ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3338

[населено място], 27.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Г. И.

ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

като изслуша докладваното от съдия Г. И. ч. т.дело № 1605 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК.

Адвокат Р. И. в качеството й на пълномощник, осъществил безплатна правна защита, на ищцата Н. М., обжалва определение № 1280 от 28.04.2025 г. по ч. к.т. д. 727/25 г. по описа на ВКС, I ТО, с което е оставена без разглеждане частната й жалба срещу определение № 301 от 04.02.2025 г, по гр. д. 871/24 г., САС, 14 състав.

Излага съображения, че определението, с което се определя възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ подлежи на инстанционен контрол. При предоставянето на безплатна правна помощ съдът следвало да определи възнаграждението на адвокат, като този размер следвало да е справедлив и обоснован. Това означавало, че адвокатът би имал право на жалба срещу така определения размер. В постановеното решение по гр. д. 871/24 г., САС не бил разгледал въпроса относно възнаграждението на адвоката, въпреки искането. Едва след молбата по чл. 248 от ГПК бил се произнесъл по обоснования и справедлив хонорар. В този първи момент, жалбоподателката била известена за волята на съда. Това не означавало, че не може да се защити срещу необоснования размер на определеното възнаграждение. В случай, че решението на въззивния съд съдържало произнасяне по дължимото възнаграждение, с молбата по чл. 248 от ГПК щяла да се осъществи защитата й. Счита, че определението по чл. 248 от ГПК когато засяга определянето на възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ, следва да подлежи на обжалване, независимо дали има отхвърлителен диспозитив или не, защото следвало да се отчете особеността на това производство и обстоятелството, че определеното по справедливост възнаграждение, трябвало да подлежи на инстанционен контрол.

Позовава се на трайната практика на ВКС, съгласно която при липса на отхвърлителен диспозитив в определение по чл. 248 от ГПК, жалбата била разгледана по същество.

Моли да се отмени определението и делото да се върне за произнасяне.

Ответникът по частната жалба „У. Б. АД чрез адв. И. Б. оспорва същата, счита, че е недопустима поради липса на предмет на обжалване. Съставът на ВКС нямал правомощие да измени определението на въззивния съд, постановено в определение по реда на чл. 248 от ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

С обжалваното в настоящето производство определение № 1280 от 28.04.2025 г. по ч. т.д. 727/ 25 г., по описа на ВКС, I ТО съставът на ВКС е приел, че частната жалба на адвокат Р. И. срещу определение № 301 от 04.02.2025 г. по в. гр. д. 871/24 г. , постановено по реда на чл. 248 от ГПК, е недопустима. Прието е, че ВКС няма правомощие да измени определението на въззивния съд, постановено по реда на чл. 248 от ГПК. Само след отмяна на отказа за присъждане на възнаграждение в определен размер, касационната инстанция можела да постанови изменение на въззивното решение относно разноските за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Адвокатът, осъществил безплатна адвокатска защита пред апелативния съд бил възразил срещу становището на съда, обективирано в решението по делото, че при подадени две въззивни жалби и неуважаването им, не следвало да се присъдят разноски на никоя от страните. Бил поддържал, че възнаграждението на предоставящия безплатна правна помощ следва да се определи с оглед постигнатия по делото правен резултат, освен това било недопустимо да се прихваща с разноските на насрещната страна. Съставът на ВКС е възприел, че петитумът на молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК, формулирана от адв. И., бил че следвало да бъде определено възнаграждение в съответствие със сложността на делото, положените усилия и пазарните условия за определяне на възнаграждение при аналогични случаи. Съставът на ВКС е приел, че с оглед обхвата на отправеното искане по реда на чл. 248 от ГПК, въззивната инстанция била извършила своята преценка въз основа на конкретните данни за развитието на въззивното производство и за обема на осъществената защита и бил определил размера на възнаграждението. Сезирането по посочения начин на съда не предпоставял постановяване на диспозитив за оставяне без уважение на искането на основание чл. 248 от ГПК. Прието е, че отсъства искане, което да се остави без уважение и съответно липсва акт, подлежащ на обжалване.

Настоящият съдебен състав намира, че пред въззивния съд, подалата насрещна въззивна жалба Н. С.-М., е била представлявана от адв. Р. И.. По делото е представен договор за правна защита и съдействие при осъществяване на процесуално представителство пред Софийски апелативен съд, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 3 от ЗАдв, тъй като Н. М. била завършила висше юридическо образование. В списъка с разноски по делото пред въззивния съд, по чл. 80 от ГПК, адв. И. е посочила, че иска да й се заплати адвокатско възнаграждение, което да бъде определено, на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. С решението съдът не е определил възнаграждение на представителя на страната, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. Решението е постановено на 19.11.2024 г. С молба от 21.11.2024 г, в срока, предвиден в чл. 248, ал. 1 от ГПК, адв. И. е поискала допълнение на решението в частта за разноските, като й се присъди дължимото адвокатско възнаграждение с оглед сложността на делото, положените усилия и пазарните условия за определяне на адвокатско възнаграждение по аналогични случаи. Не е бил посочен конкретен размер на следващото се възнаграждение.

С определение № 301 от 04.02.2025 г. Софийски апелативен съд е допълнил решението по делото по реда на чл. 248 от ГПК, като е осъдил „У. Б. АД да заплати на адв. Р. И. възнаграждение в размер на 1 829,92 лв. Именно това определение е обжалвано по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК пред Върховния касационен съд и е налице произнасяне с процесното определение.

Настоящият съдебен състав намира, че изложеното основание в обжалвания акт на друг състав на ВКС не съответстват на нормата на чл. 274, ал. 2, вр. чл. 248 от ГПК.

Решението на въззивния съд подлежи на допълване или изменение на основанията, предвидени в закона. По отношение на отговорността за разноски, в случай, че липсва произнасяне от въззивния съд решението може да бъде допълнено. При наличие на произнасяне на съда, страната може да иска изменение на решението в частта за разноските. Когато е предоставена безплатна адвокатска защита по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв на страна по делото, съдът следва да определи възнаграждението за представителя, на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАДв и в зависимост от изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 78, ал. 3 от ГПК. Титуляр на вземането е адвокатът-представител. Съдът следва да осъди изгубилата делото страна да заплати възнаграждение на адвоката, предоставил безплатна адвокатска защита на страната, в чиято полза е постановено решението. Когато е пропуснал да стори това с решението по делото или не е определил точно правата по отношение на разноските, поправката на решението се извършва по реда на чл. 248 от ГПК.

Определението за допълване на решението на въззивния съд, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, подлежи на обжалване, по реда, по който подлежи на обжалване и решението, което се допълва. С него се допълва или изменя самото решение на въззивната инстанция. Актът, с който съдът се произнася относно наличието на предпоставките, предвидени в чл. 248 от ГПК, по същество е акт, с който се разрешава по същество предмета на производството за допълване на решението на съда. Даденото разрешение с определението, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, представлява разрешаване на правен спор относно дължимите разноски. Това разрешение на съда подлежи на самостоятелно обжалване с оглед предмета на производството, предвидено в чл. 248 от ГПК. От същността на производството следва и изводът, че определението, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, подлежи на самостоятелно обжалване, на основание чл. 274, ал. 2 от ГПК. Независимо, че искането на представляващия страната адвокат не е било конкретизирано по размер относно следващото се адвокатско възнаграждение, то може да се обжалва, в случай, че съдът не е определил възнаграждението при спазване на изискванията, предвидени в чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. Не може да се приеме, че липсва предмет на обжалване, в случай, че не е било конкретизирано възнаграждението по размер в списъка по чл. 80 от ГПК, в искането по чл. 248 от ГПК.

В разглеждания случай с решението по делото, въззивната инстанция е приела, че не се дължат разноски, тъй като се потвърждава решението на първоинстанционния съд в обжалваните части. Решението е постановено на 19.11.2024 г. С молба от 21.11.2024 г., в предвидения в чл. 248 от ГПК срок, адв. Р. И., жалбоподател в настоящето производство, е поискала да се измени решението в частта за разноските. Подчертала е, че не е страна в процеса, предоставила е безплатна адвокатска защита на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. Поискала е съдът да определи следващото се възнаграждение както с оглед правната и фактическа сложност на делото, така и с оглед изхода на спора. Изтъкнала е, че не следва да се прихваща възнаграждението на адвоката, представляващ безплатно страната, с разноските на другата страна. С определение № 301 от 04.02.2025 г., САС е допълнил решението, като е осъдил „У. Б. АД да заплати на адв. Р. И. възнаграждение от 1 829,92 лв. В частната жалба срещу този акт, адв. И. е посочила, че претендира размер от 4 116,46 лв, на основание чл. 7 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и пазарните условия в подобни случаи. Развила е подробни съображения относно правото й да получи възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска помощ.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че съставът на ВКС дължи произнасяне относно изложените от частния жалбоподател основания, независимо от липсата на формиран изричен диспозитив, с който частично да е оставено без уважение искането и без изрично формулирано искане за определяне на конкретен размер на следващото се възнаграждение за предоставената адвокатска защита. При произнасянето си съдът може да прецени дали конкретният определен размер на възнаграждението съответства на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв.

Така мотивиран ВКС

ОПРЕДЕЛИ

ОТМЕНЯ определение от 28.04.2025 г. по ч. к.т. д. 727/25 г. по описа на ВКС, I ТО

И ВРЪЩА делото на състава на ВКС за произнасяне по подадената частна жалба.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: