ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 853

Гр. София, 14.03.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на 12.03.2025 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

Като разгледа докладваното от съдия П. Х. ч. т. д. № 55/2025 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Постъпила е частна жалба от[Фирма 1] (н.), чрез процесуалния му пълномощник адв. В. С., срещу определение № 2593 от 14.10.2024 г. по в. гр. д. № 2927/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд.

С него е оставена без уважение молбата на адв. В. С., от името на[Фирма 1] (н.), за изменение на въззивното решение в частта, с която не е уважена претенцията за присъждане на възнаграждение на процесуалния представител на дружеството по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв.

В жалбата се твърди, че въззивният съд не е дал отговор на нито един от доводите на молителя, което поставя под въпрос действителността на обжалвания съдебен акт, евентуално същият е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. В жалбата се съдържа искане за отвод на два състава на Търговската колегия на Върховен касационен съд (постановили определения в различен от поддържания от жалбоподателя смисъл), чиято практика не може да се възприеме като последователна практика на целия касационен съд. Прави се искане по чл. 292 ГПК за сезиране на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия за постановяване на тълкувателно решение по въпроса за приложението на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв по „отношение на лицата“.

Твърди се, че е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса „Приложима ли е разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв по отношение на юридическите лица?“, като се излага, че практиката на съставите, постановили определенията по ч. т. д. № 920/2016 г. на ІІ т. о., по т. д. № 2538/2018 г. на ІІ т. о., по т. д. № 2452/2021 г. на ІІ т. о., по т. д. № 1778/2022 г. на І т. о. и по ч. т. д. № 1777/2022 г. на І т. о. е неправилна и следва да бъде изоставена.

Релевира се и основанието на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като определението на Софийския апелативен съд е постановено contra legem - в приложимата разпоредба на ЗАдв е употребен изразът „материално затруднени лица“, без да се сочи какви – физически или юридически.

Изложени са подробни доводи, че при съответното тълкуване на нормативния акт и съобразяване разпоредбите на ЗЛС и нормативно установената терминология от обсъжданата разпоредба на ЗАдв не следва формираният от апелативния съд извод. Поддържа се, че отричането на възможността юридически лица, които са материално затруднени (каквито са очевидно обявените в несъстоятелност) да ползват безплатна правна помощ по ЗАдв, при изричното им изключване от приложението на Закона за правната помощ, е в противоречие с основни начала на гражданския процес – равенството между страните, състезателното начало, законността.

Твърди се, че дори да се приеме, че нормата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАДв е непълна, неясна или противоречива, то общият разум на закона по смисъла на чл. 5, изр. 1 ГПК, произтичащ и от чл. 134 КРБ, е равното третиране на гражданите и юридическите лица при ползването на адвокатска защита.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор срещу частната жалба.

За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение, съобрази следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Не са налице основания за отстраняване на съдебни състави или техни членове от разглеждане на делото, доколкото споделянето на обща правна теза не съставлява основание за отвод по чл. 22 ГПК, а съдиите, които са участвали в разглеждането на конкретното дело (както и по други дела със същата страна), са били изключени от случайното разпределение.

Ирелевантни са всички доводи на частния жалбоподател, свързани с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, доколкото производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК и правилата относно селективната фаза на касационното производство са неотносими.

Липсват и основания за приложението на чл. 292 ГПК. Съгласно указанията на Тълкувателно решение № 2 от 28.09.2011 г. по тълк. дело № 2/2010 г. на ОСГТК на ВКС, противоречиво разрешаване на въпроси по смисъла на чл. 292 ГПК е налице, когато поне в две решения по чл. 290 ГПК, определения по чл. 274, ал. 3 ГПК или между посочените решение и определение един и същ материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен по различен начин; противоречиво разрешаване има, когато в различни съдебни актове, с които ВКС се произнася като касационна инстанция, се съдържат различни и взаимно изключващи се разрешения на идентичен правен въпрос, по който е било допуснато касационно обжалване, независимо от това дали този въпрос се обхваща от обективните предели на силата на присъдено нещо. В случая горните предпоставки не са налице, а и соченото от жалбоподателя противоречие изобщо липсва.

За да достигне до обжалвания резултат в производството по чл. 248 ГПК, съставът на въззивния съд е изложил съображения, че редът по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАДв е приложим само за физическите лица, като е направил систематично тълкуване на разпоредбите на чл. 38, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗАдв., както и се е позовал на практика на ВКС в същия смисъл.

Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Настоящият съдебен състав поддържа установената практика на ВКС, че в полза на пълномощника на търговско дружество не може да се присъжда адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА за оказана безплатна правна помощ. Търговските дружества не са сред изчерпателно посочените в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗА лица, на които законът признава правото да бъдат представлявани безплатно от адвокат, а именно – такива с право на издръжка, материално затруднени лица, роднини, близки или друг юрист. Тълкуването на чл. 38, ал. 1 ЗА води до еднозначния извод, че безплатно представлявани по силата на посочената разпоредба могат да бъдат само физически лица, тъй като само те могат да „имат право на издръжка“, да бъдат „роднини, близки или друг юрист“, съответно да бъдат поставени на равно основание с изброените и лицата, които са материално затруднени. В този смисъл е и актуалната практика на касационната инстанция (към постановените определение № 673 от 21.12.2016 г. по ч. т. д. № 920/2016 г. на II т. о., определение № 263 от 11.08.2020 г. по ч. т. д. № 975/2020 г. на І т. о., решение № 41 от 22.05.2019 г. по т. д. № 2538/2018 г. на II т. о. и др. следва да се прибавят: определение № 50437 от 19.06.2023 г. по т. д. № 1778/2022 г. на І т. о., определение № 50140 от 26.06.2023 г. по т. д. № 1056/2021 г. на ІІ т. о., определение № 2526/02.10.2024 г. по т. д. № 2021/2023 г. на ІІ т. о.). Обстоятелствата относно платежоспособността на дружеството не променят горния извод, поради това, че юридическите лица изобщо не попадат в хипотезите на чл. 38 ЗА. Разпоредбата е ясна и безпротиворечиво прилагана и няма изменения в обществените отношения, които да наложат исканото от частния жалбоподател ново тълкуване на същата. Доводите, че споделяното от съда тълкуване е в нарушение на конституционни и процесуални принципи са неоснователни.

Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2593 от 14.10.2024 г. по в. гр. д. № 2927/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: