РЕШЕНИЕ

№ 152

София, 20 март 2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА

КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

при секретар: Елеонора Михайлова

и в присъствието на прокурора Б. Д.

изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова

н. дело № 724/2025 година

Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура - Плевен срещу въззивна присъда № 21/21.05.2025 г., постановена по ВНОХД № 921/2024 г. от Окръжен съд – Плевен.

В депозирания бланкетен протест се сочи, че присъдата на окръжния съд е необоснована, тъй като противоречи на събраните доказателства. Отправено е искане на основание чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК да се отмени атакуваната присъда и делото да се върне за ново разглеждане на втората инстанция. Постъпило е допълнение към протеста, в което отново се настоява, че съдебната мотивация е в противоречие със събраните доказателства и са развити оплаквания по неправилност на присъдата и повтарящо се искане за нейната отмяна.

В съдебното заседание пред касационната инстанция прокурорът от Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста. Изразява становище, че разглежданият случай се отнася до лице, приемало по лекарско предписание медикамента „диазепам“. За това лекарствено средство не е предвидена изрична забрана за негова употреба при управление на МПС, като експертите са посочили единствено, че трябва да се извършва шофиране с повишено внимание. Изтъква още, че „диазепамът“ е включен в списъка по ЗКНВП и в съответстващата към него наредба, който позволява употребата на тези вещества в хуманната медицина. При тези аргументи пледира за оставяне в сила на постановената оправдателна присъда.

Подсъдимият Д. И. Д., редовно призован, не се явява. Представлява се от защитник, който изразява становище, че атакуваната присъда е законосъобразна, постановена в резултат на точен анализ на събраните доказателства и настоява за оставянето й в сила.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:

С присъда № 138/20.11.2024 г., постановена по НОХД №445/2024 г., Районният съд - Плевен признал подсъдимия Д. И. Д. за виновен в това, че на 07.09.2023 г. е управлявал моторно превозно средство след употреба на аналог на наркотични вещества – бензодиазепини, установено с техническо средство „Д. Д. тест 5000“, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1 т. 1 от НК го осъдил на шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при „общ“ първоначален режим. На основание чл. 343г от НК подсъдимият Д. е бил лишен от правото да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК е приспаднато времето, през което той е бил лишен от това право по административен ред, считано от 07.09.2023г.

По жалба на подсъдимия Д. чрез неговия защитник е било образувано ВНОХД № 921/2024 г. по описа на Окръжен съд - Плевен. Въззивното производство е приключило с оспорения сега съдебен акт, с който първоинстанционната присъда е била отменена и подсъдимият е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 343б, ал. 3 от НК.

Протестът, макар да не се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура, не е оттеглен, поради което подлежи на разглеждане.

Съдържанието на подадения протест и неговото допълнение налагат необходимостта да се направят предварително известни уточнения, като се посочат определени обстоятелства, очертаващи обхвата на касационната проверка.

Прегледът на материалите установява, че диспозитивът на въззивната присъда е обявен публично на 21.05.2025 г. В предвидения в процесуалния закон срок за оспорването й, на 30.05.2021 г. е постъпил протест. В същия е заявено единствено, че присъдата на окръжния съд е необоснована, тъй като е в противоречие със събрания доказателствен материал, очевидно разбирано като нарушение на материалния закон. Този извод следва от цифровото изписване на претенцията за отмяна на присъдата - чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Направено е уточнение, че ще бъде представено допълнително писмено изложение след изготвяне на мотивите. След получаване на последните на 04.07.2025 г. е депозирано допълнение към протеста. В него отново се настоява, че съдебната мотивация е в противоречие със събраните доказателства. Част от изложението е посветено на възпроизвеждане на легалната дефиниция, дадена в §1, т. 17 от допълнителната разпоредба на ЗКНВП за „аналог“, разяснения, че медикаментът „диазепам“ е включен в „Списък ІІІ-Рискови вещества“, както и че попада в групата на „бензодиазепините“, които не са включени в този списък, а са само част от химическите формули на други веществата, съпроводено с фрагмент от експертното заключение на токсикологичната експертиза. След това се обръща внимание на показанията на полицейските служители, възприели състоянието на подсъдимия Д. при извършената му проверка, за които показания се твърди, че са останали недооценени в мотивите на новата присъда. Заявява се, че изводите за липса на „субективна страна у подсъдимия“ са крайно неправилни, а обвинението е доказано.

В протеста, както и в допълнението към него, присъства общо артикулирано оплакване за необоснованост на съдебния акт, представено като аргумент в подкрепа на заявеното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. По повод на така формулираните твърдения се дължи припомнянето, че когато фактическите положения, приети от съда, не съответстват на събраните доказателства, е налице необоснованост, а не неправилно приложение на материалния закон. Известно е също, че необосноваността на съдебния акт, когато не е резултат от процесуални нарушения, е извън лимитираните от чл. 348, ал. 1 от НПК касационни основания.

Маркираното в допълнението на протеста, макар и не съвсем прецизно, оплакване във връзка с показанията на полицейските служители, както и позоваването на част от експертното мнение, отнесено към изведената от касатора тяхна доказателствена преценка, може да се свърже с второто от касационните основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Иначе казано, би следвало да се приеме, че е изразено недоволство от съдебния анализ на доказателствените материали, извършен в отклонение от процесуалните изисквания. В рамките на настоящата проверка не може да се обсъжда наличие на словно въведеното с допълнението на протеста касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Това е така, тъй като подаденият в срока по чл. 350, ал. 1 във вр. с чл. 319 от НПК сезиращ документ е отразен единствено касационният повод по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Практически, изводимото от допълнителното писмено изложение към протеста, новото касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК се въвежда извън преклузивния петнадесетдневен срок за оспорване на съдебния акт пред касационната инстанция. Несъмнено, процесуалният закон допуска изготвянето на мотивите към подлежащия на ревизия съдебен акт да бъдат отложени (чл. 308 от НПК), поради което и страните не биха могли да са запознати със съдебните аргументи. Затова при съставянето на иницииращите касационната проверка протест/жалба следва да се подходи по начин, че оплакванията да се вместят в съответните касационни основания, според преследвания от касаторите резултат. Предвидената от чл. 351, ал. 4 от НПК възможност страните да депозират допълнения е свързана с доразвиване на съображения по ангажираните вече касационни основания, но изключва формулиране на други, неприсъстващи в подадените протест или жалба. При така очертаните особености на протеста и допълнението към него, доколкото не са налице процесуални нарушения от категорията на абсолютните, за които касационната инстанция следи служебно, трябва да се отбележи, че всички елементи от доказателствената съвкупност са получили дължимото се съдийско внимание. Включително, показанията на полицейските служители С. и Н., към които насочва допълнението на протеста, без да ги идентифицира поименно, а експертните становища по назначените експертизи са обсъдени наред с останалите данни по делото.

По - нататък и при снижена преценка за дължимото се съдържание на сезиращите документи, оплакванията, относими към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, всъщност представляват бланкетно заявено несъгласие с разсъжденията на окръжния съд за субективна несъставомерност на възведеното обвинение по чл. 343б, ал. 3 от НК. Така формулираната претенция е последица от неправилното схващане, че въпросите за вината са такива само по приложение на правото, но не и на фактите. Върховната съдебна инстанция е имала повод да посочи, че въпросите за наличието на вината и нейната форма се решават най-напред в дейността по установяване на фактите (по доказването) и едва след това – по приложението на материалния закон. Престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК е от категорията на формалните, поради което извършването му е възможно само при наличие на пряк умисъл. В тази насока въззивният съд в изследване на конкретните факти от предмета на доказване, рамкиран от обвинителния акт, точно е разчел поддържаната с него теза. Изложил е фактическите си констатации, въз основа на които е формирал изводите си за субективна несъставомерност на инкриминираното престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, дало основание за оправдаването на подсъдимия. За да може в конкретния случай касационният съд да достигне до извод за неправилно приложение на материалния закон, е следвало да бъде сезиран с процесуална неизрядност на доказателствената дейност, разбира се извън доводи за необоснованост, довела до неверни фактически констатации и съобразно с тях – погрешни правни изводи. Такова сезиране, както се посочи, липсва в касационния протест, поради което най-общо може да се отбележи, че окръжният съд е взел отношение по всеки съществен за постановяването на съдебния акт въпрос, съответно е дал и дължимите отговори.

