Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

Д. М. Членове:

К. А.

В. А. при секретар

А. И. и с участието на прокурора

К. Ф. изслуша докладваното от съдията

В. А. по административно дело № 2143/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Околна среда 2014 2020 г. (ОПОС) срещу Решение №1984 от 02.12.2025 г. на Административен съд Кюстендил по административно дело №162/2024 г. В ЧАСТТА, с която е отменено негово решение от 22.02.2024 г. в частта по т. 1 и т. 2.1 и е преписката e изпратена на административния орган в тези части за ново произнасяне.

С решение от 22.02.2024 г. на ръководителя на УО на ОПОС в частта по т. 1, не са верифицирани средства в размер на 85 955,21 лева от безвъзмездната финансова помощ (БФП) и не са признати съответстващите според административния договор на тях средства в размер на 10137,81 лева, а по т. 2.1 е извършена финансова корекция и не е одобрена за възстановяване сума в размер на 147 601,66 лева от БФП и не e призната съответстващата според административния договор на нея сума на собствено финансиране, в размер на 17 408,58 лева.

Касационният жалбоподател ръководителят на УО на ОПОС, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Излагайки подробно фактите по делото, касаторът твърди, че по т. 1 от акта, неправилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК, тъй като влязлото в сила съдебно решение не представлява нов факт по смисъла на посочената разпоредба. Издаден е нов акт, решение от 07.02.2025 г., който е влязъл в сила след проведен съдебен контрол.

Счита, че първоинстанционният съд игнорира ключовото, че разходите са заявени по погрешен бюджетен ред 1.1.3, а не по бюджетен ред 5.1.

Сочи, че по т. 2 от акта, изводите на съда са неправилни и в противоречие с чл. 142, ал. 2 АПК и съдебната практика. Твърди, че в тази част, съдът се е произнесъл при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като се е задоволил единствено с формалния извод, че извършената финансова корекция е отменена със съдебно решение.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата срещу решение от 22.02.2024 г. в частта по т. 1 и т. 2.1.

Претендира направените разноски съгласно представен списък. Прави възражение за прекомерност на платеното от ответната страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба О. К. счита същата за неоснователна.

Прави възражение по всеки от доводите в касационната жалба, като счита, че не са налице твърдените касационни основания за отмяна на съдебното решение.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски.

Ответникът се представлява от адвокат Е. Р..

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери съдебното решение, в обжалваната му част, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, следното:

На 10.04.2019 г. между Управляващия орган на ОПОС и О. К. като водеща община и общините Трекляно и Невестино като партньори е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) в максимален размер от 7 007 023.20 лв. по процедура BG16M1OP002-2.002 Комбинирана процедура за проектиране и изграждане на компостиращи инсталации и на инсталации за предварително третиране на битови отпадъци по приоритетна ос 2 Отпадъци на ОПОС 2014-2020 г. за изпълнение на проект по ИСУН № BG16M1OP002-2.002-0002 Изграждане на екологична инфраструктура за РСУО Р. Е.

На 27.11.2023 г. от О. К. е подадено искане за окончателно плащане.

С решение от 08.11.2023 г. на ръководителя на УО на ОПОС, на О. К. е определена финансова корекция (ФК) в размер на 25% от стойността на разходите, признати като допустими за финансиране по сключения Договор № Д-00-577 от 28.08.2020 г. с изпълнител Еврорециклиране - Кюстендил ДЗЗД за две нарушения, едното от които е нарушение на чл. 116, ал. 1, т. 3 във вр. счл. 117а, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП).

С Решение № 525 от 15.03.2024 г. по адм. д. № 383/2023 г. на Административен съд (АС) - Кюстендил е отменено решение от 08.11.2023 г. на ръководителя на УО на ОПОС.

С Решение № 10865 от 14.10.2024 г. на ВАС по адм. д. №4354/2024 г. е отменено решението на АС - Кюстендил и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

С Решение № 158 от 31.01.2025 г. на АС - Кюстендил по адм. д. № 521/2024 г., оставено в сила с Решение № 5974 от 04.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4809/2025 г., е отменено решение от 08.11.2023 г. на ръководителя на УО на ОПОС.

С решение от 14.08.2020 г. на ръководителя на УО на ОПОС, на О. К. е определена ФК в размер на 5% от стойността на разходите, признати като допустими за финансиране по сключения Договор № Д-00-454 от 16.06.2020 г. с изпълнител Издателска къща АБ ЕООД. Решението не е оспорено и е влязло в сила.

С решение от 19.05.2020 г. на ръководителя на УО на ОПОС, на О. К. е определена ФК в размер на 5% от стойността на разходите, признати като допустими за финансиране по сключения Договор № Д-00-309 от 02.03.2020 г. с изпълнителя Кей Си Консултинг ЕООД.

С Решение № 218 от 06.10.2020 г. на АС - Кюстендил по адм. д. № 250/2020 г. е отхвърлена жалбата на О. К. срещу решение от 19.05.2020 г. на ръководителя на УО на ОПОС. Решението на съда е влязло в сила на 03.11.2020 г.

С решение от 23.11.2023 г. на ръководителя на УО на ОПОС по подаденото от О. К. И. за междинно плащане № 17 от 08.09.2023 г., на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 и ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), ръководителят на УО на ОПОС не верифицира средства в размер на 773 596.88 лв. от БФП и не признава сумата в размер на 91 240.33 лв. от допустимо собствено финансиране по Дебитно известие № 9 от 05.12.2022 г. към Фактура № 5 от 28.06.2022 г. по бюджетен ред I.1.3 Съотносими допълнителни разходи за СМР, съгласно чл. 117а от ЗОП по Договор № Д-00-577 от 28.08.2020 г. с изпълнител Еврорециклиране-Кюстендил ДЗЗД.

С Решение № 1828 от 24.10.2024 г. на АС - Кюстендил по адм. д. № 417/2023 г. е отменено решение от 23.11.2023 г. на ръководителя на УО на ОПОС и преписката е изпратена на органа за ново произнасяне. Съдебното решение е влязло в сила на 21.11.2024 г.

С ново решение от 07.02.2025 г. на ръководителя на УО на ОПОС е постановен отказ за верификация и плащане на разходи в общ размер на 773 596.88 лв. от БФП и не са признати разходи в размер на 91 240.33 лв. от собствено финансиране.

С Решение № 961 от 12.06.2025 г. на АС - Кюстендил по адм. д. № 126/2025 г. е отменено решение от 07.02.2025 г. на ръководителя на УО на ОПОС и е изпратена преписката за ново произнасяне.

С Решение № 10647 от 30.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7656/ 2025 г. е отменено Решение № 961 от 12.06.2025 г. на АС - Кюстендил по адм. д. № 126/2025 г. и е отхвърлена жалбата на О. К. срещу решение от 07.02.2025 г. на ръководителя на УО на ОПОС.

С оспореното решение от 22.02.2024 г. на ръководителя на УО на ОПОС, в частта му по т. 1 - по Договор № Д-00-577 от 28.08.2020 г. с изпълнител Еврорециклиране-Кюстендил ДЗЗД не са верифицирани средства в размер на 85 955,21 лева от БФП и не са признати съответстващите според административния договор на тях средства в размер на 10137,81 лева, по Фактура № 0000000015 от 01.11.2023 г. по бюджетен ред I.1.3 Съотносими допълнителни разходи за СМР, съгласно чл. 117а ЗОП, по Договор № Д-00-577 от 28.08.2020 г., по дейност 2. Мотивите на отказа за верификация органът е свързал с идентичната му преценка за недопустимост на разходите в ПОД № 17/ 07.08.2023 г., извършена с решение от 23.11.2023 г., тъй като поисканите за възстановяване допълнителни разходи по индексация в окончателното искане за плащане са съответстващи на посочените такива в предходното решение. Органът е приел, че разходите са недопустими за финансиране на основанието по чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ и не изпълняват изискванията на чл. 116, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 117а ЗОП във вр. с Методика за изменение на цената на договора за обществена поръчка в резултат на инфлация, приета с Постановление №290 на Министерския съвет от 2022 г. (ПМС № 290/2022 г.).

В частта по т. 2.1 на основание чл. 75, ал. 1 във връзка с чл. 71, ал. 1 и 2 ЗУСЕФСУ, е извършена финансова корекция и не са одобрени за възстановяване на бенефициера сума в размер на 147 601,66 лева от БФП и не е призната съответстващата според административния договор на нея сума на собствено финансиране, в размер на 17 408,58 лева по Фактури № 0000000013 от 24.10.2023 г. и № 0000000014 от 01.11.2023 г. по дейност 2 от бюджетни редове I.1.1, I.1.2, I.2.1, I.2.2, I.5.1, I.5.2, I.6.1, I.6.2, IV.17.3 и IV.17.4, поради определена ФК в размер на 25% от стойността на засегнатите от нередовността разходи по Договор № Д-00-577 от 28.08.2020 г. с изпълнител Еврорециклиране-Кюстендил ДЗЗД, определена с решение от 08.11.2023 г. на ръководителя на УО на ОПОС.

В хода на съдебното производство органът представя Заповед № РД-572/ 07.08.2023 г. на министъра на околната среда и водите, с която издателят на акта е определен за ръководител на УО на ОПОС.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.

По отношение на констатациите на органа в т. 1, първоинстанционният съд счита, че с последващата отмяна на решението от 23.11.2023 г. с влязлото в сила Решение №1828 от 24.10.2024 г. на АС - Кюстендил по адм. д. № 417/2023 г., са налице предпоставките за приложение на чл. 142, ал. 2 АПК. Отмененото решение от 23.11.2023 г. се явява фактическо основание за приетия от органа недопустим размер на разходите, поради което органът не е доказал в съответствие с чл. 170, ал. 1 АПК съществуването на фактическите основания, посочени в т. 1 от оспореното решение. Отпадналото фактическо основание за волеизявлението по т. 1 от решението презумира незаконосъобразност на акта в посочената част. Издаденият нов акт от органа (решението от 07.02.2025 г., чиято законосъобразност е потвърдена с Решение № 10647 от 30.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7656/ 2025 г.) не представлява нов факт по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, тъй като това решение не е посочено като фактическо основание за издаване на оспорения в настоящето производство акт на органа.

На следващо място, съдът приема, че не е налице основанието за недопустимост на разходите по чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ във връзка с изискванията на чл. 116, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 117а ЗОП, тъй като е налице валидно изменение на договора с изпълнителя и увеличение на разходите по АДБФП със сумата по индексацията.

По отношение на т. 2 от акта, първоинстанционният съд сочи, че при прилагане на правилото на чл. 142, ал. 2 АПК и отмяната на решението за определяне на ФК, се е заличило с обратна сила основанието за определяне на ФК, а от тук и за извършване на същата по реда на чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ.

По изложените съображения, първоинстанционният съд е обосновал извод за незаконосъобразност на акта в частта му по т. 1 и т. 2.1.

Решението е неправилно В ЧАСТТА, с която е отменено решение от 22.02.2024 г. на ръководителя на УО на ОПОС в частта по т. 2.1 и правилно В ЧАСТТА, с която е отменено решение от 22.02.2024 г. на ръководителя на УО на ОПОС в частта по т. 1.

Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи фактически имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, които действително са изключително пестеливи, съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. С оглед на горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни.

С т. 1 от акта е отказано верифициране на сумата от 85 955,21 лева от БФП и не са признати съответстващите според административния договор на тях средства в размер на 10137,81 лева, на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ, тъй като не изпълняват изискванията на чл. 116, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 117а ЗОП във вр. с Методика за изменение на цената на договора за обществена поръчка в резултат на инфлация, приета с ПМС № 290/ 2022 г.

Така посоченото правно основание ведно с описаните в обстоятелствената част на акта фактически основания сочат на смесване на предпоставките за верификация и финансова корекция.

Верифицирането на извършените от бенефициера разходи по изпълнение на проекта се изразява в извършването на проверка относно допустимостта на извършените разходи, а финансовата корекция е пълна или частична отмяна на предоставената финансова подкрепа. Няма пречка процедурите да се развиват успоредно, като всяка една от тях приключва с издаването на съответни административни актове, при спазването на определени материалноправни и процесуалноправни разпоредби и всеки един от постановените актове подлежи на самостоятелно оспорване.

В процесния административен акт решаващите мотиви на административния орган са, че възложителят е извършил незаконосъобразно изменение на договора за възлагане на обществена поръчка. В настоящия случай обаче не става въпрос за определяне на финансова корекция (незаконосъобразното изменение на договор за обществена поръчка е вид нередност по т. 23 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ), а за отказ за верификация. Смесването на двата института препятства цялостната проверка за законосъобразност на отказа за верификация и е достатъчно основание за неговата отмяна.

Обжалваното съдебно решение, в тази част, е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила.

С т. 2.1 от акта, на основание чл. 75, ал. 1 във връзка с чл. 71, ал. 1 и 2 ЗУСЕФСУ, е извършена финансова корекция и не е одобрена за възстановяване на бенефициера сума в размер на 147 601,66 лева от БФП и не е призната съответстващата според административния договор на нея сума на собствено финансиране, в размер на 17 408,58 лева по Фактури № 0000000013 от 24.10.2023 г. и № 0000000014 от 01.11.2023 г. по дейност 2 от бюджетни редове I.1.1, I.1.2, I.2.1, I.2.2, I.5.1, I.5.2, I.6.1, I.6.2, IV.17.3 и IV.17.4, поради определена ФК в размер на 25% от стойността на засегнатите от нередовността разходи по Договор № Д-00-577 от 28.08.2020 г. с изпълнител Еврорециклиране-Кюстендил ДЗЗД, определена с решение от 08.11.2023 г. на ръководителя на УО на ОПОС.

Извършването на финансова корекция от съответното плащане е задължително да се предхожда от издадения административен акт за нейното определяне.

Като фактическо основание за издаване на акта, в оспорваната му част, се сочи решение от 08.11.2023 г. на ръководителя на УО на ОПОС за определяне на финансова корекция на О. К. в размер на 25% от стойността на разходите, признати като допустими за финансиране по сключения Договор № Д-00-577 от 28.08.2020 г. с изпълнител Еврорециклиране - Кюстендил ДЗЗД за две нарушения, едното от които е нарушение на чл. 116, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 117а, ал. 1 ЗОП.

Действително е подадена жалба срещу него, но тя няма суспензивен ефект и към датата на издаване на оспорвания в настоящото производство административен акт, посоченото решение за определяне на финансова корекция не е отменено с окончателен съдебен акт - т. е. е налице фактическото основание, посочено в акта, за извършване на финансова корекция по реда на чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ.

Обстоятелството, че с Решение № 158 от 31.01.2025 г. на АС - Кюстендил по адм. д. № 521/2024 г., оставено в сила с Решение № 5974 от 04.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4809/2025 г., е отменено решение от 08.11.2023 г. на ръководителя на УО на ОПОС за определяне на финансова корекция, не променя факта, че към датата на издаване на оспорвания в настоящото производство административен акт е издаден акт за определяне на финансова корекция, който подлежи на предварително изпълнение поради което не е налице хипотезата на чл. 142, ал. 2 АПК.

Предвид изложеното, изводът на съда за незаконосъобразност на акта, в частта по т. 2.1, е неправилен. Решението следва да бъде отменено в тази част и вместо него, постановено ново, с което да се отхвърли жалбата на О. К. срещу решение от 22.02.2024 г. на ръководителя на УО на ОПОС в частта по т. 2.1

С оглед изхода на спора в първоинстанционното производството, решението следва да бъде отменено и в частта за разноските за сумата над 1025,00 лева, присъдена на О. К. Следва да се присъдят разноски на МОСВ, съобразно отхвърлената част от жалбата на О. К. в размер на 46,02 евро, представляващ евровата равностойност на 90 лева, превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

С оглед изхода на спора в настоящото производството, направеното от страните искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да присъди разноски съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от касационната жалба. Направеното възражение за прекомерност от касатора е неоснователно. Размерът на претендираното адвокатско възнаграждение е много под минимума и съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото.

Касаторът претендира разноски в общ размер от 1053,27 евро, съгласно представен списък, от които 869,20 евро внесена държавна такса пред касационната инстанция и 184,07 евро юрисконсултско възнаграждение (представляващо евровата равностойност на 360 лева), определено от съда в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ за касационната инстанция, като следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 665,64 евро съразмерно на уважената част от касационната жалба.

О. О. К. претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 2400 евро, като следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 883,26 евро съразмерно на отхвърлената част от касационната жалба.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №1984 от 02.12.2025 г. на Административен съд Кюстендил по административно дело №162/2024 г. В ЧАСТТА, с която е отменено решение от 22.02.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Околна среда 2014 2020 г. В ЧАСТТА по т. 2.1, както и В ЧАСТТА, с която Министерството на околната среда и водите е осъдено да заплати на О. К. разноски, за сумата над 1025,00 (хиляда и двадесет и пет) лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на О. К. срещу решение от 22.02.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Околна среда 2014 2020 г. В ЧАСТТА по т. 2.1.

ОСЪЖДА О. К. със седалище и адрес: гр. Кюстендил, пл. Велбъжд №1 да заплати на Министерството на околната среда и водите със седалище и адрес: гр. София, бул. К. М. Л. №22, разноски по делото в размер на 46,02 (четиридесет и шест евро и два евроцента) евро.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА О. К. със седалище и адрес: гр. Кюстендил, пл. Велбъжд №1 да заплати на Министерството на околната среда и водите със седалище и адрес: гр. София, бул. К. М. Л. №22, разноски по делото в размер на 665,64 (шестстотин шестдесет и пет лева и шестдесет и четири евроцента) евро.

ОСЪЖДА Министерството на околната среда и водите със седалище и адрес: гр. София, ул. У. Г. №67 да заплати на О. К. със седалище и адрес: гр. Кюстендил, пл. Велбъжд №1, разноски по делото в размер на 883,26 (осемстотин осемдесет и три евро и двадесет и шест евроцента) евро.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ Д. М.

секретар:

Членове:

/п/ К. А.

/п/ В. А.