ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2214
гр. София, 11.07.2025 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и пета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: А. Н.
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч. т.д. № 1295/2025 год. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Н. И., Н. И. Н. и М. И. И. против определение № 1186/15.04.2025 г. по т. д.№ 2167/2024 г. на Върховен касационен съд, II т. о., с което е оставена без разглеждане, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. първо ГПК, касационната им жалба срещу въззивно решение № 533/14.06.2024г. по в. гр. д. № 444/2024г. на Окръжен съд – Бургас. Жалбоподателите намират неправилен извода на предходния касационен състав, за предявени три отделни установителни иска, всеки с цена от 2 466,91 лева, вместо общо предявен от тримата един установителен иск, с правно основание чл. 439 ГПК, в размер на 7 400,74 лева. Основават се на обстоятелството, че предмет на спора е вземане по изпълнителен лист, в размер от 7400,74 лева, издаден срещу техния наследодател – Т. Л. И.. Подчертават общото си обвързване по задължението, в качеството на нейни наследници, конституирани в хода на образуваното срещу наследодателката изпълнително производство.
Ответната страна – „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД – оспорва частната жалба, излагайки съображения, които преповтарят мотивите на обжалваното определение. Претендират се разноски.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:
С подадената от жалбоподателите касационна жалба се атакува въззивно решение, с което се потвърждава решение на Районен съд – Бургас, с което е отхвърлен предявения от касаторите иск, с правно основание чл. 439 ГПК, за установяване по отношение на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, че поради изтекла погасителна давност / единствено поддържано във въззивна инстанция основание / не дължат изпълнение за сумата от 7400,74 лева – главница по изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК срещу наследодателката им, по ч. гр. д. № 12061/2011г. по описа на Районен съд – Бургас . По този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20127030400052 по описа на ЧСИ Г. М.. Релевантно за настоящия процесуален спор е обстоятелството, че длъжниците, конституирани в хода на висящото изпълнително производство, задължението по което е оспорено по реда на чл. 439 ГПК, притежават качеството на наследници на страната в заповедното, съответно в изпълнителното производство – Т. И..
Съобразявайки това обстоятелство, предходният касационен състав е намерил касационната жалба за процесуално недопустима, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. първо ГПК (ДВ бр. 86/2017 г.). Посочено е, че исковото производство, макар и образувано по една обща искова молба, всъщност е образувано по предявени, при условията на субективно активно съединяване, три иска, всеки с цена по 2 466,91 лева, съответна на 1/3 / размера на наследствения дял на всеки от ищците от наследството на починалия им наследодател / от общия размер на дълга, за който се твърди, че общо тримата не дължат изпълнение – 7 400,74 лева. С оглед изложеното и предвид възприетото становище за цената на всеки от предявените три самостоятелни иска / под 5000 лева /, съставът е приел, че постановеното по спора въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.
Частната жалба е неоснователна.
Настоящият състав не споделя изложените в частната жалба доводи за наличие на общо задължение на наследниците в образуваното изпълнително дело. Наследниците, които са приели наследството, не отговарят солидарно пред кредиторите на своя наследодател, а разделно - само до размера на своя наследствен дял, поради което са и материалноправно легитимирани да предявяват иск само до този размер. Чл. 60, ал. 1 ЗН предвижда разделност в отговорността на наследниците, за задълженията на наследодателя при наследяване по закон. От това следва, че всеки един от наследниците предявява с общата искова молба отделен иск, с правно основание чл. 439 ГПК, основан на личното му наследствено правоотношение / макар и произтичащо от общия за всички ищци факт на смъртта на наследодателя /, който иск в настоящия случай е с цена под 5 000 лева. В този смисъл са и определение № 3/06.01.2021 г. по ч. гр. д. № 3924/2020 г. на ВКС, III гр. о., определение № 315/28.10.2019 г. по т. д. № 929/2019 г. на ВКС, II т. о., потвърдено с определение № 154/06.04.2020 г. по ч. т.д. № 31/2020 г. на ВКС, II т. о. Формираната съдебна практика по процесуалния проблем, за определяне на цената на предявени от или срещу наследници на титуляра на правото/задължението искове, изцяло се споделя от настоящия състав.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение ОПРЕДЕЛИ :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1186/15.04.2025г. по т. д. № 2167/2024г. на ІІ т. о. на Върховен касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: