РЕШЕНИЕ

№ 213

гр. София, 08 май 2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. трето наказателно отделение, в публично съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди двайсет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

ВЛАДИМИР АСТАРДЖИЕВ

при секретаря Н. П. …….…………….…и с участието на прокурора…………..К. С. …..……….. изслуша докладваното от съдия ………….……КАЛПАКЧИЕВ …... н. д. № … 154... по описа за ... 2025 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 НПК по касационен протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Враца, против присъда № 22 от 17.10.2024 г., постановена по в. н.о. х.д. № 561/2024 г. по описа на Врачанския окръжен съд.

С касационния протест се релевира касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Отправя се искане за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В съдебно заседание на касационната инстанция прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на подадения срещу второинстанционната присъда протест. Според прокурора не са ангажирани конкретни доводи в подкрепа на заявеното касационно основание, което препятства извършване на проверка от страна на касационната инстанция. Представителят на държавното обвинение отправя искане за оставяне в сила на новата присъда на Окръжен съд – Враца.

В защитната си реч пред ВКС защитникът на подсъдимия И. – адвокат П. се солидаризира със становището на държавния обвинител. Защитникът отправя искане за оставяне в сила на атакувания съдебен акт.

Подсъдимият К. И. в лична защита и в последната си дума пред ВКС заявява, че поддържа казаното от защитника си и моли за потвърждаване на присъдата.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани в чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното:

Касационният протест е подаден от процесуално легитимирана страна и по отношение на съдебен акт от категорията на посочените в чл. 346, т. 2 от НПК, но според настоящия касационен състав не е годен да послужи за осъществяване на пълноценна касационна проверка на атакуваната въззивна присъда по следните съображения.

С присъда № 25 от 3.06.2024 г. по н. о.х. д. № 935/2023 г., Районен съд – Враца, 3. наказателен състав, е признал подсъдимия К. А. И. за виновен в това, че на 14.12.2022 г. в [населено място], в съучастие като подбудител и помагач с извършителя А. М. М., умишлено го е склонил и умишлено го е улеснил да отнеме от владението и без съгласието на Я. П. И. – ръководител-екип на /фирма/ чужди движими вещи – 3 бр. 5G модула със стойки към тях, на обща стойност 29 217,42 лева, собственост на /фирма/, с намерението противозаконно да ги присвоят, като за извършването на кражбата е използвано МПС – лек автомобил /марка/ с [рег. номер на МПС] и като откраднатите вещи не са били под постоянен надзор, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 вр. чл. 54, ал. 1 от НК го осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил за срок от три години.

По жалба на подсъдимия И. чрез защитника му адв. В. П., пред Врачанския окръжен съд е било образувано в. н.о. х.д. № 561/2024 г., приключило с присъда № 22 от 17.10.2024 г., с която на основание чл. 334, т. 2 от НПК и чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК въззивният съд отменил осъдителната присъда на районния съд и вместо това признал подсъдимия Д. за невиновен да е извършил престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК, като на основание чл. 304 от НК го оправдал по повдигнатото обвинение.

Срещу така постановената присъда на Окръжен съд – Враца на 21.10.2024 г. е постъпил касационен протест от прокурор при Окръжна прокуратура – Враца със заявено касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК – нарушение на материалния закон. Впоследствие, на 22.11.2024 г. и след изтичане на срока за обжалване, е постъпило допълнение към протеста, в което е въведено ново касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК – съществено нарушение на процесуалните правила. Протестът и допълнението към него са били администрирани и делото е било изпратено на ВКС за образуване на касационно производство.

След постъпване на делото във ВКС, с разпореждане №8/3.01.2025 г. на председателя на трето наказателно отделение във ВКС е констатирано, че касационният протест не отговаря на изискванията на чл. 351, ал. 1 от НПК и не може да послужи като основание за образуване на касационно производство, поради което делото е върнато на Окръжен съд – Враца за упражняване на правомощията по чл. 351, ал. 5, т. 1, вр. ал. 1 от НПК. На съда е указано, че следва да предостави на Окръжна прокуратура – Враца седемдневен срок за привеждане на протеста в съответствие със законовите изисквания за неговото съдържание и да посочи изрично, че при неизпълнение на тези указания протестът ще бъде върнат на подателя.

След връщането на делото от ВКС, съдията-докладчик по в. н.о. х.д. № 561/2024 г. по описа на Окръжен съд – Враца е постановил разпореждане №8/7.01.2025 г., с което е указал на прокурора от Окръжна прокуратура – Враца, че следва да приведе протеста в съответствие с изискванията по чл. 351, ал. 1 от НПК, като изложи допълнителни съображения, в които да посочи в какво се състоят касационните основания и конкретните доводи, които ги подкрепят. В случай на неизпълнение на тези указания е посочено, че протестът ще бъде върнат на основание чл. 351, ал. 5, т. 1 от НПК.

След получаване на разпореждането с указанията на съда от прокурора при Окръжна прокуратура – Враца, подател на касационния протест, е постъпило писмено допълнение от 9.01.2025 г. към същия протест с кратки мотиви. Заявени са изрично касационните основания – нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила. Указанията на администриращия съд не са намерили пълно отражение в последващата дейност на държавния обвинител, който във второто допълнение към касационния протест се е ограничил да повтори съображенията си от първото допълнение към същия документ, като е привел някои съображения относно допуснати нарушения на процесуалните правила при проверката и оценката на доказателствата, но отново не е изложил данни и съображения в подкрепа на заявеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Съдържанието на депозирания на 21.10.2024 г., в законоустановения петнадесетдневен срок, протест, е бланкетно по характер. В сезиращия документ се сочи единствено касационното основание, чието наличие се претендира, но не и в какво конкретно е изразено и кои са подкрепящите го данни. Оплакването на държавния обвинител е насочено към дейността на въззивния съд по приложението на материалния закон, но е останало без подкрепа с конкретни доводи. Обвинението се е ограничило да посочи, че приемайки, че подсъдимият не е извършил престъплението, за което е привлечен за обвиняем и осъден, Окръжният съд е постановил присъдата си в противоречие с материалния закон.

В депозираното на 22.11.2024 г., извън срока за касационно обжалване, първо допълнение към протеста е направен собствен анализ на наличната доказателствена съвкупност, изразено е съгласие с фактическите изводи в първоинстанционната присъда и недоволство от тези на въззивната инстанция. Обобщено е, че Окръжният съд е постановил присъдата си в противоречие с материалния и процесуалния закон.

Депозираното на 9.01.2025 г. в предоставения от въззивния съд срок допълнение, както бе посочено, преповтаря до голяма степен съображенията от първото допълнение. Липсват аргументи в подкрепа на срочно въведения касационен повод по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, като акцент е поставен върху допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните правила във връзка с проверката и оценката на доказателствените материали. Посочено е по-конкретно, че оценката на доказателствената съвкупност е извършена в противоречие с формалната логика; че не са оценени всички доказателствени източници, а същите са само формално посочени, без да бъдат анализирани. Очертават се и съображения, насочени към оплакване за необоснованост на съдебния акт.

По съдържанието си развитите в допълнението съображения не съставляват подкрепящи данни по смисъла на чл. 351, ал. 1 от НПК на заявеното в срок касационно основание – неправилно приложение на закона. Тази липса на доводи прави невъзможно изложените съображения да бъдат проверени за тяхната основателност. Аргументите в подаденото по реда на чл. 351, ал. 5, т. 1 от НПК допълнение към протеста са насочени в подкрепа на друго касационно основание: съществено нарушение на процесуалните правила (чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК), въведено извън срока за протестиране, което прави недопустимо неговото разглеждане. В допълнението е заявено и оплакване за необоснованост на атакуваната въззивна присъда, но същото е извън обхвата на основанията по чл. 348, ал. 1 от НПК, поради което не следва да бъде обсъждано.

Както върховната съдебна инстанция е имала възможност нееднократно да уточни, касационната проверка не е служебна, а рамките се предопределят от заявените от атакуващите страни касационни основания и подкрепящите ги данни. Същевременно спрямо касационния протест, който се изготвя от прокурор – професионалист в областта на наказателното правосъдие, са възложени по-високи изисквания. С оглед на това депозираният от държавния обвинител процесуален документ следва да бъде надлежно обоснован, както по отношение на основанието, на което се оспорва атакувания въззивен съдебен акт, така и относно данните, които подкрепят изразеното несъгласие с него. Безспорно място трябва да намери и конкретното искане, което се отправя към касационната инстанция. С посоченото в протеста оплакване за нарушение на закона, настоящият касационен контрол е ограничен в обсега на това касационно основание, което по посоченото в чл. 348, ал. 2 от НПК съдържание, засяга правилното приложение на правните норми и има предвид единствено нарушения по приложимостта на материалното право. Депозираното допълнение не съдържа доводи в подкрепа на заявената материална незаконосъобразност.

В обобщение касационната инстанция счита, че след като касационният протест не отговаря на изискванията за съдържание, установени в чл. 351, ал. 1 от НПК, същият не може да бъде редовен процесуален документ и да изпълни присъщата си сезираща функция. Ето защо този протест следва да бъде оставен без разглеждане, а образуваното въз основа на него производство – прекратено.

Водим от горното Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационния протест на прокурор при Врачанска окръжна прокуратура срещу присъда № 22 от 17.10.2024 г., постановена по в. н.о. х.д. №561/2024 г. по описа на Врачанския окръжен съд.

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по н. д. №154/2025 г., по описа на ВКС на РБ, трето наказателно отделение.

Решението е окончателно – не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.