Данните по делото не подкрепят и направения в допълнението към протеста прочит на мотивите към новата присъда. Конкретно, за изразено от съда становище, „че подсъдимият Д. не е имал въздействие, което позитивира при техническо изследване със съответното средство, като за употреба на наркотично вещество“. Тази препратка към мотивите на съдебния акт като аргумент в подкрепа на оспорването е неудачна, тъй като всъщност представлява отразяване на въззивните доводи на защитата, с които е бил сезиран окръжният съд, а не негови фактически или правни съображения (виж, стр. 9 от мотивите). Следващото препращане към мотивите на присъдата, определени като неправилни, също са дистанцирани от общия смислов контекст на съдебните разсъждения. Въззивният съдебен състав не е ограничил своето изследване и обсъждане само до факта, че приеманият от Д. медикамент „диазепам“ е по лекарско предписание, поради който факт, както погрешно е разчетена в допълнението съдебната мотивация, е приел, че липсвал „субективен елемент“. Тук е мястото за пълнота да се отбележи принципно изразяваното становище в съдебната практика, че от факта на законната, по медицинско предписание употреба на наркотични вещества от едно лице, съвсем не следва, че за него не се отнася забраната за шофиране след употребата им (виж напр., решение №58-2025 – ІІ н. о.), което разбиране по същество не е отречено в мотивите на атакуваната присъда, доколкото в тях се съдържат други аргументи за оправдаването на подсъдимия. В случая предписаната лекарствена терапия на подсъдимия е установена от приложената писмена медицинска документация, преценена през призмата на експертното заключение по съдебнопсихиатрична експертиза за психичното заболяване на подсъдимия (смесени дисоциативни/конверзионни разстройства), както и че при него не се констатират симптоми на хронична или остра интоксикация с психоактивни (наркотични) вещества или абстинентен синдром с доказателствена стойност относно вредна употреба или зависимост към тях. Посочените обстоятелства са обсъждани съвкупно с разкритите поредица от факти, имащи отношение към установяване на субективното отношение на дееца, при отчитане и преценка на всички материали по делото – гласни доказателствени средства, вкл. обясненията на подсъдимия, на които окръжният съд е отдал доверие, за разлика от първата инстанция, писмените информационни източници, заключенията на вече споменатата съдебнопсихиатрична експертиза и на съдебно-токсикологична експертиза, към които експертни изводи препраща и участващият в съдебното заседание прокурор, като основание за неподдържане на протеста. В мотивите на присъдата подробно е защитена позицията за отсъствие на убедителни данни по делото, осигуряващи фактическите предпоставки, от които да се изведе необходимият за съставомерността на изследваната дейност пряк умисъл у дееца, а както вече се посочи в протеста отсъства надлежно сезиране за негодност на процедурата. Съдът е изложил и конкретни аргументи, чрез които е разяснено защо в разглеждания случай, в рамките на повдигнатото обвинение, е налице субективна несъставомерност на вмененото в отговорност на подсъдимия престъпление.

В заключителната част на допълнението към протеста се предлагат декларативни съждения за доказаност на обвинението, предшествано и от неточния прочит на изложените мотиви, от който се извежда тяхната неправилност, без да се отдава значение на същината на съдебните разсъждения. При всичко казано срещу заетата от окръжния съд теза липсва същностно, реално противопоставяне, което да стане основа за обсъждане от страна на касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 21/21.05.2025 г., постановена по ВНОХД № 921/2024 г. от Окръжен съд – Плевен.

Решението на подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.