РЕШЕНИЕ

№ 476

гр.София, 06 ноември 2025г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. И.

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

НЕВЕНА ГРОЗЕВА

при секретаря Ил. Петкова и

с участието на прокурора от ВКП К. С.

като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 730/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на адв. В. И. -служебния защитник на подс. К. В. Й. и по негова лична жалба срещу решение № 134 от 27.03.2025 г. по внохд № 1576/24 г. на Апелативен съд – София.

В жалбата на адв. И. и допълнението към нея са релевирани две касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, сведени до оплакване за нарушение на закона, изразило се в това, че вината на подсъдимият не е доказана и той следвало да бъде оправдан, което се дължи на неправилна оценка на доказателствата по делото. Второто, че съдът е наложил явно несправедливо наказание, което е прекомерно тежко и не съответства на ниската степен на обществена опасност на деянието.

В жалбата на подс. Й. се възразява срещу отказа на съда да допусне до разпит двамата свидетели Д. И. и Р. О., които не били намерени. Настоява се, съдът да „обърне внимание“ на това, че св. К. Н. е работил в затвора до 26.07.2022 г., след което е бил уволнен, след като внесъл в затвора наркотици и мобилен телефон.

В съдебно заседание пред ВКС адв. И. поддържа касационната жалба. Настоява на това, че по делото не са събрани преки доказателства, които да установяват, че подс. Й. е извършил деянието, поради което следвало да бъде оправдан. Алтернативно, пледира в случай, че ВКС счете обратното, то да намали размера на определеното му наказание, тъй като наложеното от АС – София е явно несправедливо, с оглед количеството наркотично вещество, неговата стойност и механизма на извършване на деянието.

Подс. Й. редовно призован не се яви пред ВКС.

Представителят на ВКП изразява становище, че жалбата е неоснователна, тъй като законът е приложен правилно, а наложеното наказание – е справедливо. Липсват сочените в жалбата касационни основания, като въззивният съд е отделил подчертано внимание на показанията на св. В. И., като не е имал никакво основание да ги игнорира или да ги приеме за недостоверни, защото свидетелят е имал пряка видимост към прозореца, от който подс. Й. е пуснал връвчицата с плика наркотично вещество. Анализът на доказателствата и установените посредством тях данни е направел ясно, логично и убедително. Наложеното наказание е достатъчно снизходително, според държавното обвинение, като се има предвид специалният минимум предвиден за този вид престъпление.

ВКС след като изслуша доводите на страните, в пределите на предоставените по чл. 347 правомощия и поискания касационен контрол намери следното:

Жалбата е неоснователна.

С присъда № 8 от 24.04.2024 г. Окръжен съд - Кюстендил признал подс. К. В. Й. за виновен в това, че на 26.07.2022 г. в [населено място] , на публично място –затвора в [населено място] без надлежно разрешително по чл. 7 от ЗКНВП е направил опит да разпространи високорискови наркотични вещества- 0,58 [населено място] канабиноид на стойност 3,48 лв., като деянието е извършено в условията на опасен рецидив и е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 354 а, ал. 2 , изр. 2, вр. ал. 1, изр. 1 вр. чл. 29, ал. 1б. А, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1 т. 1 от НК го осъдил на една година лишаване от свобода и глоба, като определил първоначален „строг“ режим на изтърпяване.

Отнел в полза на държавата предмета на престъплението.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъдил подс. Й. да заплати направените по делото разноски.

По жалба на подс. Й. в АС - София е образувано внохд № 1576/24 г. по което с решение№ 134 от 27.03.2025 г. присъдата е изменена като е намален размера на определеното наказание от една година на шест месеца лишаване от свобода.

Присъдата е потвърдена в останалата й част.

По жалбата на подс. Й..

Основното недоволство в нея се отнася до аналитичната дейност на съда: отказа му да обсъди всички факти по делото, както и направената оценка на показанията на св. Н., за когото съдът не е взел предвид, че е бил дисциплинарно уволнен заради нарушения в работата му.

Запознаването с процесуалната дейност на контролирания съдебен състав, не дава основание да бъдат споделени възраженията за допуснати от него нарушения при събирането, проверката и оценката на доказателствения материал. Не намира опора в материалите по делото оплакването, че съдът е нарушил закона, тъй като не е допуснал до разпит св. Р. О. и св. Д. И.. Двамата свидетели са били включени в списъка на лицата за призоваване още с внесения от прокуратурата обвинителен акт. Първоинстанционният съдебен състав е положил всички възможни усилия за установяване на тяхното местонахождение и призоваване в съдебно заседание, като е изискал множество справки, които не са дали резултат, поради което в крайна сметка, в съдебно заседание на 24.04.2024 г. ги е заличил като свидетели по делото, а не е отказал да ги допусне до разпит.

С въззивната жалба подсъдимият и защитата му не са направили искане за събиране на нови доказателства. Въпреки това съдът е провел допълнително въззивно следствие, в хода на което подсъдимият е дал обяснения по обвинението, в които е отрекъл да е продавал наркотични вещества в затвора. Преди приключване на съдебното следствие запитани изрично от съда, страните са заявили, че нямат искания за събиране на нови доказателства. Съдът се е произнесъл с решение, като е потвърдил фактическите и правни изводи на първата инстанция. В мотивите е направил пълноценен и обективен прочит на всички доказателствени източници, поотделно и в тяхната съвкупност, като отправения упрек за липсата на пълнота в доказателствения материал не държи сметка на същността на касационното производство и на обхвата на касационната проверка, в която не попада непълнотата на доказателствата. Това възражение би могло да бъде отнесено към оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 13 и чл. 14 от НПК, но същото не може да бъде изведено от материалите по делото. Съдът е направил всичко възможно за разкриване на обективната истина по делото и не е лишил подсъдимия от правото на справедлив процес, като е защитил с ясни и убедителни мотиви изводите по фактите и правото.

Обективната преценка за процесуалната дейност на въззивния съд, не сочи на пропуски или пороци при осъществяването й, като оплакването че съдът не е разпитал като свидетелите О. и И. не променя този извод, тъй като техните показания не биха имали решаващо значение за изхода на делото, поради което и никоя от страните не е поискала въззивният съд да ги призове за разпит.

На следващо място, съдът не е имал основание да игнорира или да приеме за недостоверни показанията на св. Н., поради това, че същия е бил дисциплинарно уволнен, тъй като информацията съдържаща се в неговите показания не е единствения уличаващ източник, който дори не е с решаващо значение за установяване на неговата съпричастност.

Застъпената теза в пледоарията на адв. И., че подс. Й. следва да бъде оправдан, тъй като липсват преки доказателства, които да установяват авторството на деянието в негово лице, противоречи на закона, и принципите му, съгласно които вината на едно лице не се доказва само с преки доказателства, а чрез събраните в хода на наказателния процес фактически данни, които са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното изясняване и са установени по реда, предвиден в НПК. Такива са не само показанията на преки очевидци на извършване на престъплението, но и всички други фактически данни, стига да са събрани, проверени и изготвени в съответствие със закона. В конкретния случай те са налични и се съдържат в показанията на св. К . Н., В И., В. З., Е. Х., А. Ш., И. Л.,В. В., протокол за оглед на веществени доказателства, приемателно – предавателен протокол и др.

Изложеното до тук не позволява извод, че въззивната инстанция е нарушила задълженията си и не е подложила на внимателна оценка събраните доказателствени материали, поради което оплакването на подс. Й. срещу нейната аналитична дейност е лишено от основание и не обосновава наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 1 от НПК.

По жалбата и допълнението към нея изготвени от адв. И..

Първата констатация, която касационната инстанция прави по отношение съдържанието на тези два документа е, че защитата не е съумяла да изпълни предвидените в закона изисквания към тях, тъй като те не съдържат конкретни съображения за наличието на претендираните касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 3 от НПК, на които да може да бъде даден отговор.

Изложеното несъгласие с мотивите на атакувания съдебен акт касае неговата необоснованост, която също не е предвидена като касационно основание и не може да бъде проверявана от настоящата съдебна инстанция. С оглед на това ВКС може да направи обобщаващото заключение, че въззивният съд не е нарушил закона като е постановил осъдителен съдебен акт срещу подс. Й., тъй като при установената фактическа обстановка, материалният закон е приложен правилно, като е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354 а, ал. 2 изр. 2, т. 4, вр. ал. 1, изр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. а, вр. чл. 18, ал. 1 от НК.

Не е налице касационното основание „явна несправедливост на наказанието“ – по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Въззивният съд е намалил наказанието на подс. Й. от една година на шест месеца „лишаване от свобода“, с приложението на разпоредбата на чл. 55 , ал. 1, т. 1 от НК, като е изложил ясни и изчерпателни съображения за решението си. Направил е комплексна и балансирана преценка на всички правно значими фактори - в това число на стойността на предмета на престъпно посегателство, като правилно не е приел, че с оглед спецификите, деянието не разкрива по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с другите престъпления от този вид. Направена е вярна оценка на личността на подсъдимия Й., която не е с ниска степен на обществена опасност, с оглед обремененото съдебно минало, извън осъжданията му, които обуславят опасния рецидив по настоящото дело. Малкото количество наркотично вещество, също не лишава от съставомерност деянието като престъпление по чл. 354а, ал. 2 от НК, нито факта, че същото е осъществено на фазата на опита, променя извода за високата обществена опасност. Деянието не е довършено, поради изземването му от надзирателите в затвора, а не поради отказ на подсъдимия. Съдът е отчел всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като в жалбата касаторът не е посочил нито едно съображение, което да не е било обсъдено от въззивния съд и което да налага намесата на касационната инстанция за допълнително редуциране на наказанието. Определеното - от шест месеца лишаване от свобода е далеч под специалния минимум от пет години лишаване от свобода, предвиден за престъплението по чл. 354 а ал. 2 от НК и отчита целите на чл. 36 от НК, като постижими, поради което липсват основания за проява на допълнително снизхождение от касационната инстанция.

Мотивиран от изложените съображения ВКС, счете жалбите на подс. Й. и адв. И. за неоснователни, а атакувания с тях съдебен акт за законосъобразен, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 134 от 27.03.2025 г. по внохд № 1576/24 г. по описа на Апелативен съд - София.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: 1.

2.