РЕШЕНИЕ
№ 513
гр. София, 25 ноември 2025 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. I НО, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА
ДЕНИЦА ВЪЛКОВА
при секретар М. П. при участието на прокурора А. П. от ВКП, изслуша докладваното от съдия С. И. наказателно дело № 649 по описа за 2025г.
Производството по реда на чл. 346 т. 1 от НПК е образувано по подадена касационна жалба от подсъдимия С. И. С. чрез защитник срещу решение № 42 / 28. 05. 2025г. по ВНОХД № 20242000600195 / 2024 по описа на Бургаски апелативен съд.
С жалбата се въвеждат всички касационни основания.
На първо място се твърди за наличие на фактически изводи от страна на въззивната инстанция, основани на превратен анализ на доказателствената съвкупност. Защитата прави собствен анализ на взаимоотношенията между подсъдимия, пострадалия и св. К.. Извежда неправомерно поведение на пострадалия в предходен момент, но и по време на самия инцидент, като обосновава теза за физическо надмощие на пострадалия и действия, които обусловили реакцията на подсъдимия да се защити, като се настоява за наличието на неизбежна отбрана, а ако имало превишаване на пределите й, каквото се отрича, то това било следствие на уплаха и смущение. Алтернативно се посочва, че ако такива – уплаха или смущение, няма, то следвало да се приложи чл. 119 от НК.
Според защитата обвинението използвало израза „ обвиняемият оказал яростна съпротива“, което означавало че човек се съпротивлява, когато е нападнат. Твърди се също така, че изводите на обвинението били за наличие на евентуален умисъл. Навеждат се доводи за неправилно приложение на материалния закон с оглед субективната страна на деянието и се обосновава като действителна правна квалификация на деянието по чл. 129 от НК, извън твърденията за наличието на чл. 12 от НК. Въз основа на това оплакване се прави такова и за явна несправедливост на наложеното наказание. Изтъкват се характеристичните данни на подсъдимия и други смекчаващи отговорността обстоятелства, като се иска налагане наказание под три години лишаване от свобода, с приложение на чл. 66, ал. 1 от НК.
Иска отмяна на въззивното решение и оправдаване на дееца, алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция, и на трето място – намаляване на наказанието.
В касационна жалба на втори защитник се твърди нарушение на правото на справедлив процес, поради вземане на отношение от състава на първостепенния съд за авторството на деянието преди окончателния съдебен акт. Сочи се, че неправилно въззивната инстанция не приела нарушение на чл. 29, ал. 2 от НПК.
На следващо място вторият защитник твърди несъответствие между присъдата (нейният диспозитив) относно изпълнителното деяние и мотивите към нея. В диспозитива се твърдяло нанасяне на удари с нож в гърба, а в мотивите били развити съображения за нанасяне на удари извън тази област, която пък била послужила за изменение на обвинението в съдебната фаза. Според втория защитник не става ясно дали деецът е осъден за такова изпълнително деяние – нанасяне на удар с нож в надключичната област, при което бил срязан клон на лявата задключична артерия или пък съответно е бил оправдан. Възразява се и срещу липса на анализ на предходни събития, обусловили според защитата процесния инцидент.
Този защитник прави собствен анализ на поведението на пострадалия и на подсъдимия, като заключава, че този на съда е превратен и обосновава нападение от страна на пострадалия. Иска се приложение на института на неизбежната отбрана, алтернативно на нейното превишаване.
По отношение на наказанието се претендира явна несправедливост. Изтъкват се неотчетени многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства относно личността на дееца, инцидентност на проявата, както и на неправилна материалноправна квалификация.
И във втората касационна жалба се претендират алтернативно същите искания от предходната.
Прокурорът от ВКП в съдебното заседание посочва, че намира касационните жалби за неоснователни. Конкретно това твърди за развитото и поддържано основание за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при оценка и проверка на доказателствените източници. Заявява, че не са допуснати твърдените касационни нарушения, както и грешка при формиране на вътрешното убеждение. Било налице цялостно обсъждане на доказателствени източници по делото - поотделно и в тяхната съвкупност.
Оспорва твърдението за превратно ценени свидетелски показания на пострадалия, като изтъква подробното и обективното им оценяване, както на тези от съдебното следствие, така и от процесуално правилно приобщените от досъдебното производство. Заявява, че тези показания се подкрепят от аналогичните на свидетелите очевидци К. и М. И., както и от видеозаписа от охранителната камера на мястото на инцидента. По отношение на доказателствената съвкупност отхвърля възражението за липса на усилия за попълването й, а също така отхвърля и претенциите на защитата за необоснованост на въззивния съдебен акт с оглед липсата на касационно основание.
По отношение на възражението за нарушение на закона прокурорът претендира за правилното му приложение. Съгласява се с изводите на въззивния съд за липсата на неизбежна отбрана или превишаване на нейните предели, като посочва, че те са съответни на фактическите констатации по делото, вярното тълкуване на разпоредбата на чл. 12 от НК и с оглед задължителната съдебна практика относно приложението на този институт.
Посочва, че материалният закон е приложен правилно при оценка на извършеното от подсъдимия като опит за убийство, като в конкретния случай прекият умисъл за причиняване на смърт се извеждал от обективните действия, извършени от подсъдимия - нанасяне на 6 удара с нож в областта на гръдния кош на пострадалия. Спира се на двете наранявания, всяко едно от които животозастрашаващо и при неоказването на своевременна медицинска помощ обективно са могли да доведат до смъртта на пострадалия. Приема за правилни доводите на съда, че умисълът на подсъдимия се извличал обективно от неговите действия, от силата на ударите и ножът, който е използвал.
Прокурорът оспорва и доводите на защитата за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода, което е определено при условията на чл. 55 НК - под минимума, със съобразяване на чистото съдебно минало и както и положителните характеристични данни. Държавният обвинител не намира други обстоятелства, които да налагат допълнително смекчаване на наказателната отговорност и налагане на по-леко наказание.
Моли да се оставят без уважение касационните жалби на подсъдимия и неговите защитници.
Частният обвинител К. В. В., редовно призован, не се явява и не се представлява.
Постъпило е възражение от повереника му, в което се оспорват и двете касационни жалби. По твърдението за необходимост от отвод на първостепенния съдебен състав посочва, че съдът не е изложил доводи за крайно становище по виновността на дееца и по този начин правото на защита на дееца не е нарушено. Отхвърля и доводите за произнасяне на съда по първоначалното, а не по измененото в хода на съдебното следствие обвинение, тъй като обвинението е било опит за убийство, а не за телесна повреда. Посочва, че не следва да се обсъждат претенциите на втория защитник за необоснованост на съдебното решение.
По отношение на твърдението за наличие на превратен анализ повереникът отбелязва, че то, както и собствения на защитата анализ на фактите по делото са получили подробен, обоснован и задълбочен отговор.
За твърдението за явна несправедливост на наложеното наказание повереникът отбелязва, че съдът е дал подробен отговор както на претенциите на защитата, така и на исканията на прокурора и самото частно обвинение в негово лице за утежняване на наказанието. Частното обвинение се е съгласило напълно с изложените аргументи, като ги споделя и по отношение на искането за преквалификация на обвинението и намаляване на наказанието от страна на защитата.
Това съгласие се е изразило в неподаване на касационна жалба, като и прокурорът също не е подал протест.
В заключение във възражението се иска потвърждаване на решението.
Подсъдимият С. И. С. се явява, представлява се от защитник – по силата на качеството му на родител, както и от професионален защитник. Последният поддържа касационната жалба, като иска отмяна на въззивното решение и на първоинстанционната присъда.
Претендира, че неправилно е възприета от съдилищата по същество липса на нападение по отношение на подсъдимия. Такова нападение било осъществено и било видно от приложения по делото видеозапис. Подсъдимият бил нападнат от две лица, като едва успял да се отскубне, той бил човекът, който многократно е искал да преустанови инцидента. Неправилни били доводите на инстанциите по същество, които приемали осъществяване на деянието от обективна и субективна страна. Въззивното решение било грешка, като не представлявало отчитане на фактите въз основа на обективна безпристрастност.
Моли за решение, с което да се уважи някоя от предложените алтернативи.
В реплика защитника посочва, че свидетелите К., И. и на пострадалия В. били съгласували показанията с оглед предшестващия ги видеозапис между тях и били заинтересовани от изхода на делото. Според защитника твърдените 6 удара с нож били с неустановена дълбочина на проникване, като следвало да се държи сметка, че само един от тези удари е проникнал по-дълбоко.
Поддържа тезата в жалбата, че не е налице достатъчна обективна медицинска документация, върху която да се градят изводите на съда, чийто доводи били шаблонни и не кореспондирали. с обективните данни по делото.
Защитникът по реда на чл. 91, ал. 2 НПК и родител на подсъдимия поддържа касационните жалби. Поддържа тезата, че съдилищата са допуснали процесуални нарушения, с неправилна оценка на доказателствата, с неправилно приложение на материалния закон, като в съвкупност това е довело до осъждането на С.. Заявява, че поддържа становището си, че подсъдимият не е действал с пряк или евентуален умисъл да лиши от живот, а е действал при условията на неизбежна отбрана. Посочва, че най-благоприятният за подсъдимият и неин син извод е за действия при нарушаване на пределите на неизбежната отбрана по чл. 12, ал.З НК.
Развива теза, че съдилищата не са оценили правилно медицинските и веществените доказателства, като са възприели несъществуващи и противоречиви данни за броя и характера на нараняванията. Поддържа, че разследването и съдебното следствие били проведени при нарушаване на основните процесуални правила, които са довели до компрометиране на доказателствата и нарушаване правото на защита. Твърди, че при правилна и обективна оценка на доказателствата действията на подсъдимия следвало да бъдат квалифицирани като отбранителни. Иска постановената присъда следва да бъде отменена.
Подсъдимият С. в лична защита заявява, че поддържа казаното от защитата и че не искал да нарани никого. При упражняване правото си да се изказва последен подсъдимият няма какво да добави.
При последната си дума подс. С. заявява, че иска от съда да разгледа фактите и истината да излезе наяве.
Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347 ал. 1 от НПК, установи следното:
С първоинстанционна присъда № 32/14,05.2024г. по НОХД № 1198/2022г., Бургаският окръжен съд е признал подсъдимия С. И. С. за виновен в извършване на престъпление по чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, като по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от седем години при първоначален строг режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС.
Приложен е чл. 59 от НК, като е приспаднато времето, през което подсъдимият С. И. С. е бил задържан, считано от 06.05.2022г.
Съдът се е произнесъл по чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК относно веществените доказателства по делото, по реда на чл. 189, ал. 3 от НПК – по разноските.
При образуваното по протест и въззивни жалби на подсъдимия и частния обвинител въззивно производство - 20242000600195 по описа за 2024 година съдът е постановил решение № 42 / 28. 05. 2025г., с което първоинстанционната присъда е изцяло потвърдена.
Настоящето касационно разглеждане е първо по ред.
Касационната инстанция на първо място държи да отбележи, че доказателствената съвкупност е събрана по един изчерпателен начин, който не оставя съмнение относно пълнотата на относимите към предмета на доказване факти.
Показанията на свидетелите, на първо място пострадалият В., а също така на св. К. и св. М. И., включително и чрез приобщените с надлежен и процесуален способ на тези от досъдебното производство недвусмислено установяват изградената от прокурора обвинителна теза. Възраженията за заинтересованост на тези свидетели се отхвърлят напълно, като чрез съответния доказателствен анализ въззивната инстанция е дала споделим отговор. Твърдението за съгласуваност с оглед приобщения по делото видеозапис от инцидента е вътрешно противоречиво и не издържа на елементарната правна и житейска логика, като ако се следва защитната теза, следва извод, че показанията са достоверни, ако не съответстват на надлежната визуализация на инцидента, която освен всичко останало, е реализирана вън и независимо от всички заинтересовани страни и свидетели по делото. Напротив, така подкрепени, включително и чрез извършения видеотехнически анализ – протокол № 257, л. 90-96 от досъдебното производство, показанията показват категорична и неоспорима достоверност.
В този смисъл не се наблюдава твърдения превратен анализ на доказателствата по делото. С основание вниманието на държавното обвинение и на съдилищата по същество е фокусирано именно върху времето и мястото на инцидента, а не толкова върху предходната среща на подсъдимия и пострадалия. Правното значение на предходния инцидент е незначително и случилото се само може да обясни естеството на замислените от подсъдимия последващи действия.
Развитата теза за нарушение на закона относно неприложението на чл. 12 от НК не може да бъде в никакъв случай споделена. Фактите по делото са недвусмислени, а касационната инстанция е длъжна да се съобрази именно с тях, като претенцията за необоснованост на съдебния акт относно установените и възприети по делото факти не може да бъде споделена и обсъждана, тъй като не съставлява касационно основание. Съвсем отделен е въпросът, че доказателствения анализ на съдилищата не страда от приписваните му пороци, а е внимателен, последователен и съответен на установената обективна действителност.
В касационните жалби се преекспонира значението на предходния инцидент, с поставяне на акцент на твърдяно от защитата физическо превъзходство от пострадалия над подсъдимия. Въззивната инстанция с основание се е съсредоточила върху инцидента, довел до съставомерните действия на подсъдимия, като от събраните материали е видно ръстовото преимущество на дееца ( в противовес на защитната теза за физическо превъзходство на пострадалия ) и упоритото му желание да нанесе ножеви наранявания – с размах, с ярост и ожесточение, и въпреки активната съпротива на пострадалия и св. И.. Несъстоятелно е оплакването на защитата за предизвикан страх у подс. С., действията му показват пълно отсъствие на такова емоционално състояние, като за отбелязване е, че двама души, а не само пострадалия, не са били в състояние да отнемат ножа или да преустановят окончателно нападението.
Основното съображение на защитата обаче – за нападение, осъществено първоначално от пострадалия, не може да бъде споделено. Внимателния преглед и прочит на използваните доказателства от въззивната инстанция, за да бъде възприета изложената от него фактическа обстановка, не откриват извършено противоправно нападение от страна на пострадалия. Има осъществен физически контакт, но той не носи белезите на нападение, а е в отговор на предшестващо и продължително във времето осъществявано противоправно поведение от страна на подсъдимия, покриващо изцяло признаците на чл. 144а, ал. 1 от НК. Опита на пострадалия В. да преустанови това противоправно поведение от подс. С. не може да бъде възприет по начина, желан от защитата. Подсъдимият определено не може да черпи каквито и да било права от своето противозаконно поведение.
Желанието на пострадалия да изведе подсъдимия от салона за клиенти не може да бъде отъждествено с нападение, а освен всичко останало, не съставлява застрашаване на физическата цялост и интегритет на подсъдимия. Последният е следил бившата си приятелка, св. К., отправяйки недвусмислени закани, че няма да бъде с него, но няма да бъде и с никой друг. Той е отишъл въоръжен с хладно оръжие, знаел, че пострадалия ще дойде да вземе от работа св. К. и е държал ръката си в джоба, а в ръката си процесния нож. За отбелязване е, че острието е било готово за употреба още със ставането от стола под въздействието на захвата на пострадалия В..
Има всички основания да се приеме, че това негово поведение изначално е предизвикало/ възбудило основателен страх както у св. К., така и и у св. В. за тяхното здраве и живот, поотделно. Разбира се, св. В. и непосредствено е възприела изразеното намерение за извършване на престъпление от подс. С. – с цитирания израз, но и с демонстрацията на хладното оръжие.
С положителност може да се заключи, че не е налице противоправно поведение на пострадалия, липсва нападение от негова страна, срещу което подсъдимия да има правната възможност да се защити, като действията на подсъдимия са предварително обмислени, подготвени и целенасочени към лишаване от живот на пострадалия, ако и да липсва повдигнато обвинение за предумисъл. В този аспект е безпредметно да бъде обсъждана защитната теза за осъществен състав само на чл. 129 от НК, тъй като по несъмнен начин е демонстриран умисъл на подс. С. за умъртвяване на пострадалия. Единствено активната съпротива на пострадалия, подпомогнат в първоначалния момент от св. И., изразила се в задържане на активната и въоръжена с нож дясна ръка на дееца, е попречила да бъдат нанесени повече и окончателни летални наранявания.
Репликата на защитата за неустановена дълбочина на ножевите наранявания е лишена от обективна връзка с действителните увреждания, с насочеността и и интензитета на нанасяните удари, и най – вече – със заключението на съдебномедицинските експертизи по делото. Две са нараняванията, които са застрашили живота на пострадалия – на първо място е нараняването в лявата надключична област, със срязване на клон на лявата задключична артерия, макар и не самата тя. Съдът от въззивната инстанция подробно се е спрял на експертните доводи, които изключват възможността да се възстанови пострадалия без оказване на високоспециализирана медицинска помощ. На второ място е нараняването, проникващо в гръдната кухина и довело до затворен пневмоторакс. Съдът е отчел и се съобразил отново с доводите на експертите, че без оказване на медицинска помощ, възможността за преживяемост на травмата от пострадалия е под 50 %.
По – важното обстоятелство е, че причината нараняванията да не са повече и да не доведат до летален изход, предвид използваното средство за извършване на престъплението, не се дължи на нежеланието на подсъдимия да лиши от живот пострадалия, каквато е защитната теза ( включваща и претенция за наличие само на евентуален умисъл ). Действителната причина пострадалият да не получи нараняване, което да го лиши от живот незабавно, е само и единствено неговата активна съпротива, изразила се в задържане на въоръжената с нож ръка на подсъдимия. Визуализацията на инцидента показва множество наранявания, надвишаващи броя на установените наранявания, което обстоятелство е добре изяснено както от експертите, така и ползващия ги въззивен съд в своя доказателствен анализ, позовал се на мотивите в тази връзка на окръжната инстанция.
Що се отнася до възражението на втория защитник на подс. С. за несъответствие между диспозитива на присъдата по отношение на изпълнителното деяние от една страна и мотивите към нея – от друга, касационният състав го намери също за неоснователно. На първо място обстоятелствената част на обвинителния акт и на обвинението (неговата заключителна част) не са едно и също нещо. Ако и да е съобразено заключението на съдебномедицинската експертиза за естеството на нараняванията, като надлежно е въведено в обвинението чрез процедурата по чл. 287, ал. 1 от НПК, съставомерното изпълнително деяние не се променя. На второ място, както в заключителната част на обвинителния акт ( какъвто е легалния термин, използван в чл. 246, ал. 3 от НПК), така и в диспозитива на присъдата задължително е необходимо да се посочи именно изпълнителното деяние, което в случая се явява опит за умъртвяване на постр. В.. Нищо повече не е необходимо, освен, разбира се, дата и място на извършване на това деяние. Диспозитива на присъдата и отложените мотиви съставляват едно единно цяло и не е било необходимо да се посочват отделни действия по осъществяване на изпълнителното деяние, като например удари в гърба, какъвто описателен прийом е използван. Детайлно описание на нанесените наранявания се съдържат във описаната фактическа обстановка в мотивната част на присъдата, където е мястото им и което е напълно достатъчно. Впрочем, изложените съображения на въззивната инстанция са в достатъчен обем, отличават се със строго придържане към закона и се споделят изцяло от касационния състав.
Разбира се, известна прецизност никога не е излишна, но с оглед горните съображения не може да се приеме, че има противоречие, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и че правото на защита на дееца по някакъв начин е било нарушено. Има пълна яснота относно това, какво е прието от съдилищата и какви са действителните наранявания на пострадалия, а твърдението за липсата й има субективен и чисто „ pro domo mea“ характер, като дори не отговаря на обективната действителност.
На следващо място в достатъчна и необходима степен са анализирани от съдилищата по същество предхождащите действия на подсъдимия, предисторията на отношенията между подсъдимия и св. К., както и като следствие, конфликта между него и пострадалия имат своето място в цялостното разбиране на инцидента, но съставомерно е поведението на дееца единствено към момента на инцидента. Предходните събития не биха могли да обусловят случилото се сами по себе си, извън волята и мотивите на дееца. Именно на процесния ден, в спокойна обстановка или поне такава, в която нищо не го е застрашавало, освен собственото му неправомерно поведение, както се посочи по-горе, деецът е извършил инкриминирания опит умишлено да умъртви пострадалия В.. Той се е озовал на място, където не е бил желан, против волята на бившата си приятелка, св. К.,, знаел е, че пострадалия В. ще се появи, за да придружи настоящата си приятелка след работа до дома й. Не е бил воден от непреодолими пориви на своите чувства и воля, които да имат патологичен характер и да ограничават способността му да разбира свойството и значението на извършеното от него или пък да му пречат да ръководи постъпките си – тоест не е бил в състояние на силно раздразнение, което освен това да е предизвикано от пострадалия. Напротив, цялостното му поведение и от предходните събития, и на деня на инцидента показва едно упорито несъобразяване с установени правов ред, защитен от нормата на чл. 144а, ал. 1 от НК, както и на незачитане на правото на лицата от женски пол на свободен избор за свой партньор.
Следващото по ред възражение визира нарушение на изискването съдебния процес да се проведе от безпристрастен съд, като се прави позоваване за произнасяне на член от състава на съда по време на досъдебното производство. Защитата е сезирала въззивната инстанция с абсолютно идентичното твърдение, на което е получила добросъвестен и аналитичен отговор, като напълно обосновано и в съответствие с фактите по провежданата наказателна процедура е отказано уважаването на това оспорване. Първостепенният съд не се е произнесъл по въпросите относно вината, а е заключил в рамките на своите задължения по проверка законосъобразността на задържането обосновано предположение за авторство на дееца. Добре известно е, както и законово установено, че предположението не е допустимо за установяване на авторството, докато за изграждане на обосновано предположение е необходима тази предварителна оценка, с която се подлага на проверка не нещо друго, а законосъобразността на изложените от държавното обвинение предпоставки, необходими както за първоначалното задържане, така и при последващите искания за изменението на мярката за неотклонение от страна а обвиняемия. Произнасянето на съда относно предполагаемото авторство се подчиняват именно на тези изисквания, което прави невъзможно удовлетворяването на конкретната касационна претенция.
Касационната инстанция заключава, че материалния закон е приложен правилно, тъй като дефинително деецът е направил опит да умъртви с пряк умисъл постр. В.. При обосноваване на изводите си в тази връзка съдилищата не са допуснали нарушения на процесуалния закон, анализирайки поотделно и в цялост всички относими към предмета на доказване обстоятелства. В противовес на касационните оплаквания въззивната инстанция се е спряла на всяко едно възражение от защитата и е дала отговор, съобразен с правото и житейската логика.
По отношение на възведеното трето касационно основание – явна несправедливост на наложеното наказание, касационният състав не намери никакво основание да удовлетвори отправената претенция. Проявената снизходителност от инстанциите по същество е достатъчно голяма, ако се отчете предшестващото противоправно поведение на подс. С., упоритото пренебрегване на правото на бившата му партньорка на личен живот и избор, от които той е изключен, проявената ярост и ожесточение при опита да лиши от живот пострадалия. Касационният състав не намери възможност да прояви по – нататъшна снизходителност, доколкото изтъкнатите по делото смекчаващи отговорността обстоятелства са отчетени в по-голяма степен отколкото заслужават. Все пак може да се изтъкне, че крайния резултат от 7 години лишаване от свобода като цяло удовлетворява изискванията за справедливост.
По тези изложени причини съставът на ВКС намери, че атакуваното въззивно решение следва да бъде изцяло потвърдена.
С оглед на това и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
РЕШИ :
ОСТАВЯ в сила решение № 42 / 28. 05. 2025г. по ВНОХД № 20242000600195 / 2024 по описа на Бургаски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.