ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№2292

гр. София, 01.05.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 20.04.2026г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: В. П.

БОРИС Д. ИЛИЕВ

разгледа докладваното от съдия Борис Д. И. гр. д. №868 по описа на съда за 2026г. и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Колпойнт Ню Юръп“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], чрез пълномощника му по делото адв. Д. А., против Решение №6986 от 17.11.2025г. по в. гр. д. №2896/2025г. по описа на Софийския градски съд в частта му, с която след частична отмяна на Решение № 1103 от 22.01.2025 г., постановено по гр. дело № 32270/2023 г. по описа на СРС, 77 състав, е било признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на С. Д. Д., ЕГН [ЕГН], извършено с изтичане на уговорения срок на предизвестие №35649/17.01.2023г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - поради закриване на част от предприятието, както и уволнението й, извършено със Заповед № 12404/12.04.2023г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ за неявяване на работа в течение на повече от два последователни дни, и „Колпойнт Ню Юръп“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], е осъдено да заплати на С. Д. Д., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с. чл. 225 КТ сумата от 7 015,28 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от 19.03.2023г. до 04.06.2023г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 12.06.2023г. до окончателното плащане. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение - касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК, като се иска отмяната му и отхвърляне на предявените искове. Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от С. Д. Д., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника й по делото адв. Е. П., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че по силата на трудов договор № А-23169/28.05.2021г. и допълнително споразумение от 28.05.2021г. е възникнало и съществувало трудово правоотношение, по което ищцата С. Д. Д. е изпълнявала длъжността „агент преглеждане на съдържание“ в звено Chameleon Content Review- линия португалски език, при ответника „Колпойнт Ню Юръп“ ЕАД, с място на работа: дома на служителя на адрес: [населено място], [улица]. От страна на работодателя „Колпойнт Ню Юръп“ ЕАД е било отправено 2-месечно предизвестие №35649/17.01.2023г. до С. Д. за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ - поради закриване на част от предприятието, както и последващо такова №35807/13.02.2023г. за прекратяване на трудовото правоотношение на същата служителка на същото основание и при същия срок на предизвестието. Със заповед № 3687/13.02.2023г. на работодателя на основание чл. 120, ал. 1 КТ поради настъпила производствена необходимост считано от 14.02.2023г. С. Д. временно е назначена да изпълнява длъжността „телеагент“ в проект/звено Shared Team- линия английски език. Със заповед № 3695/14.02.2023г. е наредено преустановяване извършването на работа от разстояние на служителя С. Д., като същата следва да се яви на работа на 15.02.2023 г. от 09:30 часа в офиса на работодателя на адрес: [населено място], [улица], сграда Т. Т. и да предаде оборудването, предоставено й за работа от вкъщи. Със заповед № 12404/12.04.2023 г. на С. Д. е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 2 и чл. 188, т. 3 КТ за това, че в периода от 15.02.2023г. до 23.02.2023г. същата не се е явявала на работа в офиса на работодателя на адрес: [населено място], [улица], сграда Т. Т.

При така установените факти съдът е приел, че чрез отправянето на предизвестие №35649/17.01.2023г. ответникът - работодател е изявил воля за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, позовавайки се на прекратителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ - закриване на част от предприятието, в който случай на основание чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ прекратителният му ефект ще настъпи по силата на закона с изтичане на 2-месечния срок на предизвестието. С. Д. е получила предизвестието още същия ден - на 17.01.2023г., като по делото не се спори относно наличието на посоченото в него основание по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ, а самата ищца се позовава на настъпилото в резултат на предизвестието от 17.01.2023г. прекратяване на трудовото й правоотношение, считано от 18.03.2023г. Преди изтичане на срока на така отправеното предизвестие работодателят е отправил до ищцата ново такова № 35807/13.02.2023г. със същото съдържание, за което е удостоверено с подписите на двама свидетели, че е връчено на Д. при отказ на 13.02.2023г. Съдът е приел, че за работодателя не е съществувала възможност с така отправеното ново предизвестие да промени срока на първоначално отправеното такова, тъй като в КТ не се предвижда включеният в предизвестието срок да подлежи на удължаване, спиране или прекъсване. Изложил е съображения, че не следва да се прави аналогия с правомощията на работодателя по чл. 344, ал. 2 КТ по свой почин да отмени заповедта за уволнение до предявяване на иск от работника или служителя пред съда. Според съда за ищцата правото на оспорване законността на уволнението пред работодателя или пред съда ще възникне едва с прекратяване на трудовото й правоотношение, което по аргумент от чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ ще настъпи с изтичане на срока на отправеното до нея предизвестие - на 18.03.2023г. Според съда не може да се приеме и че с отправяне на второто предизвестие от 13.02.2023г. ответникът е имал за цел да оттегли предходното такова от 17.01.2023г. /възможност, която е предвидена в чл. 326, ал. 4, изр. 2 КТ за отправено от работника предизвестие/ преди изтичане на посочения с него срок, тъй като подобен извод би бил в противоречие със собственото му извънсъдебно поведение - издадената от него същия ден заповед № 3687/13.02.2023 г. по реда на чл. 120, ал. 1 КТ, с която С. Д. временно е преместена да изпълнява друга длъжност „телеагент“ в друго звено Shared Team, което изключва възможността с предизвестието от 13.02.2023 г. работодателят да е целял възстановяване на съдържанието на трудовото правоотношение отпреди отправяне на първоначалното такова от 17.01.2023 г., в рамките на което ищцата е заемала длъжността „агент преглеждане на съдържание“ в звено Chameleon Content Review. На следващо място съдът е посочил, че според разпоредбата на чл. 326, ал. 4, изр. 2 КТ оттеглянето на предизвестието преди изтичане на срока му се обуславя от съгласие на насрещната страна, а в случая изрично ищцата се е противопоставила на връчването на второто предизвестие от 13.02.2023 г., което обстоятелство е било удостоверено с подписите на двама свидетели. Приел е, че в случая не би могло да се приеме, че доколкото запазването на трудовоправната връзка за по-дълъг срок би било в интерес на работника, то не е необходимо негово съгласие за изменение на срока на предизвестието, тъй като подобна житейска презумция не намира опора в КТ, а и предвид данните по делото, че от С. Д. не се претендира възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и считано от 05.06.2023 г. тя е започнала работа при друг работодател. Ето защо съдът е достигнал до извода, че с изтичане на предоставения с първото предизвестие двумесечен срок, т. е. считано от 18.03.2023г., на основание чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ действащото между страните трудово правоотношение е било прекратено на посоченото в него основание по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ - поради закриване на част от предприятието.

За основателни са приети доводите на ищцата за незаконност на така извършеното прекратяване на трудовото й правоотношение на посоченото основание, тъй като се е ползвала от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ като майка на дете до 3-годишна възраст и работодателят е следвало да поиска разрешение от Инспекция по труда за уволнението й, което той не е сторил. В тази връзка съдът е посочил, че съгласно формираната съдебна практика релевантният момент, към който следва да се преценява законността на изявлението на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, е достигането на писменото изявление до адресата. В случая детето на ищцата К. Д. е родено на 10.04.2020г., поради което към датата на връчване на предизвестието от 17.01.2023г. то все още не е навършило 3-годишна възраст и тя се е ползвала от закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ. Работодателят е поискал на 03.02.2023г. на основание чл. 333, ал. 1, т. 1 от КТ разрешение от Инспекция по труда- [населено място] за прекратяване на трудовото правоотношение на С. Д. на длъжност: „агент преглеждане на съдържание“ на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 1 КТ - поради закриване на част от предприятието, но с писмо с изх. № 23007187/06.02.2023 г. инспекцията е отказала да даде такова разрешение. Ето защо съдът е приел, че уволнението на ищцата, извършено с изтичане на уговорения 2-месечен срок на предизвестие № 35649/17.01.2023 г., считано от 18.03.2023 г., е незаконно и следва да се отмени.

С оглед настъпилото считано от 18.03.2023г. прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, съдът е приел, че последващото й уволнение, извършено с връчената й на 13.04.2023г. заповед № 12404/12.04.2023г. за налагане на дисциплинарно наказание за неявяване на работа в периода от 15.02.2023г. до 23.02.2023г. също е незаконно и следва да се отмени. Изложил е съображения, че заповедта е издадена при настъпило вече прекратяване на трудовото правоотношение между страните, като ответният работодател изобщо не е разполагал с дисциплинарна власт спрямо нея. Предвид основателноста на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за основателна е приета и претенцията на ищцата за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставането й без работа за периода от 19.03.2023 г. до 04.06.2023 г. От представения в заверен препис екземпляр от трудовата книжка на С. Д. е установено, че липсват данни за вписването на друго трудово правоотношение в периода до 04.06.2023г., поради което е прието за доказано оставането й без работа вследствие на незаконното уволнение през релевантния период. Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 228 КТ размерът на обезщетението за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение се определя съобразно брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за последния пълен отработен месец, като съгласно заключението на приетата съдебно-счетоводната експертиза за претендирания период от 19.03.2023 г. до 04.06.2023 г. същото е в размер на 7 015,28 лв., която сума следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 12.06.2023 г. до окончателното й заплащане.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът обосновава наличието на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото: 1. Може ли да се приложи по аналогия чл. 344, ал. 2 от КТ в хипотезата на връчено от работодателя предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, с което той упражнява правото си на уволнение по чл. 328 от КТ и впоследствие, преди изтичане на срока на първо, връчено второ предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на същото основание, като се приеме, че в правомощията на работодателя, освен да отмени, е и да измени заповедта за уволнение, като увеличи срока на предизвестието? 2. В хипотезата на връчено от работодателя предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на някое от основанията по чл. 328 от КТ кой е началният момент на упражняване на правомощието на работодателя по чл. 344, ал. 2 от КТ? Може ли правомощието на работодателя по чл. 344, ал. 2 от КТ да се приложи преди изтичане на срока на връченото на работника или служителя предизвестие, ако това е в интерес на работника или служителя? 3. При удължаване на срока на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя, чрез връчване на второ предизвестие на същото основание и преди да изтече срокът на първото предизвестие, намира ли приложение по аналогия нормата на чл. 326, ал. 4 от КТ и необходимо ли е съгласие на работника или служителя? 4. Необходимо ли е съгласие на работника или служителя при действия на работодателя в негов интерес? 5. Чл. 344, ал. 2 от КТ приложим ли е след връчване на предизвестие от работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, с което той упражнява правото си на уволнение по чл. 328 от КТ и преди изтичане на срока на връченото предизвестие?

Поддържа се и наличието на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от КТ, като се излага твърдения, че съдът се е произнесъл в противоречие с Решение №111 от 05.07.2016г. на ВКС по гр. д.№4935/2015г., 4- то г. о., по следния въпрос: Може ли работодателят да приложи нормата на чл. 344, ал. 2 от КТ в случай, че установи необходимост от това?

Иска се допускане на касационно обжалване на решението и на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК поради очевидната му неправилност.

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.

Според настоящия състав на съда не са налице подържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

По повдигнатите в изложението въпроси, които могат да бъдат обобщени и уточнени до възможността работодателят да оттегли отправено до работника или служителя предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение и да отмени на основание чл. 344, ал. 2 от КТ извършеното от него прекратяване на трудовото правоотношение, е налице формирана съдебна практика. Съгласно приетото в Решение № 280 от 12.10.2015г. на ВКС по гр. д. № 1898/2015г., 4-то г. о., по аргумент от разпоредбата на чл. 326, ал. 4, изр. 2 и 3 КТ, съгласно която работникът или служителят може да оттегли предизвестието за прекратяване на трудовия договор, ако съобщи за това преди или едновременно с получаването му, работодателят също може да оттегли предизвестието за прекратяване на трудовия договор, ако съобщи за това на работника или служителя преди или едновременно с получаването му. Прекратяването на трудовото правоотношение може да бъде осуетено и до изтичането на срока на предизвестието, но със съгласието на работника или служителя. Нито работникът или служителят може да оттегли предизвестието за прекратяване на трудовия договор, след като то е достигнало работодателя, нито работодателят може да оттегли предизвестието за прекратяване на трудовия договор, след като то е достигнало до работника или служителя. Започнал ли е да тече срокът на предизвестието, прекратяването на трудовото правоотношение може да бъде осуетено до изтичането му, но само със съгласието на двете страни. В Решение № 935 от 28.12.2009г. на ВКС по гр. д. № 3558/2008г., 3-то г. о., е прието, че съдържанието на акта на работодателя по чл. 344, ал. 2 КТ трябва да изразява по несъмнен начин волята му за отмяна на уволнението, а не за някакво друго правно действие. Последващото уволнение, наличието на което работодателят желае да обоснове, трябва да се извърши с нов писмен акт, който следва по време отмяната, като по реда на чл. 344, ал. 2 КТ работодателят не може да поправи собствените си грешки в заповедта за уволнение. В Решение № 50024 от 01.03.2023 г. На ВКС по гр. д. № 1922/2022 г., 3-то г. о., е прието, че отмяната на уволнението по почин на работодателя по реда на чл. 344, ал. 2 КТ трябва да се извърши с писмен акт, който да се доведе до знанието на работника или служителя. За валидното осъществяване на това действие е необходимо актът по чл. 344, ал. 2 КТ да изразява по несъмнен начин волята на работодателя за отмяна на уволнението, а не за някакво друго правно действие. Отмяната на уволнението по инициатива на работодателя е възможна до определен времеви момент - предявяването на иск от работника или служителя пред съда за признаване на уволнението за незаконно. Така формираната съдебна практика се споделя от настоящия състав на съда и не се нуждае от промяна или осъвременяване, като обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с нея, поради което не са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на касационното му обжалване. За да уважи предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, съдът е изложил съображения, че след като е връчил на ищцата първото предизвестие за прекратяване на трудовото й правоотношение ответникът - работодател не е разполагал с правото да го оттегли, включително да променя срока му, без нейно съгласие. Отделно от това, видно от съдържанието на второто предизвестие, с него работодателят не е правил изявления нито за оттегляне на първото предизвестие, нито за удължаване на срока му, нито за това, че упражнява правото си по чл. 344, ал. 2 от КТ да отмени извършеното него прекратяване на трудовото правоотношение. Предвид горното всички съдържащи се във въпросите от изложението твърдения на касатора, че с второто предизвестие бил извършил подобни действия, не кореспондират с доказателствата по делото и с установените от въззивния съд факти. По така изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение на поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 или т. 3 от ГПК не може да се допусне.

Неоснователно е и направеното искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК поради очевидната му неправилност. Съгласно формираната практика на ВКС очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК е съдебно решение, засегнато от особено тежък порок, който може да бъде констатиран пряко от съдържанието му, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта. Такъв би бил прилагането на отменен закон, прилагане на закон в противоречие с неговия смисъл, нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. В конкретния случай от въззивното решение не може да се направи извод за явно нарушение на закона или необоснованост на мотивите при постановяването му; съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Доколкото не са налице сочените от касатора основания и при извършената служебна проверка настоящият състав на съда също не констатира такива по чл. 280, ал. 2 от ГПК, то обжалваното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.

С оглед изхода на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна по касационната жалба направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 1000 евро.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №6986 от 17.11.2025г. по в. гр. д. №2896/2025г. по описа на Софийския градски съд.

ОСЪЖДА „Колпойнт Ню Юръп“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати на С. Д. Д., ЕГН [ЕГН], сумата от 1000 евро - разноски по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.