Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:
С. П. Членове:
Р. Д. Т. К. при секретар
Ж. М. и с участието на прокурора
Н. Н. изслуша докладваното от председателя
С. П. по административно дело № 2526/2026 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „М. Г. Б. ЕАД, ЕИК 202809846, чрез адв. Ж., против решение № 41595/12.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1312/2024 г. по описа на Административен съд София - град.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът отбелязва, че процесното митническо решение почива изцяло на констатациите и извършените изследвания на проби от внесената стока от Централната митническа лаборатория (ЦМЛ). В тази насока поддържа, че липсата на последващо изследване поради изтичане на срока годност на стоката не може да бъде тълкуван във вреда на дружеството-жалбоподател. Приложеният метод на изследване от ЦМЛ е негоден да установи вида на мазнината и процес на текстуриране. Отправя искане за отмяна на съдебното решение и връщане на делото на първоинстанционния съд със задължителни указания за необходимите съдопроизводствени действия за изясняване на фактите или в условие на евентуалност, административният акт да се отмени като незаконосъобразен. Претендира присъждане на сторените разноски по делото.
Ответникът – директор на Териториална дирекция (ТД) М. В. при А. М. чрез юрк. Д., оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и в хода на делото, с молба да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, без да сочи конкретни съображения.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба e подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет оспорване пред Административен съд София-град е било решение рег. № 32-694342/11.01.2024 г. на директора на ТД М. В. при А. М. с което е коригиран тарифният код на стоките, посочен в митническата декларация (МД) с MRN 23BG002002097683R9 и са установени публични задължения за досъбиране за мито в размер на 7 094,36 лв. и за ДДС в размер на 1 418,87 лв., ведно със съответните лихви на основание чл. 114 Регламент (ЕС) № 952/2013 във вр. с чл. 59, ал. 2 ЗДДС.
По фактите съдът е установил, че на 29.06.2023 г. „М. Г. Б. ЕАД е декларирало внос за поставяне под режим „допускане за свободно обращение“ за част от стоката по митническо складиране с MRN 23BG002002095732R7/30.05.2023 г., описана като „палмова мазнина RBD IFFCO HQPO 3639 – 2240 кашона х 20 кг. = 44 800 кг. нето тегло“, код по ТАРИК 1511 90 99 00, произход Малайзия, условие FOB Port Klang. При осъществен последващ контрол от представител на „В. К. ООД е взета проба от стоката, за което е съставен протокол № 98/05.07.2023 г. в присъствието на митнически служител и прекия представител на декларатора.
След анализ на пробата въз основа на МЛЕ № 07_14.07.2023/15.11.2023 г. митническият орган е приел, че определените обективни характеристики на стоката я класират в различен от декларирания код от позиция 1511 на КН. С оглед на правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН на ЕС и Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (ОБХС), е направен извод за относимост на стоката в позиция 1517 90 99 на КН, а приложими ТАРИК код 1517 90 99 90.
Адресатът на акта е бил уведомен с писмо от 23.11.2023 г. за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган в съответствие с чл. 22, § 6 Регламент (ЕС) № 952/2013. От страна на дружеството не е постъпило възражение срещу констатациите в предоставения срок за отговор.
В хода на съдебно производство са приети писмените доказателства от административната преписка и допълнително представени от страните, придружени от превод на български език. По искане на жалбоподателя по делото е назначена СХЕ. Експертизата е била оспорена от ответника и е допусната допълнителна задача към СХЕ, като вещото лице Моллов посочва, че пробата е с изтекъл срок на годност и е неправилно да се подлага на ново изследване.
От правна страна административният съд е приел жалбата за допустима и неоснователна по изложените мотиви в решението. В резултат от съдебната проверка е потвърдено, че оспореното митническо решение е издадено от компетентен орган в предвидената писмена форма и съдържащо реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според съда по делото не е доказано несъответствие между анализираните проби и описаните в процесната МД, както твърди дружеството-жалбоподател. Спорът в случая е дали обективните характеристики на стоката отговарят напълно на декларираната позиция 1511 от КН или възприетата с административния акт позиция 1517 от КН. Като безспорни е отделил обстоятелствата, че внесената стока представлява продукт, състоящ се само от един вид мазнина – палмова. В съответствие с тълкуването на Съда на ЕС в решението по дело С-292/22 е аргументирал изводът, че внесеният продукт е претърпял допълнителна обработка чрез текстуриране и съставлява „палмов шортънинг“. Констатациите на вещото лице по СХЕ не оборват резултатите от ЦМЛ, тъй като имат теоретичен характер и са направени само от документи по делото. Поради това за целите на класирането е приложима позиция 1517 от КН.
Обжалваното решение на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно.
Оплакванията в касационната жалба не се установяват при съвкупна преценка на фактите и ангажираните доказателства по делото.
Първостепенният съд е обсъдил възраженията на дружеството-жалбоподател и е достигнал до правилен извод за законосъобразност на оспоренoто решение рег. № 32-694342/11.01.2024 г. на директора на ТД М. В.
Съответстващи на изискванията на приложимата правна рамка са съдебните изводи за доказаност на основанието за класиране с код по ТАРИК 1517 90 99 90 на съответната част от стоката по МД с MRN 23BG002002097683R9 - „палмова мазнина RBD IFFCO HQPO 3639 – 2240 кашона х 20 кг. = 44 800 кг. нето тегло“. Заключението на СХЕ е обсъдено от съда при спазване на правилото на чл. 202 ГПК. Касаторът не оспорва обстоятелството, че всички констатации на в. л. Моллов са направени въз основа на документите по делото и без проба от процесната стока да бъде подложена на физическо изследване, което би могло да опровергае резултатите на МЛЕ от 15.11.2023 г., вкл. използването на стандарт AOCS Cc 16-60 и методологията по РАП 66. Не отговарят на обективната истина твърденията за извършване на анализите от ЦМЛ със забавяне по една година, тъй като изследването в случая е извършено в обозрим срок след декларирането от „М. Г. Б. ЕАД на 29.06.2023 г. за режим „допускане за свободно обращение“. Освен това касаторът не предлага допълнителен анализ на едно от разпространените наименования на продукта, обозначаван и като нехидрогенирано „решение“ при пърженето с общо приложение.
Според фундаменталния принцип от Правилата за тълкуване на КН - общо правило 1, тарифното класиране на стоките се определя съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към главите от тази номенклатура, като в интерес на правната сигурност и улесняването на проверките решаващият критерий за тарифното класиране на стоките трябва да се търси в техните обективни характеристики и свойства. Последното е залегнало в практиката на Съда на ЕС - решение по дело C‑725/21, т. 28, решение по дело С-292/22, т. 38 и др. Съгласно т. 2 от диспозитива на решението по дело С-292/22: Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент № 2658/87 в редакциите му съгласно Регламент за изпълнение 2018/1602 и Регламент за изпълнение 2019/1776, трябва да се тълкува в смисъл, че: при липсата на дефинирани в тази номенклатура методи и критерии за преценката дали такъв препарат е претърпял обработка, различна от рафинирането, митническите органи могат да избират подходящия за тази цел метод, при условие че той може да доведе до съответстващи на посочената номенклатура резултати, което националният съд следва да провери.
След проверка на заявените касационни пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира решение № 41595/12.12.2025 г. на Административен съд София - град за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК.
Предвид изхода на спора и своевременното искане за присъждане на разноски, „М. Г. Б. ЕАД следва да бъде осъдено да плати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 евро, определено на основание чл. 143, ал. 3 АПК и чл. чл. 4-5 от Закона за въвеждане на еврото в Р. Б. Други разноски за настоящото производство не са доказани от ответника по касация.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 41595/12.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1312/2024 г. по описа на Административен съд София - град.
ОСЪЖДА „М. Г. Б. ЕАД, ЕИК 202809846, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Акад. М. П. № 22А, ет. 5, ап. 12, да плати на А. М. юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 100 (сто) евро.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ С. П.
секретар:
Членове:
/п/ Р. Д. п/ Т. К.