РЕШЕНИЕ

№ 741

Гр.София, 09.12.2025г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в открито заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

При секретаря Д. Н., като разгледа докладваното от съдията Ат.Кеманов гр. д.№3372/24г. на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по касационна жалба на Л. И. и Н. Б., чрез процесуалния им представител адв.К. А., срещу решение №595/07.05.2024г., постановено по гр. д.№626/2023г. на Пловдивския окръжен съд, допълнено с решение №729/05.06.2024г., в частта, с която е :

- потвърдено решение №260008 от 20.01.2023г., постановено по гр. д.№9879/2016г. по описа на ПРС, в частта с която са осъдени:

- Н. Г. Б., ЕГН [ЕГН] да заплати на К. С. Н., ЕГН [ЕГН] и на М. Н. Н., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 72 от ЗС, сумата от по 4 582.83лева/четири хиляди петстотин осемдесет и два лева и 83 ст./ на всеки от двамата ищци, представляваща по-голямата сума от увеличената стойност на имота и действителната стойност на сторените разходи от двамата ищци по повод на СМР, явяващи се довършителни работи в процесния апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], извършени в периода 2014г.- 2015г. ;

- Л. Г. И., ЕГН [ЕГН], да заплати на К. С. Н., ЕГН [ЕГН] и на М. Н. Н., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 72 от ЗС сумата от по 2 291.42лева/две хиляди двеста деветдесет и един лева и 42 ст./ на всеки от двамата ищци, представляваща по-голямата сума от увеличената стойност на имота и действителната стойност на сторените разходи от двамата ищци по повод на СМР, явяващи се довършителни работи в процесния апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], извършени в периода 2014г.- 2015г.

- отменено решение №260008 от 20.01.2023г. постановено по гр. д.№9879/2016г. по описа на ПРС, в частта с която са:

- отхвърлени исковете на К. С. Н., ЕГН [ЕГН], и на М. Н. Н., ЕГН [ЕГН], срещу Н. Г. Б., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] ет.***, с правно основание чл. 72 ЗС, за разликата от присъдения размер от по 4 582.83 лева до пълния претендиран размер от по 13 020лв за всеки от двамата ищци, представляваща по-голямата сума от увеличената стойност на имота и действителната стойност на сторените разходи от двамата ищци по повод на следните СМР, явяващи се разходи по проектирането и платени такси за имота, изграждането в груб вид – носеща конструкция, външни връзки и фасадни изолации, направа на покрив за периода 2001г. – 2003г. и 2008г. и следните довършителни работи през периода 2014г. – 2015г. в процесния апартамент: направа на носеща стоманобетонова конструкция, вкл. кофраж, армировка, бетон/по еталон 23 на СЕК/ ; направа на преградни, фасадни и ограждащи тухлени стени /по еталон 23 на СЕК/ ; направа на покриване и водоотвеждане/по еталон 23 на СЕК/ ; направа на фасадни изолации на мазилки/по еталон 23 на СЕК/ ; външни връзки и комуникации/по еталон 23 на СЕК/ ; общи части към обекта /по еталон 23 на СЕК/ ; доставка и монтаж на преходни 8 лайсни за подови настилки ; направа на топлоизолация от „Фибран“ под второ ниво ; полагане на мрежа под топлоизолация ; В и К инсталация ; водопровод - доставка монтаж: доставка и монтаж на тръба РЕ ф32 с фасонни части ; В и К инсталация - доставка монтаж: укрепване на тръби ; В и К инсталация - доставка монтаж: монтаж на вграден душ ; В и К инсталация - водопровод-доставка и монтаж тоалетно казанче с подложка; направа на вградено осветление за таван в баня /2015 г./; В и К инсталация - доставка монтаж: монтаж на вграден душ II ниво; В и К Инсталация - водопровод-доставка и монтаж тоалетно казанче с подложка ІІ ниво; направа на вградено осветление за таван в баня /2014 г./; направа на изолация по стени;

- отхвърлени исковете на К. С. Н., ЕГН [ЕГН], и на М. Н. Н., ЕГН [ЕГН], срещу Л. Г. И., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място] [улица], с правно основание чл. 72 ЗС за разликата от присъдения размер от по 2 291.42 лева за всеки ищец до пълния претендиран размер от по 6 510 лева за всеки от двамата ищци, представляваща по-голямата сума от увеличената стойност на имота и действителната стойност на сторените разходи от двамата ищци по повод на следните СМР, явяващи се разходи по проектирането и платени такси за имота, изграждането в груб вид – носеща конструкция, външни връзки и фасадни изолации, направа на покрив за периода 2001г. – 2003г. и 2008 г. и следните довършителни работи през периода 2014г. – 2015г. в процесния апартамент: направа на носеща стоманобетонова конструкция, вкл. кофраж, армировка, бетон/по еталон 23 на СЕК/ ; направа на преградни, фасадни и ограждащи тухлени стени /по еталон 23 на СЕК/ ; направа на покриване и водоотвеждане/по еталон 23 на СЕК/ ; направа на фасадни изолации на мазилки/по еталон 23 на СЕК/ ; външни връзки и комуникации/по еталон 23 на СЕК/ ; общи части към обекта /по еталон 23 на СЕК/ ; доставка и монтаж на преходни 8 лайсни за подови настилки ; направа на топлоизолация от „Фибран“ под второ ниво ; полагане на мрежа под топлоизолация ; В и К инсталация ; водопровод - доставка монтаж: доставка и монтаж на тръба РЕ ф32 с фасонни части ; В и К инсталация - доставка монтаж: укрепване на тръби ; В и К инсталация - доставка монтаж: монтаж на вграден душ ; В и К инсталация - водопровод-доставка и монтаж тоалетно казанче с подложка; направа на вградено осветление за таван в баня /2015 г./; В и К инсталация - доставка монтаж: монтаж на вграден душ II ниво; В и К Инсталация - водопровод-доставка и монтаж тоалетно казанче с подложка ІІ ниво; направа на вградено осветление за таван в баня /2014 г./; направа на изолация по стени, като вместо това е постановено въззивно решение, с което:

- Н. Г. Б., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] ет.***, е осъден да заплати на К. С. Н., ЕГН [ЕГН] и на М. Н. Н., ЕГН [ЕГН], сумата от 8 437.17лв / осем хиляди четиристотин тридесет и седем лева, и седемнадесет стотинки/ за всеки един от двамата, представляваща разликата от присъдения размер от по 4 582.83 лева до пълния претендиран размер от по 13 020лв / тринадесет хиляди и двадесет лева/ за всеки от двамата ищци, представляваща увеличената стойност на имота, в резултат на извършените подобрения, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на решението в сила до окончателното изплащане на сумата ;

- Л. Г. И., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място] [улица], е осъдена да заплати на К. С. Н., ЕГН, [ЕГН], и на М. Н. Н., ЕГН [ЕГН], сумата от 4 218.58лв/ четири хиляди двеста и осемнадесет лева, и петдесет и осем стотинки/ за всеки един от двамата, представляваща разликата от присъдения размер от по 2 291.42 лева /две хиляди двеста деветдесет и един лева и 42 ст./ за всеки ищец до пълния претендиран размер от по 6 510 лева/шест хиляди петстотин и десет лева/ за всеки от двамата ищци, представляваща увеличената стойност на имота, в резултат на извършените подобрения, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на решението в сила до окончателното изплащане на сумата.

В подадената касационна жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Ответниците по касация К. С. Н. и М. Н. Н. са депозирали отговор на касационната жалба, в който се изразява становище за нейната неоснователност и на правилност на решението в обжалваната му част.

Въззивният съд е приел за установено по делото, че с нотариален акт за учредяване право на строеж № 161, том ІІ, рег. № 3637, дело № 347/2001г. на нотариус С. К., в полза на К. и М. Н. е учредено право на строеж за изграждането на процесния мансарден апартамент.Увеличената стойност на имота може да се претендира, ако владението е добросъвестно /съсобственикът е придобил другите идеални части от имота по силата на годно правно основание, без да знае, че праводателят му не е собственик/ или при недобросъвестно владение на основание чл. 74, ал. 2 ЗС, когато другият съсобственик е знаел, че се правят подобрения в общия имот, но не се е противопоставил на това.В останалите случаи, когато съсобственикът владее само своята идеална част от имота и е държател на частите на останалите съсобственици, той не може да претендира увеличената стойност на имота при извършване на подобренията, а отношенията във връзка с тях следва да се уредят по начина, указан в т. І. 5 на ППВС № 6/1974г.Единствено в хипотезата на чл. 60, вр. чл. 61, ал. 2 ЗЗД може да се присъди увеличената стойност на имота, но само ако тя е по-малка от направените разходи за подобренията, тъй като в този случай отговорността е ограничена до размера на обогатяването.Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че със съзнанието, че върху изграденото от тях ще придобият право на собственост, М. и К. Н. са изградили процесния обект в груб вид и са извършили подобрения в същия.Безспорни са и доказателствата, че съсобствениците на терена са знаели за извършването на подобренията и никога не са се противопоставили при тяхното изграждане до завеждане на иска за делба.Ето защо и доколкото по време на подобряването на имота, подобрителят е имал съзнанието, че упражнява свои правомощия на собственик, то следва да намерят приложение разпоредбите на чл. 72 ЗС. В конкретният случай следва да се приеме, че съсобствениците на терена дължат заплащането на увеличената стойност на имота, щом са знаели, че владелецът е правил подобрения и не са се противопоставили на същите. Въз основа на изложеното въззивният съд е приел, че предявилите претенцията съделители К. и М. Н. имат качеството на добросъвестни подобрители по смисъла на чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72, ал. 1 ЗС.

По отношение размера на претенциите въззивният съд е съобразил, че съгласно разпоредбата на чл. 72 ал. 1 ЗС увеличението се определя към деня на постановяване на съдебното решение.Съгласно заключението на вещото лице инж. К. М. прието пред въззивната инстанция, което съдът е кредитирал като компетентно изготвено и безпристрастно, пазарната стойност на имота към настоящия момент възлиза на сумата от 184 100лв.Предвид на обстоятелството, че вещта предмет на делбата е възникнала като обект на собственост в резултат на вложените средства и огранизация на съделителите К. и М. Н., и никой от останалите съсобственици не е участвал финансово, физически или организационно в процеса на изграждането на обекта в „ груб строеж“, то подобрението по смисъла на закона се явява пазарната стойност на целия имот към деня на постановяване на съдебното решение.Поради това е прието, че следва да бъдат уважени претенции по чл. 346 ГПК в пълния предявен размер към Н. Б. в размер на квотата му и към Л. И. в размер на квотата и.

Прието е за неоснователно възражението, че претенциите за извършени подобрения са погасени по давност.Според приетото в ППВС №6/27.12.1974г. по гр. д.№9/1974г., само за вземания на недобросъвестния или добросъвестния владелец за подобрения в чужд имот, погасителната давност започва за тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или от момента, когато то бъде смутено от собственика с предявяването на иск за делба.В мотивите към ППВС се сочи, че приложение в отношенията по повод подобренията, извършени в недвижим имот, намира правилото на чл. 114 ал. 1 ЗЗД, според което давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.Правоотношенията, които възникват между извършилия подобренията владелец и собственика на имота, върху който са извършени, се характеризират с такива особености, които дават основание с оглед общия смисъл на закона и справедливостта да се приеме, че изискуемостта на вземането на подобрения върху чужди имот не съвпада с извършването на самото подобрение, а трябва да се отнесе към един покъсен момент.В конкретният случай давността започнала да тече от момента на предявяването на иска за делба.Последният е бил предявен на 03.07.2016г., а исковете на подобрителите по чл. 346 ГПК - на 22.10.2019г. по гр. д. № 9879/16 г.Давностният срок, който е 5-годишен, не е изтекъл /чл. 110 ЗЗД/.

С постановеното определение №2504/19.05.2025г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по следния поставени от касатора въпрос: За задължението на въззивната инстанция да обсъди всички събрани по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, да направи от тях собствени констатации за фактическата обстановка и да формира собствени правни изводи.

В постоянната си практика ВКС приема, че въззивният съд, като съд по съществото на правния спор, е длъжен да направи свои собствени фактически и правни изводи по делото, като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, посочи кои факти, предопределящи крайния изход на спора, намира за доказани и кои - за недоказани, както и да прецени всички възражения и доводи на страните./решение № 17/23.07.2014 г. по т. д. № 811/2012 г. на II-ро т. о., решение № 51/29.06.2020 г. по т. д. № 613/2019 г. на I-во т. о., решение № 99/06.08.2019 г. по гр. д. № 2331/2018 г. на I-во г. о., решение № 63/28.06.2019 г. по гр. д. № 2296/2018 г. II-ро г. о., решение № 145/07.01.2019 г. по гр. д. № 811/2018 г. на ІІ-ро г. о., решение № 59/14.04.2015 г. по гр. д. № 4190/2014 г. на ІV-то г. о., решение № 183/16.11.2017 г. по т. д. № 2624/2016 г. на ІІ-ро т. о., и др. /.

Според т. 6. от ППВС6/1974г. подобрение на един имот е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността му.Увеличението се заплаща, доколкото съществува към деня на постановяване на решението за заплащането му.Право на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот по чл. 72 и 74 ЗС има само владелецът, а не и държателят.При изясняване дали подобрителят е владелец съдилищата са длъжни да изхождат от презумпцията на чл. 69 ЗС, като изследват доколко тя не е оборена.Намерението на лицето да държи вещта като своя се изразява в действия, които фактически запълват съдържанието на правомощията на собственика/т. 1 от ППВС№6/74г./

С оглед принципа да не се допуска неоснователно обогатяване, правото на вземане за подобрения има този владелец, който ги е направил. Това право съществува срещу лицето, което е било собственик на вещта при извършване на разходите за тези подобрения, тъй като именно то се е обогатило в резултат на обедняването на владелеца.Приобретателят на недвижим имот не е пасивно легитимиран по претенцията за подобренията, извършени в него преди прехвърлянето му, тъй като задължението за обезщетяване на подобрителя е възникнало в лицето на бившите собственици на имота, които следва да отговарят за заплащане на тяхната стойност.Без значение е дали договорът, с който се прехвърля правото на собственост върху имота е възмезден или безвъзмезден /решение №682/30.09.1986г. по гр. д.№354/86г., І г. о., решение №2349/29.12.1995г. по гр. д.№2926/1994г. на ВС, ІV г. о., решение №1162/18.11.2008г. на ВКС по гр. д.№4998/2007г. на ВКС, ІІ г. о. и др./.

По основателността на подадената касационна жалба:

По делото е представен заверен препис от договор за взаимно учредяване на право на строеж, който е обективиран в н. а.№161, н. д.№347 /2001г. по описа на нотариус С. К., с който Б. Х. К. и съпругата му В. Б. К., К. С. Н. и съпругата му М. Н. Н., Г. Н. Б. и съпругата му Е. Х. Б., в качеството си на съсобственици на дворно място, съставляващо УПИ *** в кв.*** по плана на [населено място],[жк], взаимно и безсрочно си учредяват право на строеж /надстрояване/ за обектите от предвиденото и разрешено надстрояване на сградата, представляващо втори етап от строителството на сградата – IV/трети надпартерен/ и V/четвърти надпартерен/ етаж, съгласно одобрен архитектурен проект от 06.12.2000г. и разрешение за строеж №180/14.12.2000г.С този договор на Б. Х. К. и В. Б. К. е учредено правото на строеж за апартамент №***, находящ се на четвърти етаж /трети надпартерен/; на К. С. Н. и М. Н. Н. е учредено право на строеж за апартамент №***, находящ се на пети етаж /четвърти надпартерен/. Съгласно т. 4 от договора съсобствениците на дворното място са постигнали съгласие след одобрение на допълнението към архитектурния проект, съгласно който се предвижда преработка на подпокривното пространство, да си учредят взаимно, безсрочно и безвъзмездно право на строеж на предвидените обекти в подпокривното пространство, като Б. Х. К., В. Б. К., К. С. Н. и М. Н. Н. се задължават да учредят безсрочно и безвъзмездно право на строеж на Г. Н. Б. и съпругата му Е. Х. Б. за построяването на 1/2 ид. част от складово помещение на шести етаж /пети надпартерен/; Г. Н. Б., Е. Х. Б., К. С. Н. и М. Н. Н. се задължават да учредят безвъзмездно и безсрочно право на строеж на Б. Х. К. и съпругата му В. Б. К. за построяването на 1/2 ид. част от складово помещение на шести /пети надпартерен/ етаж; Б. Х. К., В. Б. К., Г. Н. Б. и Е. Х. Б. се задължават да учредят безсрочно и безвъзмездно право на строеж на К. С. Н. и съпругата му М. Н. Н. за апартамент на шести етаж /пети надпартерен/ на две нива, чието първо ниво заема южната половина от етажа, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, като К. С. Н. и М. Н. Н. се задължават да построят със свои средства предвидените обекти в подпокривното пространство на сградата, както и покрива на сградата в груб вид. Изрично е посочено, че точка четвърта от договора има силата на предварителен договор за учредяване на право на строеж, респективно за доброволна делба, при изградени обекти и всеки един от съсобствениците може да иска обявяването му за окончателен по съдебен ред в двумесечен срок от издаване на разрешение за строеж за подпокривното пространство.

Установява се, че на 28.06.2012г. Е. Х. Б. и Г. Н. Б. са дарили на сина си Н. Г. Б. 1/6 идеална част от ПИ с идентификатор ***, а на дъщеря си Л. Г. И. самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***на първи етаж от сградата, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, както и 1/12 идеална част от ПИ с идентификатор ***.

Безспорно е по делото, че за преработката на подпокривното пространство в жилище не е налице учредено право на строеж, като и това, че строителството на процесния имот, представляващ: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КККР на [населено място], одобрени със заповед №РД-18-48/03.06.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед № КД-14-16-1129/04.06.2010г. на началник на СГКК-Пловдив, с административен адрес на имота [населено място], п. к.4000, [улица], ет.***, ап.***, който самостоятелен обект се намира в сграда №***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива:***, с площ 102.90кв. м., фактически е извършено със средства и труд от К. Н. и съпругата му М. Н..

Така описания имот е предмет на иска за делба, предмет на настоящото дело, като с влязло в законна сила решение е бил допуснат до делба между съделители и при квоти: 1/6 ид. част за Н. Г. Б., ЕГН [ЕГН], 1/12 ид. част за Л. Г. И., ЕГН [ЕГН], 1/2 ид. част за Б. Х. К., ЕГН [ЕГН]; 1/12 ид. част в режим на СИО за К. С. Н., ЕГН [ЕГН], и М. Н. Н., ЕГН [ЕГН],; 1/12 ид. част за С. К. Н., ЕГН [ЕГН] и 1/12 ид. част за Н. К. Н., ЕГН [ЕГН].Правото на собственост върху този имот съделителите са придобили по приращение.

В първото по делото съдебно заседание, което е проведено след влизане в сила на решението по допускане на делбата К. С. Н. и М. Н. Н. са предявили против Г. Н. Б. за 1/6 ид. част и против Л. Г. И. за 1/12 ид. част претенции по сметки за заплащане на всеки един от тях на припадащата им част от увеличената стойност на имота, която е в размер на 156 420лв., а в условията на евентуалност за заплащане на припадащите се част от изграждане на действително направените разходи за изграждане на обекта, които са в размер на 137 004лв., и включват: разходи по проектирането и платени такси за имота, изграждането в груб вид – носеща конструкция, външни връзки и фасадни изолации, направа на покрив за периода 2001 г. – 2003 г. и 2008 г., както и всички видове довършителни работи в апартамента, направени в периода 2014г. – 2015г.

К. С. Н. и М. Н. Н. са предприели действия по изграждане на процесния имот въз основа на предварителен договор за взаимно учредяване право на строеж, който е обективиран в н. а.№161, н. д.№347 /2001г. по описа на нотариус С. К..Извършилият строителство в чужд имот въз основа на предварителен договор, който не е бил обявен за окончателен, има качеството на приравнен добросъвестен подобрител/решение № 698 от 10.05.2002 г. на ВКС по гр. д. № 942/2001 г., I г. о./.По аналогичен начин следва да се даде разрешение и в случая, в който съсобственик на дворното място е предприел действия по неговото застрояване, въз основа на предварителен договор за учредяване право на строеж, който не е бил обявен за окончателен по съдебен ред.Изложеното означава, че този подобрител има право да претендира заплащането от останалите съсобственици на сумата, с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения, което увеличение се определя към деня на постановяване на съдебното решение/чл. 72, ал. 1 от ЗС/.

К. С. Н. и М. Н. Н. са претендирали от касаторите Г. Н. Б. и Л. Г. И. да им заплатят подобрения, които са били извършени в различни интервали от време: периода 2001 г. – 2003г. и 2008г., когато процесния имот е бил завършен на фаза „груб строеж“ ; довършителни работи в апартамента, направени в периода 2014г. – 2015г.С оглед изложената по-горе аргументация относно това кой се явява пасивно легитимиран по претенцията за подобрения – първоначалния собственик или приобретателя, следва, че са налице формалните основания за уважаване на предявените искове срещу Г. Н. Б. и Л. Г. И. само за втория от посочените периоди/при съобразяване на заключението на вещото лице М. кои претендирани за извършени СМР реално не са били изпълнени/.

Неоснователни са възраженията на ответниците Г. Н. Б. и Л. Г. И., че исковете на К. С. Н. и М. Н. Н. са били погасени по давност. Според т. 13 от ППВС № 6/1974 г. погасителната давност за вземане на добросъвестния владелец за подобрения в чужд имот започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или от момента, когато то бъде смутено от собственика с предявяването на иск за имота.В настоящия случай давността по отношение на претенциите за подобрения тече от момента на предявяване на иска за делба от Н.Б. - 13.07.2016г.Давността за тази категория вземания е 5г. и тя не е изтекла до момента на предявяване на претенциите по сметки - 22.10.2019г.

Стойността на един имот следва да се счита за увеличена, ако вследствие на подобренията пазарната му цена се е увеличила, т. е. при евентуално извършване на разпореждане, собственикът би получил по -висока цена от тази, която би получил преди извършване на подобренията. Тази преценка следва да се извърши чрез съпоставяне на стойността на имота без подобренията с пазарната цена, който същият има в състоянието си към настоящия момент, т. е. с подобренията върху него.В настоящия случай по делото липсват данни за цената на имота без подобренията, които са били извършени в периода от 2014г. – 2015г.Това налага допускането на нова допълнителна СТЕ, която да даде заключение за стойността на имота без подобренията, както и увеличената му стойност след тяхното извършване, която да се определи към датата на изготвяне на експертното заключение/чл. 72, ал. 1, изр. 2 от ЗС/.Тъй като се налага извършването на допълнителни съдопроизводствени действия, делото следва да се върне за ново разглеждане от въззивния съд.

По реда на чл. 293, ал. 1 ГПК обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено, като на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за изслушване на експертиза с посочената по горе задача.

На основание чл. 294, ал. 2 от ГПК при повторното разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение №595/07.05.2024г., постановено по гр. д.№626/2023г. на Пловдивския окръжен съд, допълнено с решение №729/05.06.2024г., в обжалваната му част.

ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд за ново разглеждане от друг въззивен състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: