ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2736

гр. София, 26.05.2026 година

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

като разгледа докладваното от съдия Бисера Максимова ч. гр. дело № 1550 по описа за 2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на П. Н. С., действащ чрез адвокат А. Д. П., против определение № 22 от 14.01.2026 г., постановено по въззивно гр. дело № 474/2025 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, в частта му, в която е отхвърлено искането му за изменение на решение № 200/24.11.2025 г., постановено по в. гр. д. № 474/2025 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, относно присъждането на разноски в останалата част над присъдените 113,98 € до пълния претендиран размер от 1186,20 €.

Жалбоподателят счита, че постановеното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага съображения, че съдът винаги е длъжен да уважи искане за присъждане на разноски за защита срещу недопустими претенции, когато страната е представила доказателства, че е направила разноски, независимо че нито в списъка за разноски, нито в представените доказателства и в частност в договора за процесуално представителство, не е посочено каква част от извършените разноски се отнасят до защитата срещу отделните претенции.

Позовава се на съдебна практика на ВКС.

Постъпил е отговор от И. П. Г., действащ чрез адв. А. И. Ш. и адв. И. П. Д., със становище за неоснователност на частната жалба.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

По фактите настоящата касационна инстанция съобрази следното:

С въззивно решение № 200 от 24.11.2025 г., постановено по в. гр. д. №...