ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4994

Гр.София, 04.11.2025г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря ..., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д. N.1865 по описа за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/ и на З. Д. Г. и С. Д. Г. /като наследници на починалия в хода на първоинстанционното производство Д. С. Г./ срещу решение №.237/16.12.24 по г. д.№.312/24 на АС Пловдив. Със същото е потвърдено реш.№.260003/29.03.24 по г. д.№.811/19 на ОС Пловдив, с което КОНПИ е осъдена на плати на основание чл. 2а ЗОДОВ 20 000лв. обезщетение за неимуществени вреди от водено срещу Д. Г. производство по ЗОПДИППД /отм./, приключило с отхвърляне на мотивираното искане по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ с влязло в сила на 29.03.17 решение по г. д.№.1065/08 на ОС С. З. ведно със законната лихва, считано от 29.03.17 до окончателното изплащане, като претенциите за обезщетения за неимуществени вреди за разликата над 20 000лв. до 100 000лв. и за имуществени вреди в общ размер на 387335,27лв. са отхвърлени като неоснователни. КОНПИ обжалва решението в осъдителната му част; останалите страни – в отхвърлителната.

З. Д. Г. и С. Д. Г. не вземат становище по жалбата на КОНПИ; комисията не взема становище по тяхната.

Прокуратурата на РБ не взема становище.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК и от процесуално легитимирани за това лица. Те са процесуално допустими в частта по претенцията за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди и за имуществени такива с изключение на тези за 1 100лв. от възбрана на имот №.... от 2457кв. м., УПИ ... -..., [населено място], и за 1 355,56лв. натрупани задължения за местни данъци и лихви за периода 15.11.11-11.04.19 за л. а. „Ауди“, рег.№...., поради невъзможност за прекратяване на регистрацията му предвид кражба. Размерът на последните е под предвидения в чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК минимум - 5000лв. за граждански дела. Поради това и въззивното решение в тази му част не подлежи на касационно обжалване, респективно касационната жалба на З. Г. и С. Г., касаеща същата, следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е изяснено, че въз основа на уведомление за влязла в сила на 01.08.02 присъда /от 28.01.02 по нохд №.319/01 на РС Казанлък-с която Д. Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 339 ал. 1 НК-за това, че на 02.02.01 в [населено място] е държал огнестрелно оръжие, боеприпаси и взривове без да има за това надлежно разрешение/, КУИППД /понастоящем КОНПИ/ е образувала преписка №.830/06; на 04.12.08 комисията е внесла в ОС Ст.Загора мотивирано искане за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 1058729,70лв., по което е образувано г. д.№.1065/08 срещу Д. Г. и още пет ответници, между които и децата му З. Г. и С. Г.; искането е било предварително обезпечено чрез налагане на обезпечителни мерки от ОС Пловдив /с опр. от 06.11.08 по ч. г.д.№.3133/08/ и ОС Ст.Загора /с опр. от 06.11.08 по ч. г.д.№.1053/08/ - възбрана върху недвижими имоти, вкл. процесните, и запор върху автомобили; с влязло в сила на 29.03.17 решение /№.50/20.02.17/ искът по чл. 28 ал. 1 ЗОПДИППД /отм./ е бил отхвърлен. При тези обстоятелства е намерено, че са налице предпоставките на чл. 2а ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за вреди от незаконосъобразни действия на КОНПИ по ЗОПДИППД /отм./, извършени при изпълнение на нейните правомощия.

Във връзка с претенциите за неимуществени вреди е посочено, че обезщетението за същите се определя съгласно чл. 52 ЗЗД по справедливост, с оглед конкретните обстоятелства от значение за характера и интензитета им. Съдът е обсъдил подробно и съвкупно събраните по делото доказателства, вкл. писмени, експертизи /медицинска, психологически/, свидетелски показания /последните съпоставени помежду им, с писмените доказателства и заключенията на вещите лица/, и е посочил кои от тях кредитира и кои не и защо, респективно кои факти намира за установени и кои не и защо. Отчел е, че воденото спрямо Д. Г. производство по отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, е било с продължителност 8 години 3 месеца и 24 дни, протекло е пред една инстанция - при което той за дълго време е бил поставен в положение на несигурност и притеснение от изхода на делото предвид угрозата да му бъде отнето имущество на значителна стойност, вкл. недвижими имоти и леки автомобили, от разпореждането с които е бил лишен поради наложените обезпечителни мерки. Във връзка с интензитета на тези негативни преживявания е отразил, че проведените с негово участие съдебни заседания са били 12, повечето концентрирани в рамките само на 2016г. /през останалото време са били извършвани процесуални действия по уточняване на исковата молба, размяна на книжа, провеждане на частни производства пред инстанциите и за кратко производството е било спряно/; вследствие образуването и воденето от ответника на производство по ЗОПДИППД /отм./, за обезпечаване на което са били наложени възбрани и запори върху недвижимо имущество и леки автомобили, за един твърде продължителен период-от повече от осем години, е била блокирана основната дейност на наследодателя на ищците, свързана с покупко-продажба на имоти; това е променило начина му на живот, довело е до обтягане на отношенията му с близките, започнали скандали с децата му, които също били привлечени по делото, а и живеели в имотите, които били възбранени, влошили се отношенията с третата му съпруга, поставило го в положение на несигурност и безизходица и в състояние на стрес и тревожност поради страха от загубата на придобитите материални блага и бизнеса, на благополучието на семейството, на доверието на близките и социалната среда, започнал да изпада в нервни кризи и безсъние, в това число защото не можел да намери адвокат, който да упълномощи да го представлява. Взет е бил предвид медийният интерес – който е бил основно на местно ниво и краткотраен /бил е проявен само през 2009г. в началото на процеса; представени са шест статии, пет от които от регионални електронни медии - публикувани през 2009г. и отразяващи образуването на делото, подробности относно предмета му и отлагането на първите две насрочени за 01.10.09 и 22.10.09 открити съдебни заседания-като в тях Д.Г. е представен и с прозвището „М. Ш.“; прието е, че макар съдържанието на електронните издания да е публично достъпно във всеки момент и се възприема неограничено от обществото, предвид липсата на активно насочване на вниманието му от страна на медиите към актуалните събития, не може да се говори за реален масов интерес към отминали такива спрямо лице, което не е публична личност/, и негативната оценка на местната общественост към личността на ищеца отпреди започване на делото-с оглед упоменатите от св.А. реакции на задоволство от полученото с образуването му възмездие, предвид използването в публичното пространство на прозвището „М. Ш.“ /независимо откъде произтича/ и данните от приложените справки за съдимост и за образувани досъдебни производства /отразено е, че съгласно същите Д. Г. е бил трикратно осъждан (1/ с влязла в сила на 15.11.90 присъда по нохд №.313/90 на ОС С. З. на „лишаване от свобода“ за срок от 11г. за извършени престъпления по чл. 196 във връзка с чл. 195 ал. 1 т. 3, 4 и 5 вр. с чл. 26 ал. 1 НК и по чл. 252 ал. 1 пр. 2 вр. чл. 195 ал. 2 и чл. 26 ал. 1 НК, каквото наказание той реално е търпял - факт от биографията му, който неминуемо е бил известен и на местната общественост; 2/ с влязла в сила на 29.12.97 присъда от 11.12.97 по нохд №.649/97 на РС Пловдив за престъпления по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1, чл. 26 ал. 1 и чл. 55 ал. 1 т. 2б НК, за което на основание чл. 23 НК е било наложено наказание „глоба“; 3/с влязлата в сила на 01.08.02 присъда от 28.01.02 по нохд №.319/01 на РС Казанлък, по повод на която е образувано делото за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, за извършено на 2.02.01 престъпление по чл. 339 ал. 1 НК, за което е наложено наказание „глоба“) и спрямо него са били образувани три досъдебни производства на РПУ К. (ДП №.657/06 за престъпление по чл. 325 ал. 1 НК, ДП №.405/07 за престъпление по чл. 210 ал. 1 т. 5 вр. с чл. 209 ал. 1 НК, ДП №.383/12 за престъпление по чл. 330 ал. 2 т. 1 вр. с ал. 1 НК), по които наказателното производство е било прекратено, и шест преписки в РП К. (№.2152/10, №.2155/10, №.2757/11, №.2808/11, №.4150/14 и №.3149/18), по които е постановен отказ да се образува досъдебно производство; при тези обективни данни за осъждания на Г. за различни престъпления, вкл. за кражби в големи размери и в условия на продължавано престъпление и при условията на опасен рецидив, за реално изтърпяно от него значително по размер наказание „лишаване от свобода“, за привличането му като обвиняем по досъдебни производства и за подавани спрямо него жалби за извършени престъпления за един значителен около 30-годишен период от последния етап на живота му, независимо от реабилитацията, от прекратяването на досъдебните производства и отказите за образуване на такива, е видно, че репутацията му сред хората на [населено място], на чието население е бил известен, е била свързвана с престъпни действия и то много преди образуване на конфискационното производство-поради което не може да се приеме вследствие на него да е било опетнено доброто му име, с каквото той не се е ползвал, нито да са били дълбоко и съществено засегнати честта и достойнството му-доколкото и основните му притеснения са били свързани с невъзможността да оперира с имуществото си поради наложените обезпечителни мерки и заплахата от отнемане на същото/. Коментирано е и отражението на производството върху здравословното състояние на наследодателя на ищците. На база заключението на съдебномедицинската експертиза е прието, че за времето 2009-2022 той е страдал от кардиологични заболявания /пристъпно предсърдно мъждене, артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, диастолна дисфункция/, рисковите фактори за развитие на които са наднормено тегло, прием на алкохол, тютюнопушене, дислипидемия, фамилна обремененост, обездвижване, захарен диабет и др., при Д.Г. са били проявени поне два от тези фактори - наднормено тегло и дислипидемия, а хроничният стрес увеличава риска от сърдечно-съдови заболявания, но при продължителна около 10-годишна експозиция - т. е. за да е реален рисков фактор, стресът следва да е хроничен с постоянно проявление за продължителен около 10-годишен период, а при него заболяванията са диагностицирани през 2011г. и е голяма вероятността да са били налични още преди това-поради което не може да се приеме преживеният вследствие именно на воденото спрямо него конфискационно производство, образувано през 2008г., психо-емоционален стрес да е причината за поява на тези му заболявания; в случая те са установени още през 2011г. като е възможно, предвид често безсимптомното им протичане, да са били налични още преди това и да не са били диагностицирани, стресът би могъл да е причина за обострянето им, но и самият ход на посочените хронични заболявания предполага наличие на периодични /пристъпни/ обостряния, които в случая са били овладявани своевременно и не са довели до влошаване на сърдечния му статус. Отчетени са и заключенията на съдебно-психологичните експертизи, според които първоначалният ищец възприел досъдебното производство от 2012г. като несъществена неприятност, бидейки убеден в правотата си и съзнаването на факта, че дори в случай на негативно развитие, рискът за него в материален план е несъществен и несъпоставим с този при производството на КОНПИ /т. е. воденото през 2012г. наказателно производство, задържането под стража и последвалият домашен арест по същото са причинили емоционално, психическо и физическо страдание на Д. Г., но са били преживени като епизодични и неносещи драматични последици за цялото семейство, а периодът, в който това събитие е причинявало негативни преживявания, е несъизмеримо кратък в сравнение с продължилите с години дела с КОНПИ и придружаващите ги емоционални състояния-като се има предвид и, че основният страх на ищеца и високата му тревожност са били свързани с това да не бъде конфискувано цялото му имущество, децата и внуците му да останат без дом, да не бъдат разочаровани и не на последно място да не бъде отхвърлен от социалната си среда-докато воденото през 2012г. наказателно производство не е носело риск от подобни събития/. Преди образуването на делото за конфискация Д. Г. е бил с много добри адаптивни способности, деен, находчив, енергичен, общителен, позитивно настроен и високо работоспособен, благодарение на които свои качества развил успешен печеливш бизнес, докато към момента на изготвяне на заключенията представлявал демотивирана, със засегнато емоционално-волево и социално функциониране депресирана личност, доказателство за които настъпили значими промени е фактът, че независимо от екстровертната насоченост на характера му, към момента той функционирал като социален интроверт, като основната причина за тях са първоначалният при образуване на делото от КПКОНПИ стрес от попадането в тази ситуация и интензивните преживявания на несигурност, свързана с бита и благополучието на семейството, страх, че ще загуби „всичко“, за което е работил през съзнателния си живот, страх от отхвърляне и самота, срам, вина за причинените неудобства на близките му, акумулирането на които в дългосрочен план за продължителния период на воденото спрямо него производство е довело до висока тревожност и депресивни състояния.

Намерено е, че гоорепосочените негативни преживявания, наред с произтеклите през този период такива с по-нисък интензитет на въздействие върху психо-емоционалното състояние на Д.Г. - по повод воденото спрямо него и приключило през 2012г. досъдебно производство по обвинение в тежко престъпление, в рамките на което е бил с мерки за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“, както и раздялата и развода с третата му съпруга през същата 2012г. и влошаването на здравословното му състояние – които, обаче, не са в причинно-следствена връзка с конфискационното производство, са довели до значими негативни промени в неговия емоционален психологически статус и социално функциониране до степен на засягане на личностната структура от екстровертна /каквато е същността му/ до интровертна /с каквато на практика е функционирал/ /съдът не е приел за установено под въздействие на тези отрицателни преживявания и състояния Д.Г. да е извършил опит за самоубийство (доколкото събраните доказателства установяват, че е наранил ръката си, но са противоречиви относно причината за нараняванията, не изясняват тяхното местоположение и характер, за да се формира категоричен извод, че са причинени умишлено от наследодателя на ищците с цел да сложи край на живота си поради чувство на безизходица, произтичащо от образуваното срещу него производство по отнемане на придобито от престъпна дейност имущество и невъзможността първоначално да организира защитата си по него-като отделно от това опит за самоубийство, съставляващ съществено в неговия живот и за предмета на делото събитие, не е и упоменат в исковата молба)/. Съобразявайки и социално-икономическите условия в страната към 29.03.17 - когато е влязло в сила решението за отхвърляне на иска по чл. 28 ал. 1 ЗОПДИППД /отм./, с което вредоносните действия по водене на делото са преустановени и е отпаднала причината, поради която е било допуснато обезпечението, и откогато е възникнало основанието за ангажиране на отговорността на комисията-които оттогава са съществено изменени с оглед протичащите инфлационни процеси, въззивната инстанция е намерила, че за репариране на действително претърпените неимуществени вреди справедливо се явява обезщетение от 20 000лв. Законната лихва за забавено плащане на същото по общото правило на чл. 84 ал. 3 ЗЗД се дължи от извършване на увреждането - в случая от момента на влизане в сила на 29.03.17 на съдебното решение по г. д.№1065/08 на ОС Ст.Загора, с което е отхвърлен иска за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, и по този начин са признати за незаконосъобразни всички актове и действия на органите на ответната комисия, насочени към горния резултат. От този момент увреждащите действия са преустановени /Д.Г. е търпял неимуществени вреди, които са елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, каквото без тяхното проявление не би било налице, за целия период на водене на производството, а не само към 06.11.08г.- откогато се претендира законната лихва и когато са наложени предварителните обезпечителни мерки/, като в такава насока са и разясненията по т. 4 ТР №.3/22.04.04 по тълк. д.№.3/04, ОСГК на ВКС.

Претенциите за заплащане на обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи-приходи от продажбата на собствените на Д. Г. недвижими имоти, каквито не е могъл да реализира поради невъзможността да се разпорежда с тях вследствие наложените възбрани като обезпечение на предявения от комисията иск - съизмеряващи се с разликата между цената, която би получил при продажбата им по пазарна стойност към датата на налагане на възбраната през 2008г. и към 2016г., са намерени за неоснователни. Посочено е, че доколкото бизнесът на първоначалния ищец е бил свързан с покупко-продажба на недвижими имоти и отдаването им под наем, не са събрани доказателства той да е имал намерение да продаде и да е предприел действия във връзка с продажба именно на процесните имоти и продажбите да са били осуетени единствено от незаконосъобразно наложените възбрани - а пропуснатата полза не се предполага и не е хипотетична, а реална вреда, чието съществуване подлежи на доказване относно обективните факти от действителността, от които произтича възможността за реализиране на конкретната полза. Безспорно е, че към датата на налагане на възбраните и образуване на конфискационното производство Д. Г. е живеел в един от процесните имоти, за които се претендира обезщетение, и той е съставлявал негов постоянен и настоящ адрес, какъвто за сина му С. Г. е бил друг такъв процесен апартамент-поради което не може да се приеме да е имал намерение да се разпорежда с тези имоти и те да са били придобити с цел печалба от бъдещата им препродажба. Освен това въз основа на подадени от комисията молби през 2019 наложените като обезпечения възбрани върху имотите са били отменени предвид отхвърлянето на иска. Отразено е и, че доколкото предвид последното отпада причината, поради която е било допуснато обезпечението по смисъла на чл. 402 ал. 2 ГПК, това е основание заинтересованата страна по чл. 402 ал. 1 ГПК да поиска отмяната му; такава заинтересована страна безспорно е бил Д. Г. и за него е възникнал правен интерес да бъдат вдигнати възбраните, ограничаващи разпоредителните му действия с имотите, върху които са наложени; поради това и за времето от 29.03.17 - когато е влязло в сила решението по г. д. №.1065/08 на ОС Ст.Загора, до отмяната на обезпечителните мерки през 2019 по искане на комисията, невъзможността за продажба на възбранените имоти не е в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразните действия на същата по налагането им, а се дължи на бездействието на самия първоначален ищец да поиска отмяната им. При това положение релевантна към твърдяното обезценяване на възбраненото имущество, съставляващо основание на претенциите, е пазарната стойност към 2017г., а не тази към 2016г., посочена в исковата молба /когато е било изготвено заключението на СТЕ относно пазарната цена по приложеното г. д.№.1065/08 на ОС С. Загора, което няма доказателствена стойност в настоящото производство/ или тази към 2019г. /когато е подадена исковата молба и когато за Д. Г. вече е съществувала правна възможност да поиска отмяна на наложените обезпечителни мерки и да продаде имотите, която той не е реализирал/. Посочено е, че според приетото заключение от 31.03.23, допълнено относно източниците на данни със заключение от 25.09.23, което съдът е възприел като обосновано и компетентно изготвено, средните пазарни стойности на процесните имоти към датата на налагане на възбраните 6.11.08г. и към тази на исковата молба са съответно 150 620лв.- 228 615лв; 7 510лв.-16 700лв.; 63 947лв.- 109 387лв.; 39 312лв.-61 425лв.; 266 134лв.- 484 890лв.; противно на възраженията на ищците заключението да не е съобразено с фактическото състояние на имотите, които да не са били поддържани в продължение на години, при определяне на пазарната им стойност експертизата е взела предвид констатираното такова при направения от вещото лице оглед на място, вкл. във връзка с извършените в хода на конфискационното производство през 2012-2013 основни ремонти-като е видно, че дори да се възприеме за релевантен за твърдяното обезценяване на възбранените имоти периода 2008-2019, то такова реално не е настъпило, тъй като пазарната им цена е повишена.

Евентуалните претенции за заплащане на обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от намаляване на наемната цена за търговския обект /бистро/ в [населено място] /един от посочените по-горе/ вследствие наложената възбрана - от 2 000лв. на 300лв. месечно за периода 10.04.14-10.04.19, са намерени за неоснователни. Посочено е, че с исковата молба са представени три договора за наем, сключени от ищеца като наемодател по отношение на процесния обект като ресторант-пицария - от 22.06.10 с „А. И. ЕООД като наемател с договорена месечна наемна цена 2 000лв. и срок на договора от една година до 01.07.11, от 04.04.11 с ЕТ“И. К.“ като наемател с уговорен месечен наем 2 000лв. и срок една година, считано от 05.04.11 /с възможност за автоматичното му продължаване за още една година, а след изтичането й за неопределен срок, ако допълнително споразумение за продължаване не бъде подписано и използването на имота продължи със знанието и без противопоставянето на наемодателя/ и от 10.04.14, сключен с „Тони Ви Джи“ЕООД като наемател, с уговорен месечен наем 300лв. и срок от пет години, считано от 10.04.14. Съдът е приел въз основа на горните договори, обсъдени ведно с останалите доказателства, че Д. Г. е реализирал доходи от наем в размер на 2 000лв. месечно в периода 22.06.20г.-5.04.12г. Същевременно като се има предвид, че възбраната върху имота е била наложена още в края на 2008г., а процесът е бил медийно отразяван през 2009г., при което още тогава е станал обществено достояние и в тази именно ситуация Д.Г. е уговорил с договора от 22.06.10 месечна наемна цена от 2 000лв., каквато е получавал и по следващия договор от 04.04.11 до 10.04.14, то не може да се приеме намаляването на наемната цена от 2 000лв. на 300лв. за процесния период 10.04.14-10.04.19 да е пряка последица именно от воденото конфискационно производство и наложената във връзка с него като обезпечение възбрана-при положение и, че то е приключило на 29.03.17, когато е влязло в сила отхвърлителното съдебно решение и е възникнало основание Д.Г. да поиска отмяна на обезпечението и вдигане на възбраната.

Във връзка с претенцията за лихви върху присъдено в производството по чл. 28 ЗОПДИППД /отм./ адвокатско възнаграждение е прието, че отговорността за разноските в гражданския процес като субективно материално право, произтичащо от процесуалния закон, се поражда при неоснователно предизвикан правен спор, по повод на който са направени разноски по водене на делото; правопораждащ вземането по чл. 78 ГПК за разноски е изходът по спора, при което то възниква с влизане в сила на съдебния акт, с който са окончателно присъдени; за заплатените от страната, но неприсъдени съдебни разноски, не възниква въобще задължение за заплащането им от насрещната страна. Вземането за разноски възниква на облигационно извъндоговорно основание и е безсрочно; изискуемостта му настъпва от влизане в сила на съдебния акт за присъждането им и за изпадането на длъжникът в забава е необходимо да бъде поканен от кредитора съгласно чл. 84 ал. 2 ЗЗД. Противно на поддържаното от ищците в подадената от тях въззивна жалба, не се касае за обезщетение за вреди по смисъла на чл. 84 ал. 3 ЗЗД и ЗОДОВ, за да се приеме, че длъжникът изпада в забава и без покана; отговорността за разноски е обективна, невиновна - а не деликтна. При това положение и доколкото в случая на Д.Г. са били присъдени 38 900лв. разноски и не е установено той да е отправил покана до ответната КОНПИ за заплащането им, претенциите за законна лихва за забава за периода 30.12.15-30.12.18 върху главница от общо 69 864лв., представляваща изплатени от него адвокатски възнаграждения за защитата му в производството по отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, е намерена за неоснователна.

Съгласно чл. 280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай.

Касаторът КОНПИ се позовава на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК във връзка с въпросите: 1.“По какъв начин и според какви критерии при обсъждане на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице по чл. 2а от ЗОДОВ, решаващият съд следва да изчисли размера му, съобразявайки времевия критерий, т. е. продължителността на негативното отражение на производството по ЗПКОНПИ върху ищеца, установена от събраните по делото доказателства?“; 2.“Обвързано ли е понятието „справедливост“ с преценката на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението?“ /т. 11 ППВС 4/68, реш.№.125/13.06.22 по г. д. №.3622/21, ІV ГО, реш.№.94/23.07.21 по г. д.№.4315/19, ІІІ ГО/.

Касаторите З.Г. и С.Г. се позовават на чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК и чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК във връзка с въпросите /№.1-№.6 - чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК; №.7 - чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК; №.4, №.7, №.8-№.12 - чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК/: 1.“Следва ли съдът, сезиран с иск по чл. 2а от ЗОДОВ, да обсъди всички доказателства от значение за изхода на спора, в т. ч. да обсъди и други сходни казуси, за да определи правилно подходящото обезщетение на неимуществените вреди „по справедливост“?“ /ППВС 4/68, реш.№.116/ 18.10.16 по г. д.№.1642/16, ІІІ ГО, реш.№.114/13.12.18 по г. д.№.4861/17, ІІІ ГО, реш.№.94/23.07.21 по г. д.№.4316/19, ІІІ ГО/; 2.“Длъжен ли е въззивният съд да постанови решението си след анализ и оценка на всички събрани доказателства поотделно и в съвкупност и да направи собствени правни изводи по възраженията и доводите на страните, имащи значение за решаването на делото?“; 3.“Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви, в които да посочи възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, да посочи защо намира заявените с жалбата оплаквания за неоснователни?“ /реш.№.77/17.03.15 по г. д.№.2040/14, ІV ГО, реш.№.217/9.06.11 по г. д.№.761/10, ІV ГО, реш. №.228/1.10.14 по г. д.№.1060/14, І ГО, реш.№.403/23.01.15 по г. д.№.3902/14, ІV ГО, реш.№.229/18.10.13 по г. д.№.3099/13, І ГО, реш.№.212/1.02.12 по т. д.№.1106/19, ІІ ТО/; 4.“Следва ли да се приеме, че медийната разгласа на завеждането на дело по ЗОПДИППД /отм./ по правило има негативно значение за частния бизнес?“ /реш.№.166/18.10.16 по г. д.№.1642/16, ІІІ ГО/; 5.“Следва ли въззивният съд да събере доказателства, които се събират служебно от него, ако във въззивната жалба се съдържа оплакване, че релевантен за делото факт е погрешно установен, оплакване за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, оплакване, че е допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна или доказателствата са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма?“ ТР №.1/9.12.13 по тълк. д.№.1/13, реш.№.20/21.01.25 по г. д.№.512/ 23, ІІ ГО/; 6.“Следва ли съдът да съобрази съответствието с принципа за ефективността на чл. 181 ал. 1 от ГПК, ведно с ограничението по чл. 164 ал. 1 т. 3 и т. 5 от ГПК, при наведени твърдения за прекалена формалистичност на описаните норми, противоречащи на принципа на ефикасността, съответно на правилото на ефективен достъп до съд?“; 7.“Допуска ли принципът на ефективността, приложим към казуси по чл. 2а от ЗОДОВ, във връзка с вреди от образуване и водене на дело по ЗОПДИППД/отм./ ergo по чл. 4 от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24.02.05 относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпения /Рамково решение 2005/212/ периодът на обезщетението за забава да започва да тече от влизането в сила на съдебното решение, с което е отхвърлено искането на КПКОНПИ в производство по ЗОПДИППД /отм./, когато самото производство по конфискация е започнало с налагане на обезпечителни мерки години по-рано и засегнатите лица твърдят вреди през целия период?“ /реш. от 2.08.93 по дело Helen/Marshall Southhampton и South-West Hampshire Area Health Authority (271/91) Recueil, стр.І-43671 т. 31; реш. от 13.07.06 по съединени дела Vincenzo Manfredi/Lloid Artiatico Assicurazioni SpA (295/04); Antonio Cannito/Fondiaria Sai SpA (296/04) и Nicolo Tricarico (297/04) и Pasqualina Murgolo (298/04) Assitalia SpA (Recueil с.І-6619, т. 97) и др.; 8.„Фактът, че развитието на съдебен процес по иск на КОНПИ е проследяван основно от местни медии, като данните за това са налични в интернет пространството, без ограничение във времето, следва ли да бъде отчетен при определяне на обезщетението, като се има предвид, че на местно, регионално ниво, в малък град хората се познават по-добре, съответно адресатите на новините пряко или косвено познават лицата, на които са посветени журналистическите материали?“; 9.“Когато са твърдени еднакви вредоносни резултати /напр. влошаване на отношенията между съпрузи и прекратяване на брак/ в процеса за обезщетение по чл. 2 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата и по чл. 2в от ЗОДОВ срещу КОНПИ и процесът срещу Прокуратурата е завършил по-рано, но в мотивите на съда не е прието, че вредоносният резултат е в пряка връзка с незаконното обвинение, това основание ли е на съда, разглеждащ искът срещу КОНПИ, да откаже да компенсира вредите от същия вредоносен резултат заради това, че е твърдян в друго производство?“; 10. “При преценката на размера на обезщетението в процес по чл. 2а от ЗОДОВ как следва да се интерпретира фактът, че след като исковата молба на КОНПИ за конфискация на имущество е отхвърлена от съда, от нея не са предприети действия по заличаване на наложените обезпечителни мерки - във вреда на лицето, чиито имоти са запорирани, тъй като не е предприело само действия по заличаване на мерките, макар това да е свързано със значителен времеви и паричен ресурс, или във вреда на КОНПИ, която изначално е поискала налагането на тези мерки, които ретроактивно се оказват незаконосъобразни?“; 11.“Следва ли опит за самоубийство да се доказва само с писмени медицински доказателства, в които изрично да е посочено по какъв начин е направен този опит?“; 12.“Когато са налице различни фактори за отключване на заболяване и стресът е един от тях /но са налице и други фактори като наследственост, начин на живот, възраст/, а преживяването на силен стрес е констатирано по делото, следва ли страданията от отключеното заболяване да се отчетат при определяне на размера на обезщетението?“.

Настоящият състав намира, че предпоставките на чл. 280 ГПК за

допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице.

По общите за касаторите КОПНИ и З.Г. и С.Г. въпроси /съответно №.1-№.2 и №.1/, касаещи приложението на критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД и обстоятелствата, които съдът следва да вземе предвид при определяне на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от действия и бездействия на органа по ЗОПДИППД /отм./: Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с този принцип. По отношение на отговорността по реда на ЗОДОВ при определяне на размера на дължимото обезщетение намират приложение и общите постановки, развити в т. 11 ТР №.3/22.04.05 по тълк. д.№.3/04 на ОСГК, съгласно които обезщетението се определя глобално, като се вземат предвид всички релевантни обстоятелства, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, в смисъла, разяснен с т.II от ППВС №.4/23.12.68. Всеки случай е индивидуален и относимите към него обстоятелства са специфични, поради което съдът дължи конкретна преценка, като същевременно подобните случаи следва да се решават еднакво. За обезщетяване на вреди по чл. 2а ЗОДОВ трябва да се съобразят освен релевантните за всяко увреждане обстоятелства - предмет, продължителност и интензитет на проведеното производство, разгласяване на данни от същото в медиите, конкретен начин на засягане на честта и доброто име на проверяваното лице в обществото съобразно неговата възраст, обществено и социално положение, отражение на производството върху здравето /физическо и психическо/, засягане на взаимоотношенията в семейството, последици за професионалната реализация, още и всички специфични обстоятелства, произтичащи от характера и особеностите на производство по ЗОПДИППД /отм./. В тази връзка следва да се отчита, че за разлика от наказателното производство, където действа презумпцията за невинност и цялата доказателствена тежест се носи от прокуратурата, в производството по ЗОПДИППД /отм./ проверяваното лице трябва да установява всички твърдени от него обстоятелства, от които черпи права. В практиката е възприето разбирането, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2а ЗОДОВ, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органи и длъжностни лица по ЗОПДИППД /отм./, се определя след като се посочат всички обстоятелства, обосноваващи причинна връзка между воденото производство и причинените вреди, индивидуализират се конкретните вреди и се прецени тяхното отражение върху личността на пострадалия, изясни се стойността, която засегнатите неимуществени блага са имали за своя притежател, при съобразяване на обществения критерий за справедливост, определен по вътрешното убеждение на съда, като не бива да се допуска размерът на обезщетението да бъде източник на обогатяване за пострадалия.

Въззивният съд не е отрекъл задължението си да обсъди обстоятелствата, на които се основава претенцията, вкл. възраженията на ответника, сам се е позовал на горецитираната практика, взел е предвид релевантните факти и обстоятелства и ги е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с присъдения размер на обезщетение. При определянето му е съобразил продължителността на производството по ЗОПДИППД /отм./, извършваните процесуални действия и ангажираността на наследодателя на ищците в него, начина, по който то се е отразило на живота му - в това число, че за период от повече от 8г. са били наложени възбрани и запори върху негово недвижимо имущество и леки автомобили, била е блокирана основната му дейност, свързана с покупко-продажба на имоти, което е променило начина му на живот, довело е до обтягане на отношенията с близките, поставило го е в положение на несигурност и безизходица, интензитета на търпяните болки и страдания, преживения стрес и тревожност поради страха от загубата на придобитите материални блага и бизнеса, на благополучието на семейството, на доверието на близките и социалната среда, настъпилите значими негативни промени в емоционален психологически статус и социално функциониране до степен на засягане на личностната структура от екстровертна, каквато е същността му, до интровертна, с каквато на практика е функционирал, икономическите условия в страната към 29.03.17, когато е влязло в сила решението за отхвърляне на иска по чл. 28 ал. 1 ЗОПДИППД /отм./, времето и начина, по който е било разгласено производството в медии, конкретния начин на засягане на честта и името, има ли и какви последици за здравословното състояние, които да са в причинна връзка с производството по ЗОПДИППД /отм./, като същевременно е отчетено и, че през време на процесното производство спрямо първоначалния ищец е било водено и приключило през 2012г. и досъдебно такова по обвинение в тежко престъпление, в рамките на което е бил с мерки за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“ /във връзка с което впоследствие е водил дело по чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ и претендирал за обезщетение за вреди, част от които е посочил и като такива в причинна връзка с настоящото производство/, срещу него са били образувани и други преписки, впоследствие прекратени - т. е. съобразени са както факти, които обуславят присъждане на по-голям размер на обезщетението, така и такива, които водят до намаляването му. Отчетени са икономическите условия и особеностите на конкретния случай, в това число без да се отрича принципа, че сходните случаи трябва да се разрешават еднакво, при съобразяване на практиката на съдилищата във връзка с присъжданите обезщетения. Следва да се има предвид, че справедливото обезщетяване, което изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии - пострадалото лице следва, както изисква закона, да бъде обезщетено в пълен и справедлив размер, и той е различен за всеки отделен случай /реш.№.111/17.03.2014 по г. д.№.4207/13, ІV ГО на ВКС/, вкл. с оглед на факта, че всяко отделно лице има различна психика и субективно по различен начин възприема едни и същи факти, свързани с повдигнатото обвинение. Такава преценка е направил и съдът в обжалваното решение, като е съобразил сочените критерии и правните му изводи не противоречат на възприетото в задължителната практика. От друга страна, жалбоподателите не сочат решения, които да съставляват практика по сходни случаи по смисъла на реш.№.830/20.12.10 по г. д.№.1898/09 на ВКС, ІV ГО, във връзка с които да се твърди евентуално противоречие. Предвид изложеното въззивната инстанция се е произнесла в съответствие с практиката на ВКС и не е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.

По останалите въпроси на касаторите З.Г. и С.Г.:

Вторият и третият въпроси касаят задължението на съда да постанови решението си след обсъждане на събрани доказателства и доводите на страните и излагане на съответни мотиви. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните; той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, като формира самостоятелни фактически и правни изводи. Въззивната инстанция не се е отклонила от така установената практика. Обсъдила е събраните по делото доказателства – поотделно и във връзка едно с друго и съвкупно, доводите и възраженията на страните и е изложила мотиви кои доказателства кредитира и кои не и защо, кои факти намира за установени и кои не и защо; преценени са всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като са изложени самостоятелни мотиви по съществото на спора и са направени съответните правни изводи /на общо 32 страници/. Налице са подробни мотиви относно елементите от фактическия състав на правото на обезщетение по чл. 2а ЗОДОВ, в това число по въпроса налице ли е причинна връзка между производството по ЗОПДИППД /отм./ и причинените вреди, респективно техния размер, вкл. досежно имуществените вреди, в контекста на които са и поставените въпроси. Решаващите мотиви за отхвърляне на тази претенция са свързани от една страна както с липса на доказване, че се касае за реална, а не за хипотетична вреда - доколкото липсват доказателства Д. Г. да е имал намерение да продаде и да е предприел действия във връзка с продажба именно на процесните имоти и тя да е била осуетена единствено вследствие незаконосъобразно наложените върху им възбрани /като се има предвид, че част от имотите са били съответно негово и на сина му постоянно жилище и основният му страх е бил той, децата и внуците му да не останат без дом поради конфискация/, а от друга страна с липса на разлика в продажните цени в твърдяната посока - доколкото цената на имотите не се е намалила, а се е увеличила /съдът е отчел направените от ищеца възражения във връзка с оценителната експертиза, но не ги е споделил, посочвайки ясни съображения за това/. Изложени са подробни мотиви и относно претенциите във връзка с намаляването на наема и дължимите лихви върху присъдените разноски за адвокатски хонорари. Несъгласието на касаторите с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл. 288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е направил определени доказателствени изводи. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл. 281 т. 3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество-след евентуалното й допускането до касация предвид критериите на чл. 280 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии. От друга страна обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл. 280 ал. 1 ГПК.

Четвъртият въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК. Съгласно дадените с т. 1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът така, както е зададен, не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция. Съдът не е излагал изрични мотиви и не е отричал принципно - по правило, възможността медийната разгласа на завеждане на дело по ЗОПДИППД /отм./ да има негативно значение за частния бизнес. Същевременно цитираната практика на ВКС е по въпрос относно начина на определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от действия и бездействия на органа по ЗОПДИППД /отм./. Соченият от касаторите текст съставлява част от обсъждането по съществото на касационната жалба относно дължимото обезщетение за неимуществени вреди в разглеждания от състава на ВКС случай - където е прието, че за частния бизнес подобен медиен шум - какъвто е бил налице по конкретното дело, по отношение на конкретно засегнатите от производството лица /които са имали и частен бизнес/ и тяхното добро име и чест - е с негативно значение. От друга страна в настоящата хипотеза въпросът се задава в контекста на отхвърлените претенции за имуществени вреди - които са конкретно индивидуализирани и по отношение на тях въззивният съд е изложил съответни конкретни мотиви - изхождайки от общите правила относно това кога е налице имуществена вреда и какво е характерно за съответния вид такава, и от доказателствата по делото във връзка с установяване на кумулативната наличност на всички елементи от фактическия състав, който обуславя основателността на претенциите. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл. 280 ал. 1 ГПК.

Аналогичното важи и за петия въпрос. Той не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала изрични мотиви във връзка с него. Съдът не е и отричал цитираните постановки на ТР 1/09, ОСГТК, респективно не е процедирал в отклонение от същото. Намерил е, обаче, че визираните в жалбата оплаквания относно оценителната експертиза /основно и допълнително заключение/ са неоснователни и е изложил съответни мотиви защо я кредитира. Предвид изложеното не е налице основанието по чл. 280 ал. 1 ГПК.

Шестият въпрос не е бил предмет на обсъждане от въззивната инстанция и тя не е излагала мотиви по него. Отделно от изложеното той се поставя на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, но касаторите не сочат практика на ВКС, в противоречие с която да твърдят, че е налице произнасяне. Предвид изложеното не е налице хипотеза на чл. 280 ал. 1 ГПК.

Аналогичното важи и за седмия въпрос, който не е бил предмет на изрично обсъждане от въззивния съд. Доколкото е обсъждан въпроса за началния момент, от който се дължи лихва върху полагащото се обезщетение, съдът е приел, че тя се дължи от увреждането - което се счита за извършено от момента на влизане в сила на 29.03.17 на съдебното решение по г. д.№.1065/08 на ОС Ст.Загора, с което е отхвърлен иска за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, и по този начин са признати за незаконосъобразни всички актове и действия на органите на ответната комисия, насочени към постигане на такъв резултат, респективно увреждащите действия са преустановени. Това разрешение е в съответствие с приетото в ТР №.3/05 по тълк. д.№.3/04, ОСГК, по отношение на обезщетенията, които държавата дължи за вреди от незаконна правозащитна дейност, като сходни на тези случаи са и случаите, в които вредите се дължат на незаконни действия на друг орган на държавата, с правомощия да поиска отнемане в нейна полза на незаконно придобито имущество-каквато е разглежданата хипотеза. Друг извод не може да бъде направен от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета, а актовете на СЕС, на които касаторите се позовават, не разрешават изрично въпроса от кой момент държавата дължи обезщетение за вреди от незаконно проведено производство за отнемане на имущество. Предвид изложеното не е налице твърдяното основание по чл. 280 ал. 1 ГПК

Осми, девети, десети, единадесети и дванадесети въпроси не съставляват правни въпроси по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК. Те са конкретни, фактически, а не общи и абстрактни, като четвъртият съдържа и условие, което не е било прието от съда /въззивната инстанция не е приемала, че опит за самоубийство се доказва само с писмени доказателства, в които изрично е посочено по какъв начин е направен този опит; това, което е приела - след като е обсъдила свидетелските показания и писмените доказателства съвкупно - е, че са налице разминавания между тях, в това число относно ръката, мястото, начина и времето на нараняването, при какъв преглед е издаден амбулаторния лист и т. н.-поради което е установено наличие на нараняване без да може да се формира категоричен извод, че е причинено умишлено от Д.Г. с цел да сложи край на живота си поради чувство на безизходица, произтичащо от образуваното срещу него производство по отнемане; отделен е въпросът и, че, както е посочено и в мотивите на въззивното решение, в исковата молба липсват каквито и да е твърдения за извършен опит за самоубийство, респективно не се претендират подобни вреди - които са извън обичайните и трябва да бъдат изрично посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска и по отношение на тях ответната страна да може да вземе становище/ Само за пълнота следва да се отбележи, че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът е отчел конкретния медиен интерес, установен от доказателствата по делото-който е бил основно на местно ниво и краткотраен, само в началото на процеса, без активно насочване на вниманието на обществото от страна на медиите към актуални събития, както и обстоятелствата във връзка с името, с което се е ползвал Д. Г. преди започване на производството. От друга страна, като се има предвид, че на обезщетяване подлежат само вредите, по отношение на които е налице пряка причинна връзка с увреждането, е съобразено и обстоятелството, че в рамките на процесния период срещу първоначалния ищец е било водено наказателно производство за тежко престъпление, за което е бил и задържан и под домашен арест, че в заведеното по-късно от него дело по чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ сам е твърдял, че във връзка със същото е търпял интензивни болки и страдания, в това число доколкото то е причинило развод с третата му съпруга /с която след 2-3 месеца отново са заживели заедно/ и здравословни проблеми, като съдът е изследвал и съответно изложил подробни мотиви кои вреди и защо намира, че са в причинна връзка с производството по отнемане-предвид необходимостта от кумулативното наличие на всички елементи на фактическия състав, обуславящ основателност на претенция по чл. 2а ЗОДОВ. Същевременно доколкото при преценката за основателността на иска за имуществени вреди /съизмерими с разликата в пазарната стойност на възбранените имоти към момента на налагане на възбраната и към вдигането й/ въззивната инстанция е обсъждала и евентуално релевантния за определяне на пазарната стойност на имотите момент, същият е определен при отчитане на обстоятелството, че първоначалният ищец е имал ефективно правно средство за защита-възможност сам, директно, да поиска от съд отмяна на обезпеченията по реда на чл. 402 ГПК чрез подаване на молба /което не може да се приеме за ангажиращо значителен времеви и паричен ресурс/ - от което не се е възползвал, и съответно на принципа за минимализиране на вредите и надлежна грижа за собствените работи /чл. 83 ал. 2 ЗЗД/. Въззивната инстанция е приела и, че няма как заболяванията да са в принципна връзка с производството, тъй като за появата им е необходимо поне 10-годишна продължителна експозиция на стрес, каквато /към момента на диагностициране на заболяванията/ - като съпричиняващ фактор, в случая липсва, като същевременно не е отрекъл да вземе предвид негативните последици от преживяния стрес във връзка с влошеното качество на живот на Д.Г., причинено от конкретните притеснения и тревоги. Предвид изложеното не е налице твърдяното основание по чл. 280 ал. 1 ГПК.

Доколкото касаторите се позовават на очевидна неправилност на решението /чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК/, те не са обосновали оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл. 280 ал. 1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – напротив, изложени са подробни мотиви, които не са произволни, и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на З. Д. Г. и С. Д. Г. срещу решение №.237/16.12.24 по г. д.№.312/24 на АС Пловдив в частта относно претенциите за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 100лв. от възбрана на имот №... от 2457кв. м., УПИ ...-..., [населено място], и на 1355,56лв. натрупани задължения за местни данъци и лихви за периода 15.11.11-11.04.19 за л. а.„Ауди“, рег.№..., като недопустима.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.237/16.12.24 по г. д.№.312/24 на АС Пловдив в останалата му част.

Определението в частта за недопускане не подлежи на обжалване.

Определението в частта за оставяне без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: