ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1170

гр.София, 10.03.2026г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВАкато изслуша докладваното от съдия Петкова ч. гр. д.№ 859/2026г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. П. Н. срещу определение № 435/29.01.2026г., постановено по к. гр. д.№ 112/2026г. по описа на ВКС, ІІІ ГО, ІV ти състав, с което е оставена без разглеждане молбата на Н. за отмяна на влязло в сила решение № 235/28.06.2024 г. по гр. д. № 2199/2023 г. по описа на РС – Карлово в частта му, в която е отхвърлен иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на 28 179. 31 лева - обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконно уволнение, извършено със заповед № РД-09.189/31.10.2023г. на временно изпълняващия длъжността кмет на О. С.

Жалбоподателят иска отмяна на определението, като твърди, че съдът не изпълнил задължението си за му даде указания по редовността на искането за отмяна.

Насрещната страна по жалбата - О. С. я оспорва чрез пълномощника си адв. Д.. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Настоящият състав на ВКС, за да се произнесе по жалбата, съобрази следното:

Подадената от Н. П. Н. молба е за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК на влязло в сила решение № 235/28.06.2024 г. по гр. д. № 2199/2023 г. по описа на РС – Карлово в частта му, в която е отхвърлен иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на 28 179. 31 лева обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение. В тази част първоинстанционното решение не е било обжалвано от молителя, който като ищец е имал интерес, и така е влязло в сила. В частта по останалите искове – по чл. 344 т. 1 и т. 2 КТ - решението на първостепенния съд, с което са отхвърлени, е било обжалвано и е потвърдено от въззивната инстанция. Въззивното решение е било отменено от ВКС, който е уважил исковете по чл. 344 т. 1 и т. 2 КТ, приемайки, че уволнителната заповед е незаконосъобразна като издадена от лице, което не е имало качеството временно изпълняващ длъжността кмет на О. С. Касационната инстанция е направила последния извод осъществявайки косвен инцидентен контрол за законосъобразност по чл. 17, ал. 2 ГПК върху заповед № ЧР-02-56/17.10.2023г. на областния управител на област П., чието пряко оспорване по административен ред от ищеца Н. му е било отказано от административния съд с влязло в сила на 12.03.2024г. определение.

Молителят е обосновал искането си за отмяна, позовавайки се на мотивите на ВКС в решението по чл. 290 ГПК, с твърдение, че има правен интерес от искането за отмяна, тъй като, ако то бъде уважено, ще се възстанови висящността на спора в частта по иска по чл. 344 т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.

Нито в сезиращата молба, нито в настоящата частна жалба, се твърди, че заповед № ЧР-02-56/17.10.2023г. на областния управител на област П. е била отменена. Че това не е така е ясно и от мотивите на ВКС в решението по чл. 290 ГПК, съобразно които инцидентният контрол за законосъобразност върху същата е бил допустим и осъществен от гражданския съд именно защото не е било допуснато оспорването й от Н. по административен ред. Следователно обстоятелствата, на които искането за отмяна е основано, са недвусмислено посочени от молителя, а фактът, че той ги е интерпретирал като изпълващи хипотезата на чл. 303, т. 3 ГПК , не прави искането нередовно. Или съдът не е имал задължение за даване на указания по редовността на искането.

Заявените факти /които молителят не променя и понастоящем/ не обосновават основанието на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, според чиято разпоредба заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. Заповед № ЧР-02-56/17.10.2023г. на областния управител на област П. не е била отменена и това не се твърди от молителя. Била е проверена законосъобразността й от гражданския съд, а резултатът от тази проверка не е основание за отмяна по чл. 303, т. 3 ГПК, защото произнасянето по преюдициалния въпрос за законосъобразност на заповед № ЧР-02-56/17.10.2023г. /както и за законосъобразността на уволнителната заповед/ в случая е резултат от инстанционния контрол за правилност на решението в частта по исковете по чл. 344 т. 1 и т. 2 КТ, а такъв контрол в частта по обусловения иск по чл. 225, ал. 1 КТ не е бил упражнен единствено поради липса на жалба от ищеца/ молител.

В заключение, частната жалба е неоснователна и атакуваното определение следва да бъде потвърдено. При този изход на спора на ответната страна по жалбата се следват поисканите разноски, но такива не се присъждат предвид липсата на доказателства да са били направени.

Така мотивиран, настоящият състав на ВКС

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 435/29.01.2026г., постановено по к. гр. д.№ 112/2026г. по описа на ВКС, ІІІ ГО, ІV ти състав.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: