Р Е Ш Е Н И Е

№ 50112

гр. София, 11.10.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков

2.Десислава Попколева

при секретаря Цветанка Найденова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 4949 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Ж. И. против решение №146/17.09.2021 г., постановено по гр. д.№ 291/2021 г. от състав на ОС – Сливен.

Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор, като в открито съдебно заседание не изпраща представител.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 50253/01.06.2023 г..

Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, при липса на изрична правна разпоредба, аналогична на чл.226, ал.1, т.2 КТ, в специалния закон – ЗМВР, може ли държавен служител по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР да търси обезщетение за вреди, регламентирани в КТ /чл.226, ал.1, т.2 КТ/. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – поради значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

По отговора на правния въпрос, състава на ВКС приема следното:

С постановено тълкувателно решение по т. д.№ 1/2020 г. по описа на ОСГК на ВКС, е прието, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови...