РЕШЕНИЕ
№ 318
Гр. София, 27 юни 2025 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. П.
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БУКОВА
ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА
при участието на секретаря Е. М. и в присъствието на прокурора Н. Л., като разгледа докладваното от съдия Букова наказателно дело № 305 по описа за 2025г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.
Образувано е по касационна жалба от защитника на подсъдимия Р. Б. Т. срещу решение № 326 от 16.10.2024 г., постановено по внохд № 1189/24 по описа на Софийски апелативен съд, с което е изменена присъда на СГС от 20.03.2024 г. по нохд № 3299/23 г. в частта относно наказанието, като наложеното „лишаване от свобода“ е увеличено от три на четири години, отменено е приложението на чл. 66, ал. 1 от НК и е определен първоначален общ режим за изтърпяването му, а срокът на наказанието „лишаване от право на управление е променен от три на пет години.
В жалбата се прави формално позоваване и на трите касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Изложените в подкрепа на същите аргументи на първо място касаят съставомерността на деянието, поради твърдения за неустановено местонахождение на пострадалата на пешеходната пътека, както и за изграждане на изводите за умишлено нарушение на правилото по чл. 119, ал. 4 от ЗДвП въз основа на предположение. Сочи се, че като водач на автобус от градския транспорт подсъдимият е предприел маневра на зелен сигнал на светофарната уредба без да има представа, че отнема предимство на пешеходец, който не е видял нито при изчакване на светофара, нито при започване изпълнението на маневрата. Относно наложеното наказание се възразява както за увеличения му размер, така и за постановеното ефективно изпълнение. Акцентира се на неправилно повторно отчитане на квалифициращо обстоятелство като индивидуализиращо отговорността такова (нарушеното правило за движение); на невъзможност на подсъдимия да възприеме възрастта на пострадалата; на недоказано по делото наличие на множество пешеходци, водачи на МПС или пътуващи в автобуса лица на инкриминираните време и място на произшествието; на пренебрегнато значение на смекчаващи отговорността фактори (относими към личността на подсъдимия и оказаното съдействие при водене на делото). По този начин, според защитника, санкционирането се основавало на общи оценки вместо на конкретно установени факти, а от друга страна не се постигало съответствие между престъплението и наказанието, което нямало поправителен индивидуален ефект, а значително тежки последици за личността и социалното й функциониране. Въз основа на това се иска отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане или за изменението му с намаляване на наложените наказания с приложение на чл. 66, ал. 1 от НК.
В касационното съдебно заседание подсъдимият Т. и защитникът му поддържат жалбата с искането за изменение на въззивното решение по съображения, свеждащи се основно до необосновано завишаване на наложените наказания. В предоставената му последна дума подсъдимият изказва съболезнования към семейството на пострадалата и настоява, че не е искал да причини произшествието, за което моли да бъде оправдан. Последното е настъпило в условията на правомерно започната маневра без възприет пешеходец на пешеходната пътека, разположена настрани, при което съприкосновението е настъпило в т. нар. „мъртва точка“ за него като водач на автобус.
Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна и моли за оставянето й без уважение, тъй като в дейността си въззивната инстанция не е допуснала нарушения на процесуалните правила, механизмът на произшествието бил установен по несъмнен начин, както и авторството на престъплението, а законът - правилно приложен при констатираното нарушение на правилото по чл. 119, ал. 4 от ЗДвП с прецизно изясняване на субективната страна на деянието. Постановеното увеличение на наказанието според прокурора е сторено при съобразяване разпоредбите на чл. 54 и чл. 36 от НК с правилно отчитане на значимите за отговорността обстоятелства, сред които е откроена тежестта на нарушението от професионален водач на автобус.
Повереникът на частните обвинители също счита за драстично нарушеното правило за движение при установеното по делото предприето правомерно пресичане на кръстовището и от други пешеходци, както и съприкосновението с пострадалата именно на пешеходната пътека. Акцентира се и на загубата за семейството на доверителите му, както и на възможността да се постигне генералната функция на наказанието с изискващото се по-строго и ефективно изпълнявано наказание. С постъпила по делото молба от 23.05.2025 г. е поискано възстановяване на направените от доверителите му разноски пред настоящата инстанция, за установяване на чийто размер е приложен постигнатият с тях договор за правна защита и съдействие.
Частните обвинители Я. Н. и Е. Н. заявяват становище за правилност на въззивното решение, чието потвърждаване желаят. Считат наложеното наказание за справедливо при обстоятелствата на настъпване на произшествието, за което е липсвало съпричинително поведение на дъщеря им. Сочат също тежко отразилата се и на другото им дете загуба в противовес на довода на подсъдимия за необходимостта да се грижи за детето си.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК, прие следното:
С присъда № 41 от 20.03.2024 г. по нохд № 3299/2023 г. СГС е признал подсъдимия Р. Б. Т., [дата на раждане] , за виновен в това, че на 21.01.2022 около 19.57 ч. в гр. София при управление на моторно превозно средство – автобус „*****“ с рег. [рег. номер на МПС] по бул. „Ц. Й. в района на кръстовището с бул. „Добринова скала“ нарушил чл. 119, ал. 4 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на А. Е. Н., с ЕГН [ЕГН], настъпила на 24.01.2022 г., като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. „последно“, б. „б“, пр. 1, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от три години, чието изпълнение е отложил на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от пет години. На основание чл. 343г, подсъдимият е лишен от право на управление на МПС за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. Съдебният акт е подписан с особено мнение на председателя на състава относно наложеното наказание.
Въззивен контрол върху постановената присъда е упражнен от АС – София по внохд № 1189/24 г. въз основа на депозирана жалба от частните обвинители чрез повереника им с искане за увеличаване на определената комплексна санкция и постановяване ефективното изпълнение на наказанието лишаване от свобода. С атакуваното понастоящем решение № 326 от 16.10.2024 г. присъдата на СГС е изменена в този смисъл, като наложеното „лишаване от свобода“ е увеличено от три на четири години, отменено е приложението на чл. 66, ал. 1 от НК и е определен първоначален общ режим за изтърпяването му, а срокът на наказанието „лишаване от право на управление“ е променен от три на пет години.
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в указания законов срок срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт. При разглеждането й по същество, съдът прие същата за частично основателна.
Подлежащите на приоритетно разглеждане доводи в жалбата за допуснато съществено процесуално нарушение не са достатъчно конкретизирани и не позволяват детайлното обсъждане в тази насока, но независимо от това касационната инстанция не констатира такива. На първо място не е налице пропуск на съда да осигури разкриване на обективната истина и да изгради вътрешното си убеждение въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички доказателства по делото и да ги подложи на внимателна проверка. Основният оспорен фактологичен момент касае местонахождението на пострадалата при настъпване на произшествието, което според твърденията в жалбата не е на пешеходна пътека. Установеният по делото механизъм на настъпване на произшествието сочи, че то е станало при навлизане с маневра за завиване надясно на управлявания от подсъдимия автобус на процесното кръстовище на разрешителен зелен сигнал на светофарната уредба, като по същото време пресичане от дясно наляво спрямо неговата посока на движение също правомерно е предприела и пострадалата пешеходка. Изводите относно начина на движение на участниците в произшествието и конкретната пътна обстановка са направени въз основа на обсъдените показания на свидетели - очевидци, счетения за процесуално годен протокол за оглед на местопроизшествие с констатациите в него и изготвена скица на произшествието, както и приобщените видеозаписи, които са и експертно изследвани. Конкретният възприет механизъм на настъпване на произшествието е резултат от задълбоченото изследване на доказателствените източници и на базата на оценените като компетентно дадени заключения на комплексни медицинска, видео и автотехнически експертизи. По проследим за страните път е изведен един от основните изводи, основан на тези на вещите лица относно мястото на настъпване на съприкосновението на пострадалата и автобуса. По широчината на пътното платно то е било на около 4 м. вляво от десния бордюр (т. е. в лявата пътна лента) по посока на движението на автобуса и върху обособената пешеходна пътека. Безспорно е изяснено, че към момента на започване на извършваната маневра „десен завой“, свързана с навлизане на едрогабаритното превозно средство (каквото е автобусът) в съседната лента, пострадалата е започнала преминаване през пешеходната пътека на разрешен светлинен сигнал на светофара. Тя е била видима за подс. Т. още преди това, тъй като е изчаквала на тротоара на бул. „Добринова скала“ за времето на спиране на управлявания от него автобус на бул. „Ц. Й. . При едновременното им навлизане в кръстовището и прибирането на предната част на автобуса надясно към тротоара е настъпило съприкосновение със страничната му част в зоната на предната врата с пешеходката, вследствие на което тя паднала, левият й крак е бил прегазен от задното ляво колело, а тялото й било притиснато към асфалтовата настилка от преминаващия заден мост на автобуса.
Видимостта на подсъдимия като водач на автобуса към намиращата се на тротоара пострадала, предприела пресичане на платното, е надлежно изяснена още от първата инстанция, за което изрично са послужили показанията на свидетелите Т. Б. – пътник в автобуса, и Х. Т. – управлявал движещ се зад него лек автомобил, както и изследваните видеозаписи от камери, монтирани в автобуса и в района на процесното кръстовище. Поради това и напълно неоснователно се твърди презюмиране на тези фактически констатации. Доводите в жалбата, свеждащи се до твърдения за затруднение да бъде забелязана появата й поради тъмно облекло в тъмна част от денонощието не са намерили обстойно обсъждане, тъй като не са правени пред въззивната инстанция. Установеното по делото обективно възприятие на останалите лица, сред които и друг водач на превозно средство е от значение и за отговора на същите, а в съвкупност със задължението на водача да стори това без затруднение на процесния пътен участък, е и в основата на последващия извод за нарушеното правило на движение. Отказът на първоинстанционния съд да приеме основателност на идентично възражение е аргументиран с това, че по делото не са установени препятствия във видимостта на водача към пострадалата от части на автобуса или от околната обстановка. Извън това е необходимо да се посочи не само, че якето на пострадалата е било светло (показания на свид. Н. и тези на свид. Б. и Т.), но и че е без значение възможното последващо (при вече достигнатата конфликтната точка с движещия се автобус) попадане на пострадалата в т. нар. „мъртва точка“ за водача, доколкото с вече предприетата маневра, той сам се поставил в невъзможност да види удара при прибирането на предната част на автобуса надясно към тротоара.
На следващо място в основата на атакуваното решение е налице обстойна аргументация и правна оценка на приетата за установена по несъмнен начин фактическа обстановка, като детайлното обсъждане на доказателствените източници е сторено служебно в изпълнение на правомощията на въззивния съд за цялостна проверка на присъдата. Прочитът на изложените за това съображения не дава основание за упрек към процесуалната дейност на въззивния съд и конкретно за изпълнение на изискването по чл. 339, ал. 1 и 2 от НПК.
При установеното надлежно извеждане на значимите за предмета на делото обстоятелства с преценката въз основа на тях за реализирано от подсъдимия Т. от обективна и субективна страна престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „б“, пр. 1, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, законосъобразно въззивният съд се е произнесъл по основния довод в депозираната пред него жалба за справедливостта на отмереното с присъдата наказание „лишаване от свобода“ и начина на изпълнението му. В тази връзка е изразил съгласие с приложения за това ред по чл. 54 от НК, но е приел необходимост за увеличаване на размера му на четири години и следващото от това постановяване на ефективното му изтърпяване, в който смисъл е постановил акта си. Завишен е и срокът на кумулативно предвиденото по-леко наказание „лишаване от право на управление на МПС“ от три на пет години. В тази връзка в дейността му не е допуснато нарушение на закона, в чийто рамки и при съобразяване наказуемостта за посоченото престъпление е определена счетената за справедлива санкция на подсъдимия. Следва да се уточни, че оплакването за неспазване на закона от страна на въззивния съд е заявено в жалбата също общо и без съответна обосновка, поради което то следва да се приеме само като аргумент за налагане на по-лека санкция, а не да се разглежда като касационен повод по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, относим към основанието за ангажиране отговорността на подсъдимия.
При извършената проверка относно оспорената справедливост на наложеното наказание, завишено от апелативния съд по посочения начин, ВКС не констатира отклонение от правилата за индивидуализация на отговорността по реда на чл. 54 от НК, но счете за частично основателни направените в жалбата оплаквания.
За да приеме за съответно на комплекса значими обстоятелства наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години, въззивният съд е изразил несъгласието си с отчетеното от първата инстанция съпричинително поведение на пострадалата, а отделно от това е посочил за налични обстоятелства, сериозно завишаващи отговорността. Правилно с оглед установената по делото фактология е прието, че поведението на непълнолетната пешеходка не е било в нарушение на правилата за движение, тъй като предприетото от нея пресичане на пътното платно е било на обозначено за целта място и на разрешен сигнал на светофарната уредба, осигуряващо й предимство пред останалите участници в движението. Поради това и не е налице какъвто и да е неин принос за настъпилия съставомерен резултат, който да подлежи на съобразяване при отмерване на наказанието. От друга страна не може да бъде напълно споделена преценката на въззивния съд за допълнително обсъдените от него отегчаващи отговорността обстоятелства. На първо място нарушеното правило за движение - отнето предимство на пешеходец на пешеходна пътека, действително е тежко, но все пак е едно единствено, определящо съставомерността на деянието, а успоредно с това касае и обстоятелство, оценено от самия законодател като изключително значимо за безопасността на движението и обосноваващо по-висока отговорност, въздигайки настъпването на произшествието на пешеходна пътека в квалифициращ отговорността фактор. Поради това неговото повторно отчитане и за индивидуализиране на отговорността е в нарушение на правилото по чл. 56 от НК, както с основание се сочи от жалбоподателя.
На следващо място личността на пострадалата (17 –годишно момиче - ученичка в СМГ, с пълноценно семейство, понасящо най-тежката загуба) не е от преимуществено значение и също не може да се цени в обсъдената от САС посока за увеличаване размера на наказанието. Без да се поставя под съмнение огромната загуба на частните обвинители, от значение е утвърденото в съдебната практика разбиране, че се касае за непредпазливо престъпление, при което съставомерните общественоопасни последици или отсъстват в представите на лицето (при небрежност) или настъпват против волята му (самонадеяност), като не се целят или допускат от дееца. Тук е мястото да се отбележи, че приетото от съда умишлено нарушаване на правилата за движение е мотивирано от преценката му за възприетото от подсъдимия пресичане на платното от пострадалата в конкретната пътна ситуация, при която неговото навлизане в зоната на пешеходната пътека е счетено за волево поведение, насочено към отнемане предимството на пешеходеца (л. 13 от решението). Приетите фактически положения дават основание за такъв извод, като са и заложени в обвинителната теза за естеството на нарушеното правило за движение, изискващо своевременно оценена пътна ситуация с налична обективна възможност за своевременно възприемане на пострадалата и спазването на осигуреното й от светофарната уредба и пешеходната пътека предимство, след като е била възприета да изчаква разрешителен сигнал и е предприела навлизане на посоченото място от пътното платно. Поради това с основание в решението е счетено за отегчаващо отговорността обстоятелство умишленото нарушение на коментираното правило за движение, без това да променя правилно приетата непредпазлива форма на вината за самото престъпление по чл. 343, ал. 3 от НК.
По оплакването в жалбата за недостатъчно пълна оценка на личността на подсъдимия и най-вече за несъобразения му ангажимент да се грижи за непълнолетно дете, касационната инстанция установи, че действително това конкретно обстоятелство не е изрично обсъдено. На същото, обаче не би могло да се отдаде исканото от защитата приоритетно значение в конкретния случай, не само с оглед противопоставяния аргумент на частните обвинители за тяхната безвъзвратна загуба, рефлектирала негативно и върху другото им дете, но и с оглед необходимата при конкретните факти характеристика на личността, разкриваща се в процесната й проява. В случая тя е свързана с упражняваната професия на водач на превозно средство от масовия обществен транспорт. Именно поради това с основание в атакуваното решение е акцентирано и на завишените изисквания към подсъдимия в това му качество, а конкретните условия на извършване на деянието – при управление по утвърден маршрут в градски условия в края на делничен - работен и учебен ден; в тъмна, но все пак ранна част на денонощието (около 19.57 ч.), обосновава и правилността на направения извод за по-сериозна укоримост към дееца.
Извършената преценка на значимите за отговорността обстоятелства, дори и с направената от настоящата инстанция корекция, не обуславя многобройност на смекчаващите такива, независимо от количествения им превес. Сред тях липсва и изключителен фактор, който да обуславя прекомерност на предвиденото най-леко наказание в чл. 343, ал. 3, б. „б, пр. 1, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342 ал. 1, пр. 3 НК (в приложимата му на основание чл. 2, ал. 1 НК по-благоприятна редакция преди изм. ДВ, бр. 67/2023 г.), предвиждащ лишаване от свобода от три до петнадесет години. Поради това правилно е прието, че не са налице предпоставките за приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК при определяне на наложеното наказание лишаване от свобода. При коментираното вече неправилното отчитане от въззивния съд на две от обсъдените отгечаващи отговорността обстоятелства и констатацията за противостоящите им такива – чисто съдебно минало, липса на други близки по време нарушения на правилата за движение, изразеното критично отношение към деянието, според касационната инстанция целите на наказанието в най-пълна степен биха били изпълнени с лишаване от свобода в минималния размер от три години. По същите съображения правомерното бъдещо поведение на подсъдимия като водач на МПС би се постигнало и с по-нисък от отмерения размер на кумулативно предвиденото и наложено наказание лишаване от право на управление на МПС, а именно за период от четири години. Така индивидуализирана в своето комплексно действие санкцията е справедлива, гарантира постигането на индивидуалната и генерална превенция, като е съответна на обществената опасност на деянието и дееца, без да се игнорира превесът на констатираните намаляващи укоримостта на деянието обстоятелства, като липсва необходимост от по-дълъг срок за въздействие спрямо конкретния деец, чието отношение към извършеното демонстрира критичност и заявено съжаление.
При приетото за справедливо наказание лишаване от свобода и редуцирането му в размер на три години, както и с оглед наличието на втората формална предпоставка за прилагане разпоредбата на чл. 66 НК, а именно чисто съдебно минало на подсъдимия, ВКС обсъди тази възможност, но счете, че в процесния случай с евентуалното отлагане на ефективното му изтърпяване не биха се постигнали целите, визирани в чл. 36 НК. При очертаната по-горе конкретна тежест на престъплението с оглед обстоятелствата, свързани с извършването му, а именно причиняването на смъртта в условия, при които конкретната пътната ситуация не е била никак затруднителна за професионалните умения на подсъдимия и при поставяне в потенциален риск и на други лица при обективните характеристики на пътната обстановка, несъмнено се налага изводът, че поправителното въздействие върху него и предупредителното такова спрямо обществото, би се постигнало само с ефективното му изтърпяване. Преценката за това се формира при отчитане на всички значими за личността на дееца обстоятелства, гарантиращи справедливото му санкциониране, но и като се държи сметка и за постигане на нужния възпиращ ефект спрямо останалите членове на обществото. Обяснимо за обосноваване на искането да не постановява изолиране от обществото от страна на защитата се акцентира на личността на дееца, на социалните му ангажименти и отношението му към причинената смърт. Несъмнено изразеното пред касационната инстанция съжаление следва да се оцени като израз на преосмисляне на деянието и дава основание да се прогнозира правомерно бъдещо поведение, но не е с приоритетно значение за настоящата преценка относно адекватния и справедлив начин за изпълнение на наказанието за извършеното престъпление, тъй като не позволява игнорирането на конкретното драстично рисково поведение на пътя в конкретните условия от професионален водач като завишаващо укоримостта на деянието. Поради това извън вече обсъденото смекчаване на отговорността му, приемането на сочените положителни характеристични данни не представляват самостоятелно основание за отлагане изтърпяването на наказанието.
Предвид тези съображения съдът счете, че в процесния случай правилно и в съответствие и с двете основни функции на обсъжданото наказание е да се откаже отлагане на изпълнението му. Определеният на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС с решението първоначален общ режим за изтърпяването му не следва да се променя, тъй като се явява съобразен с намаления срок на наказанието.
При изхода на делото и данните за подлежащи на възстановяване разноски по същото, с присъдата правилно е постановено възлагането им в тежест на подсъдимия. По същите съображения на възстановяване подлежат и разноските, направени от частните обвинители, съобразно изрично заявеното искане на общия им пълномощник. При оказаната на всеки от тях възмездна адвокатска помощ съобразно представения пред ВКС договор за правна защита и съдействие от 21.05.2025 г. при осъждането на подсъдимия, те имат право да им бъде присъденото договореното адвокатско възнаграждение, чийто общ дължим размер е шест хиляди лева.
По изложените съображения ВКС счете за основателна депозираната жалба в частта й, относима към основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, което налага единствено изменение на обжалваното решение на САС в посочения смисъл. Извън това при липсата на основание за внасяне на други промени в съдебния акт, в останалата му част същият следва да се остави в сила.
Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 4 и чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ въззивно решение № 326 от 16.10.2024 г., постановено по ВНОХД № 1189/2024 по описа на САС в частта относно наложените на подсъдимия Р. Б. Т. наказания, като НАМАЛЯВА срока на постановеното лишаване от свобода от четири на три години, а лишаването от право на управление на МПС – от пет на четири години.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК ОСЪЖДА подсъдимия Р. Б. Т. (с посочена самоличност) да заплати в полза на частните обвинители Я. А. Н. и Е. Т. Н. сумата от 6 000 лв. (шест хиляди лева ) лв., представляващи техни разноски за адвокатска защита пред ВКС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.