ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 5875/16.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Р.

ЧЛЕНОВЕ: Г. М.

З. Р.

като разгледа, докладваното от съдия Рубиева гражданско дело № 1935 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Български пощи“ ЕАД, чрез процесуалния представител, срещу въззивно решение на Окръжен съд - Пловдив № 141/12.02.2025 г., допълнено по реда на чл. 250 ГПК с решение № 323/25.03.2025 г., постановени по в. гр. д. № 3280/2024 г., с което е отменено изцяло решение № 4230/29.10.2024 г. на Пловдивски районен съд, постановено по гр. д. № 14582/2023 г. и са уважени исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от Н. Й. И. против „Български пощи“ ЕАД.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Насрещната страна Н. Й. И. с писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, чрез пълномощника си, оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. В условие на евентуалност изразява становище за неоснователност на жалбата и за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е поставен въпросът:

1. Доказва ли работодателят законосъобразността на подбора, ако работникът не е оспорил констатациите в протокола за извършен подбор?

Счита, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС /Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС; решение № 207 от 10.10.2013 г. по гр. д. № 37/2013 г. на IV г. о; решение № 295 от 15.10.2013 г. пo гр. д. № 14/2013 г. на IV г. о.; решение № 274 от 16.03.2016 г. пo гр. д. № 5031/2015 г. на IV г. о.; решение № 62 от 29.03.2018 г. по гр. д. № 3764/2017 г., на IV г. о., на ВКС/.

Въззивният съд, след отмяна на решението на първостепенния Районен съд - Пловдив е постановил друго, с което е уважил предявените от Н. Й. И. против „Български пощи“ ЕАД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 65 от 13.07.2023 г. на главния изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – съкращаване в щата, за възстановяване на Н. Й. И. на заеманата преди уволнението длъжност „експерт“ в сектор „Регионален финансов контрол“, отдел „Финансово управление и контрол“, Дирекция „Вътрешен контрол“ към Централно управление на „Български пощи“ ЕАД, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, както и за осъждане на ответника да заплати на ищцата, на основание чл. 344, ал. 1, вр. чл. 225 КТ сумата 2655.89 лв. – обезщетение за оставане без работа за периода от 05.08.2023 г. до 05.02.2024 г.

За да постанови този резултат, съдът приел, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на което ищцата Н. Й. И. е заемала длъжността „експерт“, с изнесено работно място в ОПС-Пловдив, в сектор „Регионален финансов контрол“, отдел „Финансово управление и контрол“, Дирекция „Вътрешен контрол“ към Централно управление на „Български пощи“ ЕАД. Въззивният съд е констатирал, че със заповед № РД – 06-104 от 14.06.2023 г. в ответното дружество е било извършено реално съкращаване на 34 щатни бройки за длъжността “Експерт” в сектор „Регионален финансов контрол“, отдел „Финансово управление и контрол“, дирекция „Вътрешен контрол“, между които и заеманата от ищцата бройка, с изнесено работно място в Областна пощенска станция /ОПС/-Пловдив. С оглед на това и предвид обстоятелството, че всички съкратени щатни бройки били с място на работа в Централното управление на работодателя в [населено място], е направил извод, че с извършеното съкращаване на щата за работодателя е възникнало задължение за извършване на подбор между служителите, заемащи тези длъжности. Приел е, че в съответствие с разпоредбата на чл. 329 от КТ и Правилата за осъществяване на подбор на работници и служители в „Български пощи“ ЕАД, работодателят е назначил комисия по подбора. Констатирал е, че с протокол № 1/26.06.2023г. в подбора били включени 40 служители, заемащи длъжността „Експерт“ и „Главен експерт“, между които и ищцата. Посочил е, че след извършването му, на Н. И. били поставени 39.2 точки и била класирана на 23-то място.

От правна страна е обсъдил твърдението на жалбоподателката Н. И. за незаконосъобразност на извършения подбор. Приел е за основателно възражението й, че от свидетелските показания се установява драстично неспазване на условията за оценяване на подбора, пълна неяснота на какъв принцип са поставени оценките и кой ги е поставил. Констатирал е, че за всеки един от получилите най-висок общ брой точки са били поставени несъществуващи и неразписани в правилата за оценяване точки, поради което е приел, че е налице разминаване с правилата за оценяване. Обсъдил е показанията на св. Б. Б. - член на комисията за подбор, която в съдебно заседание е заявила, че в процедурата по подбора е направила всичко възможно като представител на синдикат - „да запазим нашите председатели“. С оглед установеното от свидетелските показания, въззивният съд е направил извод, че при оценката на трудовите качества на работниците комисията е действала субективно и пристрастно. Обсъдил е показанията и на св. В. Ч. - пряк ръководител на Н. И., която заявила, че дала по-ниска оценка на И. по критерий „Умения за работа в екип“, тъй като другите две служителки предпочитали да ходят на проверка на даден обект без Н. И.. Направил е извод, че тази база за оценка на качествата на работника не е обективна и безпристрастна, а се опира на немотивираните лични пристрастия на нейните две колежки. Въз основа на обсъдените поотделно и в съвкупност доказателства, въззивният съд е направил извод, че трудовото правоотношение на ищцата е било прекратено в противоречие с установите от работодателя правила за извършване на подбора и утвърдения в КТ принцип на работа да останат служители с по-висока квалификация и които работят по-добре. В заключение, решаващият съд е намерил предявените искове за основателни.

Настоящият състав на ВКС, Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, поради следните съображения:

Поставеният въпрос е разрешен съобразно създадената задължителна практика на ВКС. Съгласно дадените в Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС разрешения при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ работодателят следва да провежда подбор съобразно изискванията на закона, прилагайки еднакви критерии при осъществяване на правото си по чл. 329 КТ. Преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ - кой от работниците и служителите има по - висока квалификация и работи по - добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Съдебният контрол е контрол за законосъобразност и елемент от конституционно прокламираното право на закрила на труда, чиято уредба се съдържа в нормите на чл. 16, чл. 48, ал. 1, чл. 56 от Конституцията на Република България. При упражняване на правото на подбор преценката на показателите по чл. 329, ал. 1 КТ не е субективна - безусловно основана на лични представи, формирани от непосредствени възприятия на субекта на работодателска компетентност и от общо познаване на всички трудови функции, а е преценка по законосъобразност, изразяваща се в съответствие на приетите от работодателя показатели по законовоустановените критерии с действителните качества на работника или служителя, обоснована със събрана за участниците в подбора информация. Когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява доказателство за извършения подбор по чл. 329 КТ, но като частен свидетелстващ документ той няма обвързваща съда материална доказателствена сила. Затова при оспорване на констатациите на комисията по подбора отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или посредством други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите лица в подбора /решение № 188 от 10.05.2012 г. по гр. д. № 428/2011 г., Г. К., IV Г. О. на ВКС/. Твърденията на касатора във връзка с формулирания въпрос са, че ищцата не била оспорила законосъобразността на извършения подбор. Противно на тези твърдения, още с исковата молба ищцата е оспорила изрично законосъобразността на проведения подбор по чл. 329 КТ, получените от него резултати, както и критериите, по които е проведен той. Съдебният контрол обхваща проверка на приетите от работодателя и оспорени от работника оценки. Видно от мотивите на обжалваното решение, въззивният съд, с оглед събраните в тази връзка писмени и гласни доказателства е приел, че поставените оценки на подлежащите на подбор лица са в пълно противоречие с критериите за подбор, а крайните оценки се разминават със заложеното точкуване. Приел е, че ответникът в качеството му на работодател не е приложил коректно критериите за подбор, което е и едно от основните нарушения. Поради което е направил извод, че извършеният подбор е незаконосъобразен.

Цитираните от касатора решение № 207 от 10.10.2013 г. по гр. д. № 37/2013 г. на IV г. о. и решение № 295 от 15.10.2013 г. пo гр. д. № 14/2013 г. на IV г. о. са неотносими, тъй като в казусите, предмет на тези решения, ищецът въобще не е бил въвел оплакване за незаконност на уволнението, касаещо извършения подбор, а е твърдял, че подбор по чл. 329 КТ въобще не е извършван. В цитираното от касатора решение № 274 от 16.03.2016 г. пo гр. д. № 5031/2015 г. на IV г. о. касационното обжалване е било допуснато по въпроса: „Може ли законосъобразността на подбора да се установява чрез разпит като свидетели на лица, които нямат преки впечатления от работата на ищеца, но са били ангажирани с процедурата по подбор“. В обжалваното решение този въпрос не е бил обсъждан, нито е отречена такава възможност от решаващия съд, поради което решението е неотносимо. В последното решение на ВКС, на което касаторът се позовава, се приема, че при неоспорени констатации на комисията по подбора отразеното в протокола за подбор се ползва с формална доказателствена сила и не е необходимо работодателят с други доказателствени средства /разпит на свидетели, заключение на вещо лице и др./ да доказва неговата истинност. Цитираното решение е също неотносимо, тъй като, както вече се посочи, ищцата изрично е оспорила констатациите на комисията по подбора.

Наред с искането, касаторът е изложил доводи, които представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение относно извода на съда за основателност на предявените искове. Несъгласието на страната с правните изводи на въззивния съд са възражения, подлежащи на разглеждане при проверка по същество на обжалвания съдебен акт, но не са основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК (в този смисъл са и разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). В производството по чл. 288 от ГПК не могат да се проверяват изводите на въззивния съд във връзка с правилното приложение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила при преценка на събраните по делото доказателства, както и неговото вътрешно убеждение.

В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато, тъй като не е налице соченото от жалбоподателя основание за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

На основание чл. 78 от ГПК и направеното от ответницата по жалбата искане, „Български пощи“ ЕАД следва да бъдат осъдени да заплатят на Н. Й. И. сумата от 1000 лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Окръжен съд - Пловдив № 141/12.02.2025 г., допълнено по реда на чл. 250 ГПК с решение № 323/25.03.2025 г., постановени по в. гр. д. № 3280/2024 г.

ОСЪЖДА „Български пощи“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] да заплати на Н. Й. И. сумата от 1000 лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.