РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. София, 21.02.2025 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на трети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К.
ЧЛЕНОВЕ: В. Н.
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
при секретаря В. М. като изслуша докладваното от съдия Желева т. д. № 1103 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Н. Н. в качеството на синдик на ЕТ „С. – С. Г.“ /н./ срещу решение № 472 от 11.11.2022 г. по в. т. д. № 143/2022 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 21101 от 26.08.2021 г. по т. д. № 10/2021 г. на Кърджалийски окръжен съд са отхвърлени предявените от Д. З. М. – И., заменена в хода на процеса от А. Н. Н. в качеството й на синдик на ЕТ „С. – С. Г.“, иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ срещу ЕТ „С. – С. Г.“, Г. Р. М., И. Г. М. и „И. И.“ ЕООД за прогласяване за относително недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на ЕТ „С. – С. Г.“ на сделката – покупко-продажба на недвижим имот, сключена с нот. акт № 7 от 23.01.2020 г., том І, рег. № 298, дело № 7/2020 г. на нотариус с рег. № 280 на НК, с която ЕТ „С. – С. Г.“ е продал на Г. Р. М. по време на брака й с И. Г. М. следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № 40909.21.107 по КККР на [населено място] с площ от 3590 кв. м., ведно с всички подобрения и приращения в него, както и на последващата сделка, сключена с нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № 24, том І, рег. № 799, дело № 24 от 06.03.2020 г. на нотариус с рег. № 280 на НК, с която Г. Р. М. и И. Г. М. са продали на „И. И.“ ЕООД същия недвижим имот, както и обусловения иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ срещу „И. И.“ ЕООД за осъждане на ответника да върне в масата на несъстоятелността следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № 40909.21.107 по КККР на [населено място] с площ от 3590 кв. м., ведно с всички подобрения и приращения в него, предмет на договорите за продажба, сключени последователно с нот. акт № 7/2020 г. и нот. акт № 24/2020 г. на нотариус с рег. № 280 на НК. Решението е постановено при участието на „Текстил груп“ ЕООД като трето лице помагач на страната на ищеца. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е обявена за недействителна на основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на ЕТ „С. – С. Г.“ сделката, извършена с нот. акт за покупко-продажба № 7/2020 г. на нотариус с рег. № 280 на НК, с която едноличният търговец е продал на Г. Р. М. по време на брака й с И. Г. М. следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор № 40909.21.103 по КККР на [населено място] с площ 1414 кв. м., ведно с всички подобрения и приращения в него, и поземлен имот с идентификатор № 40909.21.106 по КККР на [населено място] с площ 537 кв. м., ведно с всички подобрения и приращения в него, и Г. Р. М. и И. Г. М. са осъдени да върнат в масата на несъстоятелността на ЕТ „С. – С. Г.“ описаните недвижими имоти въззивният акт е влязъл в сила като необжалван.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и се прави искане за отмяната му. Касационният жалбоподател счита, че по делото е установено, че са налице елементите на фактическия състав на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ за обявяване недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелния търговец на сделката, оформена в нот. акт № 7/2020 г., по силата на която длъжникът е продал на Г. Р. М. по време на брака й с И. Г. М. поземлен имот с идентификатор № 40909.21.107 по КККР на [населено място]. Мотивира становище, че „И. И.“ ЕООД, на което посочените физически лица са продали описания имот с последващата сделка – договор за продажба, сключен във формата на нот. акт № 24/2020 г., е трето недобросъвестно лице по смисъла на чл. 647, ал. 3 ТЗ, тъй като е знаело, че сделката уврежда кредиторите на несъстоятелния длъжник. Твърди, че по делото е установена недобросъвестността на дружеството купувач, тъй като: двата договора са сключени през изключително кратък период от време; налице са данни за съпътстващи отношения между страните, излизащи извън обичайната цел на всеки един от договорите поотделно и извън икономическата им обоснованост; е доказана нееквивалентност на престациите по договорите и няма данни за парични престации на приобретателите, а дори да има такива, техният размер е символичен с оглед стойността на имотите, което изключва всякаква стопанска логика и прави вероятно подозрението, че целта на сделките е имотите да излязат от патримониума на длъжника и да се увредят кредиторите на несъстоятелния търговец. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В писмено становище, депозирано преди провеждане на откритото съдебно заседание по делото, синдикът на ЕТ „С. – С. Г.“ /н./ В. Г. излага доводи за основателност на предявените искове по чл. 647, ал. 1, т. 3 и чл. 649, ал. 2 вр. чл. 108 ЗС, като твърди, че по делото с косвени доказателства е установена недобросъвестността на „И. И.“ ЕООД.
Ответникът по касационната жалба „И. И.“ ЕООД поддържа, че жалбата е неоснователна. Излага доводи, че по делото не са налице доказателства, установяващи знанието му при сключване на договора, че се увреждат кредиторите на несъстоятелността на третото за него лице ЕТ „С. – С. Г.“. Сочи, че в случая не се твърди и не са налице доказателства за отношения между дружеството приобретател на недвижимия имот и лицата, с които то е договаряло Г. М. и И. М., както и с несъстоятелния длъжник, въз основа на които да се правят изводи за недобросъвестност. Счита, че недобросъвестността не може да бъде обоснована с периода, в който са извършени продажбите и цената по сделката. Подчертава, че не е договарял с несъстоятелния длъжник, за да знае, че той има кредитори и сделката ще ги увреди, както и че не е задължен да изследва отношенията между неговите праводатели и лицето, с което те са договаряли. Досежно цената по сделката и обстоятелството, че същата е по-ниска от данъчната оценка, заявява, че цената е резултат от договаряне и взаимно съгласие на страните по договора, както и че постигането на такава цена за него като търговец на недвижими имоти е изгодно.
Ответниците Г. Р. М., И. Г. М. и ЕТ „С. – С. Г.“ и третото лице помагач на страната на ищеца „Текстил груп“ ООД не изразяват становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:
За да постанови обжалваното въззивно решение, съставът на Пловдивски апелативен съд е съобразил, че са предявени искове с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и обусловен иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ, като предмет на отменителните искове са договор за продажба на недвижим имот – поземлен имот с идентификатор № 40909.21.107 по КККР на [населено място], сключен във формата на нот. акт № 7/2020 г. между ЕТ „С. – С. Г.“ като продавач и Г. М., която е била в брак с И. М. към момента на сделката, като купувач и последващата сделка, оформена в нот. акт № 24/2020 г., по силата на която посочените физически лица са продали недвижимия имот на ответника „И. И.“ ЕООД. Доколкото по отношение на този недвижим имот е налице поредица от сделки, въззивният съд е счел, че приложение следва да намери разрешението, дадено в т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, макар и отнасящо се до искове по чл. 135 ЗЗД. Изтъкнал е, че както разпоредбата на чл. 135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД, така и тази на чл. 647, ал. 3 ТЗ защитават кредиторите и спрямо последващите приобретатели, придобили възмездно права върху имуществото от лицето, с което длъжникът е договарял, ако те са били недобросъвестни, като за уважаването на иска е необходимо да бъде установена недобросъвестност на последния приобретател, придобил имота на възмездно основание. Позовавайки се на задължителните разяснения по т. 3 от посоченото тълкувателно решение, Пловдивски апелативен съд е посочил, че ако не са налице предпоставките за уважаване на иска по отношение на последния приобретател, искът за обявяване на относителна недействителност на поредицата от сделки следва да бъде отхвърлен дори да са налице основания за това по отношение на някоя от междинните сделки.
В обжалваното решение е направен извод за допустимост на предявените отменителни искове. Посочено е, че първата сделка е извършена от длъжника в периода между подаване на молбата по чл. 625 ТЗ /09.01.2020 г./ и датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност /2.03.2020 г./, като попада в приложното поле на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ. Съдът е отбелязал, че договорът е сключен след началната дата на неплатежоспособността на едноличния търговец, като даденото по сделката надхвърля значително полученото по нея – продажната цена на трите имота по договора е 8 400 лв., данъчната им оценка – 99 224, 24 лв., а пазарната им стойност според оценителната експертиза – 153 336 лв., като поземленият имот с идентификатор № 40909.21.107 по КККР на [населено място] е с пазарна цена от 101 251 лв., тоест е налице нееквивалентност на престациите.
Решаващият състав е приел, че по делото не се установява последният приобретател ответникът „И. И.“ ЕООД да е бил недобросъвестен към момента на сключване на договора за продажба – 6.03.2020 г., поради което предявените искове по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ за прогласяване недействителността на сделките за прехвърляне на правото на собственост върху поземленият имот с идентификатор № 40909.21.107 и обусловеният осъдителен иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ за връщане в масата на несъстоятелността на този имот са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Изложил е мотиви, че недобросъвестността се изразява в знание за увреждане на интересите на кредиторите на несъстоятелността на ЕТ „С. – С. Г.“ и следва да е налице по отношение на „И. И.“ ЕООД, придобило имота по възмезден начин преди вписване на исковата молба за прогласяване на относителната недействителност на сключената от длъжника разпоредителна сделка за този имот. С оглед обстоятелствата, на които ищецът е основал тезата си за недобросъвестност на дружеството, съдът е посочил, че доводите за безвъзмездност на сделката се опровергават от посоченото в нот. акт № 24/2020 г., че продажната цена на имота е 9500 лв. и е изплатена от купувача на продавачите изцяло и в брой преди подписването. Изтъкнал е, че безвъзмезден характер на сделката не може да бъде изведен и от факта, че продажната цена е в пъти по-ниска от пазарната стойност на имота /101251 лв./ и от неговата данъчна оценка /87417, 94 лв./ Счел е, че договорената между страните и платена цена не е аргумент за недобросъвестността на „И. И.“ ЕООД. Посочил е, че цената би могла да се преценява наред с други обстоятелства, които в своята съвкупност да обосноват извод, че приобретателят е сключил сделката, знаейки, че с нея се увреждат интересите на кредиторите на несъстоятелността на длъжника ЕТ „С. – С. Г.“, но такива в случая не се твърдят и установяват. Изтъкнал е, че няма никакви твърдения и доказателства за отношения между приобретателя от една страна и прехвърлителите по сделката и несъстоятелния длъжник от друга, въз основа на които да се правят изводи за недобросъвестност, като последните не могат да почиват на подозрения. Изложил е съображения, че двете сделки са сключени в период от 43 дни, като категорично е установена и нееквивалентността на престациите по тях, но тези обстоятелства сами по себе си не обосновават извод за недобросъвестност. Определил е като неоснователни и твърденията на ищеца, че идентичните и близки по размер разплащания по двата договора сочат на наличие на съпътстващи отношения между страните. В решението е изтъкнато, че е безспорно и се установява от справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на ответното дружество, че в предмета му на дейност са включени покупката и продажбата на недвижими имоти, поради което при липсата на други доказателства следва да се приеме, че сключването на процесната сделка е част от обичайната му търговска дейност. Изразено е становище, че за дружеството приобретател не съществува задължение да изследва отношенията между страните по предходната сделка, въз основа на която неговите праводатели са придобили имота от длъжника, за да се приеме, че е трябвало да знае за откритото производство по несъстоятелност на длъжника и че сключването на сделката е насочено към увреждане на кредиторите му. Накрая, съставът на апелативния съд е подчертал, че дори да се приеме, че прехвърлителите физически лица са знаели за образуваното към момента на сделката от 23.01.2020 г. производство по молба по чл. 625 ТЗ срещу длъжника едноличен търговец и за откритото производство по несъстоятелност на търговеца към момента на втората сделка /06.03.2020 г./ като лица, които са договаряли с длъжника, тяхното знание е без значение за уважаване на иска.
С определение № 852 от 8.04.2024 г. касационното обжалване на въззивното решение в частта по предявените искове по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ с предмет сделките с поземлен имот с идентификатор № 40909.21.107 по КККР на [населено място] и иска по чл. 108 ЗС за връщане в масата на несъстоятелния длъжник на същия имот е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК с оглед служебното задължение на ВКС да се произнесе по допустимостта на обжалваното въззивно решение съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 на ОСГТК на ВКС.
Преценката за допустимост на производството следва да бъде извършена при съобразяване на приложените от въззивният съд разрешения по т. 3 на Тълкувателно решение № 2 от 9.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС относно предпоставките за допустимост на производството по чл. 135 ЗЗД в хипотезата на поредица от сделки и при отчитане на спецификата на предявените в случая искове по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ и чл. 649, ал. 2 вр. чл. 108 ЗС, свързани с производството по несъстоятелност.
Искът по чл. 135, ал. 1 ЗЗД представлява средство за защита на кредитора, както на парично, така и на непарично вземане, в случай, че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него, т. е. накърнява общото обезпечение на кредитора, предвидено в чл. 133 ЗЗД. Целта на П. иск е да бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора действията на длъжника, с които той го уврежда. Увреждащата сделка остава действителна за страните по нея /прехвърлител и приобретател/, но се счита за недействителна по отношение на кредитора-ищец и той може да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, независимо, че то е преминало в патримониума на приобретателя. С т. 3 на Тълкувателно решение № 2 от 9.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС са дадени задължителните указания, че защитата на кредитора по чл. 135 ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за недействителност по отношение на него не само на първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат. Както е разяснено в мотивите на тълкувателното решение, при поредица от сделки целената от кредитора защита се постига с уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД по отношение на последния приобретател на имуществото.
В трайната и непротиворечива практика на ВКС, намерила израз в решение № 100 от 15. 06. 2009 г. по т. д. № 808/2008 г., ІІ т. о., решение № 187 от 3. 11. 2009 г. по т. д. № 135/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 93 от 10. 07. 2014 г. по т. д. № 2907/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 111 от 12. 07. 2018 г. по т. д. № 1892/2017 г. на ВКС, І т. о., решение № 4 от 25. 02. 2021 г. по т. д. № 2910/2019 г. на ВКС, І т. о., определение № 200 от 26. 04. 2021 г. по ч. т. д. № 317/2021 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 60433 от 1.12.2021 г. по ч. т. д. № 1449/2021 г., І т. о. и др., е изяснено кои са активно и пасивно легитимираните страни в производствата по искове с предмет действия и сделки, попадащи под режима на чл. 646 ТЗ, респ. чл. 647 ТЗ. Прието е, че исковете по чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ са правен способ за защита на кредиторите на несъстоятелността срещу действия и сделки, които са извършени от длъжника в производство по несъстоятелност и осъществяват фактически състав от кръга на уредените в чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ. Действия и сделки, които не са извършени от длъжника и по които той не е страна, са извън обхвата на допустимата защита с исковете по чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ. В решение № 111 от 12. 07. 2018 г. по т. д. № 1892/2017 г. на ВКС, І т. о. е дадено разрешението, че прехвърлянето на правата, обект на атакуваната сделка, от приобретателя в полза на трети лица не превръща последните в надлежна, задължителна страна по исковете по чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ, тъй като засягането на правата на третите лица приобретатели, е само последица, при това незадължителна /арг. от чл. 646, ал. 7 ТЗ и чл. 647, ал. 3 ТЗ/, от прогласяване на относителната нищожност или недействителност спрямо техния праводател, но самите трети лица не са страна по атакуемата придобивна сделка. Съгласно чл. 648 ТЗ при сделка, по отношение на която са приложени разпоредбите на чл. 646 или чл. 647 ТЗ, даденото от третото лице се връща, а ако даденото не се намира в масата на несъстоятелност или се дължат пари, третото лице става кредитор. В случай, че в резултат на действията или сделките се е стигнало до излизане на имущество от масата на несъстоятелността, синдикът, съответно кредиторът, който е ищец по обуславящите искове, следва да упражни правомощията си чрез съответен осъдителен иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ. С обявяването за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сделката по чл. 646 или чл. 647 ТЗ, имаща за предмет право на собственост или друго вещно право върху вещ, отчужденото имущество подлежи на реституция – третото лице дължи връщане на полученото в масата на несъстоятелността. При положение, че подлежащата на връщане вещ, респ. вещно право върху нея, не съществува поради това, че получилият това право по отменена сделка я е отчуждил в полза на трети лица с противопоставими права /чл. 646, ал. 7 ТЗ и чл. 647, ал. 3 ТЗ/ или я е изразходвал преди завеждане на иска, той дължи онова, от което се е възползвал – чл. 57, ал. 2, пр. последно ЗЗД. Конкуренцията на права между кредиторите на несъстоятелността, по отношение на които има действие влязлото в сила решение по чл. 646 и чл. 647 ТЗ, и третите лица, претендиращи собствени права върху имуществото, подлежащо на връщане в масата на несъстоятелността, следва да се разреши в производството по обусловения иск по чл. 108 ЗС. С постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение по ч. т. д. № 1449/2021 г. на ВКС, І т. о. е прието, че защитата на правата на кредиторите на несъстоятелността в хипотезите на чл. 647, ал. 1 ТЗ при последваща разпоредителна сделка, извършена от третото лице, в чиято полза длъжникът се е разпоредил със собствена вещ преди предявяване на иска по чл. 647, ал. 1 ТЗ е чрез предявяване на обусловения осъдителен иск по чл. 108 ЗС за връщане в масата на несъстоятелността на вещта, предмет на сделката, срещу приобретателя, за който се твърди, че е недобросъвестен – знаел е за увреждането на масата на несъстоятелността или е придобил правата си безвъзмездно от съконтрахент на длъжника по сделка, по отношение на която са налице предпоставките за уважаване на иска по чл. 647, ал. 1 ТЗ. В обобщение, обусловените искове по чл. 649, ал. 2 ТЗ вр. чл. 108 ЗС, предявени срещу приобретателите по последващи сделки, са допустими, независимо, че исковете по чл. 646 и чл. 647 ТЗ по отношение на тези сделки са недопустими.
По изложените съображения разрешението по т. 3 на Тълкувателно решение № 2 от 9.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, че защитата на кредитора по чл. 135 ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД за недействителност по отношение на него не само на първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат, не намира приложение за исковете по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, както е прието в обжалваното въззивно решение.
Изложеното налага извод, че предявеният иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ за прогласяване недействителността спрямо кредиторите на несъстоятелността на договор за покупко-продажба, сключен във формата на нот. акт № 24, том І, рег. № 799, дело № 24 от 06.03.2020 г. на нотариус с рег. № 280 на НК, с който Г. Р. М. и И. Г. М. са продали на „И. И.“ ЕООД поземлен имот с идентификатор № 40909.21.107 по КККР на [населено място] с площ от 3590 кв. м., ведно с всички подобрения и приращения в него, е недопустим. Касае се до сделка, която не е извършена от длъжника и по която той не е страна, съответно е извън приложното поле на чл. 647 ТЗ. Като не е съобразил, че длъжникът не е страна по атакуваната сделка и е постановил решение за уважаване на иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 с предмет тази сделка, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение. Вместо да обезсили първоинстанционното решение по този отменителен иск, въззивният съд след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлил иска, поради което въззивното решение също е процесуално недопустимо.
Допустим и основателен е искът по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ за обявяване недействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на ЕТ „С. – С. Г.“ на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен във формата на нот. акт № 7 от 23.01.2020 г., том І, рег. № 298, дело № 7/2020 г. на нотариус с рег. № 280 на НК, с който ЕТ „С. – С. Г.“ е продал на Г. Р. М. по време на брака й с И. Г. М. следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № 40909.21.107 по КККР на [населено място] с площ от 3590 кв. м., ведно с всички подобрения и приращения в него. Сключването на последваща сделка, с която правата са придобити добросъвестно от трето лице, не води до отпадането на правния интерес от водене на специалния иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ. В хипотезата на последващо отчуждаване в полза на трети лица с противопоставими права /чл. 647, ал. 3 ТЗ/ правният интерес от прогласяването на относителната недействителност на разпореждането от длъжника произтича от възможността масата на несъстоятелността да бъде попълнена чрез обусловения иск с правно основание чл. 57, ал. 2, пр. последно ЗЗД.
Основателността на отменителния иск следва да се преценява с оглед осъществяване на предпоставките по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, които са наличие на възмездна сделка, извършена в двугодишния срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, съответно в периода между подаване на молбата по чл. 625 ТЗ и датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност /чл. 647, ал. 2 ТЗ/, но не по-рано от датата на неплатежоспособността, съответно свърхзадължеността; наличие на нееквивалентност на насрещните престации по разпоредителната сделка, при което разминаването по стойност на престациите следва да е значително и да е в ущърб на длъжника. С оглед вече изложеното, независимо от обстоятелството, че в случая се касае до поредица от сделки, приложение не намират разрешенията по т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 9.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, включително това, че от значение за обявяване на недействителността е наличието на предпоставките за уважаване на иска по отношение на последния приобретател. По делото е установено, че оспорената възмездна сделка е сключена на 23.01.2020 г., тоест в периода между подаване на молбата по чл. 625 ТЗ /на 09.01.2020 г./ и датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност /2.03.2020 г./, както и след началната дата на неплатежоспособността на едноличния търговец /26.01.2018 г./ От нотариалния акт и заключението на оценителната експертиза е видно, че даденото по сделката надхвърля значително полученото по нея – продажната цена на трите имота по договора е 8 400 лв., данъчната им оценка – 99 224, 24 лв., а пазарната им стойност към момента на сключване на договора според вещото лице е 153336 лв., като поземленият имот с идентификатор № 40909.21.107 по КККР на [населено място] е с пазарна цена от 101 251 лв. Поради това следва да бъде споделен направеният в обжалваното решение извод за установена значителна неравностойност на престациите в ущърб на длъжника. Изложеното налага уважаването на предявения от синдика на длъжника в несъстоятелност иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ с предмет договора за покупко-продажба на посочения недвижим имот, оформена в нот. акт № 7/2020 г. Досежно доводите на ответниците физически лица, че са добросъвестни, а именно не са знаели, че придобивайки имота ще увредят кредиторите на едноличния търговец, следва да се посочи, че фактическият състав на недействителността по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ не включва субективен елемент. Добросъвестността е от значение за противопоставимостта на правата на третите лица, които са договаряли със съконтрахента на длъжника и са придобили права възмездно преди вписването на исковата молба /чл. 647, ал. 3 ТЗ/.
Допустим се явява и предявеният срещу „И. И.“ ЕООД иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ вр. чл. 108 ЗС за връщане в масата на несъстоятелността на длъжника на имот с идентификатор № 40909.21.107 по КККР на [населено място], придобит от ответното дружество възмездно – на основание договор за продажба преди вписването на исковата молба за обявяване на недействителността. Мотивиралото отхвърлянето на този иск заключение на съда за неустановяване на недобросъвестност на третото лице приобретател на имота е направено от въззивния съд при съобразяване на твърденията на ищеца, след съвкупна преценка на доказателствата по делото и е обосновано. За да е недобросъвестно по смисъла на чл. 647, ал. 3 ТЗ третото лице, което е придобило възмездно от лицето, с което длъжникът е договарял, трябва към момента на сключване на сделката основание за придобиване на права да знае за увреждането на кредиторите на несъстоятелността. Недобросъвестността се предполага до доказване на противното, ако третото лице е свързано лице с длъжника или с лицето, с което длъжникът е договарял, за което в случая липсват твърдения и данни. В практиката на ВКС е изяснено, че при липса на преки доказателства доказването на знание за увреждането може да бъде извършено чрез косвени доказателства, които преценени в съвкупност и с оглед всички обстоятелства, биха могли да създадат сигурно убеждение у съда, че третото лице е сключило сделката, от която черпи права, осъзнавайки, че кредиторите на несъстоятелния длъжник ще бъдат затруднени да се удовлетворят /решение № 60 от 20.04.2017 г. по гр. д. № 3094/2016 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 60164 от 31.05.2022 г. по т. д. № 1895/2020 г. на ВКС, ІІ т. о. и решение № 50090 от 12.03.2024 г. по т. д. № 495/2022 г. на ВКС, ІІ т. о./
Ищецът извежда знанието на ответното дружество за увреждането на кредиторите на несъстоятелния длъжник от: краткия период от време, в който са сключени двата договора; идентичните и близки по размер и начин разплащания по двата договора, които според него сочат на наличието на съпътстващи отношения между страните; липсата на данни по процесните договори да са получени някакви парични престации от приобретателите, а дори да са налице такива – „символичния“ им характер. Изтъква и опита на ответника с подобни сделки и с цените на недвижимите имоти като обосноваващи знанието му, че извършената от несъстоятелния длъжник сделка уврежда кредиторите му.
Настоящият състав намира, че твърденията на ищеца за липса на получени парични престации от продавачите по процесните сделки се опровергават от посоченото в нотариалните актове, в които са оформени сделките. В нот. акт № 7/2020 г. и нот. акт № 24/2020 г. е удостоверено, че купувачите са изплатили и продавачите са получили изцяло в брой договорената цена – 8 400 лв. по първата сделка с предмет трите недвижими имота на длъжника и 9500 лв. по договора за продажба на имот с идентификатор № 40909.21.107 по КККР на [населено място]. Нотариалният акт за продажба на недвижим имот материализира удостоверителните изявления на нотариуса и изявленията на страните по договора. Той е официален свидетелстващ документ в частта, с която нотариусът удостоверява явяването пред него на посочените лица и съдържащите се в нотариалния акт техни изявления. В частта досежно плащането на цената – изявленията на купувача за плащането й и на продавача за получаването й нотариалният акт е частен свидетелстващ документ и има характер на разписка, като в случая не се твърди в нотариалния акт да е направено невярно отразяване по отношение на даването и получаването на парична престация по договорите.
По делото действително се установява, че продажната цена на имот с идентификатор № 40909.21.107 по КККР на [населено място] по договора, оформен в нот. акт № 24/2020 г., - 9 500 лв. е в пъти по-ниска от пазарната стойност -101 251 лв. и от неговата данъчна оценка - 87417, 94 лв., както и че е договорената цена по договора за продажба, сключен във формата на нот. акт № 7/2020 г., е значително по-ниска от пазарната стойност на този имот. Данните са, че сключването на първата сделка е извършено на 23.01.2020 г. по време на висящността на производството по молбата по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника ЕТ „С. – С. Г.“, на 2.03.2020 г. е постановено положително решение по тази молба от съда по несъстоятелността и на 6.03.2020 г. е сключена втората сделка. Така установените факти, разглеждани в съвкупност, не създават сигурност, че приобретателят на недвижимия имот търговско дружество е знаел, че се увреждат интересите на кредиторите на несъстоятелността на длъжника. Следва да бъде съобразено, че в случая не се твърди и не се установява между несъстоятелния търговец и приобретателя търговско дружество, както и между последния и прехвърлителите по сделката физически лица да са съществували някакви съпътстващи отношения – трайни търговски отношения, отношения по други сделки или наличие на отношения на фактическа близост, които наред с гореустановените обстоятелства да позволяват заключение за недобросъвестност. Не са индиция за релевантното знание сочените от касатора близки по размер цени по двата договора, както и идентичните начини на разплащания по сделките. Удостовереното в нотариалните актове получаване от страна на купувачите на платената в брой продажна цена съответства на практиката по договори за продажба. Що се касае до цената по втората сделка, то независимо от несъответствието й на продажната, тя надвишава тази по първата сделка, която е в размер на 8 400 лв. и е за трите имота, с които длъжникът се е разпоредил. В обжалваното решение правилно е отчетено и установяващото се от справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на ответното дружество, че в предмета му на дейност са включени покупката и продажбата на недвижими имоти, поради което при липсата на други доказателства сключената от него сделка следва да се разглежда като част от обичайната му търговска дейност. С оглед това обстоятелство не може да се приеме аргумента на ищеца, че е изключена икономическа обоснованост на придобиването от търговското дружество на недвижимия имот при договорените в сделката условия. Качеството на ответното дружество на търговец, който по занятие извършва сделки с недвижими имоти, не обуславя задължението му да изследва отношенията на страните по договора, от който праводателите му черпят права, както и да проучва дали прехвърлителят по този договор има кредитори и дали сделката на разпореждане уврежда техните интереси. С оглед изложеното не може да се приеме, че събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност установяват знанието на третото лице купувач по чл. 647, ал. 3 ТЗ за увреждането на кредиторите на несъстоятелния длъжник. Поради това искът по чл. 649, ал. 2 ТЗ вр. чл. 108 ЗС срещу „И. И.“ ЕООД за връщане в масата на несъстоятелността на длъжника едноличен търговец на следния недвижим имот: имот с идентификатор № 40909.21.107 по КККР на [населено място], ведно с всички подобрения и приращения в него, е неоснователен.
По изложените съображения решението на Пловдивски апелативен съд и потвърденото с него решение на първоинстанционния съд се явяват недопустими в частта по предявения иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на длъжника на договор за продажба, сключен във формата на нот. акт № 24/2020 г. Поради това решенията в тази част следва да бъдат обезсилени на основание чл. 293, ал. 4 вр. чл. 270 ГПК, а производството - прекратено. С оглед изводите за основателност на предявения иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ с предмет договора за продажба, оформен в нот. акт № 7/2020 г., и правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение в частта за отхвърляне на този иск следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за обявяване за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на тази сделка. Този резултат налага въззивното решение да бъде отменено и в частта, с която след отмяна на постановеното от първоинстанционния съд определение по чл. 248 ГПК е отменено решението на окръжния съд в частта за разноските, а именно в частта за осъждане на ответниците М. да заплатят в полза на масата на несъстоятелността на ЕТ „С. – С. Г.“ разноски за първоинстанционното производство за разликата над 612, 78 лв. до 2881, 39 лв. Въззивното решение следва да бъде оставено в сила в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният срещу ответното търговско дружество иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ вр. чл. 108 ЗС, както и в останалите части по разноските. В останалата му необжалвана част въззивното решение е влязло в сила.
С оглед резултата по делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника „И. И.“ ЕООД следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 5 800 лв.
На основание чл. 649, ал. 6 ТЗ ответниците Г. М. и И. М. следва да бъдат осъдени да заплатят по сметката на ВКС държавна такса в размер на 437, 09 лв. по уважения иск.
На основание чл. 649, ал. 6 ТЗ ЕТ „С. – С. Г.“ следва да бъде осъден да заплати от масата на несъстоятелността по сметката на ВКС държавна такса за касационното производство в размер на 109, 27 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 472 от 11.11.2022 г. по в. т. д. № 143/2022 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 21101 от 26.08.2021 г. по т. д. № 10/2021 г. на Кърджалийски окръжен съд в частта, с която е обявен за недействителен на основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на ЕТ „С. – С. Г.“ /н./ договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 24, том І, рег. № 799, дело № 24 от 06.03.2020 г. на нотариус с рег. № 280 на НК, с който Г. Р. М. и И. Г. М. са продали на „И. И.“ ЕООД следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № 40909.21.107 по КККР на [населено място] с площ от 3590 кв. м., ведно с всички подобрения и приращения в него, и вместо него е постановено решение за отхвърляне на предявения иск от синдика на ЕТ „С. – С. Г.“ срещу Г. Р. М., И. Г. М. и „И. И.“ ЕООД по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ за прогласяване за относително недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на ЕТ „С. – С. Г.“ на същата сделка, както и отмененото решение № 21101 от 26.08.2021 г. по т. д. № 10/2021 г. на Кърджалийски окръжен съд в посочената част.
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по делото в частта по предявения от синдика на ЕТ „С. – С. Г.“ /н./, ЕИК[ЕИК] срещу Г. Р. М., ЕГН [ЕГН], И. Г. М., ЕГН [ЕГН] и „И. И.“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на ЕТ „С. – С. Г.“ /н./ на договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 24, том І, рег. № 799, дело № 24 от 06.03.2020 г. на нотариус с рег. № 280 на НК, с който Г. Р. М. и И. Г. М. са продали на „И. И.“ ЕООД следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № 40909.21.107 по КККР на [населено място] с площ от 3590 кв. м., ведно с всички подобрения и приращения в него.
ОТМЕНЯ решение № 472 от 11.11.2022 г. по в. т. д. № 143/2022 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 21101 от 26.08.2021 г. по т. д. № 10/2021 г. на Кърджалийски окръжен съд е отхвърлен предявеният от синдика на ЕТ „С. – С. Г.“ /н./ срещу ЕТ „С. – С. Г.“ /н./, Г. Р. М. и И. Г. М. иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на ЕТ „С. – С. Г.“ /н./ на договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 7 от 23.01.2020 г., том І, рег. № 298, дело № 7/2020 г. на нотариус с рег. № 280 на НК, с който ЕТ „С. – С. Г.“ е продал на Г. Р. М. по време на брака й с И. Г. М. следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № 40909.21.107 по КККР на [населено място] с площ от 3590 кв. м., ведно с всички подобрения и приращения в него, както и в частта, с която след отмяна на определение № 21 846 от 30.12.2021 г. по т. д. № 10/2021 г. на Кърджалийски окръжен съд по чл. 248 ГПК е отменено решение № 21101 от 26.08.2021 г. по същото дело в частта, с която Г. Р. М. и И. Г. М. са осъдени да заплатят в полза на масата на несъстоятелността на ЕТ „С. – С. Г.“ /н./ разноски за първоинстанционното производство в размер над 612, 78 лв. /шестстотин и дванадесет лева и седемдесет и осем стотинки/ до 2881, 39 лв. /две хиляди осемстотин осемдесет и един лев и тридесет и девет стотинки/ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на кредиторите на несъстоятелността на ЕТ „С. – С. Г.“ /н./, ЕИК[ЕИК], на основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, по иск на синдика на ЕТ „С. – С. Г.“ срещу ЕТ „С. – С. Г.“ /н./, Г. Р. М. и И. Г. М. договор за покупко-продажба, сключен във формата на нот. акт № 7 от 23.01.2020 г., том І, рег. № 298, дело № 7/2020 г. на нотариус с рег. № 280 на НК, с който ЕТ „С. – С. Г.“ е продал на Г. Р. М. по време на брака й с И. Г. М. следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № 40909.21.107 по КККР на [населено място] с площ от 3590 кв. м., ведно с всички подобрения и приращения в него.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 472 от 11.11.2022 г. по в. т. д. № 143/2022 г. на Пловдивски апелативен съд в останалата обжалвана част, в която след частична отмяна на решение № 21101 от 26.08.2021 г. по т. д. № 10/2021 г. на Кърджалийски окръжен съд е отхвърлен предявеният от синдика на ЕТ „С. – С. Г.“ /н./ срещу „И. И.“ ЕООД иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ вр. чл. 108 ЗЗД за осъждане на „И. И.“ ЕООД да върне в масата на несъстоятелността на ЕТ „С. – С. Г.“ следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № 40909.21.107 по КККР на [населено място] с площ от 3590 кв. м., ведно с всички подобрения и приращения в него, както и в останалите части по разноските.
В останалата му част въззивното решение е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЕТ „С. – С. Г.“ /н./, ЕИК[ЕИК] да заплати от масата на несъстоятелността на „И. инвестмънтс“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] разноски за касационното производство в размер на 5 800 лв. /пет хиляди и осемстотин лева/.
ОСЪЖДА на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ Г. Р. М., ЕГН [ЕГН] и И. Г. М., ЕГН [ЕГН] да заплатят по сметката на ВКС държавна такса в размер на 437, 09 лв. /четиристотин тридесет и седем лева и девет стотинки/.
ОСЪЖДА на основание чл. 649, ал. 6 ТЗ ЕТ „С. – С. Г.“ /н./, ЕИК[ЕИК] да заплати от масата на несъстоятелността по сметката на ВКС държавна такса за касационното производство в размер на 109, 27 лв. /сто и девет лева и двадесет и седем стотинки/.
Решението е постановено при участието на „Текстил груп“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] в качеството на трето лице помагач на ищеца.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.