РЕШЕНИЕ № 276/05.05.2026 г.В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

ЗЛАТИНА РУБИЕВА

при участието на секретаря К. Ц. и на прокурор Арнаудова, като изслуша докладваното от съдия Рубиева гражданско дело № 1971 по описа за 2025 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на Р. Б. против въззивно решение № 156 от 20.02.2025 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 351/26.03.2025 г. постановени по в. гр. д. № 1384/2024 г. по описа на САС, ГО, II състав, в частта му, с която съдът се е произнесъл по иска по чл. 86 ЗЗД.

В касационната си жалба, както и в откритото съдебно заседание, касаторът, чрез пълномощника си, поддържа оплакване, че въззивният съд не е съобразил категоричната практика на ВКС, според която, при предявен иск за обезщетение за вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, когато забавеното производство все още не е приключило, лихвата върху присъдената главница е дължима от датата на подаване на исковата молба.

С определение № 5818 от 12.12.2025 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса:

„Кой е началният момент на законната лихва, претендирана в производство по предявен иск с правно основание по чл. 2б ЗОДОВ, когато забавеното гражданско/наказателно дело не е приключило?“

По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:

Отговорът на този въпрос е даден в трайната практика на ВКС – така решение № 73 от 2.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4038/2021 г., III г. о., ГК, решение № 87 от 8.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1088/2023 г., III г. о., ГК, решение № 50031 от 22.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1077/2022 г., IV г. о., ГК, решение № 50030 от 9.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 785/2022 г., IV г. о., ГК, решение № 440 от 11.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2931/2024 г., IV г. о., ГК и др., в която се приема, че паричното обезщетение от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията се дължи за репарирането на всички неимуществени вреди, причинени от деликта. Посочено е, че независимо от правилото, регламентирано в чл. 84, ал. 3 ЗЗД, не е необходима покана за изпадането в забава в хипотезата на неприключило съдебно производство, тъй като забавата не би могла да настъпи преди изтичането на целия период, за който се дължи главното парично задължение. Предвид изложеното практиката е единодушна, че в хипотезата на предявен иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ в хипотеза на неприключило съдебно производство, лихвата за забава върху присъденото обезщетение е дължима от дата на подаване на исковата молба.

Настоящият съдебен състав изцяло възприема горните разрешения, установени в практиката на ВКС.

Въззивният съд в обжалваното решение е уважил акцесорният иск по чл. 86 ЗЗД за лихва за забава, като е посочил, че същата е дължима за три години преди подаването на исковата молба /на 06.04.2023 г./ в съда – т. е. от 06.04.2020 г. на основание чл. 111, б. „в“ ЗЗД, съобразно направено и уважено възражение за изтекла давност.

Предвид отговора на правния въпрос, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Четвърто гражданско отделение, намира жалбата на Прокуратура на РБ за основателна, а разрешението дадено от въззивния съд по разгледания въпрос – за неправилно.

Доколкото не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, спорът между страните относно началната дата на дължимостта на законната лихва за забава следва да се разреши по същество от настоящия състав на ВКС /арг. чл. 293, ал. 3 ГПК/.

От данните по делото се установява, че производството пред съда е образувано по подадена на 06.04.2023 г. искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от нарушаване правото му на разглеждане и приключване в разумен срок на сл. дело № 1/1991 г., впоследствие преобразувано в сл. дело № 780-II/1998 г. по описа на ВОП-София, сега ДП № II-048/1999 г. по описа на ВОП – София, ведно със законната лихва за забава. Не се спори, че към датата на подаване на исковата молба наказателното производство не е приключило. С влязло в сила решение въззивният съд е осъдил Прокуратура на РБ да заплати на Х. Х. Ч. и М. М. Т. сумата от 15 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. Предвид уважаването на главния иск, основателен се явява и искът за законната лихва, която съобразно изложеното по-горе, следва да се присъди от датата на подаване на исковата молба – 06.04.2023 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Посоченото налага отмяната на основание чл. 293, ал. 2 ГПК като неправилно на въззивно решение № 156 от 20.02.2025 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 351/26.03.2025 г., постановени по в. гр. д. № 1384/2024 г. по описа на САС, ГО, II състав, в частта му относно началната дата на дължимост на законната лихва, като касационната инстанция постанови решение, с което да присъди законната лихва, считано от 06.04.2023 г. до окончателното плащане на дължимата сума.

Воден от горните мотиви, Върховен касационен съд, Гражданска колегия, състав на Четвърто гражданско отделение, на основание чл. 293, ал. 1, във вр. с ал. 2 ГПК,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 156 от 20.02.2025 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 351/26.03.2025 г. постановени по в. гр. д. № 1384/2024 г. по описа на САС, ГО, II състав, в частта му относно началната дата на дължимост на законната лихва и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Прокуратура на Р. Б. на основание чл. 86 ЗЗД да заплати законната лихва върху присъденото на Х. Х. Ч. и М. М. Т. обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията, считано от 06.04.2023 г. до окончателното изплащане на присъдената главница.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.