ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5082

гр. София, 06.11.2025 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. А. Ц. 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 2398/2025 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. Л. Д. чрез адв. В. против решение № 2063 от 04.04.2025г. по гр. д. № 13300/2024г. на Софийски градски съд, II-ж въззивен състав.

Ответната страна „Частно основно училище Ц. С. В. ЕООД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място], чрез адв. Д. в писмения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за липса на основания за допускане на касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение, с което след отмяна на решение № 18188 от 09.10.2024 г. по гр. д. № 8600/2024 г. на Софийски районен (СРС), 60 състав, са отхвърлени предявените от Т. Л. Д. срещу „Частно основно училище Ц. С. В. ЕООД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, последният във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за признаване уволнението й на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл. 187, ал. 1, т. 1, предл. 3 и чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ, извършено със заповед № 166/15.12.2023 г. на управителя на ответното дружество, поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, за незаконно и неговата отмяна; за възстановяване на предишната работа като „учител, общообразователен предмет в прогимназиален етап“ в училището и за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението в размер на 3 464 лв. за времето от 19.12.2023 г. до 15.02.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба до изплащането.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил следната фактическа обстановка: Страните са били обвързани от трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 194/22.02.2022 г., съгласно който ищцата е заемала за времето до 19.12.2023 г. длъжността „учител, общообразователен предмет в прогимназиален етап“ в ответното училище, при непълен работен ден - 4 часа от 8. 00 ч. до 12. 00 ч., с основно месечно трудово възнаграждение от 1 732 лв. и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0. 6 % за всяка година, от 72. 74 лв.; с допълнително споразумение от 31.08.2022 г. страните приели, считано от 01.09.2022 г. ищцата да премине на непълно работно време от 6 часа - от 8. 00 ч. до 14. 00 ч., с основно трудово възнаграждение в размер на 1 979 лв. и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 83. 12 лв. Прието е за безспорно между страните (а и предвид на представената кореспонденция между тях по електронна поща), че работодателят е бил уведомен от ищцата за началото на ин-витро процедури през м. февруари 2023 г., които ще провежда в болница „Бахчеджи“, [населено място], както и за фоликуларната пункция и за неуспешния ембриотрансфер през м. март 2023 г., за предстоящия замразен ембриотрансфер през м. май 2023 г. и за неуспеха от тази процедура. С молби и уведомления (съответно с вх. № 93/18.07.2023 г., № 94/18.07.2023 г., № 95/18.07.2023 г.), както и с писмено искане (вх. № 96/18.07.2023 г.) до работодателя си, ищцата е представила болничен лист; уведомила е училището, че е в напреднал стадий на провеждано лечение ин-витро чрез методите на асистирана репродукция в Клиника „Бахчеджи“, [населено място], за което посочила, че представя обобщаващ доклад от лечението, издаден от тази клиника като компетентен здравен орган; поискала е разрешаването на отпуск за изпълнение на граждански, обществени и други задължения по чл. 157, ал. 2 КТ във връзка с провежданото лечение ин-витро чрез методите на асистирана репродукция (като в същата молба ищцата е посочила, че ще уточни допълнително периода на отпуск с допълнителна молба); поискала е предоставяне на всички налични документи в трудовото й досие. В отговор на отправените към него запитвания, работодателят с поредица от писма (изх. № 089/01.08.2023 г., изх. № 090/01.08.2023 г., изх. № 091/01.08.2023 г. и изх. № 092/01.08.2023 г.) е приел болничния лист; изискал е да бъдат предоставени четливи заверени документи в превод на български език, които да посочват еднозначно лечебното заведение, датата на издаването им, лекуващия лекар (екип), датата на фоликуларната пункция, както и датата (прогнозна) на ембриотрансфера; уведомил е ищцата, че молбата й за отпуск ще бъде разгледана; предоставил е копие на документите съхранявани в трудовото й досие. На 14.08.2023 г. ищцата е поискала да ползва отпуск по чл. 157, ал. 2 КТ за изпълнение на граждански, обществени и други задължения в периода 14.08.2023 г. - 02.09.2023 г., като представила 2 броя служебни бележки съответно от 25.07.2023 г. и 14.08.2023 г., носещи логото, подпис и печат на турската клиника в [населено място] и удостоверяващи, че Д. се намира в напреднал етап на лечение ин-витро чрез методите на асистирана репродукция; че лицето е провеждало лечение ин-витро чрез методите на асистирана репродукция, без обаче в представените документи да е посочена дата на фоликуларната пункция, както и прогнозна дата на ембриотрансфера. С обобщаващ доклад от лечението, издаден от турската клиника като компетентен здравен орган (л. 154 от кориците на първоинстанционното дело) е отразен периода на лечение ин витро на ищцата – от 18.03.2023 г. до 07.04.2023 г. С молба вх. № 131/04.10.2023 г. ищцата поискала от работодателя си да й разреши ползването на 18 дни платен годишен отпуск за времето от 04.10.2023 г. до 27.10.2023 г., на основание чл. 155, ал. 1 КТ, вкл., при условията на евентуалност – на основание чл. 157, ал. 2 КТ като отпуск за изпълнение на граждански, обществени и др. задължения в периода 04.10.2023 г. - 23.10.2023 г., при условията на евентуалност като отложен полагаем се платен годишен отпуск за 2022 г. на основание чл. 176, ал. 3 КТ. Ползването на платен годишен отпуск по чл. 155, ал. 1 КТ е било разрешено, като служителят е следвало да се яви на работа на 30.10.2023 г. С писмено становище, вх. № 150/25.10.2023 г. при ответното училище, ищцата е поискала трудоустрояване на подходяща работа с оглед продължителното ин - витро лечение, проведено в периода м. март – м. август, в резултат на което организмът й бил изтощен и изключително податлив на инфекции. С оглед на дадените й медицински предписания, е отправила искане да й бъде разрешено да престира труда си изцяло онлайн и в облекчени условия изключващи стресови ситуации и претоварване. Изрично е заявено също, че предвид бездействието на ответника, което счита за мълчалив отказ, служителката ще бъде принудена да откаже да извършва какъвто и да е труд по сключения трудов договор. Във връзка с продължаващото ин-витро лечение и предстоящите през м. ноември 2023 г. манипулации е заявила, че ще следва да прекрати трудовите си правоотношения с ответника. Установено е като безспорно по делото обстоятелството, че в периода от 30.10.2023 г. до 07.11.2023 г., вкл. ищцата не се явила на работа при ответника, за което били съставени 6 броя констативни протоколи (от 30.10.2023 г. до 07.11.2023 г. вкл.), удостоверени с подписи на двама служители на последния. На 08.11.2023 г. на ищцата е била връчена нотариална покана от работодателя за предоставяне на писмени обяснения (л. 258 от кориците на първоинстанционното дело) относно причините за отсъствието й от работа в периода 30.10.2023 г. - 02.11.2023 г., както и за периода от 14.08.2023 г. 02.09.2023 г. (за последния е бил поискан и съответно разрешен отпуск по чл. 157, ал. 2 КТ). С поканата работодателят е поискал и информация дали се извършват медицински манипулации на ищцата във въпросния времеви период, респ. на коя дата и с каква продължителност ще бъдат те, като е посочил необходимостта да бъдат представени медицински документи за тези обстоятелства. На 25.11.2023 г. на ищцата е била връчена нова нотариална покана за даване на писмени обяснения във връзка с неявяването й на работа за времето от 03.11.2023 г. до 25.11.2023 г. С нея е уведомена, че отсъствието от работа без основание в продължение на два последователни работни дни представлява нарушение на трудовата дисциплина и работодателят може да наложи дисциплинарно уволнение. На служителя е предоставен 3 - дневен срок, считано от получаване на поканата, да представи исканите писмени обяснения във връзка с отсъствието си. В този срок писмени обяснения не са депозирани пред работодателя. Със заповед № 166/15.12.2023 г. на управителя на ответното училище е прекратено трудовото правоотношение с ищцата поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6, вр. чл. 187, ал. 1, т. 1, предл. 3 и чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ – тъй като не се е явила на работа в течение на два и повече от два последователни работни дни. Фактическото основание за уволнителната заповед е неявяването на ищцата на работа в периода от 30.10.2023 г. до 25.11.2023 г. вкл., без да е уведомен работодателя за предстоящото отсъствие и без да са представени документи за причините за неявяването на работа. Трудовото правоотношение е прекратено на 19.12.2023 г., когато е връчена на ищцата заповедта за уволнение.

Инстанцията по същество е обсъдила подробно и представените в хода на съдебното дирене по делото писмени доказателства относно конкретиката на предприетото през м. ноември 2023 г. в турската болница „Бахчеджи“ лечение ин витро на ищцата: че на 11.11.2023 г. е започнала подготовката за замразен ембриотрансфер, осъществен е контролен преглед на 21.11.2023 г., а на 28.11.2023 г. е извършена самата процедура по трансфера. Установено е, че на 13.12.2023 г. бременността на ищцата била потвърдена от български лекар, а на 08.08.2024 г. тя е родила момиченце. Съобразени са и показанията на разпитаните свидетели относно фактите по провежданото лечение ин витро, неговата продължителност, вкл. в относимия за спора период от края на м. октомври и през м. ноември 2023 г., неявяването на ищцата на работа и липсата на уведомяване на работодателя за отсъствието и причините за това. Тяхната доказателствена стойност е ценена от въззивния съд с оглед на чл. 172 ГПК (поради евентуалната им заинтересованост), доколкото единият свидетел е съпруга на ищцата, а другият – служител на ответника.

При горните, подробно установени в тяхната хронология факти, второинстанционният съд е приел, че потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на ищцата с едностранно изявление, поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ за конкретно вмененото нарушение на трудовата дисциплина, е съществувало и е надлежно упражнено. Затова и прекратяването на трудовоправната връзка се явява законно. Съдът се е позовал на въведените от ищцата факти с исковата молба, на които е проведено оспорване на уволнението, преценил ги е с оглед на установената по спора фактическа обстановка и е счел, че те не са се осъществили. На първо място, въззивният съд е разгледал порочността на уволнението на плоскостта на надлежно въведеното твърдение за предварителна закрила на чл. 333, ал. 5, предл. 2 КТ (изискваща в хипотезата на дисциплинарно уволнение да се даде предварително разрешение на инспекцията по труда), предвид на това, че към момента на уволнението ищцата е била в напреднал етап на лечение ин - витро (отречено е задължението на съда да се произнася по иска за признаване на дисциплинарното уволнение за незаконно и неговата отмяна на основание, че ищцата се ползвала от предварителната закрила на чл. 333, ал. 5, предл. 1 КТ, тъй като е била бременна към момента на уволнението – защото такова фактическо твърдение липсва в обстоятелствената част на исковата молба). Посочено е, че по смисъла на § 1, т. 13 ДР на КТ „работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин - витро“ са всички онези от тях, които са в етап на лечение чрез методите на асистирана репродукция, включващ периода от фоликуларната пункция до ембриотрансфера, но не повече от 20 дни. Направен е решаващ извод, че служителят не е изпълнил задължението си по чл. 313а КТ във връзка със закрилата по чл. 333, ал. 5, предл. 2 КТ за уведомяване на работодателя за състоянието си. Така последният е бил в неизвестност към датата на връчване на уволнителната заповед - 19.12.2023 г. за състоянието на ищцата. Обосновано е становище, че нейното поведение е недобросъвестно, тъй като не е представила документи, с които да удостовери пред работодателя състоянието си в отговор на двете нотариални покани (връчени й съответно на 08.11.2023 г. и 25.11.2023 г.) в хода на дисциплинарното производство, както и към момента на връчване на заповедта за уволнение - 19.12.2023 г., а е притежавала такива и е могла да ги представи. Така тя е осуетила упражняване на правата й по чл. 157, ал. 2 (на отпуск) и на предварителна закрила по чл. 333, ал. 5 КТ. Прието е, че знание на работодателя за релевантното състояние, предоставящо на ищцата горните права, не е налице в хода на проведеното дисциплинарно производство. В тази връзка е изразено разбиране, че уведомяване на работодателя, че ищцата заминава за Турция, както и че се намира в напреднал етап на лечение ин витро след неуспешните преди това процедури, не е извършено и с молбата на служителя от 25.10.2023 г. до ответното училище. Изложени са съображения, че заповедта за уволнение е мотивирана според критериите по чл. 195, ал. 1 КТ, а с оглед тежестта на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя, наложеното в случая дисциплинарно наказание се явява съответно. Прието е да е спазена установената при дисциплинарно санкциониране процедура - уволнението е извършено след изискани във връзка с констатираното нарушение обяснения и при съобразяване на всички относими факти и обстоятелства, известни към момента на налагане на наказанието и установими от събраните в хода на проведеното дисциплинарно производство доказателства.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поставя правни въпроси, които твърди да са обуславящи изхода по делото и разрешени в противоречие с практиката на ВКС, респ. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания за селектиране на жалбата по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Горните въпроси са със следното съдържание:

1. „От кой момент възниква задължението на ползващата се със закрила работничка или служителка по чл. 313а КТ?

По въпроса се сочи отклонение с решение № 342 от 02.01.2013 г. по гр. д. № 240/2012 г. на ВКС, III г. о.

2. „Какви усилия трябва да положи работодателят, за да установи здравословното състояние на свой работник или служител?“

Тук се поддържа противоречие с решение № 246 от 12.07.2013 г. по гр. д. № 711/2012 г. на ВКС, IV г. о.

3. „Прилага ли се закрилата от уволнение по чл. 333 КТ, когато уволненият работник не е изпълнил задължението си да уведоми работодателя, че се намира в такова състояние, което е основание за прилагане на закрилата по чл. 333 КТ и да представи медицинската документация за него?“

Твърди се, че по това питане въззивното решение не е съобразено с разрешенията, дадени в решение № 492 от 17.06.2010 г. по гр. д. № 477/2010 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 247 от 23.06.2011 г. по гр. д. № 960/2010 г. на ВКС, III г. о.

4. „Неизпълнението на задължението на работника или служителя да уведоми работодателя и да представи медицински документи за заболяването има ли правно значение за приложимостта по чл. 333 КТ?“

По този въпрос се сочи, че произнасянето на въззивния съд е в противоречие с решение № 230 от 01.11.2016г. по гр. д.№ 502/2016 г. на ВКС, III г. о.

Въпроси с №№ 3 и 4 от изложението могат да се обобщят във въпроса за правното значение на бездействието на работника или служителя да изпълни задължението си за уведомяване на работодателя за заболяване или за наличие на такова състояние, при които е приложима закрилата по чл. 333 КТ, както и за представяне на медицинска документация за това?

5. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет доводи, твърдения и възражения на страните?“

По въпроса се поддържа противоречие с практиката на ВКС и ВС, вкл. задължителната такава, опредметена в ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г., TP № 1 от 04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, както и с решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г., решение № 17 от 23.07.2014 г. по т. д. № 811/2012 г., решение № 111 от 03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г., решение № 136 от 06.11.2015 г. по т. д. № 2483/2014 г., решение № 180 от 11.01.2016 г. по т. д. № 1618/2014 г., решение № 94 от 13.09.2016 г. по т. д. № 3768/2014 г., решение № 161 от 04.10.2016 г. по т. д. № 2220/2015 г., всичките по описа на II т. о.

6. „Какви са пределите на търсената искова защита с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, установен в чл. 6 ГПК?“

Тук се сочи отклонение с практиката на ВКС и ВС, вкл. установена по задължителен за съдилищата начин, изразена в т. 9 от ППВС № 1/10.11.1985 г., ТР № 1 от 17.07.2001г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1 от 09.12.2013г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК, както и с решение № 127 от 10.01.2018 г. по гр. д. № 679/2017 г. на II г. о. на ВКС, решение № 210 от 05.01.2018 г. по т. д. № 6/2017 г. на II ТО на ВКС.

7. „Представлява ли нарушение на принципа на диспозитивното начало, прокламиран в чл. 6, ал. 2 ГПК, при който в исковата молба ищецът се е позовал на предвидената защита по чл. 333, ал. 5 КТ, но не е изписал пълния текст на разпоредбата, като се вземе предвид, че още със самата искова молба са наведени твърдения както за наличие на бременност към датата на уволнението, така също и за напреднал етап на лечение ин-витро преди това?“

8. „Една закрила ли предоставя нормата на чл. 333, ал. 5 КТ, разпростираща се по отношение на две групи работнички/служителки или тя предоставя една закрила на бременни работнички и друга закрила на работнички в напреднал етап на лечение ин - витро?“.

Селектирането на жалбата по последните два въпроса е обосновано в приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с твърдения, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото по тях липсва съдебна практика на ВКС.

Иска се достъп до касация и на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с доводи за очевидна неправилност на въззивното решение.

Настоящият състав на ВКС, III г. о. намира, че са налице предпоставки за допускане на касационен контрол на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради съмнение за очевидна неправилност на обжалваното решение. То е обосновано с липсата на изложени мотиви относно критериите по чл. 189 КТ за определяне на дисциплинарното наказание, доколкото такива са изтъкнати само декларативно, установимо от съдържанието на съдебния акт.

Повдигнатите от касатора въпроси ще се обсъдят като касационни доводи с решението по съществото на спора.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2063 от 04.04.2025 г. по гр. д. № 13300/2024 г. на Софийски градски съд, II-ж въззивен състав.

Делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.