РЕШЕНИЕ

№ 314

гр. София, 11.11.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Н.

ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

М. К.

при секретаря В. М. като изслуша докладваното от съдия М. Ж. т. д. № 290 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. К. Я. срещу решение № 1227 от 28.11.2024 г. по в. гр. д. № 1341/2024 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 14 състав в частта, с която след частични отмяна и потвърждаване на решение № 656 от 05.02.2023 г. по гр. д. № 8128/2022 г. на Софийски градски съд, ГО, 13 състав е отхвърлен предявеният от касационния жалбоподател срещу „Застрахователна компания Лев инс“ АД, [населено място] иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 12.04.2022 г., за разликата над уважения размер от 20 000 лв. до предявения размер от 50 000 лв.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Касаторът излага доводи, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди – 20 000 лв. е определен в отклонение от нормата на чл. 52 ЗЗД и задължителната практика на ВС – ППВС № 4/1968 г. Счита, че присъденото застрахователно обезщетение е несправедливо занижено, доколкото съдът в недостатъчна степен е отчел травматичното увреждане на ищеца, проведеното му оперативно лечение, предстоящата хоспитализация на ищеца за изваждане на импланта от колянното капаче, търпените от пострадалия болки, страдания и битови неудобства, продължителността им и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Моли решението на въззивния съд в обжалваната част да бъде отменено.

Ответникът „Застрахователна компания Лев инс“ АД изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обосноваващите изхода на спора правни изводи на решаващия съд са основани на задълбочен, цялостен и обстоен анализ на доказателствата по делото. Мотивира становище, че съдът е съобразил в пълнота фактите по делото, за които са събрани доказателства, и правилно е приложил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба, прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП възлиза на 20 000 лв., като е съобразил възрастта на пострадалия – 33 години, получената от него една средна телесна повреда – „Фрактура пателе синистри“ (счупване на лявото колянно капаче), оперативното му лечение с поставяне на остеосинтеза по В. – 2 винта и обримчващ серклаж с тел, пълното възстановяване на Я. за срок от около 2, 5 до 3 месеца, липсата на трайни негативни последици за увреденото лице. При преценката за справедливия размер на дължимото на ищеца обезщетение решаващият състав на Софийски апелативен съд е посочил, че обемът на движенията в коляното на ищеца постепенно ще достигне до нормални нива на сгъване и разгъване, дори без рехабилитация, след отстраняване на поставения имплант. Изтъкнал е, че изваждането на импланта изисква хоспитализация за срок от 3 дни, но процедурата няма възстановителен период, нито води до понижена работоспособност. В решението е съобразено, че ищецът е възстановен до ниво на работоспособност, като възможността за развиване на артрозен процес в лявото коляно с по-бързи темпове се обсъжда под условие и зависи от външни фактори, между които възрастта.

С определение № 1282 от 25.04.2025 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по значимия за изхода на делото въпрос за приложението на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение:

Съгласно задължителната практика на ВС – ППВС № 4/1968 г. и постоянната практика на ВКС, намерила израз в решения по чл. 290 ГПК, по приложението на чл. 52 ЗЗД, между които са решение № 93 от 23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 158 от 28.12.2011 г. по т. д. № 157/2011 г. на ВКС, I т. о., решение № 88 от 9.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 215 от 3.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г., II т. о. и много други, понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определянето на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на следните общи критерии: характера и тежестта на уврежданията, обстоятелствата, при които са настъпили, интензитета и продължителността на болките и страданията, физическите и психическите последици от уврежданията, възрастта на пострадалия, както и конкретните икономически условия в страната към момента на увреждането, а като ориентир за последните – нивата на застрахователно покритие към същия момент. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства следва да бъдат обсъдени и въз основа на комплексната им оценка да се заключи кой е справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Обсъждането не може да се състои единствено в изброяване на обстоятелствата, свързани с уврежданията, а същите следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност.

По същество на касационната жалба:

С оглед изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено в отклонение от практиката на ВС и ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД. В мотивите на обжалваното решение въззивният съд, макар да е обсъдил събраните по делото доказателства за претърпените от ищеца неимуществени вреди, не е оценил в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства, като се е достигнало до несъответствие на преценката на съда относно дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. По-конкретно не е отчетена сериозността на полученото от ищеца в резултат на произшествието увреждане, проведеното му оперативно лечение с поставяне на остеосинтеза, наложило болничен престой, и имобилизацията му за 30 дни след изписването, интензитетът на търпените от него болки и страдания, наличието на дефицит от 30 градуса при флексията на засегнатата става, както и на кожен оперативен белег, ограниченията в движението му вследствие травмата и необходимостта от чужда помощ при обслужването му, негативните последици за психиката му с оглед увреждането, както и предписаната му операция за изваждане на остеосинтезата. Следва да се приеме, че в резултат на допуснатите нарушения при приложение на установения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост дължимото обезщетение по чл. 432, ал. 1 КЗ е било занижено.

Увреждането на ищеца – счупване на лявото колянно капаче е било причинено при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 12.04.2022 г., като към този момент пострадалият е бил на 33 години. Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза ищецът е хоспитализиран по спешност за 6 дни, като във връзка с установената му фрактура е лекуван оперативно с поставяне на остеосинтеза и му е предписано обездвижване за 30 дни след изписването. Експертът дава заключение, че независимо от навременното оперативно лечение в случая не може да се възстанови точната анатомична конфигурация на микро ниво, което след около 15 години ще се отрази на развитието на артрозен процес в лявото коляно с по-бързи темпове отколкото при нетравмираното дясно коляно. Съгласно заключението за възстановяването на оперираната фрактура е необходима освен имобилизация за 30 дни и още 30-40 дни за рехабилитация и временна неработоспособност. Според експертното мнение по отношение на счупването ищецът е възстановен до ниво на работоспособност, като след отстраняване на поставения имплант обемът на движения в коляното постепенно ще достигне до нормалните нива на сгъване и разгъване, дори без рехабилитация. Съдебномедицинската експертиза установява, че в началото на възстановителния период болката при ищеца е била с висока интензивност за около седмица, след което е намалявала до слаба в края на периода, с усилвания по време на рехабилитация и натоварване в бита; налице е била нужда от ползване на помощни средства за придвижване и от чужда помощ за периода на имобилизацията. Експертът дава заключение, че на ищеца предстои нова планова хоспитализация за 3 дни за изваждане на импланта от колянното капаче, което не налага впоследствие възстановителен период и не води до понижена работоспособност. Според показанията на свидетелката Я., съпруга на ищеца, пострадалият е бил в шок след произшествието, а по време на възстановяването си е бил на легло и се нуждаел от чужда помощ, като травмата се отразила и на психиката му – станал изнервен и сприхав. Съобразявайки гореизложените обстоятелства, както и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица /чл. 492, т. 1 КЗ в редакцията, ДВ, бр. 101/2018 г., в сила от 07.12.2018 г./, съставляващи отражение на обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното ПТП – 12.04.2022 г., настоящият състав приема, че към датата на увреждането справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение е в размер на сумата от 30 000 лв.

Поради изложеното въззивното решение е частично неправилно. С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът е отхвърлен над присъдения размер от 20 000 лв. до 30 000 лв., и тъй като не се налага извършване на нови или повтаряне на съдопроизводствени действия от въззивната инстанция ВКС следва да постанови решение по същество, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. Следва да се присъди и законната лихва, считано от 28.07.2022 г. – датата на уведомяване на ответника от увреденото лице за настъпването на застрахователното събитие. В останалата обжалвана част, с която искът е отхвърлен за разликата над 30 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв., въззивният акт трябва да бъде оставен в сила.

Изходът на делото налага ответникът да бъде осъден да заплати на адвокат София К. Н. – К. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, адвокатско възнаграждение в размер общо на 3 374, 67 лв. за трите инстанции /1660 лв. - за първоинстанционното производство при съобразяване на присъденото възнаграждение от 1130 лв., 349 лв. – за въззивното производство при съобразяване на присъденото възнаграждение от 1130 лв. и 1016, 67 лв. – за касационното производство/.

Касационният жалбоподател дължи заплащане на разноските, направени от застрахователя за депозит за експертиза за първата инстанция, съобразно отхвърлената част от иска, в размер на 120 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на по 200 лв. за първоинстанционното, въззивното и производството пред ВКС. С оглед на това въззивният акт следва да бъде отменен в частта, с която на ответника са присъдени разноски за първата инстанция за разликата над 320 лв. до 504 лв. и за въззивното производство за разликата над 200 лв. до 325, 71 лв., като с настоящото решение трябва да бъде ангажирана отговорността на касатора ищец за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника за производството пред ВКС в размер на 200 лв.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника по касация следва да се възложи дължимата държавна такса в размер на 800 лв., определена върху уважената в касационното производство част от иска.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 1227 от 28.11.2024 г. по гр. д. № 1341/2024 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 14 състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 656 от 05.02.2023 г. по гр. д. № 8128/2022 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от М. К. Я. срещу „Застрахователна компания Лев инс“ АД иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 12.04.2022 г., за разликата над 20 000 лв. до 30 000 лв., както и в частта, с която М. К. Я. е осъден да заплати на „Застрахователна компания Лев инс“ АД разноски за първата инстанция за разликата над 320 лв. до 504 лв. и разноски за въззивната инстанция за разликата над 200 лв. до 325, 71 лв., като ВМЕСТО това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев инс“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] А да заплати на М. К. Я., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], ул. 275-та, № 9А на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/, разликата над присъдените 20 000 лв. до дължимите 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 12.04.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.07.2022 г. до окончателното й изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1227 от 28.11.2024 г. по гр. д. № 1341/2024 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 14 състав в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев инс“ АД да заплати на адвокат София К. Н. – К., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет. 3 сумата от 3 374, 67 лв. /три хиляди триста седемдесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки/ адвокатско възнаграждение за трите инстанции.

ОСЪЖДА М. К. Я. да заплати на „Застрахователна компания Лев инс“ АД сумата от 200 лв. /двеста лева/ юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС.

ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев инс“ АД да заплати по сметка на Върховен касационен съд сумата от 800 лв. /осемстотин лева/ държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.