Р Е Ш Е Н И Е

№ 349

гр. София, 17.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Христова т. д. №2603 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Г. А. Г., чрез адв. Н.Т. срещу решение №705 от 03.06.2024г., постановено по в. гр. д. №3171/2023г. по описа на Окръжен съд - Пловдив. С обжалваното решение е отменено решение №261849/28.06.21г., постановено по гр. д. №994/20г. по описа на Районен съд - Пловдив, с което е осъден ответникът „УниКредит Булбанк” АД, [населено място] да заплати на Г. А. Г. сумата 6 362.90 евро – недължимо платена лихва по договор за ипотечен кредит №TR 71409422/ 28.03.2008г. за периода 16.07.2016г.- 16.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 22.01.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноските в производството, и вместо това е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, като неоснователен.

В касационната жалба се твърди, че решението следва да бъде отменено като неправилно поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и необоснованост. Касаторът поддържа, че като е приел, че между страните е договорен „фиксиран минимален лихвен процент“ в размер на 7.70 %, въззивният съд e тълкувал договора в нарушение на чл. 20 ЗЗД и не е разкрил действителната им воля. Оспорва като незаконосъобразни и необосновани изводите на съда относно договорен фиксиран минимален лихвен процент, като излага доводи, че посоченият в т. 4.1. от договора ГЛП е определен към момента на сключването...