РЕШЕНИЕ

№ 235

София, 14.04. 2026 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Й.

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

при участието на секретаря Д. А.

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 1392 /2025 г.:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 8 /05.01.2026 г. по касационна жалба на Прокуратурата на Р. Б. (нататък и ПРБ), подадена от прокурор в Софийска апелативна прокуратура, е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 1162 /18.11.2024 г. по възз. гр. д. № 957 /2024 г. на Софийския апелативен съд, в частта, с която с него е отменено решение № 523 /29.01.2024 г. по гр. д. № 11987 /2021 г. на Софийския градски съд в частта, с която искът на А. Х. Д. срещу Прокуратурата на Р. Б. с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 4 500 лева до 10 000 лева и вместо това е постановено друго, с което искът е уважен и за тази разлика от 5 500 лева, ведно със законната лихва от 24.02.2021 г..

В тази част въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос:

Следва ли при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение по иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, да се вземе предвид, че ищецът е бил привлечен като обвиняем и за друго деяние, за което е признат за виновен с влязъл в сила съдебен акт и съответно осъден?

Касационно обжалване е допуснато, за да бъде извършена проверка дали въззивният съд е отдал на релевантния факт, че по едно от обвиненията ищцата е била призната за виновна, значението, предвидено в посоченото от жалбоподателя ПРБ разрешение в т. 11 от ТР № 3 /22.04.2005 г. по тълк. гр. д. № 3 /2004 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 554 /06.03.2013 г. по гр. д. № 266 /2012 г. на IV г. о. на ВКС и решение № 34 /15.04.2019 г. по гр. д. № 2821 /2018 г. на IV г. о. на ВКС.

В двете съдебни решения на ВКС, съдебните състави, като са се позовали на приетото с т. 11 на посоченото ТР № 3 /22.04.2005 г. по тълк. гр. д. № 3 /2004 г. на ОСГТК на ВКС и на други предходни решения на ВКС, са приели, че при наличие на осъдителни и оправдателни присъди по едно и също или по няколко наказателни дела, водени паралелно срещу пострадалия ищец, съдът следва да съобрази, че негативните изживявания на пострадалия ищец са във връзка с воденото или водените наказателни производства по всички обвинения, но на обезщетение подлежат само негативните изживявания по обвиненията, които са приключили с оправдателни присъди, защото само те се намират в причинна връзка с незаконните обвинения.

Настоящият съдебен състав споделя даденото разрешение, което отразява установена съдебна практика, по изложените в тези съдебни решения съображения.

В този смисъл (за значението на извършването на друго престъпление от ищеца, установено с влязъл в сила съдебен акт (на съдебното му минало) е и приетото в други съдебни решения на ВКС, постановени в производства по чл. 290 ГПК, основани на приетото в т. 11 от ТР № 3 /2005 по т. д. № 3 /2004 г. на ОСГК на ВКС: например в решенията по гр. д. № 919 /2017 г., на III г. о. и по гр. д. № 2982 /2020 г., на III г. о.: че извършването на престъпление преди или по време на незаконното обвинение е от значение за преценката на личността на ищеца и интензитета на негативните му изживявания, които са различни при лица, спрямо които никога не е била упражнявана процесуална принуда и при лица, които са били обект на наказателно преследване и за които е установено, че са извършили други престъпления; също и в решенията по гр. д. № 1091 /2009 г., на III г. о., по гр. д. № 5805 /2013 г., на III г. о., по гр. д. № 812 /2015 г., на III г. о. и по гр. д. № 5190 /2015 г., IV г. о., че предишно осъждане е основание за намаляване на размера на обезщетението по чл. 2, т. 3 ЗОДОВ. Сходно разрешение на разновидност на този въпрос е прието и в решение № 50193 /11.10.2022 г. по гр. д. № 2477 /2021 г. на IV г. о. на ВКС.

Настоящият съдебен състав споделя даденото разрешение, което отразява установена съдебна практика, по изложените в тези съдебни решения съображения.

Ответникът по касационната жалба А. Х. Д. оспорва основателността на касационната жалба.

В останалата обжалвана част въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване.

За мотивите на въззивния съд:

Ищцата А. Хр. Д. е била задържана от служители на СДВР на 03.08.2017 г. с оглед на извършване на процесуално-следствени действия за срок от 24 часа, като същата е била привлечена в качеството на обвиняем с постановление от 04.08.2017 г. за престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като е постановено задържане за още 48 часа. Наказателното производство по първоначално повдигнатото обвинение е прекратено, след което тя е била привлечена в качеството на обвиняем с постановление от 22.03.2019 г., за това че при условията на продължавано престъпление с четири деяния, които осъществяват поотделно състава на престъпление по чл. 354а, ал. 4, пр. 3 вр. чл. 26, ал. 1 от НК е нарушила правилата за пазене на наркотични вещества, установени в Наредба № 55 от 13.12.2012 г. за условията и реда за издаване на лицензии за дейности с наркотични вещества за медицински цели.

С влязла в сила присъда А. Хр. Д. е призната за виновна за деянието по пункт III (3) от постановлението за привличане на обвиняем от 22.03.2019 г., съответно по същия пункт от обвинителния акт от 14.05.2019 г., като наказателният съд е квалифицирал деянието като престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 4 от НК, за което тя е освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – “глоба“. Със същата присъда ищцата е призната за невиновна за деянията по пунктове I, II и IV от постановлението за привличане на обвиняем от 22.03.2019 г., както и за това престъплението да е извършено като продължавано с четири деяния.

Негативните емоции и страдания на лицето при обвинение за извършено престъпление, което ищецът не е извършил, не се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на своя размер и подлежат на обезщетяване в реален, а не в символичен паричен еквивалент (така решение № 483 от 9.06.2010 г. по гр. д. № 1091/2009 г. на ВКС, II ГО).

Предвид на изложеното, въззивният съд е приел, че провежданото наказателно производство се е отразило неблагоприятно на правната сфера на ищеца, като неблагоприятните изменения са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с провежданото спрямо нея наказателно производство по обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, а в последствие в такова за извършено продължавано престъпление по чл. 354а, ал. 4, пр. 3 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Пред първоинстанционния съд са дали свидетелски показания съпругът и дъщерята на ищцата, чиито показания въззивният съд цени при условията на чл. 172 от ГПК. Твърденията им са за това, че в резултат на наказателното производство ищцата е била стресирана, непрекъснато плачела и едва гледала работата си, трудно се справяла, цикълът й спрял. А. Д. станала затворена в себе си и не разговаряла с никого. Единствено изпълнявала рецептите на клиенти. Едва след 2 години след задържането започнала да контактува. Арестът бил показен, всичко в аптеката било разхвърляно. След освобождаването на А. Д. и съпруга и от ареста, аптеката била затворена, А. Д. не можела да обслужва клиентите, станала плаха, неуверена и се страхувала от хората, въпреки че до този момент не била такава. Броят на клиентите, които посещавали аптеката, също намалял, тъй като хората се отнасяли с недоверие към А. Д., от което тя много страдала. След случилото се А. Д. се страхувала да излиза, движела се единствено със съпруга си и след работа се прибирали вкъщи. А. Д. напълняла с около 10 килограма след случилото се и цикълът й спрял. Поради задържането й А. Д. била възпрепятствана да присъства на завършването на дъщеря си в Германия. Със започналото срещу нея разследване тя изпаднала в депресия, изпитвала страх, леко отчуждение от другите хора и говорела единствено за служилото се.

От комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза която въззивният съд кредитира, той приема за установено, че в резултат на ареста на 03.08.2017 г. и последвалото наказателно производство ищцата А. Д. е преживяла остра стресова реакция, преминала в протрахирана тревожно-депресивна реакция, която с редуцирана интензивност на симптоматиката се наблюдавала и към момента на изготвянето му. Проявлението на описаното състояние се е изразявало в преживян от нея остър емоционален стрес, съпътстван със силни негативни емоции на объркване, унижение и срам. Ищцата се е чувствала публично злепоставена и репутационно срината, а след освобождаването й е реагирала с отдръпване от контакти поради срам и опасения от обществено неодобрение. Продължила е практиката си с усилия, като се е чувствала несигурна и изпитвала чувство за вина пред клиентите си.

От приетото заключение на съдебно-медицинска експертиза която въззивният съд кредитира, той приема за установено, че от представената медицинска документация не би могло да бъде проследено здравословното състояние на ищцата, поради което и не е възможно да бъде направен извод, че са налице твърдените изменения в гинекологичния й статус вследствие на преустановената менструация от 03 август 2017 г. Вещото лице е пояснило, че в конкретния случай липсват приложени прегледи, хормонални изследвания и други изследвания, поради което и не би могъл да бъде направен извод за причинно-следствена връзка между предприетите действия по наказателно преследване и преустановяване на менструалния цикъл при ищцата.

Въззивният съд е съобразил, че за период от около година и шест месеца, спрямо ищцата е била наложена мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на страната без разрешение на прокурора“, която фактически е ограничила правото й на свободно придвижване. Не се установява обаче тя да е била възпрепятствана да посещава дъщеря си, която е живяла в чужбина за важни за нея събития в живота й, предвид липсата на доказателства, и твърдения за направени от нея до прокурора искания за разрешение да напусне пределите на страната и постановен по тях отказ съгласно чл. 63, ал. 3 и 4 от НПК.

Въззивният съд е съобразил и негативното влияние, което е оказало върху ищцата публичното разгласяване на задържането й. По делото е установено, че задържането на А. Д. е било широко медийно отразено и е било придружено от коментари в средствата за масово осведомяване. При съобразяване, че повдигнатото на ищцата обвинение е за престъпление във връзка с упражняваната от нея дейност на магистър-фармацевт и че за едно от деянията по него тя е призната за виновна, дадената гласност за образуването на наказателното производство за извършвана от нея престъпна деятелност в това й качество допълнително е подсилило преживените от нея негативни емоции. Не се установява обаче по делото стресът от воденото срещу ищеца наказателно производство да се е отразил неблагоприятно върху здравословното й състояние с оглед на настъпване на менопауза на нейната възраст, макар и тя да е навела твърдения в тази насока.

По основателността на касационната жалба:

Прокуратурата на Р. Б. навежда доводи за силно и необосновано завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди, който не съответства на еквивалента на действителните неимуществени вреди, като при определянето на размера на обезщетението въззивният съд е нарушил принципа за справедливост, регламентиран с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

С оглед дадения отговор на правния въпрос, настоящият съдебен състав намира за основателен довода на Прокуратурата на Р. Б. че въззивният съд в недостатъчна степен е отчел обстоятелството, че независимо че с оправдателната присъда ищцата е призната за невиновна за деянията по пунктове I, II и IV от постановлението за привличане на обвиняем от 22.03.2019 г., както и за това престъплението да е извършено като продължавано с четири деяния, със същата влязла в сила присъда А. Хр. Д. е призната за виновна за деянието по пункт III (3) от постановлението за привличане на обвиняем от 22.03.2019 г., съответно по същия пункт от обвинителния акт от 14.05.2019 г., като наказателният съд е квалифицирал деянието като престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 4 от НК, за което тя е освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – “глоба“..

Или: срещу ищцата е било повдигнато едно обвинение, макар и за съвкупност от деяния и с влязлата в сила осъдителна присъда ищцата е призната за виновна за извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 4 от НК.

С оглед дадения отговор на правния въпрос, настоящият съдебен състав намира за основателен довода на ПРБ, че част от описаните от въззивния съд неимуществени вреди – негативни преживявания, депресия, страх, остър емоционален стрес, съпътстван със силни негативни емоции на объркване, унижение и срам, чувство за публична злепоставеност и репутационно сриване, отдръпване от контакти поради срам и опасения от обществено неодобрение и др. описани по–горе, за които е приел, че са последица от на ареста на 03.08.2017 г. и последвалото наказателно производство, са в причинна връзка и с осъдителната присъда.

Настоящият съдебен състав приема, че неблагоприятните последиците за ищцата А. Д. по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ от наказателното производство за престъплението, което е установено с влязъл в сила съдебен акт, не обуславят вредите от незаконно обвинение. и затова не подлежат на обезщетяване при уважаването на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Така е, защото съгласно прието разрешение с т. 11 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС обезщетение се дължи при наличие на причинна връзка между незаконно обвинение и претърпени вреди. Това разрешение е задължително за съдилищата съгласно чл. 124 от Конституцията и чл. 130, ал. 2 ЗСВ.

Извършването на престъпление, което е установено с влязъл в сила съдебен акт (че признаването на ищцата А. Д. за виновна в извършването на престъпление) налага да се разграничат неблагоприятните последици за ищцата от това, от негативните последици, които са последица и са в причинна връзка с незаконното обвинение.

С оглед дадения отговор на правния въпрос, настоящият съдебен състав приема и че извършването на престъпление, което е установено с влязъл в сила съдебен акт, е обстоятелство, което има и друго значение – за преценка на личността на неговия извършител, който е и ищец по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и следователно за преценка на отражението на незаконното обвинение върху психиката на тази личност.

Настоящият съдебен състав приема, че извършването на друго престъпление, което е установено с влязъл в сила съдебен акт, е обстоятелство, което има и друго значение – за преценка на личността на неговия извършител, който е и ищец по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и следователно за преценка на отражението на незаконното обвинение върху психиката на тази личност. Настоящият съдебен състав намира, че това отражение върху психиката на А. Д. е било по-слабо, отколкото отражението на незаконното обвинение върху психиката на човек, който не е извършил престъпление.

За тези изводи ще бъдат изложени и отделни съображения по същество.

Настоящият съдебен състав намира за основателни и доводите на жалбоподателя ПРБ, че въззивният съд не е взел предвид обстоятелствата (че не им е придал необходимото значение), че спрямо ищцата не е била прилагана мярка за неотклонение (извън обсъдената „забрана за напускане на пределите на страната без разрешение на прокурора“, за която въззивният съд е приел, че А. Д. не е направила искания за нейната отмяна и не са събрани доказателства за постановен отказ за това), което не я е извело от обичайната и семейна и социална среда и е засегнало в по-малка степен личната и сфера, както и че проведеното наказателно производство не се отличава с интензивност и с продължителност, както и че за ищцата А. Д. не са настъпили трайни вредни последици за физическото и здраве, в семейната и среда и в професионалната и реализация – тя продължава да работи като фармацевт.

От изложеното дотук настоящият съдебен състав намира за основателен и довода на жалбоподателя ПРБ, че поради извършването на престъпление от ищцата, което е установено с влязъл в сила съдебен акт, въззивният съд е придал по-голямо значение на разгласяването на наказателното производство в медиите. Неблагоприятните последици от разгласяването на обвинението за престъплението, за което А. Д. е призната за виновна, не са в причинна връзка с незаконното обвинение, за тях искът е неоснователен.

От изложеното дотук настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба е основателна, въззивният съд е установил, но е преценил неправилно обсъдените обстоятелства, които имат значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон – на правилото на чл. 52 ЗЗД, съгласно приетото с ППВС № 4 /23.12.1968 г., в резултат на което е завишил значително размера на обезщетението.

Тъй като не се налага извършването на съдопроизводствени действия и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 293 ГПК, настоящият съдебен състав следва да разреши спора по същество.

По същество:

Изложените по-горе изводи, че извършването на престъпление, което е установено с влязъл в сила съдебен акт (че признаването на ищцата А. Д. за виновна в извършването на престъпление) е обстоятелство, което 1) налага да се разграничат неблагоприятните последици на ищцата, които са последица от това, от негативните последици, които са последица и са в причинна връзка с незаконното обвинение и е обстоятелство, което 2) значение и за преценка на личността на неговия извършител и доводите на ПРБ се подкрепят от представените от ищцата А. Д. с молба от 15.12.2022 г. пред първата инстанция в настоящото производство материали по наказателното производство (н. о.х. д. № 2008/2019 на СГС и н. о.х. д.№ 170 /2020 на САС), които по нейно искане са приети като доказателства по първоинстанционното дело с определение в открито съдебно заседание на 16.02.2023 г. (л. 440), от които е видно следното:

С присъдата на СГС ищцата е призната за виновна за това, че на 03.08.2017 г. като магистър – фармацевт и ръководител на аптека с посочен адрес в София, е нарушила правилата за пазене на рискови наркотични вещества, като е държала описани по вид и количества такива, между които 19 броя ампули м. извън метална каса и други описани извън шкаф със секретно заключване, между които Р. 2 мг. Със същата присъда е признато за установено, че съпругът на ищцата Д. В. Д. е допуснал две административни нарушения, като на същата дата – 03.08.2017 г., в същата аптека не е спазил реда за отпускане на лекарствени средства, като без да е магистър – фармацевт, с две деяния е разпространил наркотични вещества, като с първото е продал на В. С. Б. 7 броя стъклени ампули от високорисково наркотично вещество (в. н.в.) морфин, а с второто – на В. А. А. друго такова вещество - 3 броя таблетки Р. 2 мг.. С мотивите на въззивното решение, с което присъдата е потвърдена, е прието, че в случая не се касае за класическо разпространение на наркотици, а за два инкриминирани случая на непозволена търговия с лекарствени продукти, съдържащи високорискови наркотични вещества. Прието е също, че останалите деяния, за които е повдигнато обвинение, не са доказани с изискуемия интензитет на чл. 303, ал. 2 НПК.

От приетите като доказателства по делото протоколи от проведените от наказателния съд (СГС) разпити на свидетелите Б. и А. в открито съдебно заседание на 18.09.2019 г., които са задържани на излизане от аптеката след покупката на наркотичните вещества, както и на полицаите Б. и М., първият от които е участвал в задържането и при провеждането на претърсването на аптеката, а вторият от които е участвал в претърсването на аптеката, е видно следното:

Свидетелят Б. е посочил аптеката като място, от което се е снабдявал с наркотичното вещество М.без рецепти (л. 308 по първоинст. гр. дело на СГС, № 88 по нак. дело). Пред съда той говори в сегашно време: „човекът, който ми продава М. (съпругът на ищцата Д. В. Д.); преди задържането съм виждал този мъж поне два пъти в седмицата; от един и същи човек си взимах М.; той много бързо ми даваше това което ми трябва, беше подготвен, аз казвам какво искам, той набързо ми го дава… той бързо му подаваше ампулите…., около него бяха, не се налагаше да става от мястото си и да ходи в склада и да го чакам да се върне“. Преди задържането му свидетелят Б. взел (купил) 10 (а не 7) ампули морфин, за да не ходи (в аптеката) всеки ден, чувствал нужда от наркотично вещество. Установено е, че при задържането три от десетте ампули са се счупили. Свидетелят А. е потвърдил купуването на Р. от аптеката на ищцата. Свидетелят Б., полицай в С. К. полиция на СДВР, твърди, че е задържал свидетеля Б. след покупката, в който намерили хартиена опаковка, на която пишело Течен аналгин, но вътре се оказал блистер с 10 ампули М., от които три са се счупили при задържането. Той е присъствал като свидетел на претърсването в аптеката и твърди, че рисковите наркотични вещества били скрити на различни места (извън каса и шкафове със секретно заключване): „в стар компютър, в панички и др. подобни под тезгясите, в нещо като панер зад единия от тезгясите“ (л. 311 и сл. по първоинст. гр. дело на СГС, № 90 и сл. по нак. дело). По-нататък твърди, че хапчетата Р. били намерени в кутийка от Д. (л. 313). Свидетелят М., полицай в С. К. полиция на СДВР, твърди, че е участвал в претърсването на аптеката като началник на криминална група след задържането на лицата, които са купили наркотични вещества, разпознава свидетеля А., който присъства в съдебната зала, (л. 311 и сл.).

Настоящият съдебен състав намира, че в твърденията на свидетелите, преценени в съвкупност, се описва схема за продажба на наркотични вещества (а не две инцидентни продажби): ищцата в нарушение на нормативните изисквания ги е държала извадени от каса и шкафове със секретно заключване, скрити в опаковки от други продукти и на лесно за продажба място (под ръка), а съпругът й в нарушение на нормативните изисквания ги е продавал на хора, които са се намирали в наркотична зависимост, като е извършвал продажбите бързо с предварително приготвените за това наркотични вещества. Тези свидетелски показания могат да бъдат преценени като насрещно доказване, което разколебава доказателствата за претърпени от ищцата неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение. За насрещното доказване не се изисква да е пълно и главно.

От отговора на правния въпрос и от преценката на обсъдените свидетелски показания следва изводът, че голяма част от негативните изживявания на ищцата: остра стресова реакция, преминала в протрахирана тревожно-депресивна реакция, които се проявяват в преживян от нея остър емоционален стрес, съпътстван със силни негативни емоции на объркване, унижение и срам, която емоционална редакция с редуцирана интензивност на симптоматиката се наблюдавала и към момента на изготвянето на експертните заключения по делото, са били породени от основателния й страх, че може да бъде осъдена, и от последиците от това в отношенията на хората към нея – засягане на репутацията й, обществено неодобрение и другите описани по-горе опасения, както и от страха и, че освен нея и съпругът и може да бъде осъден и че извършваните от двамата действия в нарушение на закона могат да станат обществено достояние и да имат неблагоприятни последици за нейните професионална и социална реализация, както и за неговите.

Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че голяма част от интензитета на описаните от съдебно-психиатрична и психологическа експертиза и от свидетелите на ищцата отражения върху психиката на ищцата А. Д. не са в причинна връзка с незаконното обвинение, а са в причинна връзка с обвинението, по което е признато с влязла в сила присъда, че е извършила престъпление и във връзка с осъзнаваната опасност да бъде установена незаконната дейност която тя и съпругът и са извършили, както и да произтекат неблагоприятни последици за нея и съпруга и, включително да бъдат осъдени по наказателно дело.

От изложеното дотук настоящият съдебен състав приема, че на ищцата следва да бъде определено обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в общ размер на 4 500 лева, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена и че въззивно решение следва да бъде отменено в частта, в която е допуснато до касационно обжалване – с която въззивният съд е определил и присъдил допълнително обезщетение за разликата над 4 500 лева до 10 000 лева и вместо това да бъде постановено друго, с което искът за тази разлика да бъде отхвърлен.

Жалбоподателят ПРБ не претендира разноски, поради което разноски не следва да му се присъждат. Ответникът в касационното производство А. Д. претендира разноски, но с оглед изхода от това производство, няма право на разноски, поради което и на нея разноски не следва да бъдат присъждани.

Воден от изложеното и на основание чл. 293 ГПК съдът

РЕШИ :

Отменя въззивно решение № 1162 /18.11.2024 г. по възз. гр. д. № 957 /2024 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която с него е отменено решение № 523 /29.01.2024 г. по гр. д. № 11987 /2021 г. на Софийския градски съд в частта, с която искът на А. Х. Д. срещу Прокуратурата на Р. Б. с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение е отхвърлен за разликата над 4 500 лева до 10 000 лева и вместо това е постановено друго, с което искът е уважен и за тази разлика от 5 500 лева, ведно със законната лихва върху сумата 5 500 лева, от 24.02.2021 г. и в частта, с която Прокуратурата на Р. Б. е осъдена да заплати на А. Х. Д. разноски във въззивното производство в размер на 27.50 лева.

Вместо това постановява:

Отхвърля иска на А. Х. Д. срещу Прокуратурата на Р. Б. с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение за разликата над 4 500 лева до 10 000 лева (за разликата от 5 500 лева), ведно със законната лихва върху тази разлика от 5 500 лева от 24.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.