ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2782/30.05.2025 г.

Гр. София, 28.05.2025г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: В. А.

АТАНАС КЕМАНОВ

като разгледа докладваното от съдия Ат.Кеманов ч. гр. д.№1268 по описа на ВКС за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, изр. 1, пр. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Н. Н., чрез процесуалния си представител адвокат Т. С. от АК-П., срещу определение № 43 от 12.02.2025 г. по възз. гр. дело № 535/2024 г. на Пловдивския апелативен съд, с което производството по делото е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр. д. № 133/2025 г. и на т. д. № 35/2025 г. на Пловдивския окръжен съд.

Жалбоподателката поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение и иска същото да бъде отменено. Счита, че не са налице предпоставките за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като липсва преюдициална връзка между делата.Твърди, че неправилно съдът е разширил обхвата на искането, предвид, че е сезиран с искане за спиране на производството поради преюдициалност на едно от делата, а е приел, че такава е налице и за друго дело, което било свързано с предмета на първото.

Ответниците по частната жалба – В. В. Т. и Л. В. Т., чрез процесуалния представител адвокат К. Г., в представения писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, изразяват становище за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Подадената частна жалба е процесуално допустима, като подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че производството по делото е образувано по предявен от В. Н. Н. срещу В. В. Т. и Л. В. Т. осъдителен иск за собственост с правна квалификация чл. 108 ЗС - за признаване за установено между страните, че ищцата е собственик на ПИ ****.***.***.*.** - ателие в [населено място], [улица], вх. „“, ет. на основание договор за дарение от 24.01.2020г., сключен между ищцата като надарена и Е. Р. и В. Р. като дарители, които преди това са го придобили с договор за продажба от 15.06.2018г. и осъждане на ответниците да и предадат владението върху имота.

С постановеното първоинстанционно решение № 1022/17.07.2024 г. по гр. д. № 166/2022 г. на Пловдивския окръжен съд е уважен предявеният иск като В. Н. е осъдена да заплати общо на В. Т. и Л. Т. сумата 61 800лв., представляваща увеличена стойност на имота в резултат на извършени подобрения и е признато на В. Т. и Л. Т. правото да задържат имота до заплащане на подобренията на стойност 61 800лв.

В производството пред въззивната инстанция, ответниците са представили съдебни удостоверения изх. № 1113 и изх. № 1076, двете издадени от Окръжен съд - Пловдив на 21.01.2025 г., че в същия е образувано гр. д.№133/2025г. по предявени искове за обявяване за относително недействителен по отношение на В. В. Т. на договора, сключен между „Зора инвест“ ЕООД като продавач и Е. К. Р. като купувач, с вещноправно действие за В. Б. Р., обективиран в нотариален акт № **/15.06.201* г., т. *, н. д. № 269/201*г., предмет на който е самостоятелен обект с идентификатор *****.***.***.*.**, находящ се в [населено място], [улица], ет. *, ателие **, ведно с идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж и за обявяване за относително недействителен по отношение на В. Т. на договора, сключен между Е. Р. и В. Р. като дарители и В. Н. като надарена с нотариален акт № **/24.01.202* г., т. 1, н. д. № 26/202* г., с който дарителите са дарили на надарената процесния имот.

Констатирано е от служебно изискания препис на исковата молба на В. В. Т. против „Зора инвест“ ЕООД - П., Е. К. Р., В. Б. Р. и В. Н. Н., че ищцата твърди, че между нея и ответника „Зора инвест“ ЕООД - П. бил сключен на 20.12.2017 г. предварителен договор за продажба на недвижим имот, с който страните са се задължили да сключат окончателен договор, по силата на който „Зора инвест“ ООД да продаде на В. Т. правото на собственост на ателие № ** на седмия етаж, ведно с идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот от предвидената да се построи жилищна сграда в [населено място], [улица] при цена от 50 000 лв., като задължението за прехвърляне на правото на собственост било със срок до 31.05.2019г.Твърдяла, че задължението за прехвърляне на правото на собственост не е изпълнено, като вместо на купувача по предварителния договор то било прехвърлено на Е. К. Р. на 15.06.2018 г. по време на брака й с В. Р., след което те двамата на 24.01.2020 г. подарили имота на В. Н. Н., като ищцата има правен интерес от предявяване на исковете за обявяване относителната недействителност на сделките, сключени между ответниците, за да има възможност да обяви предварителния договор за окончателен.

Съдът е взел предвид, че пред Пловдивския окръжен съд е образувано и т. д.№ 35/2025 г. по предявен от В. В. Т. иск за обявяване за окончателен на предварителен договор за продажба на имот, сключен на 20.12.2017г. между „Зора инвест“ООД като продавач и В. В. Т. като купувач, за ателие №**, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.***.*.** с адрес: [населено място], [улица], вх. „“, ет. , ателие **, ведно с идеални части от общите части на сградата.От служебно изискания препис на исковата молба е установено, че ищцата е изложила твърдения, че на 20.12.2017 г. между страните е сключен предварителен договор за продажба на недвижимия имот, с който те са се задължили да сключат окончателен договор, по силата на който „Зора инвест“ ООД да продаде на В. Т. правото на собственост на описаното ателие в срок до 31.05.2019 г., но задължението не било изпълнено, а правото на собственост било прехвърлено на Е. Р. на 15.06.2018г.

Съдът е приел, че фактическият състав на иска по чл. 108 ЗС включва както установяване на факта, че ищцата е собственик на имота, така и на това, че ответниците ползват същия без правно основание. Посочено е, че решенията по предявения от В. Т. против „Зора инвест“ ООД иск за обявяване за окончателен на предварителен договор от 20.12.2017 г. за продажба на процесния имот /по който е образувано т. д. № 35/2025 г. по описа на Пловдивския окръжен съд/, както и отричане спрямо ответницата В. Т./ на правата на праводателя на дъщерята на ищцата „Зора инвест“ ООД и тези на самата ищца В. Н. по реда на чл. 135 ЗЗД /по които е образувано гр. д. № 133/2025 г. по описа на Пловдивския окръжен съд/ биха установили със сила на пресъдено нещо дали съществува в патримониума на първата ответница право на собственост върху спорния недвижим имот, в който случай ще трябва да бъде извършена преценка при тази конкуренция между правата на двете страни на кое трябва да се отдаде приоритет. Прието е, че спорът по горепосочените дела е обуславящ спрямо иска за собственост и има значение за правилното му решаване, поради което е налице основание за спиране на производството по делото по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Посочено е, че искането е за спиране на производството, направено от ответниците, касае гр. д. № 133/2025 г. на Пловдивския окръжен съд, но доколкото са представени съдебни удостоверения за двете образувани дела и искането за спиране е обосновано и с двете от тях, е прието, че производството следва да бъде спряно до приключването и на двете дела, образувани в Пловдивския окръжен съд.

Атакуваното определение е правилно.

Основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Това предпоставя, че силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното дело ще обвърже страните по обусловеното дело независимо дали искът бъде уважен или отхвърлен, както и че съществува връзка между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения, включени в предмета на двете дела/мотивите на ТР № 2/19.11.2014 г. по т. д. № 2/2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. по т. д. №8/2013 г. на ОСГТК/.

В тълкувателните мотиви по т. 5 на ТР №7/31.07.2017 г. по т. д.№ 7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение.Исковете по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и по чл. 135 ЗЗД биха могли да бъдат в съотношение на обуславящ и обусловен, ако предмет на иска по чл. 135 ЗЗД е разпоредително действие с имущество, което е предмет на предварителен договор за покупко-продажба.С уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД имуществото, предмет на договора между длъжника - продавач по предварителния договор и третото лице, в отношенията между кредитора - купувач по предварителния договор и продавача разпореденото се счита за имущество на продавача, поради което предварителният договор за продажба би могъл и да се обяви за окончателен.Това означава, че е налице връзка на обусловеност между висящите производство по гр. д. № 133/2025г. и на т. д. № 35/2025 г. на Пловдивския окръжен съд/второто дело е обусловено от изхода по първото/.

Същевременно е налице връзка на обусловеност между т. д. № 35/2025 г. на Пловдивския окръжен съд и настоящото дело, тъй като при уважаване на предявения от В. Т. против „Зора инвест“ ООД иск за обявяване за окончателен на предварителен договор от 20.12.2017г. за продажба на процесния имот, ще се приеме, че собствеността е придобита от купувача, което означава, че договорът за продажба от 15.06.2018г. е породил само облигаторното си действие. Изложеното е свързано пряко с активната материалноправна легитимация на ищцата В. Н., която е частен правоприемник на приобретателите по сделката от 15.06.2018г.

В мотивите на ТР 1/2017 г. изрично е посочено, че наличието на обуславящо дело, без значение какъв е видът му и кога е образувано /преди или след обусловеното дело/, актът по което следва да бъде зачетен от съда по обусловения иск с оглед разпоредбите на чл. 297 – чл. 298, чл. 300, чл. 302 ГПК, е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело. Съдът е длъжен да спре делото, при това независимо дали страните са поискали, или са се противопоставили на спирането, поради което неоснователно е оплакването на частния жалбоподател, че съдът неоснователно е разширил обхвата на искането за спиране до приключването и на двете дела, образувани в Пловдивския окръжен съд.

Подадената частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение № 43 от 12.02.2025 г. по възз. гр. дело № 535/2024 г. на Пловдивския апелативен съд – потвърдено.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 43 от 12.02.2025 г. по възз. гр. дело № 535/2024 г. на Пловдивския апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: