ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4025
гр.София, 29.08.2025 год.
Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов
ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров
Хрипсиме Мъгърдичян
като разгледа докладваното от съдия Х. М. гр. дело №1684 по описа за 2025 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника Народно читалище „Х. Б. – 1929 г.“ срещу въззивно решение № 42 от 10.03.2025 год., постановено по в. гр. дело № 846/2024 год. по описа на Окръжен съд – Ловеч, в частта му, в която, като е потвърдено решение № 256 от 20.11.2024 год., постановено по гр. дело № 744/2024 год. по описа на Районен съд – Тетевен, са уважени предявените от Н. М. Н. срещу Народно читалище „Х. Б. – 1929 г.“ искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, като е признато за незаконно и е отменено дисциплинарното уволнение на ищцата, извършено със заповед № от год. на председателя на Народно читалище „Х. Б. – 1929 г.“, ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „читалищен секретар“ и ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 1 802.87 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от 06.06.2024 год. до 29.07.2024 год.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК/ и е спазен срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбата.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд неправилно бил приел, че уволнението е незаконосъобразно на основание чл. 193, ал. 2 КТ, тъй като работодателят не бил изискал писмени обяснения от ищцата за дисциплинарните нарушения. Този извод противоречал на събраните доказателства по делото. От ищцата били искани обяснения, но тя отказала да даде такива, т. е. приложима била нормата на чл. 193, ал. 3 КТ.
В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси:
1/ Колко и какви нарушения са извършени от секретаря на читалището?
2/ Има ли съставени констативни протоколи за извършените нарушения?
3/ Изискани ли са обяснения от нарушителя за извършените нарушения?
4/ Дадени ли са обяснения и следва ли това да се счита за нарушение на процедурата по чл. 193 КТ?
Касаторът навежда допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поддържа, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона.
Ответницата по касационната жалба Н. М. Н. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а въззивното решение е правилно в обжалваната му част. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно между страните, че към 05.06.2024 год. ищцата е заемала длъжността секретар“ на Народно читалище „Х. Б. – 1929 г.“ – [населено място]. Трудовото правоотношение между страните било прекратено със заповед № от год. на председателя на читалището, считано от 06.06.2024 год., а със заповед № от год. на председателя на читалището ищцата била уволнена дисциплинарно на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ вр. с чл. 190, ал. 1, т. 1, 3 и 4 КТ и чл. 188, т. 3 КТ.
Въззивният съд е посочил, че по делото са представени два констативни протокола № от год. и № от год. за извършена проверка от председателя на читалищното настоятелство Д. М. и членовете М. К. и Н. М., в които е посочено, че при извършена проверка на 28.03.2024 год. в периода от 10.40 ч. до 11.10 ч. е установено, че ищцата не е на работно си място и е заминала за [населено място], без да ги уведоми. Във втория протокол е посочено, че на 28.03.2024 год. е направена втора проверка в 13.50 ч. до 14.40 ч., при която е констатирано, че Н. Н. не е работното си място в библиотеката, а когато дошла, отишла в магазина. Във връзка с установеното нарушение при направената проверка и констатациите в протоколите, до ищцата е отправена покана от 28.03.2024 год. да даде писмени обяснения, като отказът й да я получи е удостоверен с подписите на тримата членове на настоятелството.
Според констативен протокол № от год. за извършена на същия ден проверка в 8.25 ч. от председателя на читалищното настоятелство Д. М. и членовете М. К. и Н. М., секретарят на читалището Н. Н. не е на работното си място, а в магазина, където прекарва голяма част от работното си време. Във връзка с установеното нарушение на работното време е отправена покана на основание чл. 193, ал. 1 КТ до Н. Н., за да изложи своята гледна точка за нарушаване на работното време и обясни ситуацията на 10.04.2024 год. в периода от 8.20 ч. до 8.45 ч. Видно от приложената покана ищцата е отказала да я приеме, което е удостоверено с подписите на тримата членове на настоятелството.
По делото е приложен протокол от 22.05.2024 год. от заседание на читалищното настоятелство във връзка с извършеното на 22.05.2024 год. посещение на библиотеката от тримата членове на читалищното настоятелство. В него са посочени проведените разговори с ищцата във връзка с честването на 24 май, както и отказа й да представи на председателя на настоятелството касовата книга, наличните финансови средства, списък на членовете на читалището и на тези, платили членския си внос. Отразено е, че е взето решение библиотеката на читалището да бъде затворена до изясняване на ситуацията, като взели ключовете от Н. и поставили две лепенки с печат. С 5 гласа „за“ е взето решение да се изискат писмени обяснения от ищцата. Представена е покана до Н. Н. на основание чл. 193, ал. 1 КТ да изложи своята гледна точка относно ситуацията на 22.05.2024 год. в периода от 11.20 ч. до 17.00 ч. във връзка с възможността за налагане на дисциплинарно наказание. Същата е получена от ищцата на 27.05.2024 год. и в указания 3-дневен срок същата е представила писмени обяснения, в които изложила, че сутринта на 22.05.2024 год. е почистила библиотеката и тоалетната, след което е излязла да почисти пред сградата на читалището; след като дошли и я изхвърлили от библиотеката, до 28.05.2024 год. стояла извън библиотеката и работният й ден преминавал в сградата на читалището.
Според констативни протоколи № от год. и № от год. за извършени проверки, до 10.40 ч. и в 13.20 ч. Н. Н. не е била на работното си място и сградата на читалището е заключена.
За извършена на 28.05.2024 год. проверка от настоятелството е съставен констативен протокол № от год., в който е посочено, че в 15.45 ч. секретарят Н. Н. отново не е на работното си място, а пред магазина.
На проведено на 03.06.2024 год. заседание на читалищното настоятелство е взето решение на Н. Н. да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 188, т. 3 КТ – за което е съставен протокол. Съдържанието на този протокол е възпроизведено в мотивите на заповед № от год. На 05.06.2024 год. е проведено ново заседание на читалищното настоятелство. Видно от приложения протокол на същото е прочетено съдържанието на заповедта за уволнение на Н. Н., но същата е отказала да я получи, като се е подписала саморъчно.
От ответника са представени доказателства за извършена проверка на финансовата документация на читалището след уволнението на ищцата, а именно протокол от 11.06.2024 год. и доклад на назначената да извърши проверката комисия. От приетата като доказателство пр. преписка № 2548/2024 год. по описа на РП-Л. се установява, че по подадената от Н. Н. жалба срещу членовете на читалищното настоятелство Д. М., М. К. и Н. М. е отказано образуването на досъдебно производство с постановление от 21.06.2024 год.
Въззивният съд е изложил съображения, че в производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, в тежест на ответника е да установи, че е упражнил законно потестативното си право да прекрати едностранно трудовото правоотношение. В тежест на работодателя е да докаже, че доводите за незаконност на уволнението, въведени с исковата молба от ищеца, са неоснователни. Релевираните от ответното читалище нарушения на трудовите задължения са квалифицирани по чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ /три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час през м. март 2024 год./, чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ /системни нарушения на трудовата дисциплина - неизпълнение на законните разпореждания на работодателя/ и по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ /злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения/. Ищцата е оспорила законността на уволнението с твърденията, че е нарушена нормата на чл. 193, ал. 1 КТ – липсва отправена от работодателя писмена покана за даване на обяснения на база посочените в заповедта за уволнение мотиви и ищцата е била лишена от възможността да реализира правото си на защита; нарушение процедурата по чл. 17, ал. 2, т. 6 ЗНЧ и решение на настоятелството за освобождаване от длъжност, с което ищцата не е запозната, както и че не е нарушила трудовата дисциплина и е изпълнявала съвестно задълженията си.
Приел е, че съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Разпоредбата не съдържа правила за формално иницииране на дисциплинарно производство, нито за форма на поканата на работодателя до работника/служителя за даване на обяснения за нарушение на трудовата дисциплина, нито за посочване в писмена покана, че тя следва да се счита за начало на дисциплинарно производство. С оглед същността на обясненията – средство за защита, чрез осъществяването на което се събират от наказващия орган и посочените от работника/служителя доказателства, което е необходимо за обективна преценка по повод на конкретно извършено нарушение, в т. ч. на тежестта му, от значение е достигането на отправената покана - писмена или устна за даване на такива до адресата. Посочил е, че в съдебната практика се приема, че обясненията на работника не са били изслушани или дадени по негова вина във всички случаи, когато работодателят е поискал обяснения за дисциплинарното нарушение и не е получил такива от работника, независимо от причините за отказа да се дадат обяснения. Изискванията на разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ се считат за спазени, ако от препращащи в заповедта и познати на ищеца документи може да се установи, че същият е разбрал за какви нарушения се искат обяснения. Фактът на поискване на обясненията може да се установява в процеса с всички доказателствени средства. Субектът на дисциплинарна власт следва да поиска обясненията по повод решаване на въпроса за дисциплинарното наказание преди налагането му и работникът или служителят следва да е наясно във връзка с какви нарушения следва да даде обяснения.
В случая, споделяйки извода на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че работодателят е допуснал нарушение на императивната разпоредба на чл. 193, ал. 1 КТ, доколкото по делото е безспорно, че поканата за даване на писмени обяснения от работодателя е връчена на ищцата на 27.05.2024 год., но същевременно от съдържанието на същата не е ясно във връзка с какви нарушения ищцата следва да даде обяснения – в поканата е посочено, че ищцата следва да изложи своята гледна точка относно ситуацията на 22.05.2024 год. в периода от 11.20 ч. до 17.00 ч., но не и за допуснатите от нея нарушения, релевирани в заповедта за дисциплинарно уволнение, а в заповед № от год. единствено за допуснатото нарушение на чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ е посочено „три закъснения или преждевременни напускания на работа в един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час през м. март 2024 год.“; в поканата обаче не са искани обяснения за посочените нарушения на трудовата дисциплина, а за ситуацията на 22.05.2024 год. и в този смисъл и дадените от ищцата писмени обяснения са общи и неконкретни. Счел е, че дори и да се приеме, че ищцата е отказала да даде обяснения за допуснати нарушения на трудовата дисциплина, установени в представените констативни протоколи № от год. и № от год., то не е налице състава на цитираната норма на чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ.
На следващо място въззивният съд е изложил съображения, че според разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, заповедта за дисциплинарно наказание трябва да съдържа данни за нарушителя, наложеното наказание и законовия текст, въз основа на който се налага, описание на нарушението и време на извършването му. За да се гарантира възможността за ефективна защита срещу уволнението, нарушението следва да е описано по начин, указващ ясно в какво е обвинен уволненият работник или служител. Задължението за мотивиране на тази заповед е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, както и с цел съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ. Мотивите на работодателя за налагане дисциплинарно наказание могат да се съдържат само в заповедта за налагането му, но не съществува забрана това да бъде направено и чрез други документи, към които заповедта препраща, независимо дали те изхождат от работодателя или не, като в този случай тези документи трябва да са известни на работника или служителя, или да са му били връчени най-късно със заповедта за налагане на наказанието. Същественото е от съдържанието на заповедта, съответно от документите, към които препраща тя, да следва несъмнен извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и работникът или служителят да има възможност да разбере причината, поради която е уволнен, а съдът да може да извърши проверка и направи извод дали уволнението е законосъобразно. Дисциплинарните нарушения може да бъдат индивидуализирани и в друг акт на работодателя, посочен в заповедта за уволнение, съдържанието на който е станало достояние на наказаното лице и в който са посочени нарушението, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено.
В тази връзка е приел, че в мотивите на процесната заповед е възпроизведено съдържанието на представените по делото протоколи от заседанията на читалищното настоятелство от 22.05.2024 год. и 03.06.2024 год., но липсват каквито и да е релевантни твърдения /както и доказателства/ за вменените нарушения по чл. 190, ал. 1, т. 3 и 4 КТ, поради което няма основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищцата. От обективна и субективна страна ищцата не е осъществила сочените дисциплинарни нарушения.
В обобщение въззивният съд е намерил, че работодателят не е доказал, че е упражнил законно правото си на уволнение, поради което предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен, а предвид обусловеността им от този иск, основателни се явяват и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ.
С тези мотиви въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта му, в която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 год., ОСГТК, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Според приетото в т. 4 от посоченото Тълкувателно решение, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането от ВКС на правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретно дело, разрешен във въззивното решение, допринася за промяна на създадената поради неточното тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното делото, разрешен в обжалваното решение, като касационният съд не е задължен да го изведе от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК или от касационната жалба, а може само да го утотни и конкретизира.
Всички поставени в изложението въпроси са фактически и не осъществяват общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, защото отговорът им предполага обсъждане и оценка на доказателствата с оглед конкретиката на спора по делото. Същите отразяват несъгласието на касатора с формираните от въззивния съд решаващ извод за незаконност на уволнението поради нарушаване на изискването към работодателя по чл. 193, ал. 1 КТ да изслуша или да приеме писмените обяснения на работника или служителя за констатираните дисциплинарни нарушения и евентуален извод, че не е доказано извършването на вменените на ищцата дисциплинарни нарушения и в този смисъл представляват доводи за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, които могат да бъде преценявани от ВКС едва след допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Отделно от това касаторът не е обосновал допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – не е посочил кои норми са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по тълкуването им, нито коя съдебна практика е неправилна или остаряла и се нуждае от осъвременяване, нито се е позовала на настъпили изменения в законодателството или обществените условия.
Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване /ЗИДГПК, обн., ДВ бр. 86/2017 год./, не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационнен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост, съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от касационния съд само ако въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В разглеждания случай не се установяват хипотезите на квалифицирана форма на неправилност, тъй като въззивно решение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика. Доводите на касатора, с които се обосновава очевидна неправилност, съдържат анализ на доказателствата и са относими към касационните отменителни основания по чл. 281 ГПК.
Ето защо не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и по чл. 280, ал 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторът /ответникът/ следва да бъде осъден да заплати на ищцата действително направените разноски в касационното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лв.
Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 42 от 10.03.2025 год., постановено по в. гр. дело № 846/2024 год. по описа на Окръжен съд – Ловеч, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Народно читалище „Х. Б. – 1929 г.“, ЕИК[ЕИК], с адрес: [населено място], общ. Я., обл. Л., [улица], да заплати на Н. М. Н. с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], направените разноски в касационното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: