РЕШЕНИЕ

№ 552

гр.София, 02.10.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д. Г. Николаева

при участието на секретаря Р. И. като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. №4563 по описа за 2024 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Е. Й. против решение №140 от 26.06.2024 г., постановено по гражданско дело №135 по описа за 2024 г. на Великотърновския апелативен съд, първи граждански и търговски състав, в частите, с които е отменено решение 670 от 13.12.2023 г. по гр. д. № 706 по описа за 2022 г. на Великотърновския окръжен съд за осъждане на Прокуратурата на Р. Б. да заплати на касатора обезщетение за неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление, за което образуваното производство е било прекратено, за разликата над 1500 лв. до 10 000 лв., искът за тази разлика е отхвърлен и е потвърдено решението за отхвърляне на иска над 10 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв.

Касаторът твърди, че в обжалваните части решението на Великотърновския апелативен съд е неправилно поради необоснованост, съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Моли в тези части решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което искът изцяло да бъде уважен.

Прокуратурата на Р. Б. оспорва касационната жалба и моли решението в обжалваните части да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд на Р. Б. състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:

Касационната жалба срещу решението на Великотърновския апелативен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена 50 000 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение №1810 от 10.04.2025 г. по настоящото дело по въпроса относно обстоятелствата, които трябва да бъдат обсъдени при определяне размера на неимуществените вреди по справедливост. Отговорът на този въпрос се съдържа в многобройната последователна и непротиворечива практика на ВКС-решения № 11 от 27.01.2014 г. по гр. д. № 4158/2013 г. на IV ГО, № 15 от 27.01.2014 г. по гр. д. № 3246/2013 г. на ІV ГО, №5 от 5.3.2021 г. по гр. д. № 1984/2020 г. на III ГО, №9 от 10.2.2022 г. по гр. д. № 1692/2021 г. на III ГО и много други. Изяснено е, че за да определи обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, съдът трябва съобрази всяко едно от установените по делото обстоятелства, да прецени адекватно значението им за случая, отчитайки конкретните им отражения върху живота на пострадалото лице.

При този отговор на поставения въпрос и по оплакванията на касатора се констатира следното:

С. Е. Й. подробно е описал в исковата молба обстоятелствата, при които на 5.10.2017 г., шофирайки личния си автомобил, е бил спрян за проверка от екип полицаи, нанесен му бил побой и е бил задържан за четири часа. След това срещу него е било образувано досъдебно производство за извършени престъпления по чл. 325, ал. 2 от НК и чл. 270, ал. 1 от НК и на 13.10.2017 г. е бил привлечен като обвиняем. Производството е било прекратено с постановление от 28.11.2017 г., което е влязло в законна сила. За причинените му неимуществени вреди е предявил срещу ОД на МВР В. Т. и срещу Прокуратурата на Р. Б. иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. С определение № 945 от 19.10.2022 г. по гр. д. № 706 по описа за 2022 г. производството срещу ОД на МВР В. Т. е прекратено и делото е изпратено в тази част на Административен съд-В. Т. по компетентност. За причинените от незаконно повдигнатото и поддържаното от Прокуратурата на Р. Б. обвинение в извършване на престъпления Великотърновският окръжен съд е присъдил на ищеца обезщетение в размер на 10 000 лв. и е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 50 000 лв. Великотърновският апелативен съд е отменил първоинстанционното решение над размера от 1500 лв. до 10 000 лв., отхвърлил е иска за тази сума и е потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлителната част над 10 000 лв. до 50 000 лв. Приел е, че при определяне размера на обезщетението отговорността на Прокуратурата може да се ангажира само за вредите, които са в причинна връзка с незаконното обвинение, а не за вредите от полицейското задържане. Посочил е, че предварителното производство е продължило по-малко от два месеца, предявеното обвинение не е за тежки умишлени престъпления, мярката за отклонение е била най-леката-подписка. Няма провеждани съдебно-процесуални действия, които да ангажират ищеца, обвинението не е било известно в обществото и не е било медийно оповестено, поради което не се е отразило на социалните и трудовите му отношения. Въззивният съд е счел също, че не се установява здравословното състояние да е било влошено по повод именно на образуваното досъдебно производство.

Касаторът твърди, че обосновавайки по този начин ниския размер на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд е игнорирал, не е обсъдил или едностранчиво е преценил значими за размера на неимуществените вреди обстоятелства. Според него тези обстоятелства са неговата възраст, чистото му съдебно минало, узнаването на повдигнатото обвинение от жителите на селото, негативните промени в неговата психика, установени от заключението на вещото лице и медицинската документация, прекъсване на трудовата дейност, затрудненията в общуването, наличието на две обвинения, на извършени в досъдебното производство процесуални действия с участие на пострадалия, забавеното заличаване на криминалната регистрация. Настоящата инстанция констатира, че въззивният съд действително е пропуснал да отчете редица обстоятелства, които обуславят по-висок размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и е подценил част от тези обстоятелства. Тези пропуски на съда са в противоречие на отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване и са довели до необоснованост на въззивното решение при определяне размера на дължимите на ищеца неимуществени вреди. Неотчетените критерии са както следва:

Възрастта на ищеца/62 г. към момента на образуване на предварителното производство/, преценена в съвкупност с другите фактори, тъй като утежнява психическите последици от незаконно повдигнатото обвинение, възможността за последваща адаптация в обществото и накърняването на вече изградената дългогодишна житейска репутация.

Според постановлението за привличане на обвиняем от 13.10.2017 г. повдигнатите обвинения са за две умишлени престъпления - по чл. 270, ал. 1 от НК/противозаконно препятстване на орган на властта да изпълни задълженията си/ и по чл. 325, ал. 1 от НК/хулиганство/.

Въззивният съд напълно е игнорирал медицинската документация и заключението на съдебно-психиатричната експертиза, която е стигнала до извода, че С. Й. не е имал диагностицирани психични заболявания до 5.10.2017 г. рецидивиращо депресивно разстройство е възникнало в периода на адаптацията към последиците на стресогенно жизнено събитие. Заболяването е с бавно начало отпреди пет години, след преживян стрес той е станал напрегнат, не можел да спи, лекуван е при невролог с антидепресанти, но без добър терапевтичен ефект. През март 2020 г., през май 2021 г., през 2022 г. и 2023 г. е провел болнично лечение с диагноза рецидивиращо депресивно разстройство по повод влошено психично състояние, което се изразява с потиснатост, тревожност, затруднение при ежедневните си дейности и чувство за невъзможност за справяне със ситуацията за планиране на бъдещето. Това депресивно състояние е нарушило социалното функциониране на ищеца. Възможно е като причина за възникването на депресията да се посочи предшестващо неблагоприятно жизнено събитие/ преживени уплаха, стрес и психическо напрежение по време на воденото срещу него съдебно производство/. При Й. не са наблюдавани светли периоди, постоянно е на поддържащо антидепресивно лечение и не може да се даде срок за възстановяване и прогноза за психичното заболяване/стр. 137 по описа на Великотърновския окръжен съд/. Заключението не е оспорено и съдържа точно противоположния извод на погрешното съждение на въззивния съд, че здравословното състояние на ищеца не било влошено по повод именно на образуваното досъдебно производство.

Отчитането на всички тези обстоятелства обуславя обезщетение за причинените от незаконно воденото предварително производство неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. Над тази сума до пълния предявен размер от 50 000 лв. искът е неоснователен и следва да се отхвърли. Не се установява медийна или друга широка разгласа на наказателното производство срещу ищеца, участието му в процесуални действия по наказателното производство, предизвикали неимуществени вреди, както и причинна връзка между наказателното производство и претърпения инсулт. Заличаването на криминалната регистрация е административна дейност на МВР, за която Прокуратурата на Р. Б. не носи отговорност.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че въззивното решение трябва да бъде отменено в частта, с която предявеният иск е отхвърлен над 1 500 лв. до размера от 10 000 лв., вместо което трябва да бъде постановено друго решение, с което искът да бъде уважен за тази сума. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска над 10 000 лв. до 50 000 лв. решението на Великотърновския апелативен съд трябва да бъде потвърдено.

При този изход на спора Прокуратурата на Р. Б. дължи на касатора 406 лв. разноски съразмерно на уважената част от предявения иск.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република

България, Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №140 от 26.06.2024 г., постановено по гражданско дело №135 по описа за 2024 г. на Великотърновския апелативен съд, първи граждански и търговски състав, в частта, с която е отменено решение № 670 от 13.12.2023 г. по гр. д. № 706 по описа за 2022 г. на Великотърновския окръжен съд за осъждане на Прокуратурата на Р. Б. да заплати на С. Е. Й. обезщетение за неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление, за което образуваното производство ДП № 437/2017 г. на РУ на МВР С. е било прекратено, за разликата над 1500 лв. до 10 000 лв. и искът за тази разлика е отхвърлен, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. Б. да заплати на С. Е. Й.-[ЕГН], допълнително 8 500/осем хиляди и петстотин/ лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, както и 406/четиристотин и шест/ лв. разноски съразмерно уважената част от иска.

ПОТВЪРЖДАВА решение №140 от 26.06.2024 г., постановено по гражданско дело №135 по описа за 2024 г. на Великотърновския апелативен съд, първи граждански и търговски състав, в частта, с която е оставено в сила решение № 670 от 13.12.2023 г. по гр. д. № 706 по описа за 2022 г. на Великотърновския окръжен съд за отхвърляне на предявения от С. Е. Й. против Прокуратурата на Р. Б. иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление, за което образуваното производство ДП № 437/2017 г. на РУ на МВР С. е било прекратено, над сумата от 10 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: