Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на единадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

Е. М. Членове:

Б. Ц.

К. С. при секретар

Л. Ж. и с участието на прокурора

Д. Д. изслуша докладваното от съдията

Б. Ц. по административно дело № 3857/2026 г.

Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на С. А., представен от адв. К., срещу решение № 227/10.02.2026 г. на Административен съд Разград по адм. д. № 189 по описа за 2025 г., с което отхвърлена жалбата ѝ против ревизионен акт /РА/ № Р-03001724003780-091-001/17.03.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна. Касаторката заявява трите категории касационни основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда за осъществена от нея в ревизираните периоди търговска дейност при извършваните продажби на движими вещи чрез пощенски оператори. Отправя упреци към познавателната дейност на първостепенния съд по преценка на писмените и на гласните доказателствени средства. Твърди пропуска на съда да отговори на възраженията ѝ. Общо заявява необоснованост на съдебния акт. Иска отмяна на оспореното решение и на РА или отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство.

Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното:

С оспорения пред Адм. съд Разград ревизионен акт в тежест на С. А. са установени допълнителни задължения за подоходен данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за данъчни периоди от 2019 г. до 2023 г. в общ размер 16 017 лева с лихви за забава общо 5 212.42 лева, както и за задължения за задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) за отчетни периоди от 2019 г. до 2023 г.: за ДОО в общ размер 21 462.31 лева със закъснителна лихва 7 723.04 лева, по сметка на НЗОК в общ размер 11 601.26 лева с лихви за забава 4 174.59 лева и за ДЗПО-УПФ в общ размер 7 250.78 лева с съответните лихви за забава 2 609.09 лева. РА е заключителен акт в ревизия, проведена по реда на чл. 122-124а ДОПК и обоснована с предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. т. 1, 2 и 4 ДОПК. Органите по приходите са отнесли на основание чл. 26, ал. 7 във вр. с ал. 1 ЗДДФЛ към доходите с източник стопански дейност като едноличен търговец получените от РЛ по продажби с наложен платеж и пощенски паричен превод на движими вещи. Недекларираните приходи от продажбите са определени по информация от пощенските оператори Еконт експрес АД и Спиди АД са в размери съответно 16 924.36 лева, 38 130.78 лева, 31 737.97 лева, 34 319.02 лева и 26 432.32 лева. При формиране на счетоводния финансов резултат са признати разходи, които са документално доказани (за рекламни опции в платформата www.BalkanAuction.com) и в размери съответно 5.48 лева, 42 лева, 64.02 лева, 140.82 лева и 187.66 лева. ГДО за доходите от стопанска дейност като ЕТ е изчислена като разлика между облагаемият доход по чл. 26 ЗДДФЛ и дължимите ЗОВ. Размерът на данъка е определен с прилагане към ГДО на ставката по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ.

Облагаемият доход е възприет като осигурителен доход, който е от трудова дейност като ЕТ, и ревизираното като самоосигуряващо се лице дължи авансови и изравнителни вноски по чл. 6, ал. 8 и ал. 9 КСО, вноски в УПФ по чл. 127, ал. 1 КСО, както и здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО. На основание чл. 124а ДОПК задълженията за ЗОВ са определени по реда на чл. 122-124 ДОПК.

С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу РА.

С решението е призната компетентността на издателите на РА, отречено е да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила в широкия смисъл на понятието в ревизионното производство. Според първостепенния съд са доказани предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. т. 1, 2 и 4 ДОПК.

По установяванията на съда А. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗДДФЛ без регистрация като ЕТ, което в периода 2019 2023 г. е регистрирано като изпращач на общо 2 035 колетни пратки чрез операторите Еконт експрес АД и Спиди АД. Така осъществила доставки в изпълнение на договори за продажба, сключени предимно чрез платформи за онлайн обяви за продажби на стоки, като купувачите са заплащали цената чрез наложени платежи. В решението са посочени сумите на наложени платежи по години. Обсъдени са информационните източници за извършените продажби и за получените платежи.

Според решаващите изводи на съда дейността на РЛ е осъществявана системно, с цел печалби и с намерение да бъде източник на редовни приходи. Така било формирано предприятие по чл. 15, ал. 1 ТЗ, а това представлявало основание лицето да се смята за търговец на основание чл. 1, ал. 3 ТЗ. По препращане от чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ за доходите му от тази дейност облагането следвало да се осъществи по реда на чл. 26, ал. 1 до ал. 6 ЗДДФЛ, като ДО се формира по правилата на ЗКПО. Съдът е проверил, включително с източник на определената от органите по приходите ДО, като е съобразил, че жалбоподателят не е оспорил обема на извършените от него продажби и получените за тях суми по наложени платежи. С оглед източника на дохода и с позоваване на разпоредбата на чл. 13, ал. 5 ЗДДФЛ е изключил доходите на А. от категорията на необлагаемите по чл. 13, ал. 1, т. 2 и т. 26 ЗДДФЛ.

В съдебния акт са обсъдени предпоставките за възникването на задълженията на А. за обществено и за здравно осигуряване, размерът на осигурителния доход и начина на определяне на размера на дължимите вноски.

Решението е правилно. Касационният съдебен състав възприема изцяло решаващите изводи на първостепенния съд и препраща към мотивите на постановеното от него решение (вж. чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК).

Декларацията по чл. 50, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ, която задължените лица подават за придобитите през годината доходи, облагани с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 ЗДДФЛ /за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец/ е от категорията на декларациите по чл. 105 ЗДДФЛ, доколкото с нея те сами изчисляват основата и дължимия данък. Тези декларации са изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК. Касаторът не е подал ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за данъчни периоди от 2019 г. до 2023 г. за получени доходи от стопанска дейност като ЕТ.

Значението на ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за огласяването на доходите и за определяне на размера им определя пропускът на задълженото лице да подаде декларация /или неточното деклариране/ като форма на укриване на доходи, което е въведено с чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК основание за провеждане на ревизията по особения ред. Това основание не е в конкуренция с основанието по чл. 122, ал. 1, т. 1 ДОПК, доколкото сочената там неподадена декларация е такава, въз основа на която се определя задължението, т. е от вида на декларациите по чл. 107, ал. 1 ДОПК. Затова и в случая основанието по чл. 122, ал. 1, т. 1 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред не е осъществено, но това не разколебава извода за правомерно провеждане на ревизията по особения ред, тъй като е достатъчно наличието на едно от основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК.

С арг. от чл. 124, ал. 2 от ДОПК, условие за процесуалното предимство на приходната администрация на презумпцията за достоверност на фактическите констатации в РА е доказването на юридическите факти, представляващи основания по чл. 122, ал. 1 от ДОПК. По предоставената от Еконт експрес АД и Спиди АД информация А. е получила пари в брой с наложени платежи или парични преводи срещу пратки на движими вещи. С получаването на плащането в брой са придобити доходите /вж. чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ/ без да са декларирани, а това сочи на укриването им. Осъществявайки дейност като търговец по ТЗ А. е формирала предприятие по смисъла на чл. 2, т. 1 ЗСч и е субект на задължението да води текущо счетоводно отчитане по чл. 3 ЗСч. Пропускът да води счетоводство като има такова задължение осъществява предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 4, пр. 1 ДОПК.

ГДО за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец /включително такъв по чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ във вр. с чл. 1, ал. 3 ТЗ/ е преобразувания по правилата на чл. 28 ЗДДФЛ облагаем доход по чл. 26, ал. 1 от закона, а този доход е формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба. Данъчна печалба е положителният данъчен финансов резултат, а това е преобразувания по реда на ЗКПО счетоводен финансов резултат /чл. 18, ал. 1 и ал. 2 ЗКПО/. Определянето на ДФР е чрез преобразуване на СФР с данъчните постоянни разлики и данъчните временни разлики. За целите на определяне на ДФР, когато разход не е признат за данъчни цели / в хипотезата на данъчни постоянни разлики/, с този разход се увеличава СФР в годината на счетоводното отчитане и не се преобразуват СФР през следващите години.

Вън от горното, критериите на чл. 122, ал. 2 ДОПК за определяне на основата за облагане с данъци включват и брутните приходи/доходи (оборота). СС № 18 Приходи дефинира /в т. 2/ приходът като брутният поток от икономически изгоди през периода, създаден в хода на обичайната дейност на предприятието, когато този поток води до увеличаване на собствения капитал отделно от увеличенията, свързани с вноските на собствениците.. Разликата между общите приходи и общите разходи формира счетоводната печалба или загуба /т. 21.2 от СС № 1/, а това е СФР, който след преобразуването формира ДФР данъчна основа по ЗКПО. З. и независимо от реда за провеждане на ревизията е дължимо изследване на приходите и на разходите за определяне на ДФР.

В извънсъдебната фаза на производството е обосновано надлежно придобиването от РЛ на качеството търговец по чл. 1, ал. 3 ТЗ.

Сделките на РЛ за продажба на движими вещи могат да се отнесат към т. нар. абсолютни търговски сделки по чл. 1, ал. 1 ТЗ, чието извършване по занятие определя лицета като търговец. Във връзка с тях е възникнала онази съвкупност от права, задължения и фактически отношения, формираща предприятие по смисъла на чл. 15, ал. 1 ТЗ. В ревизираните данъчни периоди С. А. е осъществила общо 2 035 разпоредителни сделки. Дейността ѝ се осъществява по занятие, тъй като е за пет данъчни периода и е източник на регулярни доходи; задълженото лице е предприело активни действия за продажбите чрез интернет платформи, а това сочи на придобиването на движимите вещи с цел продажба. Това обуславя извод, че предметът и обемът на предприятието изискват делата му да се водят по търговски начин. В този смисъл са и мотивите на ТД № 2/27.12.2001 г. по тълк. д. № 2/2001 г. на ОСГК на ВКС, според което Логическото и систематическото тълкуване на цитираните разпоредби /на чл. 56, чл. 1, ал. 1 и ал. 3 ТЗ бел. на настоящия състав/ налага извода, че едноличният търговец извършва по занятие търговска дейност, изразяваща се в сключването и изпълнението на търговски сделки от рода на тези, посочени в чл. 1, ал. 1 ТЗ..

Доходите на А. от продажба на движими вещи са с източник стопанска дейност като търговец по търговския закон. За тази категория доходи е приложимо изключението по чл. 13, ал. 5 ЗДДФЛ от необлагаемостта по ал. 1 в случая за необлагаемост на доходите от продажба на движимо имущество /чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗДДФЛ/ и на доходите от продажба или замяна на имущество, придобито по наследство и завет /чл. 13, ал. 1, т. 26 ЗДДФЛ/. Изводи в същия смисъл съдържа и обжалваното решение. Съдебният акт отговаря на изискванията на чл. 236, ал. 2 ГПК във вр. с 2 от ДР на ДОПК и оплакванията на касаторката задопуснати от съда процесуални нарушения са неоснователни. Доводите за необоснованост на решението не са с конкретността по чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК.

Съобразен с материалния закон е изводът на съда, че е получен доход, който по препращането от чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ се облага по реда на чл. 26, ал. 1-6 ЗДДФЛ. При наличието на обект на облагане съществува задължението за подоходен данък.

Доходът от продажба на движимо имущество като проява на стопанска дейност на едноличен търговец представлява доход от трудова дейност и с арг. от чл. 10, ал. 1 КСО е възникнало задължение за получателя на дохода за осигуряване. РЛ е самоосигуряващо се лица по чл. 5, ал. 2 КСО от категорията на тези по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО.

Установените с РА публични задължения съществуват и съдебното решение за отхвърляне на оспорването срещу утежняващия административен акт е правилно. Дължимо е оставянето в сила на съдебния акт.

При този изход на делото на Националната агенция за приходите /арг. 1, т. 6 от ДР на АПК/ се дължат разноски за касационното съдебно производство на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер 300 евро.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 227/10.02.2026 г. на Административен съд Разград по адм. д. № 189 по описа за 2025 г.

ОСЪЖДА С. А. да заплати на Националната агенция за приходите разноски за касационното съдебно производство в размер 300 евро.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ Е. М.

секретар:

Членове:

/п/ Б. Ц.

/п/ К. С.