Р Е Ш Е Н И Е

№ 591

София, 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: М. Р.

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря Кристина Григорова

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 31 по описа за 2025г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК.

Касационно обжалване е допуснато с определение № 2081 от 28.04.2025г. по касационната жалба на И. Д. К. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Статирова против въззивно решение № 328 от 8.10.2024г. по в. гр. д. № 446/2024г. на Окръжен съд София, с което е потвърдено решение № 30 от 21.03.2024г. по т. д.№ 27/2024г. на Районен съд Етрополе като са отхвърлени предявените от него искове срещу „Е. М. АД [населено място] с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнение, извършено със заповед № 117 от 20.11.2023г. на изпълнителния директор на дружеството, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „началник смяна“в цех „Взривна фабрика“ и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа за период от шест месеца, като са присъдени разноски.

Касационното обжалване е допуснато по въпроса: счита ли се за проверена годността на работника или служителя да заема длъжността, на която е бил назначен с уговорка за изпитване, ако същият преди това е заемал същата длъжност на други основания, включително при производствена необходимост, като възложена допълнителна функция към осъществяваната основна?

В проведеното открито съдебно заседание, касаторът не се явява и не се представлява. Явява се процесуалният представител на ответното дружество, който оспорва касационната жалба и желае въззивния акт да бъде потвърден. Счита издадената на основание чл. 71, ал. 1 КТ заповед за уволнение за законосъобразна, пред вид липсата на хипотеза, обхваната от забраната по чл. 70, ал. 5 КТ. Претендира направените разноски, съобразно списък, който представя.

Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изразените становища, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира следното:

На поставения въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, според настоящият съдебен състав следва да се даде положителен отговор поради следното: По аргумент от чл. 70, ал. 1 КТ - договор със срок за изпитване в полза на работодателя се сключва само тогава когато „работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява“. Това основание предполага, че работодателят /който въз основа на представените му документи знае какъв е образователния ценз и квалификация на работника или служителя/, не е сигурен в качествата на работника или служителя, не знае дали последният на практика може да упражнява правата и задълженията, присъщи на съответната трудова дейност и се нуждае от определен срок за да провери – в реална обстановка - годността на работника да изпълнява възложената му работа. В чл. 70, ал. 5 КТ,в защита на работника, са установени изисквания за еднократност и изключителност на този договор, като е посочено, че той може да се сключва - само веднъж, за една и съща работа в едно предприятие – работодател и е посочено, че договорът със срок за изпитване не може да се сключи за работа /трудова функция/, която работникът или служителят вече е изпълнявал при работодателя по окончателен трудов договор. Изхождайки от логиката на законодателя, че не може да се сключи договор със срок за изпитване за вече изпълнявана работа, следва да се приеме, че основанието по чл. 70, ал. 1 КТ е неприложимо тогава когато работодателят вече веднъж е имал възможност да провери годността на работника, след като лично му е възложил да изпълнява съответната дейност и по този начин, на практика е могъл да се запознае с качествата на работника и служителя и явно считайки, че той е годен да изпълнява длъжността, повторно му е възложил нейното изпълнение. Съгласно трайно установената съдебна практика /например решения по гр. д.№ 2545/2017г. на ІІІ г. о.,гр. д.№ 6968/2016г. на ІІІ г. о., гр. д.№ 1477/2014г. на ІІІ г. о., гр. д.№ 1023/2009г. на ІV г. о./, която се споделя от настоящия състав, клаузата със срок за изпитване, включена в трудов договор при формално спазени изисквания на чл. 70 КТ /сключеният трудов договор за съответната длъжност да е първи между страните/, е недействителна, поради заобикаляне на закона, когато с нея се цели не проверка на годността на работника за изпълняваната работа, а прекратяване на договора с конкретен работник по облекчения за работодателя ред на чл. 71, ал. 1 КТ, по причини, които не са свързани с изпълняваната работа.

В конкретният случай не е имало спор по фактите:

Ищецът е бил назначен в ответното дружество с трудов договор № 147 на 21.09.1994г. на длъжността „огняр“ в цех „Взривна фабрика“. На 9.08.2018г. страните са сключили допълнително споразумение, на основание чл. 66, ал. 2 КТ, за подпомагане на работника относно допълнително професионално обучение с цел подобряване на неговите умения и възможности за израстване в кариерата, срещу което работникът се е задължил да остане на работа при работодателя за срок не по-малък от пет години след завършване на обучението си. Сключени са и последващи договори с цел повишаване на квалификацията на работника.

Със заповед № 003-00855 от 30.06.2023г. на ищеца е било наредено, поради производствена необходимост, да работи като „началник смяна“в цех „Взривна фабрика“, считано от 3.07.2023г. до 16.08.2023г., като преди това му е било проведено обучение и инструктаж по трудова безопасност и му е била връчена длъжностна характеристика за посочената длъжност.

На 16.08.2023г. между страните било сключено допълнително споразумение № 145, на основание чл. 119 КТ, по силата на което от посочената дата на ищеца отново е било възложено, при производствена необходимост, да изпълнява длъжността „началник смяна“ в цех „Взривна фабрика“.

На 1.09.2023г. ищецът е преназначен от длъжността „огняр“ на длъжността „началник смяна“в цех „Взривна фабрика“, на основание чл. 119 КТ, вр. чл. 70 КТ, по силата на сключено допълнително споразумение № 162, при условията на шест месечен изпитателен срок, уговорен в полза на работодателя, с допълнителното условие, че при необходимост ще изпълнява и длъжността „огняр“. Отново му е била връчена длъжностна характеристика за длъжността „началник смяна“.

Със заповед № 117 от 20.11.2023г. на изпълнителният директор на дружеството е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, на основание чл. 71, ал. 1 КТ.

Разпитани в съдебно заседание свидетелите В. /началник цех „Взривна фабрика“/ и М. /началник рудник „Е. М. АД/ установяват, че ищецът е имал трудности при справяне с възложената му работа на „Началник цех“, която длъжност е изключително отговорна.

При тези факти, въззивният съд е приел за неоснователни предявените искове от ищеца, посочвайки че с оглед основанието за прекратяване на трудовия договор, преценката на работодателя, че работникът не се справя с възложената му работа не подлежи на съдебен контрол. Преценил е като недоказани направените възражения за злоупотреба с право от страна на работодателя и за недействителност на клаузата за срок за изпитване. Посочил е, че възложената - след сключване на последното допълнително споразумение – работа на ищеца е различна от изпълняваната от него до този момент. Като ирелевантно е преценено обстоятелството, че инцидентно, с нарочни заповеди, на ищеца вече е било възлагано изпълнението на същата длъжност, защото това е ставало при „производствена необходимост“ и е било за срок, който не е позволявал преценка на качествата и годността на работника да изпълнява работата.

Настоящият съдебен състав намира така направеният извод за неправилен, като счита възражението за недействителност на клаузата за срок за изпитване за основателно, съобразявайки следните установени по делото факти. Безспорно е, че И. Д. К. е бил дългогодишен служител в ответното дружество /той работи в„Е. М. АД от 1994г. и към момента на уволнението му е имал 29 години трудов стаж в дружеството/. Следователно, работодателят е имал време да опознае качествата му, и явно именно, отчитайки неговите способности, му е гласувал доверие и е решил да го подпомогне в усилията му за подобряване на неговите умения и възможности за израстване в кариерата, като му е осигурил възможност за допълнително професионално обучение, считано от 2018г.,сключвайки с него няколко договора, с цел повишаване на квалификацията му. Именно след придобиване на новата квалификация, работодателят двукратно е възложил на ищеца – наред с изпълнение на основната му трудова функция на „огняр“, да изпълнява и длъжността „началник смяна“,в цех „Взривна фабрика“ - първо въз основа на заповед № 003-00855 от 30.06.2023г. поради производствена необходимост и второ по силата на сключено между страните допълнително споразумение № 145, на основание чл. 119 КТ. По този начин ищецът е изпълнявал длъжността „началник смяна“ за период от около два месеца /от 3.07.2023г. до 16.08.2023г.,т. е. за месец и 13 дни поради производствена необходимост и от 16.08.2023г. до 1.09.2023г., т. е. още 16 дни/, преди на 1.09.2023г. работодателят да сключи с него процесния договор със срок за изпитване в полза на работодателя, с правно основание чл. 70, ал. 1 КТ. Според настоящият съдебен състав, обстоятелството, че работодателят двукратното /използвайки различни способи – първа неотложна необходимост, а после чрез допълнително споразумение/, е възлагал на ищеца да изпълнява длъжността „началник смяна“,в цех „Взривна фабрика“, означава, че той не е имал съмнения, че работникът би могъл да се справи и се справя с възложената му допълнителна компетентност. Със сключването на 1.09.2023г. на договора със срок за изпитване, на ищеца - за трети пореден път е възложено да изпълнява същата длъжност, но този път той е преназначен от длъжността „огняр“ на длъжността „началник смяна“,в цех „Взривна фабрика“, на основание чл. 119 КТ, вр. чл. 70 КТ, по силата на сключено допълнително споразумение № 162, при условията на шест месечен изпитателен срок. Имайки пред вид даденият отговор на въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, според настоящият съдебен състав, независимо, че до този момент – не е бил сключват трудов договор за длъжността“Началник смяна“ с ищеца, работодателят не е имал право да сключва с него договор със срок за изпитване, защото към датата на сключването му /1.09.2023г./ той вече двукратно му е възлагал да изпълнява същата дейност и вече се е възползвал от възможността си да провери годността му за изпълнението й. Ако се приеме обратното, това би означавало – да се позволи на работодателя /чрез използване на различни техники – заповед за неотложна необходимост, допълнително споразумение, последвани от договор със срок за изпитване/ неограничено да увеличава срока, в който да държи работника в неизвестност дали ще бъде одобрен или не, а това е в противоречие с императивния начин, по който законодателят е определил максималната продължителност на този договор да е до шест месеца. Изложеното налага извода, че използвайки облекчения ред на чл. 71, ал. 1 КТ, работодателя е целял не проверка на годността на работника за изпълняваната работа, а прекратяване на трудовото му правоотношение по причини, които не са свързани с изпълняваната работа, което е незаконосъобразно. Основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ обуславя основателността и на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Касаторът следва да бъде възстановен на заеманата длъжност“Началник смяна“, а ответното дръжество осъдено да му заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение.

Ищецът претендира обезщетение за период от шест месеца, считано от 20.11.2023г. В проведеното на 8.03.2024г. открито съдебно заседание, съдът е направил констатация по представената от него трудова книжка, че е бил освободен от работа на 20.11.2023г. и е установил, че в нея няма вписвания относно други възникнали трудови правоотношения. Последното получено от ищеца брутно възнаграждение е от м. 10.2023г. и е в размер на 3 015.60лв. /без допълнителните възнаграждения, които не са с постоянен характер/. Изчислено по този размер, дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ възлиза на 18 093.60лв./ 3 015.60лв. х 6м./С оглед изложеното, въззивният акт е неправилен. Същият следва да бъде отменен, като вместо него бъде поставен друг, с който предявените искове да бъдат уважени.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 328 от 8.10.2024г. по в. гр. д. № 446/2024г. на Окръжен съд София и потвърденото с него решение № 30 от 21.03.2024г. по т. д.№ 27/2024г. на Районен съд Етрополе и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ заповед № 117 от 20.11.2023г. на изпълнителния директор на „Е. М. АД за прекратяване на трудовото правоотношение с И. Д. К. и признава уволнението за незаконно.

ВЪЗСТАНОВЯВА И. Д. К., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] на заеманата преди уволнението длъжност „Началник смяна“.

ОСЪЖДА „Е. М. АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], представлявано от изпълнителния директор Д. да заплати на И. Д. К., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] сумата от 18 093.60лв. /осемнадесет хиляди и деветдесет и три лева и шейсет стотинки/, обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение за периода от 20.11.2023г. до 20.05.2024г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: