ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2034

София, 24.04.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети април две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: А. Ц. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 301 по описа на Върховния касационен съд за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби, подадени от В. М. К., чрез процесуален представител адв. Й. К. и от „Български пощи“ ЕАД, чрез процесуален представител гл. юрк. Г. К., против въззивно решение № 3887 от 28.06.2024 г., постановено по в. гр. д. № 5006/2024 г. по описа на Софийски градски съд, поправено с решение № 6329 от 18.11.2024 г., постановено по същото делото, с което: 1. като е отменено частично решение № 16009 от 05.10.2023 г. по гр. д. № 19572/2023 г. по описа на Софийски районен съд е отхвърлен предявения от В. М. К. против „Български пощи“ ЕАД иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумата над 11 041,26 лв. до 22 269,66 лв., ведно със законната лихва от 01.05.2023 г. до погасяването, представляваща обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца, считано от 21.03.2023 г. до 21.09.2023 г., като погасен чрез прихващане с вземане на „Български пощи“ ЕАД, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД в размер на 11 228,40 лв., представляващо платено обезщетение за неспазено предизвестие и 2. решение № 16009 от 05.10.2023 г. по гр. д. № 19572/2023 г. по описа на Софийски районен съд е потвърдено в останалата част, с която с която са уважени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, предявени от В. М. К. против „Български пощи“ ЕАД, като е отменено уволнението на ищцата от длъжността „Длъжностно лице по защита на данните“ в звено „Защита на лични данни“ към Централно управление на „Български пощи“ ЕАД, извършено на основание чл. 328, ал. 2 КТ със заповед № 16/20.03.2023 г., ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и в нейна полза е присъдено обезщетение за оставане без работа в размер на 11 041,26 лв. за период от шест месеца, считано от 21.03.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от 11 041,26 лв. за периода от 01.05.2023 г. до погасяването. С решението са присъдени разноски.

Ищцата В. М. К. обжалва решението за частично отхвърляне на иска й с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, а ответникът „Български пощи“ ЕАД в частта, която са уважени исковете на ищцата с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.

Жалбоподателката В. М. К. се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна „Български пощи“ ЕАД, подаден чрез процесуален представител гл. юрк. Г. К.. Поддържа, че касационната жалба е неоснователна. Претендира разноски.

Жалбоподателят „Български пощи“ ЕАД се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация В. М. К., подаден чрез процесуален представител адв. Й. К.. Поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението в обжалваната от ответната страна част, излага и становище по същество за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Касационните жалби са процесуално допустими, подадени са в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира:

От събраните по делото доказателства е установено, че с трудов договор № 71/10.12.2014 г., сключен между страните, ищцата В. М. К. е била назначена на длъжността – директор на дирекция „Управление на проекти и търговска дейност“ при ответника. С допълнително споразумение № 44 от 15.04.2022 г., трудовото правоотношение между страните е изменено, като ищцата е била преназначена на длъжността „Длъжностно лице по защита на личните данни“. Със заповед № 16/20.03.2023 г. на Главния изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД, трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ. При анализ на трудовите функции на процесната длъжност и с оглед мястото й в класификатора на длъжностите в „Български пощи“ ЕАД въззивният съд е достигнал до извод, че същата не може да бъде квалифицирана като ръководна по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, доколкото няма пряко отношение към планиране, организиране, ръководене и контролиране на трудовия процес, съответно – няма пряко и определящо значение за постигане на стопанските резултати на предприятието, поставени с договора за управление. Посочил е, че видно от представения бизнес план за 2023 г., част от бизнес програма 2023 г. – 2025 г. на „Български пощи“ ЕАД, стратегическите цели на предприятието са – оздравяване и дългосрочна финансова стабилност, развитие на портфолио от нови услуги с акцент в сектора на куриерските услуги, финансови услуги в средносрочен хоризонт и административни услуги за населението след изпълнение на проекта от НПВУ, подобряване на качеството на извършваните услуги. Трудовите функции на длъжността „Длъжностно лице по защита на личните данни“ по никакъв начин не могат пряко да се свържат със стратегическите цели, съгласно бизнес плана за 2023 г., част от бизнес програма 2023 г. – 2025 г. на „Български пощи“ ЕАД. Задълженията на длъжността „Длъжностно лице по защита на личните данни“ са чисто експертни в сферата на защита на личните данни, имащи за основна цел осигуряване от страна на администратора на лични данни (ръководителя на предприятието) и служителите на предприятието спазването на правилата, гарантиращи защитата на личните данни, предвидени в националното и международно законодателство. Ето защо, трудовото правоотношение на ищцата не може да бъде прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ и предявените искове за отмяна на уволнението и възстановяване на заеманата длъжност с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са основателни. В полза на ищцата е възникнало вземане за обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 21.03.2023 г. до 21.09.2023 г., което възлиза на сумата в размер на 22 269,66 лв., формирано от брутното трудово възнаграждение за последния отработен месец. Дължимостта на посоченото обезщетение е определена по основание в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Видно от представения фиш от 23.05.2023 г. за изплатена сума в полза на В. М. К., е удостоверено, че работодателят е начислил и изплатил по банков път на 23.05.2023 г., т. е. след подаване на исковата молба, в полза на работника сумата в общ размер на 20 860,34 лв. В същата е включена и сумата в размер на 11 228,40 лв., представляваща обезщетение по чл. 220 КТ. Работодателят в хода на процеса е заплатил в полза на работника обезщетение за неспазен срок на предизвествие при прекратяване на трудовия договор в размер на 11 228,40 лв. Това вземане включва във фактическия си състав законно уволнение. Само при законно прекратяване на трудовия договор служителят има право да бъде обезщетен за неспазване на отправеното предизвестие. Когато уволнението бъде признато за незаконно, отпада основанието за изплащане на тази сума (тя не може да се кумулира с обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ). Поради изложеното искът по чл. 225, ал. 1 КТ следва да бъде уважен до сумата от 11 041,26 лв., а за разликата до 22 269,66 лв. бъде отхвърлен като погасен чрез съдебно прихващане с подлежащо на връщане обезщетение за неспазено предизвестие.

Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателката В. М. К. поддържа основания за допускане на касационното обжалване на решението по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулирала е следния правен въпрос: „Представлява ли неподписаният от работника или служителя фиш за работна заплата доказателство за изпълнение на задължението на работодателя да изплати на уволнения работник или служител обезщетение с правно основание чл. 220 от КТ за неспазения срок на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение, ако не са представени други доказателства за плащане в брой или по банков път?“. Сочи, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, която цитира – решение № 89 от 29.03.2013 г. по гр. д. № 558/2012 г., IV г. о., решение № 746 от 05.01.2011 г. по гр. д. № 727/2009 г., IV г. о., решение № 141 от 30.11.2010 г. по гр. д. № 2715/2008 г., II г. о., решение № 258 от 03.11.2017 г. по гр. д. № 1007/2017 г., IV г. о., решение № 42 от 30.03.2018 г. по гр. д. № 434/2017 г., IV г. о., решение № 41 от 26.02.2019 г. по гр. д. № 2525/2018 г., IV г. о. и решение № 165 от 06.12.2018 г. по гр. д. № 181/2018 г., III г. о., евентуално, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят „Български пощи“ ЕАД поддържа основание за допускане на касационното обжалване на решението по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулирал е следните правни въпроси: 1. „Дали длъжността „Длъжностно лице по защита на данните“, звено „Зашита на личните данни“ към Централно управление (ЦУ) на „Български пощи“ ЕАД попада в приложното поле на чл. 328, ал. 2 КТ, респ. дали длъжността има ръководен характер?“; 2. „За неизпълнението на задължението на съда за обсъждане на приложените към корицата по делото събраните по надлежния процесуален ред доказателства, а именно: длъжностната характеристика на насрещната страна относно описанието на процесната длъжност, както и Бизнес програмата на „Български пощи” ЕАД за периода 2023 г. - 2025 г. и Бизнес плана за 2023 г., така и длъжностното разписание към 01.12.2022 г. на Централно управление на „Български пощи“ ЕАД?“ и 3. „По прилагането на чл. 272 ГПК?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, а именно по първият въпрос с решение № 257 от I5.05.2019 г. по гр. д. № 4002/2017 г., IV г. о., решение № 92 от 28.04.2017 г. по гр. д. № 3478/2016 г., IV г. о., решение № 68 от 16.05.2018 г. по гр. д. № 3105/ 2017 г., III г. о. и решение № 76 от 27.03.2012 г. по гр. д. № 937/2011 г. , III г. о., вторият с решение № 23 от 07.06.2017 г. по гр. д. № 2669/2016 г. II г. о., решение № 91 от 05.11.2020 г. по т. д. № 1040/2019 г., II т. о. и решение № 142 от 30.03.2020 г. по т. д. № 2970/2018 г., I т. о. и третият с решение № 289 от 03.02.2016 г. по гр. д. № 2564/2015 г., III г. о. и цитираните в него актове, решение № 115 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2150/2017 г., IV г. о. и решение № 191 от 25.07.2013 г. по гр. д. № 63/2013 г., III г. о. Поддържа и, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо.

По касационната жалба на В. М. К.:

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението въпрос. Същият не отговаря на изискването за общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно приетото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос следва да е разрешен с въззивното решение, да е от значение за изхода по конкретното дело и да е обусловил правните изводи на съда. Жалбоподателката, която е ищец в производството не отрича изплащането на сумата от работодателя. Възраженията й са свързани с обстоятелството, че то е осъществено след подаване на исковата молба за отмяна на уволнението и последиците му по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 ГПК, но както е приел въззивният съд това не пречи да се извърши прихващане с вземането на работодателя. Липсата на обща предпоставка за допускане на касационно обжалване, прави безпредметно обсъждането на поддържаните допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

По касационната жалба на „Български пощи“ ЕАД:

Решението не е очевидно неправилно. Касаторът отъждествява очевидната неправилност с неправилността по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, която е основание за отмяна на въззивното решение. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, служебно или по искане на жалбоподателя го допуска до касационно обжалване. В случая, описаните пороци липсват.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението въпроси. Първият въпрос в контекста, в който е поставен няма характеристиката на правен въпрос, по който Върховният касационен съд да даде принципен отговор в производството по селекция на касационните жалби. Отговорът е предпоставен от установените по делото фактически изводи. Вторият и третият въпроси са свързани със задълженията на въззивния съд при разглеждане на делото по същество и са принципно значими по всяко дело. Софийски градски съд не се е отклонил практика на ВКС, включително залегналата в посочените в изложението актове, намерила израз и в разясненията, дадени в мотивите към т. 2 на ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, където е прието, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Уредбата на второинстанционното производство като ограничено /непълно/ въззивно обжалване, и произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. При решаване на делото съдът може да препрати към мотивите на първата инстанция по реда на чл. 272 ГПК, в случаите, когато потвърждава нейното решение, но е длъжен да изложи свои собствени решаващи мотиви по предмета на спора. Излагането на ясни, убедителни, без съдържателни противоречия и празноти мотиви, при съблюдаване на съдопроизводствените правила по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, е условие за процесуална законосъобразност на постановеното от въззивния съд решение и в случаите, когато той прилага нормата на чл. 272 ГПК. Въззивният съд е обсъдил всички посочени и представени от касатора с отговора на исковата молба доказателства. Мотивирал се е, че длъжността на ищцата не е ръководна, като е съобразил записаното в длъжностната характеристика за длъжността „Длъжностно лице по защита на личните данни“ и класификатора на длъжностите в „Български пощи“ ЕАД. Приел е, че трудовите функции на длъжността „Длъжностно лице по защита на личните данни“, по никакъв начин не могат пряко да се свържат със стратегическите цели, съгласно бизнес плана за 2023 г., част от бизнес програма 2023 г. – 2025 г. на „Български пощи“ ЕАД; съобразно изложеното уволнението на ищцата на посоченото в заповедта основание чл. 328, ал. 2 КТ е незаконно. Несъгласието на касатора с крайните изводи на съда само по себе си не може да обоснове достъп до касационно обжалване, то представлява касационно оплакване за неправилност на решението.

Предвид изложеното, не следва да се допусне касационно обжалване на решението. При този изход на спора пред настоящата инстанция на страните не следва да се присъждат поисканите разноски.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение 3887 от 28.06.2024 г., постановено по в. гр. д. № 5006/2024 г. по описа на Софийски градски съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: