и приемо-предавателни протоколи, съдържащи достатъчно индивидуализиращи белези на процесните стоки и услуги по вид, място на полагане/предаване и на формиране на цената, се установява механизма на процесните доставки. Решаващият състав е изложил мотиви, че липсата на доказателства за кадрова и техническа обезпеченост на доставчика, на които се позовават приходните органи не могат да бъдат самостоятелни основания за отказ на правото на данъчен кредит, като в този смисъл се е позовал на практиката на СЕС.

По отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактури №0000006317/29.02.2024 г. и №0000006387/26.03.2024 г., с доставчик „АВТО СТРОЙ“ ООД с ДДС в общ размер на 18 192,37 лв. и предмет на доставките строителни материали съдът е приел жалбата за неоснователна. Приел е, че съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не навежда на извод за реалност на доставките на стоки по процесните фактури по смисъла на чл. 14, пар. 1 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 6 от ЗДДС. Посочил е, че представеният договор от 20.02.2024 г. не може да се обвърже с предмета на спорните фактури, тъй като не съдържа уговорки относно вид и стойност на конкретни стоки, както и че плащането е по банкова сметка, която не е с титуляр „АВТО СТРОЙ“ ООД и не фигурира в базата данни на банката. При сравнение на подписите на управителя на „АВТО СТРОЙ“ ООД, положени в представените при ревизията документи и тези, представени в Търговския регистър съдът е констатирал разлика – в представените от жалбоподателя документи отчетливо е наблегнато на първата буква от името на управителя, каквото не съществува в документите с нотариална заверка на подписа. Установеното, според съда, не може да се приеме като полагане на дължимата грижа на добрия търговец към делата му при избор на надежден търговец, от който да купува и да заплати стоките си.

Относно доставките по фактури, издадени от „ВАЛЕКС ПИ“ ЕООД съдът е приел, че представените по отношение на този доставчик документи са еднотипни – офертата и протокола за изпълнени СМР са с напълно еднакво съдържание, което навежда на документално оформление на отношенията, на които не съответстват реални стопански операции. Според решаващият състав на съда е налице и отчетлива разлика между подписа на управителя на доставчика, представен с нотариална заверка в Търговския регистър и този, положен в представените в хода на ревизията документи.

Във връзка с отказаното право на приспадане на данъчен кредит по 5 броя фактури за м. 12.2023 г. с ДДС в размер на 7 608,50 лв. и предмет на доставките материали с доставчик „ЕМ ЕМ СТРОЙ 79“ ЕООД съдът също е приел жалбата за неоснователна. Този извод решаващият състав е мотивирал сочейки, че в представените към всяка фактура приемо-предавателни протоколи под подписите на „предал“ и „приел“ не са посочени имена на физически лица и не е посочено конкретно място на приемо-предаване.

За неоснователна е приета и жалбата във връзка с отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактури с доставчик „„ЮНИК СТАНДАРТ“ ЕООД с предмет положен труд с мотиви, че по отношение на положения труд по делото не са ангажирани доказателства относно начина на формиране на стойността на тази услуга.

Решаващият състав е споделил изводите на органите по приходите и по отношение на отказаното право на данъчен кредит в размер на 1 608,60 лв. на основание чл. 70, ат. 1, т. 2 от ЗДДС по фактури, издадени от „СИД ЕНТЪРПРАЙЗ“ ООД и „М. В. ЕООД. Посочено е, че ревизираното лице не е ангажирало доказателства, от които да се установи, че закупените стоки са използвани в дейността на дружеството.

Решението на административния съд e валидно, допустимо, но частично неправилно.

По касационната жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София при ЦУ на НАП:

Правилно административният съд е приел, че осъществяването на доставки на услуги и стоки е основна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, материално правна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит е наличието на действително извършена облагаема доставка на стока към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката. По силата на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие и изискуемостта на данъка по доставки на стоки настъпват, когато правото на собственост върху стоките бъде прехвърлено, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик. По отношение на доставките на услуги, правото на данъчен кредит възниква към момента на настъпване на данъчно събитие, а именно: извършване на услугите.

В съответствие с доказателствата по делото са изводите на съда, че по фактури, издадени от „„ЕВРО ТРЪК 777“ ЕООД, „АГРО ЕКО КЪМПАНИ“ ЕООД и „ЮНИК СТАНДАРТ“ ЕООД е установено осъществяване на доставки, поради което неправилно на ревизираното лице не е признато правото на данъчен кредит в общ размер на 33 870.25 лв.

