РЕШЕНИЕ

№ 521

София, 28 ноември 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:ХРИСТИНА МИХОВА

ДЕНИЦА ВЪЛКОВА

при секретар: Мариана Петрова

и в присъствието на прокурора С. М.

изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова

н. дело № 582/2025 година

Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по протест на прокурор при Окръжна прокуратура - Монтана против нова присъда № 9/07.04.2025 г., постановена по ВНОХД № 41/2025 г. от Окръжен съд – Монтана.

В протеста и допълнението към него са релевирани касационните поводи по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Сочи се, че при постановяване на атакуваната присъда са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до неправилно приложение на закона. В подкрепа на тези оплаквания се излагат твърдения, че изводите на окръжния съд за оправдаване на подсъдимите Ц. А. и Н. И. по повдигнатото им обвинение са неправилни и не са съобразени с всички доказателствени материали. С тези аргументи се отправя искане за отмяна на въззивната присъда и за ново разглеждане на делото от друг състав на окръжния съд.

В съдебното заседание пред касационната инстанция прокурорът от Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста. Пледира за оставяне в сила на атакуваната оправдателна присъда, тъй като по делото липсват достатъчно доказателства, които да установят по несъмнен начин съпричастност на подсъдимите към инкриминираното деяние. Излага и съображения, че по отношение на подсъдимия Н. И. (непълнолетен към датата на деянието) предвидената абсолютна давност за наказателно преследване е изтекла на 09.04.2025 г. (чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК).

Подсъдимият Ц. Г. А., редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който изразява становище, че аргументите в протеста разкриват претенция за необоснованост, а не на допуснати нарушения в аналитичната дейност на съда. Изложените други обстоятелства не обосновават авторство. Оправя искане за оставяне в сила на оправдателната присъда.

Подсъдимият Н. И. И., редовно призован, не взема участие в касационното производство.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:

С присъда № 31/05.07.2023 г., постановена по НОХД № 291/2022 г. от Районен съд – Лом, подсъдимите Ц. Г. А. и Н. И. И. (като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си) са признати за виновни в това, че на 08/09. 10. 2017 г., в гр. Лом, в съучастие като съизвършители чрез използване на МПС и чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот, отнели чужди движими вещи от владението на А. И. П. без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК ги осъдил както следва: подсъдимият Ц. А. при условията на чл. 54 от НК – на една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години на основание чл. 66 от НК; подсъдимият Н. И. при условията на чл. 54 и във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК на шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок за три години на основание чл. 66 от НК. Подсъдимите са били оправдани да са извършили престъплението и при квалифициращото обстоятелство по чл. 195, ал. 1 т. 5 от НК. Съдът се е произнесъл по разноските, които са били възложени на двамата подсъдими.

В рамките на иницииран от двамата подсъдими инстанционен контрол присъдата е била потвърдена с решение № 79/25.07.2024 г., постановено по ВНОХД № 320/2022 г. от Окръжен съд – Монтана. По искане за възобновяване на делото, подадено от подсъдимия Ц. Г. А. и основано на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, Софийският апелативен съд с решение от № 38/27.01.2024 г., постановено по НД №1469/2024 г., е отменил цитирания въззивен съдебен акт поради допуснати процесуални нарушения при извеждане на правнорелевантните факти и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.

Новообразуваното въззивно производство по ВНОХД №41/2025 г. пред Окръжен съд - Монтана е приключило с оспорения сега съдебен акт, с който първоинстанционната присъда е била отменена и на основание чл. 304 от НПК подсъдимите А. и И. са били признати за невинни и оправдани по повдигнатото им обвинение по 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

Протестът, макар да не се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура, не е оттеглен, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледан по същество, протестът е неоснователен.

В постъпилото допълнение към подадения бланкетен протест са поднесени фрагменти от съдебната мотивация, като от тази позиция се заявява, че изводът за недоказаност на обвинението не съответства на събраните по делото доказателства и се настоява те да бъдат интерпретирани само по начина, предложен в сезиращия документ. Така поддържаните доводи, тангентиращи към оплакване за необоснованост, не следва да се обсъждат извън контекста на спазване на процесуалните изисквания, гарантиращи правилното формиране на вътрешносъдийското убеждение на решаващия второинстанционен съдебен състав.

Въззивната инстанция е оперирала с ограничен кръг от доказателства, тъй като част от информационните източници, ползвани от основния съд при постановяване на осъдителната присъда, са подлежали на изключване от формираната доказателствена съвкупност. Окръжният съд (за разлика от първата инстанция) е отказал да цени показанията на полицейските служители Н., В., И., възпроизвеждащи споделеното от подсъдимия И. в проведената с него „оперативна беседа“. Не е необходимо подробно да се разисква, че показанията на полицейски служител, който е провел „разговор“ с подсъдимия и е възприел неговите извънпроцесуални изявления (самопризнания) в хода на осъществяваната от него дейност по разкриване на престъпление, не могат да послужат за постановяване на осъдителна присъда. По разглежданото дело, макар и не особено прецизно, мотивите на атакувания съдебен акт разкриват позицията на окръжния съд да не използва показанията на полицейските служители, съдържащи изявленията на И. преди привличането му като обвиняем, в отсъствието на адвокат и без информиране за последиците от самоуличаване, като доказателствени средства по отношение на главния факт на доказване. Това процесуално решение е съобразено както с националната съдебна практика, така и със закрепеното в чл. 6 от КЗПЧОС право на справедлив процес.

В протеста основното несъгласие с изводите на окръжния съд е аргументирано с твърдения, че показанията на свидетелите А. П. и П. П. не са получили дължимата съдебна оценка. Непредубеденият прочит на съдебната мотивация опровергава тази претенция. В съдебния акт се съдържат съображения, относими към съобщеното от свидетеля П. за възприятията му от видеозаписите на охранителната камера в обекта, който при разпита си пред основния съд и след приобщаване на показанията му от досъдебното производство и тези от предходното разглеждане на делото, коректно е заявил своята несигурност да идентифицира марката и модела на заснетия автомобил предвид качеството на записа, а и с оглед на сходството в силуета му с други подобни превозни средства. Записите от охранителните камери, както е отбелязал и въззивният съд, не са били приобщени по делото, което е лишило от възможност чрез друг способ (напр. експертиза) евентуално да се постигне сигурно установяване на този факт. Съдът коректно е възприел и информационно-съдържателната част на показанията на свидетеля П. П., поради което не може да се твърди, че те не са получили дължимото внимание. Възможността изведените от показанията на свидетелите данни, разгледани в тяхната съвкупност, да обусловят несъмнен извод за наличието на връзка на двамата подсъдими с извършване на инкриминираното деяние е обсъдена в мотивите на новата присъда. Отхвърлена е с ясни съображения, свързани по същество, че коментираните доказателствени източници не способстват за сигурно установяване на инкриминираните факти, поради което и не представляват достатъчна основа за осъдителен извод. Всъщност, аргументите, с които се оспорва съдебният подход към показанията на свидетелите, не сочат на допуснато процесуално нарушение, а по същината си представляват противопоставяне на собствената на касатора преценка за тяхната значимост срещу оценката, която им е дал въззивният съд за процесуалната им стойност в процеса на доказаване. В тази насока, както вече се посочи, в правомощията на ВКС е да провери спазването на процесуалните изисквания, гарантиращи правилността на вътрешното убеждение на предходната инстанция. При положение, че свидетелските показания са интерпретирани съобразно действителното им съдържание, че не им е придадено значение, каквото те нямат, както е в разглеждания случай, касационната инстанция няма основание за намеса.

В протеста е споделено мнение, че фотоалбумът, приложен към протокола във връзка с проведен на досъдебното производство следствен експеримент, може да се ползва в процеса, защото има самостоятелно значение. В тази връзка касаторът черпи своите аргументи от съдържащите се в решение № 60219/17.12.2021 г. по к. н.д.№ 740/2021 г. на ВКС, І н. о. постановки - за самостоятелното доказателствено значение на фотоалбум, изготвен във връзка с проведен оглед, както и „че съдържащите се в него снимки няма основание да не бъдат ползвани, независимо от процесуалната съдба на протокола за оглед на местопроизшествие“. Тук е мястото за уточнението, че в посоченото решение касационният състав е заявил и становището си, че огледният протокол, приложен по делото, следва да бъде ценен в онези негови части, в които няма нанесени поправки. Тоест, процесуалната стойност на писменото доказателствено средство като източник на информация не е била отречена изцяло.

Принципно, и при извършване на следствения експеримент може да се изготвят фотоснимки, видеозаписи, диапозитиви и пр., онагледяващи документираните в протокола данни, свързани с изкуствено пресъздаваната обстановка (отделни обстоятелства) и извършените експериментални действия. Трябва обаче да се подчертае, че за разлика от огледа, предмет на коментар в обсъжданото касационно решение, следственият експеримент сам по себе си не може да даде като непосредствен резултат откриването и привличането на нови доказателства. Неговата цел е да се проверят вече получени данни от други доказателствени източници. В случая, касаторът не оспорва заключението на окръжния съд, че след като обясненията на подсъдимия И. не са елемент от подлежащата на обсъждане доказателствена съвкупност, то не съществува и процесуална възможност за ползване на протокола като писмено доказателствено средство, документиращо следствен експеримент с негово участие. При това положение и като се има предвид очертаната в чл. 166 от НПК процесуална природа и цел на следствения експеримент (различни от тези по чл. 155 от НПК), твърде спорно е видяното съвпадение между разискваната процесуална проблематика в цитираното касационно решение и тази по разглеждането дело, за да се използва практиката на върховната съдебна инстанция в подкрепа на поддържаната теза. Отделно, дори и при възприетата в протеста възможност фотоалбумът (снимковият материал в него) да се ползва като самостоятелен информационен източник, не би могло да се постигне целеното отхвърляне на констатациите на окръжния съд, че събраните по делото доказателства не постигат степента на несъмненост, въведена от чл. 303, ал. 2 от НПК като критерий за постановяване на осъдителна присъда.

За изчерпателност и по повод изразеното от участващия в касационното производство прокурор становище за изтеклата абсолютна давност за преследване по отношение на подсъдимия Н. И. се отбелязва, че това отговаря на процесуалната действителност по делото. С оправдаването му по повдигнатото обвинение, за което потвърждаване пледира и прокурорът, процесуалните права на подсъдимия са защитени в максимална степен.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 9/07.04.2025 г., постановена по ВНОХД № 41/2025 г. от Окръжен съд - Монтана.

Решението на подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.