РЕШЕНИЕ

№ 193

София, 15 април 2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:РУМЕН ПЕТРОВ

СВЕТЛА БУКОВА

при секретар: Елеонора Михайлова

и в присъствието на прокурора Б. Д.

изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова

н. дело № 54/2026 година

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по жалба, подадена от защитника на подсъдимия А. М. А., против нова присъда № 43/01.12.2025 г., постановена по ВНОХД № 757/2025 г. от Окръжен съд – Плевен.

В жалбата и постъпилото към нея писмено становище се сочи, че новата въззивна присъда е постановена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Първото от касационните основания се поддържа с доводи, че фактическите положения, приети от окръжния съд, не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Съдържат се твърдения, че по делото не са иззети „пръстови отпечатъци от мястото на престъплението и видеозаписи от камери“, осуетило установяване на фактите по делото. В обхвата на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК с пресъздаване на показанията на част от свидетелите се заявява, че те са неоправдано игнорирани и се оспорва съдебната оценка на останалите гласни доказателствени източници. Поддържат се претенции, че осъдителната присъда почива на негодни доказателствени средства – показанията на полицейските служители и писменото признание на подсъдимия, отразено в „протокола за претърсване и изземване“. Качеството на въззивния съдебен акт е оспорено и с твърдения за несъответствието му с разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, формулирано като непълнота, равнозначна според съдебната практика на липса на мотиви. Тезата за недоказаност на обвинението и гражданския иск е обоснована и с довод, че не всички инкриминирани вещи, предмет на кражбата, са собственост на свидетеля Д.. В заключение се настоява...