От представените документи се установява, че договорените доставки на стоки/услуги са действително извършени. Както правилно е установил административния съд, за доставките са представени договори, фактури и приемо-предавателни протоколи към всяка една от фактурите. Тези доказателства, обсъдени в цялост, обосновават извод за реалност на доставките. Представените от ревизираното лице частни документи не са били оспорени относно тяхната автентичност по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и 2 от ДР на ДОПК. При неоспорване на посочените документи, в тежест на приходните органи е било да установят, че е налице знание у получателя за наличие на извършена от доставчиците му данъчна измама. При категорично установяване на тези обстоятелства, в правомощията на ревизиращите органи е да откажат на получателя правото на приспадане на ДДС по спорните фактури. Такова доказване за данъчна измама и за знание приходните органи не са установили и като е отменил ревизионния акт в тази му част съдът е постановил правилно решение.

По отношение на обезпечеността на доставчиците на стоки и услуги нееднократно Върховният административен съд в свои решения прима, че получателят не може да бъде държан отговорен за това, че доставчиците му нямат кадрова, материална и техническа обезпеченост, тъй като той не може да ги контролира, респ. да отговаря за техни действия и/или бездействия, установени в хода на ревизията. В този смисъл е и практиката на СЕС по дела С-285/09, решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11, С-324/11, С-643/11, С-78/12, С-18/13 и др.

Поради изложеното настоящият касационен състав намира, че съдът правилно е отменил ревизионния акт в тази му част, като е приел, че данъчният кредит следва да бъде признат.

По касационната жалба на „СИТИ ИНВЕСТ ПРОПЪРТИ“ ЕООД:

Изводът на административния съд, че не са доказани доставките по фактури издадени от „А. С. ООД, „Валекс Пи“ ЕООД, „Ем Ем Строй 79“ ЕООД и „ЮНИК СТАНДАРТ“ ЕООД, както и тези от „СИД ЕНТЪРПРАЙЗ“ ООД, и „М. В. ЕООД, по които е ползван данъчен кредит в размер на 48 541.39 лв. е в противоречие с доказателствата по делото и материалния закон.

От събраните писмени доказателства се установява наличието на облигационни отношения между получателя на доставките и издателите на фактурите, съответно извършване на услугите. Както е посочено и в решението на административния съд, спорните фактури за доставки услуги са осчетоводени и от страна на ревизираното лице са представени доказателства, които установяват изпълнение на възложената работа/извършване на доставките - договори, приемо-предавателни протоколи и др. Първоинстанционният съд е обсъдил представените частни документи във връзка с останалите доказателства по делото, но необосновано е приел, че същите не доказват реалност на доставките.

В тази връзка следва да се посочи, че по отношение на фактурите с доставчик „АВТО СТРОЙ“ ООД като доказателства за реалност на същите са представени договор и два броя приемо-предавателни протоколи, които съдържат достатъчно индивидуализиращи белези на процесните стоки по вид, място на полагане/предаване и на формиране на цената. Обстоятелството, че в една част от текста на протоколите е посочено че се предават "мебели" очевидно представлява техническа грешка, доколкото протоколите съдържат подробна индивидуализация на всяка една стока и предаденото количество. Посоченото от съда, че плащането не е извършено по банковата сметка на дружеството, посочена във фактурите по никакъв начин не опровергава извода за извършено плащане по процесните фактури, като индиция за реалност на доставките. Към фактурите са представени вносни бележки за плащане на сумите по фактурите по банкова сметка на доставчика. Ирелеватни за дължимата преценка са аргументите на съда относно установената от същия разлика между подписа на управителя на доставчика, представен с нотариална заверка в Търговския регистър и този, положен в представените в хода на ревизията документи. Автентичността на документите не е оспорена в хода на съдебното производство от Директора на Дирекция "ОДОП", поради което неправилно същите не са ценени от административния съд.

По отношение на фактурите с доставчик „Валекс Пи“ ЕООД са представени договор и приемо-предавателни протоколи /обр. 19/ за извършени СМР, както и оферта. От съвкупния анализ на представените документи безспорно се установява механизма на процесните доставки на услуги. Необоснован е извода на съда за "отчетлива" разлика между подписа на управителя на доставчика, представен с нотариална заверка в Търговския регистър и този, положен в представените в хода на ревизията документи, тъй като автентичността на документите не е оспорена в хода на съдебното производство. Поради това неправилно съдът е приел, че отчетливата разлика между подписите дискредитира доказателствената стойност на представените документи.

По отношение на фактурите с доставчик „Ем Ем Строй 79“ ЕООД, освен спорните фактури са представени приемо-предавателни протоколи към всяка една фактура съдържащи ясна индивидуализация на стоките и начина на формиране на цената. Аналогични са изводите на настоящият касационен състав и по отношение на фактурите с доставчик „ЮНИК СТАНДАРТ“ ЕООД, като следва да се посочи, че от представените от ревизираното дружество доказателства се формира обоснован извод за реалност на предоставените услуги.

По отношение на фактурите с доставчик „СИД ЕНТЪРПРАЙЗ“ ООД, и „М. В. ЕООД настоящата инстанция счита за основателни възраженията на ревизираното дружество, че предметът на доставките по спорните фактури е свързан именно с посочената от дружеството основана дейност на именно: отдаване под наем на недвижими имоти офиси, жилищни помещения и паркоместа.

За да възникне задължение за начисляване на ДДС следва да е установено по несъмнен начин, че данъчно задълженото лице е извършило доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, т. е. че е прехвърлило в полза на трето лице правото да се разпорежда с вещ като собственик, или че е извършило съответните услуги.

При тези факти и предвид липсата на обективни данни, установени от органите по приходите за злоупотреба и наличие на данъчна измама, следва да се приеме, че данъчно събитие е настъпило, данъкът е станал изискуем и правото на данъчен кредит е възникнало - чл. 68, ал. 2 ЗДДС.

По изложените съображения, решението на административния съд в частта му, с която е отхвърлена жалбата на „СИТИ ИНВЕСТ ПРОПЪРТИ“ ЕООД против ревизионния акт следва да се отмени, като се постанови отмяна на ревизионния акт в тази му част. Решението следва да се отмени и в частта, с която в полза на Национална агенция по приходите са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 029.12 лева. В останалата част решението следва да се остави в сила.

С оглед изхода на делото, Националната агенция за приходите следва да се осъди да заплати на „СИТИ ИНВЕСТ ПРОПЪРТИ“ ЕООД разноски общо в размер на 6 502.02 евро, от които 6 252 евро адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, 224.46 евро - държавна такса и 25.56 евро държавна такса за първоинстанционно производство.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №43109/23.12.2025 г., постановено по адм. дело № 9840/2025 г. по описа на Административен съд София - град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на „СИТИ ИНВЕСТ ПРОПЪРТИ“ ЕООД срещу Ревизионен акт № Р-22221424004636-091-001 от 07.04.2025 г., потвърден с Решение №661/03.07.2025 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП – София, в частта му, с която на дружеството са установени задължения за ДДС поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „А. С. ООД, „Валекс Пи“ ЕООД, „Ем Ем Строй 79“ ЕООД, „ЮНИК СТАНДАРТ“ ЕООД, „СИД ЕНТЪРПРАЙЗ“ ООД, и „М. В. ЕООД, в размер на 48 541.39 лв., ведно с начислени лихви за забава в размер на 6197.57 лв. и в частта, с която „СИТИ ИНВЕСТ ПРОПЪРТИ“ ЕООД е осъдено да заплати на Национална агенция за приходите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 5029.12 лева, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-22221424004636-091-001/07.04.2025 г., издаден от С. П. П. - орган, възложил ревизията, и В. Г. Г. - ръководител на ревизията, потвърден с Решение №661/03.07.2025 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП – София, в частта му, с която на дружеството са установени задължения за ДДС поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „А. С. ООД, „Валекс Пи“ ЕООД, „Ем Ем Строй 79“ ЕООД, „ЮНИК СТАНДАРТ“ ЕООД и от „СИД ЕНТЪРПРАЙЗ“ ООД, и „М. В. ЕООД, в размер на 48 541.39 лв., ведно с начислени лихви за забава в размер на 6197.57 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 43109/23.12.2025 г., постановено по адм. дело № 9840/2025 г. по описа на Административен съд София - град в останалата част.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на „СИТИ ИНВЕСТ ПРОПЪРТИ“ ЕООД, ЕИК 121215975, с адрес: гр. София, р-н Изгрев, ул. „В. Р. № 4 сумата от 6 502.02 евро (шест хиляди петстотин и две евро и два евроцента), представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ Б. Ц.

секретар:

Членове:

/п/ Д. П. п/ М. Т.