Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на пети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Т. Т. Членове: Р. В. Х. Б. при секретар М. С. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от председателя Т. Т. по административно дело № 3616 / 2022 г. Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Р., от гр. Пловдив, чрез процесуалния представител адв. Т. Б. против решение № 158 / 01.02.2022 г. по адм. дело № 15 / 2021 г. на Административен съд - Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Моли първоинстанционния съдебен акт да бъде отменен. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по касационна жалба директорът на ТП на НОИ Пловдив, чрез юрисконсулт А. С. изразява становище за неоснователност на същата. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна.

С решение № 158 / 01.02.2022 г. по адм. дело № 15 / 2021 г., Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на К. Р. срещу решение № Ц2153-15-272 / 21.12.2020 г. на ръководителя на ТП на НОИ Пловдив в частта, потвърждаваща разпореждане № РНП-1-4-15-00844574 / 23.11.2020 г. на ръководителя на Пенсионно осигуряване (ПО) при ТП на НОИ Пловдив за събиране на сумата от 4323,64 лева от които 3384,76 лв. главница за периода от 01.01.2015 г. до 31.10.2020 г. и лихва в размер на 939,88 лева. Присъдил е разноски. Приел е, че оспореният административен акт не страда от пороците по чл. 146 АПК.

Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е проверена съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за предмета на спора материалноправни норми. Решението е правилно.

По делото е установено, че със заявление вх. № 71043 / 24.01.2001 г. К. Р. е поискал от органите на ТП на НОИ Пловдив да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ЛПИОЗ). Приложил е изискуемите по НПОС документи, но поради нередовно оформена рекапитулация в трудовата му книжка за определени периоди, са му били дадени указания да представи допълнителни доказателства за осигурителен доход. С разпореждане № 119 / N01027 / 06.04.2001 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ Пловдив на Радев е била отпусната ЛПИОЗ съгласно чл.70, ал.3 КСО. Периодично пенсията на адресата е била осъвременявана и преизчислявана служебно. При подаване на заявление от К. Р. с вх. № Ц2113-15-7 / 04.03.2020 г. е поискал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), като към документите е представил и осигурителна книжка № [номер] / 03.04.1997 г. с осигурителен стаж и доход за период от 01.03.1997 г. до 31.05.1999 г. при осигурител ЕТ Я. Г..

С разпореждане [номер] / протокол / № Ц2136-15-9 / 06.10.2020 ЛПИОЗ на Радев е била изменена на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. д КСО. За да издаде този акт, органът е приел, че не са били взети предвид данните от представената по-късно осигурителна книжка. На това основание всички последващи разпореждания след отпускането на пенсията са били изменени, като е констатирано, че адресатът на акта е действал недобросъвестно при получаване на пенсия с по-висок размер от дължимата. Недоволен от издадения административен акт, Радев е обжалвал пред горестоящия орган и директорът на ТП на НОИ Пловдив е потвърдил разпореждането за възстановяване на сумата от 4324,64 лева, от които 3384, 76 лева главница за период от 01.01.2015 г. до 31.10.2020 г. и лихва в размер на 939,88 лева, начислена към 23.11.2020 г.

Непредставянето на заверена осигурителна книжка за целия период на упражняване на дейност, препятстват определянето на пенсия за осигурителен стаж и възраст в действителен размер. Липсата на данни за целия осигурителен доход, върху който се дължат и внасят осигурителни вноски за период 1997 г. 1999 г. прави обективно невъзможно изчисляването на индивидуален коефициент за определяне действителния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Съгласно чл. 10, ал.2 НПОС пенсиите за трудова дейност с правопораждаща дата след 31 декември 1999 г., когато по представените със заявлението документи за трудов/осигурителен стаж е доказано правото на съответния вид пенсия, се отпускат и изплащат в минималния размер до определянето на размера им по реда на КСО. След определянето на размера на пенсията по КСО разпореждането, с което първоначално е отпусната пенсията, се изменя съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, буква д КСО от органа, който го е издал, и ако има разлика в размера на пенсията, тя се изплаща от датата на отпускането. Правилно, административния орган е констатирал несъответствие в представените документи за отпускане на ЛПОСВ и отпуснатата такава с предходното разпореждане.

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за служебно задължение на пенсионния орган да извърши проверка относно необходимите документи. В чл. 1, ал. 1 НПОС е посочено, че правото на пенсия се упражнява въз основа на писмено заявление по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт (НОИ), към което се прилагат всички необходими оригинални документи, т. е. последните се представят от кандидатстващия за пенсия. Към момента на подаването на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст доказването на осигурителния стаж се извършва съобразно действащите разпоредби на чл. 40, ал. 1 и 2 НПОС с представяне на трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд, и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО.

Предпоставка за прилагането на разпоредбата на чл. 114, ал. 1 КСО е недобросъвестността на лицето при получаването на съответните суми. Добросъвестността е правна категория, която изисква точно и съвестно отношение и изпълнение на права и задължения в съответствие със законовите норми. В КСО липсва легално определение за понятието недобросъвестност при получаване на осигурителни плащания, но съдебната практика го дефинира като получаване на осигурително плащане въпреки знанието на факти и обстоятелства, които представляват пречка за това, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. От доказателствата по делото, съдът е направил правилен и обоснован извод, че заявителят с ясно съзнание не е представил осигурителна книжка, която е изискуем документ при правилното изчисляване на отпусканата пенсия. Недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях.

Недобросъвестното поведение от хипотезата на чл. 114, ал. 1 КСО винаги подлежи на доказване и доколкото фактите по спора сочат наличие на данни за недобросъвестност, обосновано и законосъобразно пенсионните органи са издали оспорените актове.

При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 (сто) лева.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 158 / 01.02.2022 г. по адм. дело № 15 / 2021 г. на Административен съд Пловдив.

ОСЪЖДА К. Р. от гр. Пловдив да заплати на Националния осигурителен институт сумата от 100,00 (сто) лева, разноски за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

Членове:

/п/ РОСЕН ВАСИЛЕВ

/п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН