РЕШЕНИЕ

№ 323

Гр. София, 30 юни 2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. трето наказателно отделение в публичното заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Ц.

ЧЛЕНОВЕ: К. К.

Н. Д.

С участието на секретаря Н. П. и в присъствието на прокурора К. С. разгледа докладваното от съдия Цонева к. н. д. № 442/2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. К. С., защитник на подс. В. Б. М., против решение № 120/17. 03. 2025 год. съгласно ЕИСС (рег. № 121/18. 03. 2025 год. по хартиеното досие на делото), постановено по в. н. о. х. д. № 1368/2024 год. по описа на Софийски апелативен съд (САС).

В жалбата е направено оплакване за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Изразено е несъгласие с извода на въззивния съд за субективна съставомерност на деянието. Твърди се че, както първата инстанция, така и САС са направили недопустимо предположение относно знанието на подсъдимия за това, че доставчикът му не извършва реална търговска дейност. Оспорва се съдебното заключение за задължение на подсъдимия да извърши проверка дали съконтрахентът му е изряден. Направено е искане за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане.

В съдебно заседание защитникът поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения, които доразвива с позоваване на решения на Съда на европейския съюз (СЕС), постановени по сходни казуси. Пледира за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Подс. В. М. се солидаризира с аргументите на защитника си. Сочи, че инкриминираните доставки са реално извършени и моли жалбата му да бъде уважена.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и настоява решението на САС да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда № 142/29.09. 2023 год., постановена по н. о. х. д. № 3970/2021 г. по описа на Софийски градски съд, подс. В. Б. М. е признат за виновен в това, че на 14. 06. 2016 год., в [населено място], в качеството си на управляващ и представляващ дружество/фирма/ избегнал установяване на данъчни задължения по чл. 125 от ЗДДС в особено големи размери – 42 030 лева, като потвърдил неистина в справка-декларация с вх. № 22141892409/ 14. 06. 2016 год. относно размера на ДДС за внасяне и наличието на данъчен кредит в размер на 42 030,00 лева; използвал документ с невярно съдържание – дневник за покупки за месец май 2016г., отразяващ обстоятелства относно извършени доставки от /фирма/, при водене на счетоводството на /фирма/, както и неистински документи – шест броя фактури и приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 42 030,00 лева, поради което и на основание чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК е осъден на две години лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изтърпяването на наложеното наказание за изпитателен срок от четири години.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК направените по делото разноски са възложени в тежест на подсъдимия.

Така постановеният съдебен акт е проверен по жалба на защитника и с въззивна присъда № 6/22. 02. 2024 год., постановена по в. н. о. х. д. № 6/2024 год. на САС, е отменен, като подсъдимият е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото му обвинение.

По касационен протест на прокурора е образувано к. н. д. № 437/2024 год., по което Върховният касационен съд се е произнесъл с решение № 515/23. 10. 2024 год., като отменил въззивната присъда и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на САС.

С решение № 120/17. 03. 2025 год., постановено по в. н. о. х. д. № 1368/2024 год., въззивният съд е потвърдил първоинстанционния съдебен акт.

Касационната жалба е допустима, тъй като изхожда от легитимирана страна, депозирана е в срока по чл. 350, ал. 2 от НПК и с нея е атакуван акт на долустоящата инстанция, който подлежи на касационна проверка. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съдържанието на сезиращия ВКС документ и на представените в съдебно заседание от защитата писмени бележки изисква да се припомни, че предвид очертаното по-горе процесуално развитие на делото настоящият съдебен състав разполага единствено с касационните си правомощия, които изключват служебна проверка на решението на САС освен тази за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от категорията на абсолютните по чл. 348, ал. 3, т. 2 – 4 от НПК, каквито в случая не са налице. Извън обхвата на касационния контрол остава и обосноваността на съдебния акт, а твърденията в жалбата за действително извършени доставки, съпроводени и със собствена интерпретация на доказателствата, насочват именно към оплакване за необоснованост, на което не се дължи отговор.

Доколкото изобщо от жалбата може да се изведе недоволство от аналитичната дейност на контролираната инстанция в контекста на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, то касае единствено извода, че подсъдимият е съзнавал неизрядността на своя съконтрахент. Внимателният прочит на мотивите на САС не насочва към претендирания от защитата извод за недопустимо предположение в тази насока. В основата на съдебното заключение досежно този факт е поставено на първо място съобщеното и от свид. Л. С., и от самия подсъдим, че той е бил единственият ангажиран с търговската дейност на /фирма/. Именно това обстоятелство, съотнесено към друга констатация на въззивния съд – тази, че инкриминираните шест доставки не са извършени реално, е позволило да бъде направена съответен на процесуалните изисквания извод касателно фактите, относими към субективната страна на деянието. Следва да се отбележи също така, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана не за това, че е съзнавал, че доставчикът му не извършва реална търговска дейност и е неизряден към бюджета, а за собствените му осмислени и целенасочени действия по ощетяване на фиска. Тъкмо поради това неотносими към предмета на настоящото дело се явяват както решението на СЕС, цитирано в мотивите на проверявания съдебен акт, така и тези, на които се позовава защитникът в писмените си бележки.

Що се отнася до оплакването за наличие на касационен повод по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, контролът за правилното приложение на закона се осъществява в рамките на приетите за установени фактически положения, които са обвързващи за касационната инстанция и в настоящия казус обхващат именно обстоятелството, че доставките по шестте инкриминирани фактури са фиктивни и не са осъществени в действителност.

Точно поради това, че е отчел различния подход на законодателя, вложен в наказателните и в данъчните закони, при обосноваване на субективните признаци на деянието долустоящият съд се е ръководил единствено от безспорно приетото в правната доктрина и в съдебната практика принципно положение, че за формата на вината, респ. за отсъствието на такава се съди по доказаните действия на подсъдимия, а не по дадените от него обяснения. В тази насока от съществено значение се явява обстоятелството, че /фирма/ не е сред регулярните съконтрахенти на управляваното от М. търговско дружество. Доставките, описани в шестте процесни фактури, са инцидентни и нито преди, нито след инкриминирания период касаторът е имал търговски взаимоотношения с фирмата, регистрирана на името на свид. М. Н.. Тъй като подсъдимият е единственият пряко ангажиран с дейността на /фирма/, всички тези обстоятелства са били съзнавани от него. В съзнанието му са съществували ясни представи и за това, че Н. е напълно непозната за него. Въпреки това той не е проявил активност и не е потърсил какъвто и да било начин да се свърже с нея. Дори и при твърдяното от него посредничество на доверен човек, поведението му е нелогично и противоречащо на добрата търговска практика, защото ако сделките биха били действителни, дружеството му би поело значителен по размер паричен дълг без каквато и да било гаранция, че насрещната страна ще изпълни точно и в срок своите задължения по сделките.

Разбира се, само по себе си изложеното относно пасивността на подсъдимия би било крайно недостатъчно за обосноваване съставомерността на деянието и от обективна, и от субективна страна. Именно поради това съдът е потърсил и открил и други аргументи за наличието на виновно поведение от страна на подсъдимия. Така, отново с оглед обстоятелството, че М. е осъществявал търговската дейност лично и без възлагането на прокуристи или пълномощници основателно е прието, че същият е съзнавал, че стоките по шестте инкриминирани фактури в действителност не са постъпвали в патримониума на дружеството. Контролираната инстанция не е оставила без внимание нито представените от защитата приемно-предавателни протоколи, нито заприходяването на вещите, но на първото от тези обстоятелства е противопоставила убедителна аргументация, свързана със съществено разминаване между две от фактурите и съответстващите им протоколи относно датата на данъчното събитие, а досежно второто е изтъкнала, че счетоводната операция е извършена единствено документално, без свид. Л. С. да се убеди в съществуването на вещите и без да са представени документи за действителната им по-нататъшна реализация на крайни потребители.

Като факт, имащ пряко отношение към извода за наличие на обективните и субективни признаци на състава по чл. 255 от НК, решаващият състав на САС с основание е изтъкнал и отсъствието на реално извършено плащане на стоките. Приложените по делото фискални бонове не отразяват действителни финансови операции. Те са съставени единствено с цел да придадат документална изрядност на сделките за пред данъчните власти с оглед признаване правото на /фирма/ да приспадне данъчен кредит. В същото време, както правилно е изтъкнал долустоящият съд, с тях са документирани плащания, чийто размер противоречи на установените изисквания за извършване на разплащания в брой. Наред с това отново следва да се подчертае, че дори и като се има предвид, че с фискалните бонове са документирани плащания под 10 000 лева, всеки от тях сам за себе си и всички те в своята съвкупност касаят значителни суми, предоставени в кратък интервал от време на напълно непознато лице, към чиито възможности да изпълни задълженията си М. е проявил абсолютна незаинтересованост. Логическата последователност в която са извършени действията на подсъдимия показва, че и това обстоятелство е включено като част от представното му съдържание.

В заключение: подсъдимият е съзнавал, че сделките са фиктивни, че не са сключени с намерение за реално задължаване на страните по тях, че на управляваното от него дружество не е доставена действително съществуваща стока, нито е извършено дължимото като насрещна престация плащане на уговорената цена. Въпреки това доставките по шестте инкриминирани фактури са описани в дневниците за покупки, а след това са включени и в справката декларация по ЗДДС като част от финансовия резултат на дружеството за съответния месец и е приспаднат неследващ се данъчен кредит. По този начин М. е избегнал установяването на данъчни задължения по чл. 125 от ЗДДС в особено големи размери.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав не констатира неправилно приложение на закона, което да налага да упражни някое от правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2 – 5 от НПК, поради което обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 120/17. 03. 2025 год. съгласно ЕИСС (рег. № 121/18. 03. 2025 год. по хартиеното досие на делото), постановено по в. н. о. х. д. № 1368/2024 год. по описа на Софийски апелативен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.