ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2614
София, 19.05. 2026 година
Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 08.04.2026 г., в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Й.
ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров
Хрипсиме Мъгърдичян
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр. дело № 1129 /2026 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. И. И. (по делото са пришити две частни жалби, подписана е втората) срещу определение № 117 /12.01.2026 г. по ч. гр. д. № 711 /2025 г. на ВКС, ІІІ г. о., с което е допълнено определение № 1154 /11.03.2025 г. по делото (ч. гр. д. № 711 /2025 г. на ВКС, ІII г. о.) в частта му за разноските, като жалбоподателят Г. И. И. е осъден да заплати на Д. И. П. сумата от 613.55 евро деловодни разноски.
Насрещната страна Д. И. П. в писмен отговор оспорва нейната основателност.
Частната жалба е процесуално допустима: подадена е в срок от страна по делото, която има право и интерес от обжалване срещу съдебен акт, който съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК подлежи на обжалване пред ВКС. Частната жалба е редовна.
За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел следното:
С определение № 1154 /11.03.2025 г. по ч. гр. д. № 711 /2025 г. на ВКС, ІII г. о. е оставена без разглеждане подадената от жалбоподателя частна касационна жалба. С отговора на частната касационна жалба, представен по делото на 14.01.2025 г. от Д. И. П., подаден от пълномощника и адвокат Е. П., са претендирани деловодни разноски, като към отговора са приложени договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 27.12.2024 г., а в договора е посочено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв..
Обстоятелството дали пълномощното от 27.12.2024 г. е подписано от ответницата по частната касационна жалба е без значение, защото адвокат Е. П. има представителна власт по делото по силата на пълномощно от 15.01.2024 г.. Без правно значение е и обстоятелството дали договорът за правна защита и съдействие е подписан от Д. И. П., защото страни по договора са съответната страна - упълномощител и процесуалния и представител-адвокат, а не и насрещната по спора страна, за която този договор е res inter alios acta. С оглед предмета на производството по чл. 78 ГПК, процесуалният представител на страната, претендираща възмездяване на разноски, представяйки договора, признава факта на плащането в брой на уговореното адвокатско възнаграждение, което обстоятелство не се оспорва в конкретния случай от насрещната страна. Според ТР № 6 /06.11.2013 г. по тълк. дело №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 „Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.“ Според същото ТР писмената форма на договора е за доказване, а не за валидност.
Ето защо, съставът на ВКС е приел, че определението трябва да се допълни в частта му за разноските като на Д. И. П. се присъдят 1 200 лв. деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. С. З. за въвеждане на еврото в Р. Б. те трябва да се превалутират в евро, като се присъдят 613.55 евро.
По основателността на частната жалба настоящият съдебен състав на ВКС намира следното:
Фактическите изводи на състава на ВКС, постановил обжалваното определение, са обосновани и правният му извод, че са налице предпоставките за присъждане на направените в производството разноски е правилен.
Поради това настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно по изложените от състава на ВКС съображения, към които настоящият съдебен състав може да препрати на основание чл. 278, ал. 4 вр. чл. 272 ГПК (искането за присъждане на разноски е направено своевременно и с представения договор за правна защита и съдействие е удостоверено от упълномощения и преди това от страната адвокат, че разноските, които са претендират, са уговорени и заплатени от представляваната страна). Към това няма какво да се добави.
По същите тези съображения настоящият съдебен състав намира за неоснователни изложените в частната жалба доводи за неправилност на обжалваното определение на ВКС.
Фактическите твърдения на частния жалбоподател, че констатираните от състава на ВКС предпоставки за присъждане на разноски не са осъществени, са неоснователни, защото изводите на състава на ВКС за това са обосновани. Поради това са неоснователни и правните доводи на частния жалбоподател. Правните изводи на състава на ВКС са в съответствие с приетото в тълкувателното решение (№ 6 /2012 г. на ОСГТК на ВКС ), на което се е позовал, с което практиката е уеднаквена и което е задължително за съдилищата. Те са в съответствие включително и с приетото в т. 8 от това тълкувателно решение, че липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението (или определението) в частта му за разноските.
Настоящото производство се развива по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, вр. чл. 248 ГПК и няма самостоятелен характер, поради което не следва да бъдат присъждани разноски на никоя от страните.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение № 117 /12.01.2026 г. по ч. гр. д. № 711 /2025 г. на ВКС, ІІІ г. о..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.