О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 50206

София, 03.10.2023 година

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

като разгледа докладваното от съдия Декова гражданско дело № 801 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е молба вх. № 502785/02.06.2023 г. от В. М. К., чрез процесуалния представител адв. А., с искане за поправка на допусната очевидна фактическа грешка в постановеното по настоящото дело определение № 50158 от 02.06.2023 г., с което е допълнено решение № 50219 от 23.02.2023 г. по гр. д. № 801/2022 г. на ВКС, III г. о. в частта за разноските, като молителят е осъден да заплати на Университет по архитектура, строителство и геодезия сумата 1200 лв. разноски по делото. Молителят изразява несъгласие с констатациите в мотивите на определението, като поддържа, че процесуалния му представител се е явил в проведеното на 10.11.2022 г. о. с. з. и е направил възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

Насрещната страна Университет по архитектура, строителство и геодезия не е подала писмен отговор и не изразява становище по молбата.

За да се произнесе настоящият състав съобрази следното:

Молбата е неоснователна. Молителят не сочи да е допусната конкретна очевидна фактическа грешка в диспозитива на определението, каквато и след служебна проверка настоящият състав също не установи. Видно от съдържанието на молбата, с нея молителят се домогва да постигне пререшаване на въпроса за размера на присъдените на Университет по архитектура, строителство и геодезия разноски в производството пред касационния съд /тяхното намаляване/. Това не може да стане по реда на поправката на очевидна фактическа грешка.

Дори при основателност на твърденията на молителя, че възражението е заявено от процесуалния му представител в проведеното на 10.11.2022 г. о. с. з., присъденото възнаграждение не е прекомерно. С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможността да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение за един адвокат в случаите, когато то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно разясненията, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 година на ОСГТК на ВКС, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по – нисък размер на разноските в тази им част, но не по – малко от минимално определения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер. С постановеното по делото решение № 50219 от 23.02.2023 г., настоящият състав е оставил в сила въззивно решение от 15.11.2021 г., постановено по в. гр. д. № 1754/2020 г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение от 19.12.2019 г. по гр. д. № 52619/2019 г. на Софийски районен съд, са отхвърлени предявените от В. М. К. срещу Университет по архитектура, строителство и геодезия искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ. С определение № 50158 от 02.06.2023 г. по реда на чл. 248 ГПК е допълнено решение № 50219 от 23.02.2023 г. по гр. д. № 801/2022 г. на ВКС, III г. о. в частта за разноските, като молителят е осъден да заплати на Университет по архитектура, строителство и геодезия сумата 1200 лв. разноски по делото. Договореният адвокатски хонорар не е прекомерен. В отговора на касационната жалба ответникът е заявил аргументирано становище, както по допускането на касационното обжалване, така и по основателността на жалбата и следователно защитната дейност на адвоката по изготвяне на отговора не е била ограничена, а е била пълна по своя обхват. Предявени са обективно съединени искове за първите два от които /по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ/ се дължи общо възнаграждение в размер не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ /650 лв./, а за третия /чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ/ изчислено съобразно материалния интерес съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба от № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е действащата към момента на сключване на договора за правна помощ от 28.02.2022 г. редакция, възлиза на 819,86 лв. Делото се отличава с достатъчна правна сложност и на адвоката се дължи адвокатско възнаграждение над минималното. Предвид изложеното молбата на В. М. К. следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 502785/02.06.2023 г. на В. М. К. за „поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 50158 от 02.06.2023 г. по гр. д. № 801/2022 г. по описа на ВКС, III г. о.“.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: