ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№2414

гр. София, 29.07.2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

като изслуша докладваното от съдия А. Б. ч. т.д. № 666 по описа за 2025г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Кепитал шопинг“ АД, Панама, представлявано от адв. Т. Б., срещу определение № 104 от 17.02.2025г. по ч. т.д. № 105/2025г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, с което е потвърдено определение от 22.10.2024г. по т. д. № 784/2024г. на СГС, VI-15 състав. С потвърденото първоинстанционно определение е върната исковата молба на „Кепитал шопинг“ АД, Панама, с която са предявени против „Билд сити фактор“ ЕООД и „САА Интернешънълл груп“ ООД искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожността на сключен между ответниците на 20.12.2021г. договор с нот. акт № 193, т.III, рег. № 9184, дело № 497/2021г. в частта му за прокупко-продажба на недвижим имот с идентификатор 68134.4093.9298.2.

Частният касационен жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е необосновано и постановено в противоречие с практиката на ВКС. Оспорва като неправилен извода на въззивния съд, че дружеството няма активна легитимация да предяви иска, като сочи, че практиката си ВКС изрично допуска трето лице, което не е страна по нищожната сделка, да иска обявяването й за такава. Сочи, че за него е налице интерес от предявения иск, тъй като извършеното със сделката прехвърляне на недвижимия имот опосредено рефлектира върху имуществените му права като съдружник, които са част от неговите членствени права. Поддържа, че доколкото тези права са защитими по реда на чл. 71 или чл. 74 ТЗ, предвид заявените в исковата молба твърдения за липса изобщо на валидно решение на върховния орган на дружеството за прехвърляне на имота, което би могъл да атакува по посочения ред, правният интерес от оспорване на действителността на отчуждителната сделка, страна по която е дружеството, следва да се счита обоснован. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като сочи следните процесуалноправни въпроси:

1. Е ли процесуално легитимиран ищецът като трето лице по процесните сделки да предяви настоящия иск? Твърди се противоречие на обжалваното определение с решение № 1 по гр. д. № 3512/2008г. на ВКС, I г. о., решение № 224 от 23.10.2028г. по гр. д. № 1634/2018г. на ВКС, IV г. о., решение № 299 от 09.01.2012г. по гр. д. № 1331/2010г. на ВКС, II г. о. и решение № 87 от 29.04.2013г. по гр. д. № 436/2012г. на ВКС, IV г. о.

2. Притежава ли ищецът правен интерес да води настоящото дело? Дали е налице правен интерес за акционер да предяви установителен иск за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, съставляващ основен актив на акционерното дружество, който договор е сключен от дружеството, в което е акционер, и дали това дава отражение върху имуществените права, инкорпорирани в акцията? Частният жалбоподател твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 133 от 22.11.2011г. пот. д. № 17/2011г. на ВКС, I т. о., решение № 217 от 10.03.2016г. по т. д. № 2296/2015г на ВКС, I т. о. и определение № 16 от 08.01.2021г. по ч. т.д. № 2401/2020г. на ВКС, II т. о.

3. Ако съдружникът /едноличният собственик/ на дружество с ограничена отговорност престане да бъде такъв по един незаконосъобразен и оспорен от него начин, същият има ли правото да предяви установителен иск за прогласяване на нищожност на договор, който го уврежда, сключен от същото дружество, след като съдружникът /едноличният собственик/ е престанал да бъде такъв? Частният касационен жалбоподател намира, че по въпроса е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответникът „БИЛД СИТИ ФАКТОР“ ЕООД, представляван от адв. Р. А., оспорва частната касационна жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационен контрол, тъй като въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, а последният формулиран въпрос не попада в критериите на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Излага подробни съображения за правилност на извода на въззивния съд, че частният жалбоподател не е активно легитимиран да предяви иска поради липса на правен интерес, тъй като не е страна по оспорената сделка, нито е едноличен собственик на капитала на дружеството-прехвърлител и не се накърняват негови субективни материални права.

Ответникът „САА Интернешънълл груп“ ООД не представя отговор на частната касационна жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК съдебен акт в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК.

Въззивният съд е взел предвид, че ищецът претендира прогласяване на нищожността на процесния договор от 20.12.2021 г., сключен между ответниците, в частта относно продажбата на недвижим имот с идентификатор 68134.4093.9256.2 /с нов идентификатор е 68134.4093.9471.2/. Приел е, че искът е установителен, поради което би бил допустим само ако за ищеца съществува правен интерес от предявяването му – чл. 124, ал. 1 ГПК, какъвто е налице, когато: 1) между страните има спор относно съществуването на едно частно правоотношение от значение за техните права и самото то да не може да бъде предмет на осъдителен или конститутивен иск, 2) този спор да засяга конкретни права на ищеца, и 3) разрешаването на този спор със СПН да е в състояние да премахне твърдяното накърняване на правата на ищеца. Посочил е, че тези общи изисквания важат и при иск за установяване на нищожност на договор, предявен от лице, което не е страна по него – така мотивите на ТР № 7/13.01.2023 г. на ВКС – ОСГТК.

Взел е предвид, че според твърденията на ищеца, макар да не е страна по атакувания договор за продажба на недвижим имот, същият засягал правата му на едноличен собственик на капитала на продавача „Билд сити фактор“ ЕООД, в който апортирал същия имот, като извършеното през 2019 г. заличаване като едноличен собственик на капитала и последователното вписване на други лица за такива били несъществуващи обстоятелства, за установяването на което е предявил иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, предмет на висящото т. д. № 643/2024г. на СГС. Въззивният съд е намерил, че така твърдените обстоятелства не обосновават правен интерес за ищеца от настоящия иск. Изтъкнал е, че ищецът не притежава право, което би могло да бъде засегнато от процесния договор. Приел е, че такова негово конкретно право не би могло да се изведе от качеството му на едноличен собственик на ответното дружество – продавач. Изложил е съображения, че членствените права на членовете на едно корпоративно юридическо лице принципно не могат да бъдат пряко юридически засегнати от сключените между това ЮЛ и трети лица договори, дори и същите да имат имуществено измерение с оглед относителното действие на договорите и юридическата разделеност между имуществените сфери на ЮЛ и членовете му са основанието за този извод. Приел е, че едноличният собственик на капитала притежава спрямо самото дружество имуществени и неимуществени /управителни/ права, като имуществените права са правото на дивидент и на ликвидационен дял, които възникват при определени предпоставки /наличие на печалба или на остатъчно имущество при прекратяване на дружеството/, до осъществяването на които правата съществуват в латентно състояние. Отбелязал е, че същият няма никакви вещни права върху принадлежащото на дружеството имущество, вкл. това, което той е апортирал при неговото учредяване, тъй като собственик на същото е самото дружество. Взел е предвид твърденията на ищеца, че процесният договор водел до намаляване на имущество на ответника „Билд сити фактор“ ЕООД, а от там и до накърняване на имуществените му права, произтичащи от притежаваните от него дружествени дялове, но е изтъкнал, че не се твърди в полза на ищеца понастоящем да съществуват реално възникнали подобни имуществени права /вземания за дивидент или ликвидационен дял, в който случай той би бил кредитор на дружеството/. Поради това е заключил, че ищецът обосновава интереса от иска за нищожност не с настоящо накърняване на реално възникнали имуществени права, а с това, че атакуваният договор препятствал бъдещата евентуална възможност такива имуществени права да възникнат в негова полза, което е преценил като ирелевантно за обосноваване на правния интерес от иска по смисъла на чл. 124, ал. 1 ГПК. Добавил е, че да се допусне на това основание всеки член на ЮЛ да атакува по съдебен ред всяка сключена от това ЮЛ сделка с трето лице означава да се минира изцяло правната сигурност на стопанския оборот, тъй като на практика за всяка подобна сделка може да се обоснове такова евентуално засягане на членствени права. Въззивният съд не е споделил изразеното в част от съдебната практика друго виждане по този въпрос, като е изтъкнал, че решение № 83/18.07.2011 г. по т. д. № 747/2010 г. на ВКС, І т. о., не съставлява задължителна практика съгласно чл. 290, ал. 3 ГПК и разглежда казус, при който съдружник е предявил иск за нищожност на договор, основан на липсата на решение по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, докато по настоящия казус се твърдят други пороци на сделката – нарушаване на закона поради липса на годен обект за прехвърляне /неизграден в груб строеж/ и нарушаване на добрите нрави поради драстична нееквивалентност на престациите. Посочил е, че съществува и друга по-нова практика на ВКС, която отрича допустимостта на подобни искове на съдружници, макар в конкретиката на съответните казуси – вж. определение № 8/25.07.2017 г. по ч. т.д. № 8/2017 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 422/7.08.2017 г. по ч. т.д. № 1486/2017 г. на ВКС, І т. о., и др.

На второ място, въззивният съд е приел, че уважаването на процесните искове за нищожност не е в състояние да премахне твърдяното накърняване на правата на ищеца, тъй като, ако исковете бъдат уважени, със сила на пресъдено нещо ще бъде установено единствено, че процесните договори са нищожни в отношенията между ищеца, от една страна, и двамата ответници, от друга страна. Изложил е съображения, че силата на пресъдено нещо е само между насрещните страни по делото – ищец/подпомагаща го страна и ответник/подпомагаща го страна, но не и между лицата, които се намират на едната страна в процеса /съищци или съответници или главна страна и нейна подпомагаща страна/, поради което евентуално положително решение няма да установи със СПН в отношенията между ответниците, че сключените договори са нищожни, и да ги обвърже да съобразят поведението си по повод процесния договор с това съдебно решение. Изтъкнал е, че дори и нищожността да се приеме за установена в отношенията между съответниците, то самото й прогласяване няма да доведе по никакъв начин до връщане на съответното имущество в патримониума на дружеството – продавач, а това може да стане само ако то предяви съответен осъдителен иск за това, за който пък настоящият ищец не е легитимиран. Намерил е, че за самия ищец установяването на нищожността със СПН ще бъде напълно безпредметно, доколкото същият нито ще придобие права да иска възстановяване на положението от преди изпълнението на договора, нито така установената нищожност ще се отрази на правната му сфера на твърдян едноличен собственик на капитала на ответника „Билд сити фактор“ ЕООД.

Настоящият състав намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което според чл. 274, ал. 3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.

Поставените от частния касационен жалбоподател първи два въпроса при съобразяване на изложените твърдения се отнасят до наличието на активна легитимация на едноличен собственик на капитала на търговско дружество да предяви установителен иск за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот на дружеството при твърдение, че с този договор се накърняват членствените му права. Този въпрос е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи, поради което отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. Налице е и соченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивното определение противоречи на формираната с решение № 133 от 22.11.2011г. по т. д. № 17/2011г. на ВКС, I т. о., решение № 217 от 10.03.2016г. по т. д. № 2296/2015г. на ВКС, I т. о. и определение № 16 от 08.01.2021г. по ч. т.д. № 2401/2020г. на ВКС, II т. о. практика. Третият процесуалноправен въпрос с оглед мотивите на въззивното определение не осъществява общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК.

В създадената с посочените съдебни актове практика на ВКС, която настоящият състав споделя, принципно се извежда наличие на правен интерес на собственика на капитала в качеството му на трето лице да предяви искове по чл. 26 ЗЗД за установяване на нищожност на сделка, сключена от търговското дружество, в което членува, когато правният интерес от предявяването на исковете е обоснован с евентуално /опосредено/ накърняване на неговите имуществени права в търговското дружество, които права са елемент от неговото членствено право. Прието е, че макар по предявения иск да не се формира сила на пресъдено нещо /СПН/ между двамата ответници – страни по сделката, или спрямо други трети лица /други акционери/, тъй като става въпрос за абсолютна нищожност, при наличието на която договорът не произвежда действие, вкл. не проявява вещноправен ефект, наличието или не на СПН е ирелевантно за възникването на нищожността на сделката. Посочено е, че винаги, когато искът по чл. 26 ЗЗД е предявен от трето лице срещу страните по сделката, между последните не се формира СПН, но от това не може да се извежда липса на правен интерес от предявяването на иска от третото лице.

С оглед произнасянето на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС обжалваното определение следва да бъде отменено. В конкретния случай ищецът е обосновал правния си интерес от предявяване на иск за нищожност на процесния договор с твърдението, че имуществените му права като едноличен собственик на капитала на дружеството-прехвърлител са увредени от договора поради прехвърлянето на недвижим имот на цена, 10 пъти по-ниска от данъчната му оценка, която сделка се отразява на имуществените му права като собственик на капитала. Предвид отговора на релевантния процесуалноправен въпрос така изложените твърдения обосновават правния интерес на ищеца като трето лице да предяви иск за нищожност на процесния договор.

Действително, към момента на сключване на оспорения с иска договор е било вписано заличаване на ищеца като едноличен собственик на капитала на дружеството-прехвърлител, но по отношение на това вписване, както и на последващото вписване на нов едноличен собственик на капитала на търговското дружество, са предявени искове по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ с твърдения, че прехвърлянето на всички дялове на ищеца е недействително, като е образувано и висящо т. д. № 634/2024г. на СГС, ТО, VI-14 състав. При тези факти следва да се приеме, че с оглед наличието на висящо исково производство, което се явява от значение за преценката дали ищецът има качеството на едноличен собственик на капитала на дружеството-прехвърлител, обосноваващо активната му легитимация по предявения иск, към настоящия момент последната не може да бъде отречена, а делото следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по т. д. № 634/2024г. на СГС, ТО, VI-14 състав.

Предвид изложеното обжалваното въззивно определение, както и потвърденото с него първоинстанционно определение, следва да бъдат отменени и делото следва да се върне на Софийски градски съд, който следва да го спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по т. д. № 634/2024г. на СГС, ТО, VI-14 състав.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 104 от 17.02.2025г. по ч. т.д. № 105/2025г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав.

ОТМЕНЯ определение № 104 от 17.02.2025г. по ч. т.д. № 105/2025г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, както и потвърденото с него определение от 22.10.2024г. по т. д. № 784/2024г. на СГС, VI-15 състав.

ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивната част на определението.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: