РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. София, 04.06.2025 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ВТОРО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ КОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ПЛАМЕН ДАЦОВ

ИВАН СТОЙЧЕВ

при секретаря Г. И. и в присъствието на прокурор П. М., като разгледа докладваното от съдия Дацов КНОХД №105/2025 година и въз основа на закона и доказателствата по делото, взе предвид следното:

Касационното производство е инициирано по жалба и допълнение към нея от подсъдимия Р. А. С. чрез неговия защитник – адв. К. Д., срещу Присъда №17/28.05.2024 год. постановена по ВНОХД№408/2024 год. по описа на САС, НО- IV наказателен състав.

Оплакванията в жалбата и допълнението към нея са за наличието на касационните основания визирани в чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК. В тази връзка се моли за отмяна на присъдата и оправдаване, за отмяна на атакуваната присъда и връщане за ново разглеждане или за преквалифициране чрез изменение в по-леко престъпление като чл. 124 или чл. 128 НК и намаляване на наказанието.

В хода на делото по същество пред ВКС, адв.Д. – служебен защитник на подс.С., поддържа касационната жалба.

Подс.С. в своя защита поддържа казаното от защитника си.

Представителят на Върховната касационна прокуратура е на мнение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения или нарушение на материалния закон, а определеното наказание е справедливо.

В последната си дума подсъдимият съжалява за извършеното и моли за справедлива присъда.

Върховният касационен съд на Р. Б. второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното:

С Присъда №3/03.02.2023 г., Окръжен съд – Благоевград, IX наказателен състав по НОХД№413/2021 год. е признал подсъдимия Р. А. С. за виновен в извършено престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 1 НК вр. чл. 128, ал. 1 и ал. 2, пр. последно НК и във вр. с чл. 54, ал. 1 НК го е осъдил на 7 години и 6 месеца „лишаване от свобода“ при „строг“ режим, като го е оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 116, ал. 1, т. 3 и т. 6, пр. 2 вр. чл. 115 НК. Съдът се е произнесъл и по чл. 59, ал. 1 НК като е приспаднал времето на задържане. Приложил е разпоредбата на чл. 68, ал. 1 НК, където е постановил подсъдимият да изтърпи наказание от 4 месеца „лишаване от свобода“, наложено му с влязло в сила определение по НОХД№316/2019 год. по описа на РС-гр.Сандански и се е произнесъл за разноските по делото.

С Присъда №17/28.05.2024 год. по ВНОХД№408/2024 год., Апелативен съд – София, IV наказателен състав е отменил първоинстанционната присъда като е признал подсъдимия за виновен по първоначално повдигнатото обвинение и му е определил наказание от 20 години „лишаване от свобода“. Потвърдил е присъдата в останалата й част.

По отношение на наведените основания в касационната жалба:

В касационната си жалба адв.Д. навежда доводи за нарушение на материалния закон, тъй като според защитника е налице неправилно тълкуване на нормата на чл. 116, ал. 1, т. 3, пр. 2 и т. 6, пр. 2 вр. чл. 115 НК. Допълва и, че не е налице причинно следствена връзка между нанесената телесна повреда и смъртта на жертвата.

Гореизложеното оплакване е неоснователно и същото следва да бъде отхвърлено. В обстоятелствените си мотиви апелативната инстанция е изпълнила задълженията си за внимателен анализ на наличните доказателства, които от своя страна са довели до направените изводи за авторството на деянието и оттам до правилно тълкуване на нормата свързана с повдигнатото обвинение. В жалбата има някои твърдения, които по своята същност са по обосноваността, което не е предмет на разглеждане от касационната инстанция. Така например се коментира причината за настъпване на смъртта, заключенията на съдебно-медицинската експертиза, субективната страна на деянието и прочие. Въпреки това за пълнота следва да се каже, че апелативната инстанция е разгледала всички налични доказателства като е анализирала същите както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Отговорила е на възраженията по отношение на приложението на повдигнатото обвинение и защо е достигнала от правна страна до извода за наличие на престъпление по чл. 116 НК. Това особено добре се наблюдава от л. 44 до л. 49 от мотивите към второинстанционната присъда. Съдът много детайлно е анализирал и отбелязал защо първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице престъпление по чл. 124, ал. 1 НК, като тълкуването на материалния закон по процесния случай не страда от пороците, които се навеждат в касационната жалба.

Не става ясно защо се приема от касатора, че неправилно е тълкувана и нормата на чл. 54 НК, но и това твърдение е голословно и не отговаря на съществуващата посока в анализа направен от въззивната инстанция. В допълнение, съдът много подробно при задълбочен анализ на доказателствата е достигнал до законосъобразния извод за наличието на причинно-следствена връзка и оттам до правилно приложение на материалния закон и вината по първоначално повдигнатото обвинение, включително и по отношение на субективната страна със съществуващия евентуален умисъл.

По отношение на възражението за допуснато съществено процесуално нарушение - чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК.

В касационната жалба се навеждат доводи свързани с чл. 13 НПК, тъй като не са били взети предвид данни за непосредствената причина за смъртта – бактериална инфекция, отдалечения период от време, липсата на счупване на кости на черепа, възрастта на пострадалата. Тенденциозно е било обсъждано заключението на в. л.З., основните изводи се градили върху показанията на съпрузите С., въпреки тяхната заинтересованост, както и на техните дъщери.

На първо място, с оглед чл. 13 НПК установяващ разкриването на обективната истина следва да се отбележи, че нарушение на този принцип ще е налице, когато съдът не е събрал всички относими доказателства, въпреки че е имало възможност за това и, които биха могли да имат съществено значение за изясняване на фактите. Това включва и неоснователен отказ да се уважат доказателствени искания на страните, когато те са релевантни и допустими. В процесния случай това не се наблюдава. Съдът е приобщил и анализирал всички възможни доказателства и не е налице необоснован отказ от събиране на други, които биха попречили за разкриване на обективната истина.

Ще е налице нарушение на разглеждания принцип и, ако съдът е обсъдил доказателствата едностранно или превратно. Това също не е налице. С мотивите си САС се е фокусирал върху всички налични доказателства, а не само върху тези, които подкрепят една определена теза – обвинителна или оправдателна, нито е игнорирал доказателства, които й противоречат или да поставят под съмнение изводите на съда.

Не може да се говори и за това, че доказателственият анализ е непълноценен или повърхностен. При внимателното запознаване с мотивите към въззивната присъда ще се констатира, че същите съдържат задълбочен и детайлен анализ на всички доказателствени материали. Обсъдени са противоречията между тях и е обяснено на кого и защо е даден кредит на доверие.

Още по-малко може да се говори, че е налице нарушение на този принцип и оттам на чл. 303 НПК, тъй като изводите, според жалбоподателя, едва ли не почивали на предположения. Напротив, САС подробно е отбелязал въз основа на кои доказателства е стигнал до крайния резултат за налична съставомерност от обективна и субективна страна. Съдът е приел за установени определени факти върху реално събрани по реда на НПК доказателства, а не въз основа на догадки или логически построения без те да са доказани по несъмнен начин.

По отношение на депозираното от касатора нарушение на чл. 14 НПК, а именно принципът на свободното вътрешно убеждение, се твърди с бланкетна мотивировка, че се наблюдавал тенденциозен подход към доказателствата в ущърб на подсъдимия.

В контекста на горното следва да се акцентира върху това, че този принцип е тясно свързан с чл. 13 НПК, тъй като формирането на вътрешното убеждение изисква спазване на изискванията за обективната истина, а както вече бе отбелязано липсва нарушение на чл. 13 НПК.

Тук е необходимо да се обърне внимание, че би било нарушение на този принцип, ако вътрешното убеждение на съда не е формирано въз основа на всички доказателства, което в случая не се наблюдава. В изключително детайлните и подробни мотиви САС е разгледал всички доказателства, спазвайки съществуващите стандарти за анализ. САС не е пренебрегнал никаква част от доказателствения материал, като го е оценил обективно и всестранно, а не повърхностно.

На следващо място, не може да се говори и за липса на мотиви или същите да са незадълбочени и неясни до степен, равнозначни на липса на мотиви. Това е така, защото въззивният съд е изложил достатъчно ясни и подробни аргументи - защо е приел едни доказателства за достоверни, а други не или защо е стигнал до определени фактически и правни изводи.

Не се констатира и предубеденост на съда, за да е налице нарушение на чл. 14 НПК. Последното се установява от обстоятелството, че не е буквално възпроизведена обвинителната теза, без да е извършен собствен анализ на доказателствата. Не се наблюдава и изградено предварително отношение към процесуалната годност и доказателствената достоверност на източниците на факти по настоящото дело.

Не се констатира и това съдът да е основал решението си на недопустими или негодни доказателства.

Що се отнася до заявеното нарушение на чл. 107 НПК, а именно недостатъци свързани с правилата за събиране и проверка на доказателствата, то също следва да се отхвърли като оплакване. Видно от материалите по делото и мотивите към решението на САС е, че всички доказателства са събрани и проверени по реда, предвиден в кодекса, като са обсъдени обективно, всестранно и пълно. Не се наблюдава доказателствата да са събрани в нарушение на процесуалните правила. САС не е игнорирал противоречията в доказателствения материал. Извършена е адекватна съпоставка на различни доказателствени източници и са разрешени или обяснени съществуващите противоречия между тях. Не може да се констатира и това, че доказателствените изводи почиват на предположения или логически неиздържани аргументи. Извършена е надлежна проверка на всички версии и обстоятелства по делото. Налице е задълбочен и пълен анализ на показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия. Те са оценени критично, последователно, логично и в съпоставка с другите доказателства.

Неоснователно е оплакването, че съдът безкритично и превратно е анализирал съдебно-медицинската експертиза(СМЕ) и становището пред съда на в. л.З.. Видно от л. 45-47 от мотивите към присъдата на САС това е точно обратното. Съдът е разгледал СМЕ и заявеното от в. л.З. в контекста на целия доказателствен материал, като правилно и в съответствие с всички данни е достигнал до логични изводи за причинно-следствената връзка. Що се отнася до твърдението, че фактическата обстановка на 11 и 12.03.2020 год. се базирала единствено на показанията на свидетелите Т. и П. също не е коректно, тъй като видно от същите тези мотиви са кредитирани други доказателства установяващи въпросната фактология, което и не води до нарушение на чл. 118, ал. 2 НПК.

Като последно оплакване се отбелязва и явна несправедливост на наказанието – чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК с лаконичните мотиви, че винаги когато едно лице е признато за виновно за престъпление, което не е извършило е налице това касационно основание.

Извън гореизложената погрешна констатация, която настоящият състав е безпредметно да коментира, следва да се обърне внимание на жалбоподателя, че ще се наблюдава явна несправедливост, тогава когато наказанието очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 НК – чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. В тази връзка може да се каже, че САС изключително подробно от л. 49 до л. 51 от мотивите си е разгледал всичко свързано с индивидуализацията на наказанието. Правилно като отегчаващи е коментирал тежестта и високата степен на обществена опасност на деянието, това че е извършено в изпитателния срок на друго умишлено престъпление от общ характер и всички останали детайлно анализирани обстоятелства в мотивите. Следва само да се коригират изводите в частта, където не се приема трудовата ангажираност като смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като същата е факт, който не може да бъде пренебрегнат, независимо от констатираните пропуски в дейността му, но това само по себе си не променя крайния резултат свързан с индивидуализацията на наказанието. Въпреки това, определеното наказание от 20 години „лишаване от свобода“ правилно е отчетено, че отговаря на целите предвидени в чл. 36 НК. В този смисъл същото очевидно съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите визирани в НК.

Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че не са налице посочените в жалбата касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК и обжалваната присъда следва да се остави в сила като правилна и законосъобразна.

Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, второ наказателно отделение,

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА Присъда №17 от 28.05.2024 година, постановена по ВНОХД №408/2024 година по описа на Софийски апелативен съд - IV наказателен състав.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.