Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:
И. Д. Членове:
С. В.
С. Р. при секретар
И. И. и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя
И. Д. по административно дело № 3794/2026 г.
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на М. В. К. против решение № 2127 от 19.02.2026 г., постановено по адм. д. № 2154/2025 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът главният архитект на община Аврен, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение Административен съд гр. Варна отхвърля жалбата на М. В. К. против отказ на главния архитект на община Аврен, обективиран в писмо изх.№ УТ-1860(1)/21.08.2025г., по заявление вх. № УТ-1860/13.08.2025 г. за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект с предназначение работилница със склад с площ 10 кв. м. и навес пред него с площ 12кв. м. в УПИ VII-42, кв. 29 по плана на [населено място], община Аврен, обл.Варна.
Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразни са изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Правилно съдът приема, че при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Оспореният отказ е постановен след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, като заявителката участва в административното производство и правата й не са накърнени.
Правилно съдът приема, че оспорения административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че със заявление от 13.08.2025 г. М. К. иска да й бъде издадено разрешение за поставяне на преместваем обект работилница със склад с площ от 10 кв. м. с изграден дървен навес към него с площ от 12 кв. м. в УПИ VII-42, кв. 29 по плана на [населено място]. Видно от констативен протокол от 11.07.2025 г., съставен от служители в отдел Устройство на територията на община Аврен е, че в УПИ VII-42, кв. 29 са изградени две сгради и е поставен един преместваем обект тип Фургон с изграден дървен навес пред него. Следователно преместваемият обект е поставен преди подаване на заявлението за издаване на разрешение за това, което е основание за отказ за издаване на искания административен акт и е предпоставка за издаване на заповед за премахването му. На 28.08.2025 г е издадена заповед от кмета на община Аврен за премахване на преместваемия обект, която е влязла в сила видно от приложеното по делото решение, постановено по адм. д. № 2267/2025 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Тези факти, посочени и в оспорения административен акт, обосновават законосъобразност на постановения отказ, тъй като с искането за издаване на разрешение за поставяне на преместваемия обект се цели узаконяване на вече поставения такъв. Освен това от характеристиките на обекта, за който се иска издаване на разрешение за поставяне и който съществува на място, а именно: същият е с метална конструкция, стени от термопанели с полиуретан, като над нивото на покрива височината на стените е увеличена с дървена конструкция; покрива е дървен, едноскатен, част от него е премахната и е обособено емпоре, до което се стига с подвижна моряшка стълба; северозападно към фургона е добавена покрита тераса с едноскатен покрив, югоизточно от фургона е изградено помещение със застроена площ от 4.36 кв. м. със стени от ютонг, подът е със стоманобетонна настилка, а покрива едноскатен с дървена конструкция и покритие от бардолин; достъпът към това помещение е от към фургона посредством врата, като двете помещения са функционално свързани, следва, че фургонът е изцяло преустроен, загубил е функциите си на преместваем обект и е строеж по смисъла на 5, т. 38 ДР ЗУТ. Фактът, че вещото лице сочи, че обектът е преместваем е ирелевантен, тъй като дали е налице строеж или преместваем обект е правен въпрос и следва да се реши от съда, а не от вещото лице. По делото е установено и че обектът се полза за складиране на вещи и за лични нужди (обяснения на вещото лице, дадени в съдебно заседание по делото, проведено на 02.12.2025 г.). Предназначението на обекта се потвърждава и от изявлението на процесуалния представител на жалбоподателката, направено в същото съдебно заседание. Съгласно легалното определение - 5, т. 80 ДР ЗУТ преместваем обект е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж. Описаната по-горе конструкция на фургона и пристроеното помещение, които са функционално свързани, както и изградената покрита тераса с едноскатен покрив са трайно прикрепени към земята, което ги квалифицира като строеж по смисъла на 5, т. 38 ДР ЗУТ. Същите не могат да бъдат отделени и преместени на друго място в пространството без да бъдат разрушени. Следователно в случая не става въпрос за демонтаж, а за разрушаване на извършен строеж и възможност за новото му изграждане на друго място, което не обуславя наличие на преместваем обект. За да е такъв обектът трябва да е преместваем като цяло във вида, който е имал на съответното място, а не да бъде разрушен и отново изграден. Разпоредбите на чл. 56, ал. 1, чл. 57, ал. 1 ЗУТ и 5, т. 80 ДР ЗУТ очертават кръга на преместваемите обекти, като въвеждат като критерии конструктивните характеристики и предназначението на обектите. В случая нареденият за премахване обект, няма характеристиките на преместваем по смисъла на 5, т. 80 от ДР на ЗУТ както в конструктивно отношение, така и с оглед на предназначението, тъй като не се използва за увеселителни, търговски, или административни дейности. Следователно правилно административният орган в оспорения акт посочва, че обектът представлява допълващо застрояване, за което се изисква издаване на разрешение за строеж. Ето защо като прави извод за материална законосъобразност на оспорения отказ първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон.
При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Решението е постановено след съвкупна преценка и анализ на събраните доказателства, съобразно доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорения акт. Съдебният акт е със съдържанието, предвидено в чл. 172а АПК и в него са изложени подробни мотиви в подкрепа на извода, че административният акт е законосъобразен.
С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане за присъждане на разноски, приложените доказателства, че същите са заплатени и на основание чл. 143, ал. 3 АПК следва да се осъди М. В. К. да заплати на община Аврен сумата 450 евро, представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. Направеното възражение за прекомерност на разноските е неоснователно. От една страна заплатеното възнаграждение е в рамките на минималното, предвидено в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, от друга страна съгласно правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК при преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон, като съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. В случая заплатеното от касаторката възнаграждение е 700 евро.
По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2127 от 19.02.2026 г., постановено по адм. д. № 2154/2025 г. по описа на Административен съд гр. Варна.
ОСЪЖДА М. В. К., [ЕГН] да заплати на община Аврен сумата 450 евро (четиристотин и петдесет евро), представляваща направени по делото разноски в касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ И. Д.
секретар:
Членове:
/п/ С. В.
/п/ С. Р.