Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

Г. Ч. Членове:

С. Х. П. Б. при секретар

А. И. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията

П. Б. по административно дело № 3736/2026 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от О. Х. гр. Хасково, пл. „Общински“ № 1 срещу Решение № 848/26.02.2026 г. на Административен съд - Хасково по адм. дело № 1792/2025 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на О. Х. срещу Решение № N-222/27.10.2025 г. на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Програма „Околна среда“ 2021-2027 г, с което й е определена финансова корекция в размер от 25% от допустимите разходи по Договор № 206 от 06.06.2025 г. с изпълнител ДЗЗД „Ести - Аса“ за нарушение на чл. 59, ал. 6 във вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), представляващо нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ДВ, бр. 59/2024 г.; Наредбата за посочване на нередностите).

Касаторът счита, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Счита, че съдът въобще не е анализирал доказателствата представени на електронен носител под наименование „документи преди подписване на договора“, където от страница 32 до страница 229 са представени множество доказателства, от които се установява, че членовете на обединението имат необходимия опит. Не е обърнато внимание, че в различни приемо-предавателни протоколи са описани повече от една дейност по извършване на доставки, независимо, че в някои е посочено, че са доставяни „фотоволтаични системи“, а на други места фотоволтаици, предвид че двете понятия са тъждествени няма съмнение, че е доказан необходимия опит, който съответства на поставеното изискване за подбор и дори е в пъти по-голям от минимално необходимия.

Допълнително сочи, че дори да се приеме, че формално е налице нарушение, то не е доказан третият елемент от фактическия състав на нередността – вредата за Съюзния бюджет, предвид че това формално нарушение не може да доведе нито до реална, нито до потенциална вреда.

Отделено от това сочи, че съдът не е отчел, че правото на защита на бенефициера е било нарушено, тъй като едва с оспореното решение за определяне на финансова корекция са изложени твърдения от административния орган, които не са били включени в сигнала за нередност № 168, а именно че не се приемат част от представените доказателства, без да се даде възможност за реакция на бенефициера.

Иска от съда да отмени обжалваното решение, а по същество да се отмени административния акт изцяло като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски за две инстанции, включително за юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – ръководителят на Управляващия орган (РУО) на Програма „Околна среда“ 2021 – 2027 г, застъпва становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съда да остави в сила обжалваното решение и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е основателна.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

О. Х. има качеството икономически оператор по смисъла на чл. 2, т. 30 от Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 година се установяват общоприложимите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансовите правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика (известен като Регламент относно общоприложимите разпоредби или РОР), тъй като е бенефициер, по смисъла на чл. 2, т. 9 РОР, който е отговорен за изпълнението на проект „Подобряване на качеството на атмосферния въздух в община Хасково“, финансиран със средства от ЕФСУ.

На 15.01.2025 г. от О. Х. е обявена открита по вида си процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Проектиране, доставка и монтаж, въвеждане в експлоатация и гаранционна поддръжка на фотоволтаични системи за собствено потребление“ по проект „Подобряване на качеството на атмосферния въздух в община Хасково“. Поставен е следният критерий за подбор към участниците относно техните технически и професионални способности: „Участникът трябва да е изпълнил през последните три години от датата на подаване на офертата дейности с предмет и обем, идентични или сходни с тези на поръчката, а именно: доставка/и с включен монтаж на минимум 60 (шестдесет) броя покривни фотоволтични системи. Под дейност с предмет, сходен на предмета и обема на настоящата обществена поръчка следва да се разбира: една или повече доставки с включен монтаж на покривни фотоволтаични системи, които съвкупно през изискуемия период достигат изисквания брой покривни фотоволтаични системи.“

На 06.06.2025 г. О. Х. сключва с ДЗЗД „ЕСТИ – АСА“ ООД договор за изпълнение на обществената поръчка с предмет: „Проектиране, доставка и монтаж, въвеждане в експлоатация и гаранционна поддръжка на фотоволтаични системи за собствено потребление“ по проект „Подобряване на качеството на атмосферния въздух в община Хасково“ на стойност 1 681 365 лева.

На 03.10.2025 г. РУО уведомява О. Х. за започнало производство по определяне на финансова корекция в процедурата за обществената поръчка, с предмет: „Проектиране, доставка и монтаж, въвеждане в експлоатация и гаранционна поддръжка на фотоволтаични системи за собствено потребление“ по проект „Подобряване на качеството на атмосферния въздух в община Хасково“ за нарушение на чл. 59, ал. 6 във вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП, квалифицирано като нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередностите в размер от 25 % и предоставя срок за представяне на възражение и доказателства.

На 16.10.2025 г. О. Х. представя възражение и доказателства.

На 27.10.2025 г., с Решение № N-222, РУО на Програма „Околна среда“ 2021-2027 г. определя на О. Х. финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи по договора с ДЗЗД „ЕСТИ – АСА“ с от 06.06.2025 г.

При тези факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа изискуемите реквизити и органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Относно сочените нарушения на правилата за провеждане на обществени поръчки съдът приема, че РУО пълно и точно е установил фактите по соченото нарушение, и точно е издирил и приложил материалния закона спрямо тях.

Съдът приема за безспорно доказано нарушението на чл. 59, ал. 6 във вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП като сочи, че участникът в обществената поръчка ДЗЗД „Ести – Аса“ е обединение, което включва „СТ Клинър“ ЕООД и „АСА“ ООД, както съгласно договора за учредяването му съдружниците ще участват в него както следва: „СТ Клинър“ ЕООД – 90% и „АСА“ ООД -10% и не е налице диференциация на дейностите между тях, всеки от съдружниците участва във всички дейности по изпълнение, а определящ е единствено процентът на участие. При това положение „СТ Клинър“ ЕООД, който има 90% дялово участие съответно следва да докаже най-малко 54 броя изпълнение доставки, което не е сторено, тъй като са представени доказателства само за 25 броя изпълнени поръчки с предмет идентичен или сходен с този на процесната обществена поръчка.

Съдът потвърждава като правилен изводът на административния орган, че представените доказателства не доказват изискуемият опит, както и че доставката (в общ смисъл) по различни договори на повече на брой слънчеви панели, по-дълги кабели или по-мощни акумулаторни батерии не означава, че броят на фотоволтаичните електрически централи е по-голям.

Съдът потвърждава и извода на РУО, че щом е налице нарушение на чл. 59, ал. 6 ЗОП, то е доказано и нарушение на принципите по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП.

Въз основа на горното първоинстанционният съд прави краен извод, че извършеното нарушение на ЗОП, представлява нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, за която законосъобразно е определена финансова корекция, поради което отхвърля като неоснователната жалбата О. Х. срещу Решение № N-222/27.10.2025 г. на РУО на Програма „Околна среда“ 2021-2027 г.

Решението на Административен съд – Хасково е валидно и допустимо, но не правилно.

Правилно първоинстанционният съд приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на правните и фактическите основания за издаването му и при спазване на административнопроизводствените правила. В тази връзка, касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение, като на основание чл. 222, ал. 2, изр. 2 АПК не следва да ги преповтаря.

Доводът на касатора за съществено нарушение на съдопроизводствените правила е мотивиран с липсата на анализ на представени доказателства от страна на съда. В случая обаче сочените, в касационната жалба, доказателства са били представени от бенефициера с възражението му пред РУО. Последният при издаване на процесното решение за определяне на финансова корекция ги е обсъдил и е приел, че същите не опровергават фактическите му твърдения от уведомителното писмо за започване на процедурата по определяне на корекцията, тъй като не доказват изискуемия опит от съдружниците в обединението.

Пръвоинстанционият съд е изложил мотиви, защо приема този извод на РУО за правилен и съответен на доказателствата.

Доводът за липса на мотиви в обжалваното решение е неоснователен. Съдът е изложил съображения относно всички значими за спора факти и обстоятелства, както и относно всички основания за оспорване на административния акт. Съвпадението на извода на съда със становището на административния орган не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а има отношение към обосноваността на съдебния акт и неговата правилност.

Доводите на касатора за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и за необоснованост са свързани с изводите на съда относно наличието на два от елементите на фактическия състав на нередността – нарушението и вредата.

Съгласно чл. 2, т. 31 от РОР за целите на настоящия регламент се прилагат следните определения: „нередност“ означава всяко нарушение на приложимото право, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в този бюджет. Следователно съгласно тази легална дефиниция нередността за програмния период 2021 - 2027 г. има три елемента: 1) икономически оператор, отговорен за разходването на средства от бюдежета на Съюза; 2) нарушение на приложимотото право (последното по см. чл. 2, т. 3 РОР) и 3) вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в него.

Няма спор относно първия елемент от състава, доколкото и не се спори, че О. Х. има качеството на икономически оператор, участващ в прилагането на Европейските фондове при споделено управлание, като бенефициер по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за изпълнението на проект, подкрепян от Европейския фонд за регионално развитие чрез Програма „Околна среда“ 2021-2027 г.

Констатираното от органа нарушение е описано от него по следния начин: „наличие на незаконосъобразно избран изпълнител на обществената поръчка в нарушение на чл. 59, ал. 6 във вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП“, представляващо нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. По-надолу в оспорения административен кат като обосновка на нарушението от фактическа страна се сочи, че „участникът ДЗЗД „Ести – Аса“ е избран за изпълнител при липса на съответствие със заложения критерий за подбор, което води до липса на равнопоставеност. Неправомерното допускане на конкретния участник го поставя в по-благоприятно положение спрямо останалите“.

Следователно от приетата от РУО правна квалификация на нарушението - чл. 59, ал. 6 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП се твърди едно нарушение, предвид че в правото словосъчетанието "във връзка" изразява свързаността между правните последици от първата сочена норма и хипотезата и диспозицията на втората. Това значи, че чрез осъществяването на хипотезата и диспозицията (правните последици) на първата правна норма се стига и до осъществяване хипотезата и диспозицията на втората правна норма.

Съгласно чл. 59, ал. 6 ЗОП „При участие на обединения, които не са юридически лица, съответствието с критериите за подбор, свързани с професионална компетентност и опит за изпълнение на поръчката, както и тези за регистрация, представяне на сертификат или друго условие, необходимо за изпълнение на поръчката, съгласно изискванията на нормативен или административен акт, се доказва от съответните членове на обединението съобразно разпределението на участието им в изпълнението на дейностите, предвидено в договора за създаване на обединението“.

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП „Обществените поръчки се възлагат в съответствие с принципите на ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) (ДФЕС) и по-специално тези за свободно движение на стоки, свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги и взаимно признаване, както и с произтичащите от тях принципи на: 1. равнопоставеност и недопускане на дискриминация“.

Първата разпоредба – чл. 59, ал. 6 ЗОП, е част от нормативния блок на чл. 59, включен в глава седма „Изисквания към кандидатите и участниците, раздел втори „Критерии за подбор“ и определя общите изисквания на закона, които възложителя следва да съобрази когато поставя изисквания за подбор към участниците, в случая когато са обединения, в процедурата по обществената поръчка, като тези изисквания следва да са съобразени с принципа на равнопоставеност и недопускане на дискриминация заложен в чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП, посочена като втора разпоредба.

Следователно задължението на възложителя в случая е да постави такова изискване за подбор на участниците, които са обединения, което да не нарушава принципа на равнопоставеност спрямо всички потенциални участници.

В оспорения административен акт няма мотиви, че поставеното изискване за подбор относно техническите и професионални способности на участниците и по-конкретно обединенията, нарушава принципа на равнопоставеност.

РУО описва съвсем различно нарушение – незаконосъобразно избран изпълнител, който не отговаря на законосъобразно поставеното изискване за подбор. Административният орган сочи, че нередността, за която определя финансова корекция, е осъществена посредством действие на икономическия оператор изразяващо се в избор на изпълнител на обществената поръчка, който е извършен извън нормативно определената рамка за това, но посочената като нарушена правна норма не е свързана пряко с избора на изпълнител, а с поставеното изискване за подбор. Действията на възложителя относно избора на изпълнител не са част от глава седма „Изисквания към кандидатите и участниците, раздел втори „Критерии за подбор“. Разпоредбата на чл. 59, ал. 6 ЗОП само определя как участниците обединения, които не са юридически лица следва да доказват съответствието си критериите за подбор.

Налага се извод, че е налице разминаване между фактическите и правните основания за осъщественото нарушение на приложимото право (по см. На чл. 2, т. 31 във вр. т. 3 РОР) като елемент от фактическия състав на нередността, за която е определена на финансовата корекция.

Проверката за законосъобразност на един оспорен административен акт, макар да обхваща всички основания по чл. 146 АПК, се ограничава до тези фактически основания, които органът счита за осъществени, в случая незаконосъобразно избран изпълнител, който не отговоря на поставения критерий за подбор и подвежда към сочената правна норма, в случая чл. 59, ал. 6 във вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП, която се отнася до незаконосъобразно поставен критерии за подбор към участниците обединения. За последното не са изложени мотиви. Съдът не може вместо органа да издирва факти и да ги подвежда към соченото от органа правно основание или да подвежда установените по делото факти към несочено от органа правно основание. С оглед на това съдебната проверка за законосъобразност на оспорения акт не може да излезе от рамките на приетите от органа фактически и правни основания.

Предвид изложеното, при наличието на разминаване между фактическите и правните основания за осъщественото нарушение на приложимото право като елемент от фактическия състав на нередността, за която е определена на финансовата корекция, е налице основание за отмяна на акта като незаконосъобразен.

Като е достигнал до обратния извод и е отхвърлил жалбата О. Х. като неоснователна първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, поради несъответствие с материалния закон. Оспореният административен акт е незаконосъобразен, като постановен при неправилно приложение на закона.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното от касатора искане за присъждане на разноски в негова полза за две инстанции включително юрисконсултско възнаграждение е основателно. Доказани са разноски за държавна такса пред ВАС – 434.60 евро; държавна такса пред АССГ - 3362,73 лева, представляващи 1 719,34 евро лв. За юрисконсултско възнаграждение съдът определя по 102,26 евро, равняващи се на 200,00 лв. за всяка инстанция или общо 204, 52 евро. Всички разноски общо възлизат на 2 358,46 евро.

С оглед посоченото Министерство на околната среда и водите – юридическото лице, към чиято структура се числи административният орган, издател на оспорения акт, следва да бъде осъдено на основание чл. 143, ал. 1 АПК да плати на О. Х. разноски по делото в размер на 2 358,46 евро, общо за двете инстанции.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 848/26.02.2026 г. на Административен съд – Хасково по адм. дело № 1792/2025 г. и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Решение № N-222/27.10.2025 г. на ръководителя на Управляващия орган на Програма „Околна среда“ 2021-2027 г, с което на О. Х. е определена финансова корекция в размер от 25% от допустимите разходи по Договор № 206 от 06.06.2025 г. с изпълнител Обединение „Ести -АСА“ за нарушение на чл. 59, ал. 6 във вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за обществените поръчки, представляващо нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление.

ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите, с адрес на управление: гр. София, бул. „Кн. М. Л. № 22 да заплати в полза на О. Х. гр. Хасково, пл. „Общински“ № 1 сумата от 2 358,46 евро (две хиляди триста петдесет и осем евро и четиридесет и шест евроцента).

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ Г. Ч.

секретар:

Членове:

/п/ С. Х. п/ П. Б.