РЕШЕНИЕ

№ 108

[населено място], 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в открито съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П.

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

М. Б.

при участието на секретар И. А. като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 2354 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Е. Д., действащ чрез особен представител, срещу решение № 499/25.04.2024 г. по в. т. д. № 2362/2023 г. на Апелативен съд София, с което е отменено решение № 2733/2023 г. по гр. д. № 12691/2021 г. на Софийски градски съд и е уважен предявеният от „ЗД „Б. И. “ АД срещу касатора регресен иск за осъждането му да заплати сума в размер на 35 000 лв., ведно със законната лихва от 05.09.2018 г.

Жалбоподателят навежда оплаквания за допуснати от въззивната инстанция нарушения на материалния и процесуалния закон, тъй като в хода на делото е бил конституиран като правоприемник на баща си А. Д. при липса на предоставен от съда срок, в който да заяви дали приема, или отказва да приеме оставеното му наследство. Оспорва законосъобразността на извода, че с подаване на отговор на исковата молба мълчаливо е приел наследството. Заявява становище, че приемането на наследство не може да се предполага, а трябва да е ясно и недвусмислено. Нещо повече, по делото е представено доказателство за вписан отказ от наследството на А. Д., но то не е ценено поради незаконосъобразните съображения на въззивния състав, че се явява преклудирана възможността за ангажиране на това доказателство. Наред с това, касаторът счита, че вписването на отказа е нововъзникнал факт, който е следвало да бъде обсъден от съда, предвид правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК.

Ответникът по касация „ЗД „Б. И. АД оспорва подадената касационна жалба и претендира да бъде оставено в сила въззивното решение с присъждане на разноски.

В проведеното открито съдебно заседание ответникът по касация поддържа отговора и развива съображения, че на правния въпрос, за отговор на който е допуснато касационно обжалване, следва да бъде даден утвърдителен отговор, защото подаването на писмен отговор е правно действие, предвидено в разпоредбата на чл. 131 ГПК. Изпълнението на едно предвидено от закона правно действие /подаване на отговор/ от лице, имащо качеството на наследник и при липса на спор относно това качество, представлява мълчаливо кунклудентно приемане на наследството. Последвалият мълчалив отказ се явява нищожен и според ответнтика Апелативен съд София правилно е възприел тази теза.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:

Исковото производство е образувано по регресна претенция на „ЗД „Б. И. “ АД срещу наследници на Е. Ф. Д. в размер 35 000 лв. – заплатено обезщетение по реда на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ на пострадало лице вследствие действия на неправоспособен водач на МПС - Е. Ф. Д..

След обезсилване на решение по гр. д. № 11 759/2018 г. на СГС, постановено по иск с правна квалификация чл. 274, ал. 2 КЗ /отм./ срещу починалия Е. Д., друг състав на съда е квалифицирал претенцията като такава по чл. 500, ал. 2 КЗ и е направил нов доклад по делото, съответно е приел като доказателство удостоверение № 977/16.02.2022 г. на Районен съд Перник, в което е посочено, че съгласно определение № 2605/31.05.2019 г. по гр. д. № 1048/2019 г. е вписан отказ на А. Е. Д. от наследството на неговия баща Е. Ф. Д.. Действителността на този отказ е била оспорена от страна на застрахователното дружество с довод, че преди да бъде извършен този отказ наследникът е приел наследството с конклудентни действия – подаване на отговор срещу искова молба в рамките на производството по първото разгледано дело.

За да отмени отхвърлителното решение на първоинстанционния съд, състав на Апелативен съд София е приел, че фактите по делото са правилно установени и правилно субсумирани под разпоредбата на чл. 500, ал. 2 КЗ. Разгледал е противопоставеното от застрахователното дружество възражение за нищожност на заявения отказ от наследство и го е счел за основателно, тъй като ответникът по делото, преди да направи отказ, мълчаливо е приел наследството, депозирайки отговор на исковата молба. В този отговор е обективирал изрично волеизявление за оспорване на иска и е изложил становище по отношение на задължението на наследодателя като част от наследството. Въззивният съд е счел отказа за нищожен и непораждащ правни последици. Отделно от това е преценил, че ответникът не е ангажирал доказателства, с които да обори доказателствената стойност на съставения протокол за ПТП, в който е посочено, че делинквентът, допуснал реализиране на ПТП, не е притежавал свидетелство за управление и към датата на инцидента не е бил правоспособен водач. Съдът е съобразил и направеното с отговора на исковата молба признание, че наследодателят на ответника е бил неправоспособен водач.

С определение № 2425/30.07.2025 г. е допуснато касационно обжалване по въпроса: „Налице ли е мълчаливо приемане на наследство в хипотезата на чл. 49, ал. 2 ЗН в случай на подаден отговор на искова молба, в който се оспорва дължимостта на парично вземане, претендирано от ищеца срещу наследодателя на ответника?“ с цел проверка дали постановеното от апелативния съд решение съответства на разрешенията, дадени от ВКС по т. д. № 1018/2010 г. на I т. о. С решението по соченото дело е прието, че не съставлява приемане на наследство изявление, че претендираната от ищеца сума не се дължи. Същото е прието в служебно известните на съда ППВС № 4/1964 г., т. 14, решение № 64/2010 г. по гр. д. № 3838/2008 г. на IV г. о., решение по гр. д. № 596/1991 г. на I г. о., решение № 5003/2022 г. по т. д. № 555/2022 г. на II т. о., определение № 499/2019 г. по ч. т. д. № 1823/2019 г. на I т. о. В тези съдебни актове е посочено, че приемането на наследство може да стане мълчаливо, когато от действията на наследника се разбира непоколебимото му намерение да приеме наследството, както и, че приемането на наследство трябва да бъде безспорно установено, дори когато е мълчаливо. Конклудентните действия трябва да са такива, че да изразяват несъмнена воля у наследника да приеме наследството. Подаването на отговор срещу искова молба, с който последната се оспорва, не съставлява действие, което несъмнено да предполага намерение за приемане на наследство по смисъла на чл. 49, ал. 2 ЗН. Следователно, не е налице мълчаливо приемане на наследство в хипотезата на чл. 49, ал. 2 ЗН в случай на подаден отговор на искова молба, в който се оспорва дължимостта на парично вземане, претендирано от ищеца срещу наследодателя на ответника. В това се състои и отговора на поставения правен въпрос.

В постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 2425/2025 г. настоящият състав е взел отношение към релевираното оплакване за недопустимост на въззивното решение и е приел, че последното представлява валиден и допустим съдебен акт.

С оглед дадения отговор на допуснатия за разглеждане правен въпрос, въззивното решение се явява неправилно.

Правилно въззивният съд е приел квалификация на заявената осъдителна претенция в приложение на чл. 500, ал. 2 КЗ, доколкото се установява, че при действието на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., е реализиран деликтът, който обуславя предявяване на регресната претенция. Извършеното от застрахователя плащане на обезщетение има отношение единствено към изискуемостта на регресното вземане, но не и към възникването му – така решения по т. д. № 2695/2019 г., II т. о. и т. д. № 1787/2024 г., I т. о., ВКС.

По отношение на пасивната материалноправна легитимация правилно въззивният съд е ценил представените в хода на производството доказателства за извършен отказ от наследството на делинквента Е. Д. от страна на ответника А. Е. Д.. Неправилно и в противоречие с практиката на ВКС съставът на Апелативен съд София е приел, че подаденият от А. Д. отговор на искова молба може да се цени като мълчаливо приемане на наследство, което е реализирано като факт преди отказа от наследство. Както беше разяснено по-горе, подаването на отговор на исковата молба не изразява несъмнена воля у наследника да приеме наследството, а единствено отрича наличието на отговорност да заплати търсената от застрахователното дружество сума, доколкото в случая обезщетено лице всъщност се явява неговата майка. Въззивната инстанция в съгласие с практиката на ВКС /ППВС № 7/1973 г., решение № 248/11.06.2012 г. по гр. д. № 470/2011 г. на I г. о., решение № 310/09.04.2009 г. по гр. д. № 721/2008 г. на III г. о. и други/ е ценила допустимостта на противопоставеното от застрахователното дружество възражение срещу валидността на извършения отказ от наследство, но неправилно е стигнала до заключение, че отказът е нищожен, тъй като преди това ответникът А. Д. е приел оставеното от своя баща наследство чрез конклудентни действия, подавайки отговор на исковата молба, заявена от „ЗД „Б. И. “ АД. В този смисъл основателни се явяват доводите, релевирани в касационната жалба, за липса на пасивна материалноправна легитимация в полза на ответника А. Д.. Доколкото отказът от наследство има обратно действие, то следва да се приеме, че А. Д. никога не е притежавал качеството наследник на Е. Д., респективно предявеният срещу него в качеството му на наследник иск с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ се явява неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.

Тъй като в случая не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия или повтаряне на извършените такива от въззивния съд, настоящата инстанция в приложение на чл. 293, ал. 2, вр. с ал. 1 ГПК разрешава спора по същество. Поради изложеното, решението на Апелативен съд София следва да бъде отменено включително в частта за разноските.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК е необходимо ответното застрахователно дружество да бъде осъдено да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 373, 24 евро.

При тези мотиви и на основание чл. 293, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение № 499/25.04.2024 г. по в. т. д. № 2362/2023 г. на Апелативен съд София, с което е отменено решение № 2733/2023 г. по гр. д. № 12691/2021 г. на Софийски градски съд и е уважен предявеният от „ЗД „Б. И. “ АД срещу А. Е. Д. регресен иск за осъждането му да заплати сума в размер на 35 000 лв., ведно със законната лихва от 05.09.2018 г., включително в частта за разноските, вместо което постановява

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЗД „Б. И. “ АД срещу А. Е. Д. иск с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ за осъждането му да заплати сума в размер на 35 000 лв., ведно със законната лихва от 05.09.2018 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ЗД „Б. И. “ АД да заплати по сметка на ВКС сума в размер на 373, 24 евро.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.