ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4206
София, 19.09.2025 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 05.08.2025 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов
ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров
Хрипсиме Мъгърдичян
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр. дело № 1998/2025 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. Н. А. (посочен в обжалваното определение с имената Н. Н. А. и посочен от особения му представител с фамилията А.) срещу въззивно определение № 732 /17.03.2025 г. по в. ч.гр. д. № 416 /2025 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 15676 /08.10.2024 г. по гр. д. № 6249/2023 г. на Софийския градски съд, с което е прекратено производството по предявения от жалбоподателя срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ.
Ответникът по иска Прокуратурата на Република България не е подала писмен отговор на частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е процесуално допустима: подадена е от особен представител на надлежна страна в предвидения в закона срок срещу въззивно определение, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел следното:
Решаващите изводи на съда са свързани със заключението за наличие на пълен обективен и субективен идентитет между образуваното гр. д. № 6249 /2023 г. на Софийски градски съд и гр. д. № 7479/2019 г. на Софийски градски съд, приключило с влязло в сила решение, в резултат на което са налице предпоставките по чл. 299, ал. 2 ГПК за прекратяване на производството.
Въззивният съд е разяснил съдържанието на правилото на чл. 299 ГПК – наличието на пълен обективен и субективен идентитет между повторно заведеното дело и първото решено дело като предпоставка за прекратяване на по-късно образуваното дело.
Въззивният съд е установил юридическите факти, посочени в исковата молба, от които произтича спорното право, и вида на търсената защита по...