РЕШЕНИЕ

№ 402

гр. София, 09.10.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ПАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. П. К.

2. В. И.

при участието на секретаря И. Р. и прокурора Р. С. след като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА н. д. № 516/25 г., въз основа на закона и доказателствата по делото прие следното:

Производството е образувано и се разглежда по реда на глава ХХІІІ НПК.

Инициирано е с касационен протест на прокурор от Окръжна прокуратура - Враца срещу Присъда № 3 от 13 февруари 2025 г., постановена по в. н.о. х.д. № 803/24 г. по описа на Окръжен съд – Враца.

С въззивната нова присъда е отменена първоинстанционна Присъда № 20 от 22 май 2024 г., постановена по н. о.х. д. № 1214/22 г. от Районен съд – Враца, с която всеки от подсъдимите Г. Е. Г. и Р. Ц. Х. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 215, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и осъден на лишаване от свобода.

С новата присъда на въззивния съд и двамата подсъдими са признати за невинни и оправдани по повдигнатите им обвинения.

С касационния протест са заявени отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. В допълнението към протеста са изложени подробни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа се, че в нарушение на чл. 14 НПК вътрешното убеждение на съда не било основано на обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото и било изведено при допуснати опущения в проверката и оценката на доказателствените материали. Твърди се, че част от последните били игнорирани, а други – оценени неправилно. В тази връзка са развити аргументи за: неправилно изключване от доказателствената съвкупност на протокола за личен обиск на подсъдимия Г. и иззетите с него веществени доказателства (автомобилен ключ с надпис „JMA SPAIN“ и автомобилен ключ с надпис „БМВ“); пълно пренебрегване на показанията на свидетеля Ц., които иначе съдът посочил, че кредитира; необсъждане на протокола за следствен експеримент и заключението на вещото лице; незадълбочено обсъждане на обясненията на подсъдимите и липсата на съпоставката им и проверка с останалите доказателства; едностранчив и непълен анализ на доказателствените материали.

Според застъпената в протеста теза претендираните съществени процесуални нарушения рефлектирали и в неправилното оправдаване на подсъдимите, с което бил нарушен материалният закон.

Отправеното с касационния протест искане е за отмяна на присъдата и връщането на делото за ново разглеждане от окръжния съд.

Не са постъпили възражения срещу касационния протест.

Пред настоящата инстанция прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа изцяло протеста по изложените в него съображения, които детайлизира в речта си в съдебните прения.

Защитникът на двамата подсъдими – адвокат Б. П., заема обратна на държавното обвинение позиция. Той намира за правилно изяснена фактическата обстановка и счита, че не са допуснати грешки, опорочили вътрешното убеждение на съда, при оценката на събраните доказателства. Счита, че по делото са събрани само косвени доказателства, въз основа на които можело да се изведе несигурно предположение, но не и несъмнен извод за авторството и вината на подсъдимите.

Подсъдимите, редовно призовани, не се явяват пред касационната инстанция.

След като прецени заявените касационни основания и изложените доводи, и становищата на страните, Върховният касационен съд прие следното:

Касационният протест е допустим – депозиран е от процесуалнолегитимирана страна, в рамките на предвидения 15 – дневен срок и срещу акт, подлежащ на касационен контрол.

На първо място следва да бъдат обсъдени оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като когато такива са налице фактологията по правило не се явява изяснена в удовлетворение с изискванията на процесуалния закон, което пък на свой ред определя като невъзможна преценката за съблюдаването на материалния закон.

Неизменно утвърдено е в касационната практика, като съответно на законовите повели на чл. 351, ал. 1 НПК, във вр. с чл. 347, ал. 1 НПК, че в касационното производство не съществува служебно начало освен в хипотезата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от категорията на абсолютните. В такава хипотеза касационният съд е длъжен да интервенира независимо от обстоятелството, че пред него не е наведен изричен довод. В разглеждания казус се налага и такава намеса, защото освен изложените в протеста основателни оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, касационният съд констатира и друго такова, което е от категорията на т. нар. „абсолютни“, а именно липса на надлежни мотиви за взетото решение.

Формирането на вътрешното убеждение на въззивния съд обективно не може да бъде проследено заради непреодолим порок на мотивите, обуславящ наличието на хипотезата на чл. 348, ал. 3, т. 2, предл. 1. НПК. Волята на съда касателно фактологията и приетите за установяващи я доказателства е изложена при сериозни логически противоречия, препятстващи разкриването на действителното й съдържание. Обосноваването на този извод налага по необходимост проследяване на съдържанието на мотивите.

Окръжният съд е приел за установени фактите, залегнали в обвинителния акт (л. 47 – л. 51 от делото). Така е описал от фактическа страна, че на инкриминираната дата свидетелите П. Ц. и К. и Ч. – полицейски служители, изпълнявайки служебните си задължения, забелязали на ул. Л. ш. в гр. С. движещ се автомобил със счупен ляв малък прозорец, което привлякло вниманието им. Тъй като след справка те установили, че регистрационният номер не бил за наблюдавания от тях лек автомобил „Ситроен“, а за товарен специален автомобил „МАН“, го последвали и без да го губят от движение го проследили до с. П.. Към тях междувременно се били присъединили и колегите им – свидетелите Х. Т. и К. Т.. След като полицаите стигнали по тъмно до неосветеното село загубили от поглед следеното превозно средство и започнали да обикалят улиците, за да видят къде било спряно. Няколко минути по-късно свидетелите Ц. и Ч. се натъкнали на двамата подсъдими, вървящи по ул. К. и им поискали документите за проверка. Вместо да предоставят личните си документи, Г. и Х. направили опит да избягат, но били задържани на същата улица. Последвала оперативна беседа, в хода на която полицаите узнали, че подсъдимият Р. Х. пребивавал на адреса на родителите си, живеещи на ул. К. и че в имота имало гараж, в който било оставено процесното превозно средство.

Съдът е намерил още, че в хода на проведената беседа в джоба на подсъдимия Г. Г. бил намерен ключ с надпис „JMA SPAIN“ (л. 50 от делото). Но в същото време е приел (пак на л. 50), че този ключ, ключ за БМВ и други вещи са били иззети при извършения личен обиск на подсъдимия Г. от разследващ екип на РУ – Враца, в присъствието на поемни лица, извършен в условията на неотложност. По-нататък е отбелязал, че с протокол за доброволно предаване свидетелят П. Ц. е предал ключа за БМВ и този с надпис „JMA SPAIN“ на разследващ полицай при 06 РУ – СДВР.

Приет за установен е и фактът, че ключът с надпис „JMA SPAIN“, при проведения следствен експеримент на място, е отключил и стартирал успешно двигателя на проследения и намерен автомобил, както и че чипът в ключа бил опознат и предварително записан в компютъра на превозното средство.

Тези факти, както сам съдът изрично е посочил, са приети за установени въз основа на показанията на свидетелите Ц., Ч., Т. и Т., определени като изцяло обективни и логични. Изрично е отбелязано, че показанията се кредитират относно „(…) повода за специализираната полицейска операция, цялата хронология по протичането й, поведението на подсъдимите, събитията до пристигане на разследващия екип пред имот в с. П., извършените претърсвания и изземвания, обиски и изземвания, и резултатите от тях.“ (л. 53 от делото).

Паралелно с горното обаче съдът е намерил за напълно кредибилни обясненията на двамата подсъдими. Но между разказа на подсъдимите за събитията и този на свидетелите има съществени противоречия, които са пренебрегнати и не са обсъдени. Няма как обясненията и свидетелствата да са едновременно верни. Подсъдимите отричат изобщо да са се придвижвали от гр. С до с. П. с автомобила. Те твърдят, че автомобилът е бил придвижен от Р. Х. до с. П. от с. Л. б., като той го бил закупил малко преди това и то повреден от непознати хора, на които се натъкнал случайно. Ако се приеме за вярно това, няма как да е вярно казаното от полицаите, че са следили автомобила без да го изпускат от гр. С. до селото, в което е намерен. Казано накратко – между заявеното от свидетелите и това от подсъдимите има съществена контрадикция и единственият логичен извод е, че е немислимо кредитирането и на двете. Освен това – сам съдът е приел във фактите непрекъснатото проследяване на автомобила от гр. С. до с. П., което пък е несъвместимо по правилата на логиката с умозаключението му, че следва да се кредитира версията на подсъдимите относно обстоятелствата, свързани със сдобиването с автомобила. Съдът, разбира се, е напълно суверенен в преценката си да кредитира едни доказателства и отхвърли други, но следва да стори това след всеобхватен и задълбочен анализ на годните доказателства и доказателствени средства като изложи ясни и безпротиворечиви мотиви за това и посочи кой факт приема за установен и въз основа на какви доказателства. Приетите за установени взаимно изключващи се факти внасят объркване и определят като неясна волята на съда. Коментираните дотук пороци се приравняват на липса на мотиви въобще. От съдебния акт не може да се извлече, защото не е обективирана ясно, волята на съда.

Обясненията на подсъдимите не са изследвани в тяхната пълнота и не са били съпоставени помежду им и с всички останали доказателства, а са оценени единствено на фона на казаното от свидетелите Ц. Б., П. Н. и Н. Д.. Извън съмнение е, че тези показания подлежат на анализ и оценка и служат за проверка на версията на подсъдимите, но съпоставянето на последната само с тях, а не и с останалите доказателства, не изпълва стандарта за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Обясненията не са анализирани и в аспекта на вътрешнологичната им устойчивост.

Липсват доказателствени съждения и относно обстоятелството, че във владение на подсъдимия Г. Г. е бил установен ключът с надпис „JMA SPAIN“, с който е бил стартиран двигателя на автомобила. Този подход на съда е обясним с изключването от доказателствената съвкупност на протокола за личен обиск на подсъдимия, макар че и в това отношение не става ясно какво всъщност е прието. Видно от посоченото по-напред съдът е приел произволно установяването на ключа при беседата. Нито едно доказателство не индикира подобен факт. Не е вярно, че подобна информация се извличала от показанията на свидетеля Ц., защото той не е заявил нищо такова както в разпита си пред съда, така и в досъдебното производство, показанията от които са били прочетени изцяло и приобщени към доказателствения материал. От друга страна съдът пък е приел, че същият ключ е иззет при извършения обиск и в крайна сметка не може да се разбере точния факт, приет за установен от решаващия орган. От неясния предпоследен абзац на л. 55 от мотивите, в който е обсъждан въпросът, също не може да се изведе какво всъщност е приел за установено съдът. Същевременно е заключено превратно, че показанията на свидетелите, участвали като поемни лица, не установявали дали ключовете били предадени по време на обиска. Показанията на У. и М. от досъдебното производство са били приобщени чрез прочитането им, а в тях се съдържат сведения по въпроса.

Ясно е обаче, че съдът е изключил от доказателствената съвкупност протокола за обиск „(…) в частта относно изземването“ на ключа с надпис „JMA SPAIN“ и ключа за БМВ. Освен за неясно мотивирано, касационният съд намира и за неправилно това разрешение и определя за основателно оплакването в протеста, че изключването на протокола е станало без процесуално основание. Не е спорно, че решаващият съд не е обвързан от санкцията на съда, одобрил протокола за провеждане на действието в условията на неотложност. Тоест, от факта, че протоколът за личен обиск е бил одобрен от съдия не произтича автоматично извод за процесуалната му годност. Ако съдът прецени, че изисквания от реда и условията за провеждане на действието не са били спазени, той е овластен да го изключи от доказателствения материал. Настоящият случай обаче не разкрива подобна хипотеза. И двата ключа са били иззети при личния обиск на подсъдимия Г. – действие, извършено по образуваното и водено в гр. С досъдебно производство № 546/2018 по описа на 6 РУ – СДВР за престъпление по чл. 346 НК с предмет процесния по настоящото дело автомобил. Претърсванията, обиските и изземванията в с. П. са извършени от разследващ орган в гр. Вр. въз основа на постановление от 21 февруари 2018 г. за възлагане на действия по разследване в друг район (т. 3, л. 8 от д. п.) по воденото д. п. № 546/2018 г. За да провери идентичността на иззетото с наличното по делото веществено доказателство, съдът е следвало да обсъди и съобрази показанията на свидетеля П. Ц., дадени в досъдебното производство и приобщени чрез прочитането им, в които той е съобщил, че с иззетия при обиска ключ е придвижил автомобила на собствен ход до гр. С., след което го е предал с протокол за доброволно предаване на водещия разследването по д. п. № 546/2018 г. Именно от последното дело са били отделени материалите (а впоследствие изпратени и веществените доказателства), въз основа на които е било образувано процесното дело за престъпление по чл. 215 НК.

Затова и оплакването в касационния протест е основателно. В случай че окръжният съд бе проследил внимателно всички обстоятелства и процесуалната хронология на делото и не бе изключил протокола за личен обиск и за вещите, иззети с него, и не бе игнорирал напълно съдържанието на показанията на свидетеля Ц., вероятно би достигнал и до извод, че следва да обсъди значението на намерения у подсъдимия ключ, годен да стартира двигателя на автомобила в контекста и на заключението на съдебно-техническата експертиза.

В заключение се обосновава, че присъдата на въззивния съд следва да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане в същата инстанция. При новото разглеждане на делото съдът следва да изпълни задължението си по чл. 14 НПК и да изготви ясни и безпротиворечиви мотиви в съответствие с изискването на чл. 305, ал. 2 НПК.

Касационната инстанция не следва да се произнася по твърдението за нарушение на материалния закон. Разглеждането му е мислимо само при отсъствието на съществени процесуални нарушения.

В обобщение на всички изложени съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 НПК, ВКС, второ наказателно отделение.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Присъда № 3 от 13 февруари 2025 г., постановена по в. н.о. х.д. № 803/24 г. по описа на Окръжен съд – Враца.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Враца.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.