ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№.1061

гр. София, 07.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ТК, II отделение, в закрито заседание на тридесети септември, две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Марков ч. т.д.№1079 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „А. Ф. АД срещу определение №78 от 20.02.2025 г. по в. т.д.№437/2024 г. на АС Пловдив. С обжалваното определение е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на основание чл. 248 ГПК на решение №1 от 03.01.2025 г. по в. т.д.№437/2024 г. на АС Пловдив в частта за разноските, чрез присъждане в негова полза допълнително на сумата от 742.38 лв., разноски в първа инстанция и допълнително на сумата от 8750 лв., разноски във въззивна инстанция и чрез отмяна на решението в частта му, с която на ищеца са присъдени разноски за първа инстанция над сумата от 3937.50 лв.

В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно, тъй като с оглед изхода на спора и направените от страните разноски, вкл. разноските на дружеството за адвокатско възнаграждение (което не е прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото), изчисленията на въззивния съд за дължимия размер са неправилни.

Ответниците по частната жалба не заявяват становище.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:

За да постанови обжалваното определение въззивният съд е посочил, че имайки предвид решението на СЕС по дело С-438/22, както и преценката на фактическата и правна сложност на делото, неговият предмет, приложението на чуждо материално право и направените изчисления по простото тройно правило, не са налице основания за изменение на постановеното решение - изчисленията потвърждават направените изчисления при изготвянето на решението по делото.

Определението е неправилно.

С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от ищеца иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 евро, в резултат от смъртта на внучето му при ПТП и са уважени останалите три иска, като на ищеца са присъдени по 80 000 евро, представляващи незаплатен остатък от дължимо обезщетение за неимуществени вреди, възлизащо на по 90 000 евро, в резултат на смъртта на съпругата му и двете му дъщери от същото пътнотранспортно произшествие. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът за сумата от 50 000 евро, както и в частите, с които е присъдено обезщетение в размер по на 10 000 евро, представляващи незаплатен остатък от дължимо обезщетение за неимуществени вреди, възлизащо в пълен размер на по 90 000 евро, като са отхвърлени исковете за сумите над 10 000 евро до 80 000 евро, представляващи незаплатен остатък от дължимо обезщетение на неимуществени вреди, възлизащо в пълен размер на по 90 000 евро. Ответното застрахователно дружество е осъдено да заплати на ищеца направени разноски за първоинстанционното производство в размер на 4271.18 лв. при направени и претендирани разноски в общ размер от 42 000 лв. Ищецът е осъден да заплати на застрахователното дружество 22 457.62 лв. за първоинстанционното производство при направени и претендирани разноски в общ размер от 25 600 лв. за тази инстанция, както и сумата от 3502 лв. за първата въззивна жалба и 11 802 лв. за втората въззивна жалба, при направени и претендирани от ответното дружество разноски в общ размер от 23 488 лв. (9388 лв. държавна такса и 14 100 лв. заплатено адвокатско възнаграждение) за тази инстанция, пред която ищецът не е направил възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. С оглед изложеното и като взе предвид направените от страните разноски пред всяка от инстанциите, липсата на възражение от страна на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение размера на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за въззивното производство и предвид изхода на делото, настоящият състав намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено. Въззивното решение следва да бъде изменено в частта за разноските, като присъдените за първата инстанция разноски в полза на ищеца следва да бъдат намалени до сумата от 3937.50 лв., а в полза на ответното дружество следва да бъдат присъдени допълнително сумата от 379.57 евро (742.38 лв.), разноски за първоинстанционното производство и сумата от 4473.80 евро (8750 лв.), разноски за въззивна инстанция.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ определение №78 от 20.02.2025 г. по в. т.д.№437/2024 г. на АС Пловдив, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение №1 от 03.01.2025 г. по в. т.д.№437/2024 г. на АС Пловдив в частта за разноските, като ОСЪЖДА И. Г., турски гражданин, [дата на раждане] в [населено място], област К., Р. Т. паспорт серия U №10551462, издаден на 11.02.2015 г. да заплати на А. Ф. АД, Федерална република Германия, вписано в търговския регистър към Окръжен съд Мюнхен, с рег.№75727 допълнително сумата от 379.57 евро, разноски за първоинстанционното производство и допълнително сумата от 4473.80 евро, разноски за въззивна инстанция.

ИЗМЕНЯ решение №1 от 03.01.2025 г. по в. т.д.№437/2024 г. на АС Пловдив в частта му за разноските, с която А. Ф. АД, Федерална република Германия е осъдено да заплати на И. Г. сумата от 4271.18 лв., разноски за първоинстанционното производство, като НАМАЛЯВА тези разноски от 4271.18 лв. на 3937.50 лв.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.