РЕШЕНИЕ

№ 789

гр. София, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в открито заседание на тридесети октомври, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: Е. Т.

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при секретаря Р. И., като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 496 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК.

Образувано е по подадена от В. А. Ж. молба с вх. № 979 от 09.01.2024 г., с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК, за отмяна на влязло в сила решение № 2342 от 20.11.2023 г., допълнено с решение № 343 от 16.02.2024 г. по гр. д. № 472/2023 г. на Бургаски районен съд (само последното допълнително решение обжалвано пред въззивния съд и потвърдено с решение № 789 от 25.09.2024 г. по в. гр. д. № 556/2024 г. на Бургаски окръжен съд), с което на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е развален договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ......., том ..........., рег. № .............., дело № .................... г. на Нотариус Е. Б. с рег. № ...................... към НК, сключен между Д. Й. Т. в качеството му на продавач, починал в хода на настоящия процес и заместен на основание чл. 227 ГПК от наследниците си по закон: С. Д. Т. и З. Д. Т., и молителката Ж. в качеството й на купувач.

Молителката се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, сочейки като ново писмено доказателство от съществено значение за делото – разписка от 12.11.2019 г. за заплатена в брой продажна цена по процесния развален договор за продажба, коeто не е могла да представи, тъй като не е знаела за процеса по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и не е взела участие в исковото производството, в което е представлявана от особен представител. Последният не е знаел за съществуването и не е разполагал с доказателството, за да го представи по делото, поради липса на връзка с представляваното лице, живеещо трайно в Германия. Поддържа, че от горепосочената разписка се установява, че цялата продажна цена по договора за продажба е платена в брой от купувача на продавача преди съставянето на нотариалния акт, поради което купувачът е изпълнил задължението си по този договор точно. Бургаски районен съд е приел противното и така е постановил неправилно решение поради отсъствието в доказателствения материал по делото на горепосочената разписка. Молителката се позовава и на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, навеждайки че е била лишена от възможност да узнае за делото и да участва в него като ангажира относими доказателства. В тази връзка поддържа, че ищецът е знаел адреса й в Германия, но не го е предоставил на съда, както и че призоваването й по реда на чл. 47 ГПК не е редовно, съответно ненадлежна е учредената в тази хипотеза представителна власт на особения представител, който я е представлявал в процеса. Затова счита, че районният съд я е лишил от възможност да участва в производството по иска с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и от възможността да бъде надлежно представлявана.

Ответникът по молбата Д. Й. Т. подава писмен отговор, в който поддържа становище за нейната неоснователност и моли тя да бъде оставена без уважение. Твърди, че представената разписка от 12.11.2019 г. е неистински писмен документ, тъй като не е подписана от него, а и не е вярно обстоятелството, че молителката Ж. е заплатила посочената в нея парична сума в брой. Поддържа, че продажната цена по разваления договор за продажба не е била платена от купувача нито по банков път, нито в брой. Освен това оспорва твърдението, че е знаел местопребиваването на В. А. Ж. в Германия, за да посочи адрес за призоваването й там.

Конституираната в хода на настоящото отменително производство на основание чл. 227 ГПК наследница по закон на починалия Д. Й. Т.: З. Д. Т. оспорва молбата за отмяна като неоснователна. Поддържа, че представената разписка, която е за сума в размер на 14 000 лв. е недопустима, тъй като нарушава чл. 5 Закона за мерките срещу изпирането на пари, а и е неотносима, тъй като в нотариалния акт за продажбата изрично е записано, че продажната цена е заплатена по банков път. Твърди досежно наведеното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, че не са нарушени съдопроизводствените правила по призоваване на молителката и тя не е била лишена от възможност да участва в делото, доколкото е била представлявана от особен представител в хипотезата на чл. 47 ГПК. Ответникът по молбата С. Д. Т., конституиран в правата на починалия първоначален ответник Д. Т., не взема становище по молбата за отмяна.

Съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, като разгледа молбата с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед наведените отменителни основания, приема същата за допустима и основателна.

Исковото производство, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, е образувано по иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ..............., том ................., рег. № .................., н. дело № ......................... г. на Нотариус Е. Б. с рег. № ............... към НК. Сезираният районен съд е разпоредил на основание чл. 131 ГПК да се изпратят препис от исковата молба и приложенията към нея на ответницата на посочения в исковата молба адрес: [населено място],[жк], ...................., [жилищен адрес] който е адресът на продадения от ищеца на ответницата с горепосочения договор имот. От този адрес са върнати няколко съобщения в цялост с удостоверяване на длъжностното лице – призовкар, че по сведение на съсед адресатът живее извън страната за неопределено време. Във върнатото съобщение от този адрес, на 19.04.2023 г. е удостоверено от призовкаря обстоятелството, че длъжностното лице е разговаряло лично с адресата Ж. на тел.: [ЕГН], като е получило сведения, че Ж. е извън страната и ще се върне през лятото. С разпореждане съдът е постановил да се извърши справка в Национална база данни „Население“ за постоянен и настоящ адрес на ответницата, както и за адреси по регистрирани трудови договори, от които е установено, че настоящият и постоянният адреси на ответницата не съвпадат с адреса, посочен от ищеца в исковата молба. Настоящият и постоянен адрес към 29.03.2023 г. са: [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Удостоверено е и обстоятелството, че към 2023 г. ответницата няма регистрирани трудови договор в страната. С разпореждане от 09.05.2023 г. Бургаски районен съд е разпоредил връчване на постоянния и настоящ адрес, от който е върнато съобщение в цялост с удостоверяване, че адресатът не живее на адреса от повече от 5 години по сведение на съсед, както и че длъжностното лице – призовкар е търсило Ж. на този адрес четири пъти - на 04.04.2023 г., на 22.04.2023 г., на 04.05.2023 г. и на 30.05.2023 г., но не е намерило никой на адреса. Без да има разпореждане на съда, на 04.05.2023 г., преди разпореждането на районния съдия от 09.05.2023 г. за връчване на постоянния и настоящия адрес, призовкарят е залепил уведомление на постоянния и настоящ адрес, като не е удостоверил мястото на поставяне на уведомлението, нито е удостоверено от служител или магистрат, че адресатът не се е явил в канцеларията на съда, за да получи съдебните книжа. Независимо от това, на 01.06.2023 г., Бургаски районен съд е приел за редовно връчването на препис от исковата молба и приложенията на ответницата по реда на чл. 47, ал. 1 – ал. 5 ГПК на постоянния и настоящия й адрес, поради което на основание чл. 47, ал. 6 ГПК й е назначил особен представител на разноски на ищеца, който в лицето на адв. К. е представлявал ответницата през времетраенето на целия исков процес, приключил с влизането в сила на първоинстанционното решение в рамките на една съдебна инстанция.

Настоящият съдебен състав приема, че неправилно Бургаски районен съд е приел, че връчването на разпореждането по чл. 131 ГПК с преписите от исковата молба и приложенията на молителката е редовно. След надлежно удостоверяване на обстоятелството, че ответницата Ж. не живее нито на посочения в исковата молба, нито на регистрирания й постоянен и настоящ адрес, районният съд е могъл да изпълни процедурата по чл. 47, ал. 1 – ал. 3 ГПК и след изпълнението й да разпореди залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК. След изтичане на срока по чл. 47, ал. 2 ГПК, когато завършва процедурата по редовността на връчването, е следвало да й назначи особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК. Бургаски районен съд не е проверил процедурата по връчване по смисъла на чл. 47, ал. 1 ГПК и не е разпореждал залепване на уведомление на постоянния и настоящ адрес на Ж.. Освен това намиращото се по делото уведомление по смисъла на чл. 47, ал. 1 ГПК на постоянния и настоящ адрес не удостоверява мястото на поставянето му, нито изтичането на срока по чл. 47, ал. 2 ГПК, поради което не може да бъде приета за надлежно извършено по разпореждане на съда процесуално действие. Последното обстоятелство опорочава редовността на процедурата по връчване на съобщението, респективно по призоваване на ответницата. Независимо от това, районният съд е разполагал със сведение от длъжностното лице – призовкар, удостоверено във върнато съобщение от 19.04.2023 г., че ответницата ще се върне в Б. през лятото на 2023 г. на адреса по исковата молба, както и с конкретен телефонен номер на последната. При това положение той е бил длъжен да изчерпи възможните способи за редовно призоваване на ответницата, като разпореди повторно връчване на съобщение на адреса по исковата молба през лятото на 2023 г. или да я уведоми по телефона за евентуално налични в канцеларията на съда съдебни книжа за връчване. Допускайки горепосочените нарушения на процесуалните правила в чл. 47, ал. 1 – ал. 5 ГПК, районният съд не е провел редовна процедура по призоваване на ответницата по процесното дело по никой от предвидените в ГПК способи, вкл. чрез залепване на уведомление по смисъла на чл. 47, ал. 1 ГПК. При това положение осъщественото процесуално представителство в исковия процес спрямо ответницата от назначен от съда особен представител в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК е в нарушение на процесуалния закон и лишава молителката от възможността да участва в делото и да бъде надлежно представлявана. Ето защо следва да се приеме за осъществено релевираното отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Налице е и наведеното отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно тази разпоредба заинтересованата страна може да иска отмяна, когато се открият нови обстоятелства или писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Отмяната на това основание е насочена срещу неправилност на решението, дължаща се на невиновна, обективна невъзможност да се разкрие обективната истина поради непълнота на доказателствата, която е разкрита след влизане на решението в сила и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. Новите обстоятелства или доказателства трябва да са от съществено значение за решаване на спора и да са за факти, преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. В настоящия случай, приложената към молбата за отмяна разписка от 12.11.2019 г. е съставена преди образуване на гр. д. № 472/2023 г. на Бургаски районен съд, но тъй като на молителката са били нарушени правото на участие в делото и надлежното й представляване, тя не е могла да я представи като доказателство по делото. Горепосоченото писмено доказателство същевременно е от съществено значение за решаване на правния спор, доколкото от него се установява, в случай, че е истински документ, че молителката в качеството си на купувач по разваления договор, на 12.11.2019 г. е изпълнила задължението си по същия да заплати цялата договорена продажна цена, т. е. не е било налице основанието по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за развалянето му.

Съобразно гореизложеното, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК влязлото в сила съдебно решение следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на Бургаски районен съд (доколкото той е единственият съд, разглеждал по същество спора), което да започне от момента на връчване на преписи от исковата молба и приложенията към нея на ответницата съгласно чл. 131 ГПК.

Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК влeзлите в сила решение № 2342 от 20.11.2023 г. и допълнително решение № 343 от 16.02.2024 г., постановени по гр. д. № 472/2023 г. на Бургаски районен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаски районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: