РЕШЕНИЕ

№ 50004/2025 г.

гр. София, 28.05.2026 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на осми декември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. Н.

ЧЛЕНОВЕ: Г. Н.

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Т. И. изслуша докладваното от съдия С. Н. гр. дело № 3510/2022 г. и да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на П. Г. М. срещу въззивното решение № 132/02.06.2022 г. по гр. д. № 165/2022 г. на ОС - Сливен, с което, в резултат на потвърждаване на първоинстанционното решение по гр. д.№ 4400/2021 г. на РС - Сливен, е признато за установено по отношение на ответника П. Г. М., че ищцата М. В. Д. е едноличен собственик по силата на пълна трансформация на лични средства, на придобития по време на брака на страните, чрез сделка за покупко-продажба, недвижим имот: апартамент идентификатор № *****, попадащ в сграда № 2 в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с административен адрес в [населено място],[жк]вх. „Б“, ет. 1, ап. 2, със застроена площ от 60,48 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с избено помещение № 2 и 1,41 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена.

С касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон, и необоснованост - основания за отмяна по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.

Насрещната страна М. В. Д., оспорва жалбата.

С писмени бележки за откритото съдебно заседание по чл. 290 ГПК, касаторът, чрез пълномощник адв. Е. П. от АК – С., поддържа жалбата, релевирано искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на ново по същество, с което претенцията на ищцата да бъде отхвърлена.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира следното:

Касационната жалба е допустима.

За да постанови решението си въззивният съд, аналогично на първоинстанционния, към чиито мотиви е препратил по чл. 272 ГПК, е приел за установено, че страните са бивши съпрузи, като бракът им е бил сключен на 17.08.2007 г. и бил прекратен с влязло в сила Решение № 260224/12.11.2020 г. на РС – Сливен, като имуществените им отношения по време на брака им се били подчинявали на режима на съпружеската имуществена общност. Тези факти и не са спорни по делото. Въззивният съд е изложил своите разбирания по приложението на относимия към спора СК от 2009 г. Посочил е, че според правната теория при действието на СК от 2009 г. лично имущество на всеки от съпрузите са вземанията /които не са вещни права/, сред които и вземанията за трудово възнаграждение или за труд, полаган въз основа на договор за услуга. Позовал се е на практика на ВКС по приложението на СК от 1985 г. /отм./, съгласно която придобитото по време на брака възмездно имущество чрез покупко-продажба има същия статут, какъвто е статутът на паричните средства, вложени за придобиването му, и предвид уреждането по този отменен СК на паричните влогове на съпрузите като съпружеска имуществена общност /СИО/, за да се обори презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 е необходимо да се установи произхода на средствата по влога и да се докаже техния личен характер. При съпоставяне с действащия СК от 2009 г. е прието, че по него паричните влогове са изключени от режима на СИО - не са посочени в чл. 21, ал. 1 СК, и представляват лично имущество на съпруга-титуляр, независимо дали придобиването им е резултат на съвместен принос на двамата съпрузи, при което ако придобито ново имущество е заплатено със средства от влог на единия съпруг при действието на СК от 2009 г., то презумпцията на чл. 21, ал. 3 от СК от 2009 г. е опровергана и е налице трансформация на лично имущество. Ако съпругът, който не е титуляр на влога, е допринесъл за набирането на тези средства, той може да се защити с иск по чл. 30 СК. Към тези принципни разбирания, въззивният съд е подвел приетите от него за установени по делото факти. Установено е въз основа на анализ показанията на свидетелите Д., Д. и И., че ищцата е реализирала доход от упражняването на свободна професия в Белгия и Холандия, която съставлява вземане по облигационното правоотношение, породено от договора за услуга и се включва в понятието лично имущество. От показанията на свидетелите е установено, че купувачите са получили продажната цена на два транша от ищцата, както и влагането на средствата, съставляващи лично имущество, в закупуването на процесния апартамент, поради което ищцата е доказала при условията на пълно и главно доказване, че процесния апартамент, макар и придобит по време на брака, е бил придобит изцяло с нейно лично имущество, като е оборила презумпцията за съвместен принос на двамата съпрузи по чл. 21, ал. 3 СК. Съдът е приел, че въззивникът – ответник не е доказал по безспорен начин, че е вложил свои средства при закупуването на жилището, и така е формиран краен решаващ извод, че установителният иск по чл. 23, ал. 1 СК е основателен, и първоинстанционното решение, с което е уважен, е правилно и следва да се потвърди.

С определението по чл. 288 ГПК по настоящото дело, касационно обжалване на въззивното решение е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: Когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на СК от 2009 г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг, необходимо ли е да се доказва на какво основание са придобити паричните суми по съответния влог, за да се приеме, че е налице трансформация по чл. 23 СК?, за преценка съответствие на въззивното решение с Тълкувателно решение № 2 от 20.01.2025 г. на ВКС, ОСГК, по тълк. д. № 2/2022 г.

По основанието за допускане касационното обжалване:

Съгласно задължителните разяснения, обективирани в Тълкувателно решение № 2 от 20.01.2025 г. на ВКС, ОСГК по тълк. д. № 2/2022 г., когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на Семейния кодекс от 2009 г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг при приложим за имуществените отношения между съпрузите режим по чл. 18, ал. 1, т. 1 СК, се счита, че имотът е съпружеска имуществена общност, освен ако бъде установено, че е лично имущество. Прието е, че при спор за собствеността съпругът - титуляр на влога носи тежестта на доказване относно фактите, установяващи придобиване чрез трансформация на лично имущество по чл. 22, ал. 1 СК, или фактите, оборващи презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК. В мотивите на тълкувателното решение е направено разграничение между исковете по чл. 23 и чл. 21, ал. 4 СК и е посочено какви факти се доказват по всеки от тези искове, както и тежестта на доказване. Прието е, че само средствата от продажбата на лично имущество по чл. 22, ал. 1 СК, постъпили по банковия влог на единия съпруг, обуславят трансформация по чл. 23 СК, ако този съпруг докаже, че спорният имот е закупен с тези средства. Съгласно тълкувателните мотиви, не обуславят трансформация по чл. 23 СК другите средства по банковия влог на съпруга, чийто произход е трудово възнаграждение, доходи от упражняване на свободна професия, занаят или търговска дейност, включително като едноличен търговец, съдружник или акционер в търговско дружество и др., приходи от продажбата на имущество, придобито и притежавано от съпрузите в режим на СИО.

По основателността на касационната жалба:

При този отговор на правния въпрос, основателни са доводите в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон. Предвид твърденията на самата ищца с исковата молба и формулирания с нея петитум, е предявен само иск по чл. 23, ал. 1 СК за преобразуване на лично имущество, поради закупуване по време на брака на процесното жилище изцяло с нейни лични парични средства, получени от упражняване на свободна професия, съхранявани в банков влог само на нейно име, от където били изтегляни нужните средства, и заплатени разсрочено, на два пъти, на продавачите-нейни родители, макар този начин на плащане да не е бил уговорен в нотариалния акт. В случая въззивият съдът е приел, че сумата за покупката на жилището е заплатена от ищцата с нейни лични средства, произтичащи от упражняване на свободна професия, установено от свидетелските показания. Съгласно приетото с горецитираното тълкувателно решение, тези средства на ищцата обаче не представляват лично имущество, респ. придобитото с тях не се изключва от съпружеската имуществена общност. Ето защо изводът на въззивния съд, че в настоящата хипотеза презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК е опровергана и че ответникът е следвало да установи, че е влагал средства при набирането на влога, което в случая не е сторено, респ. за основателност на предявения иск по чл. 23, ал. 1 СК е неправилен, направен е в нарушение на закона. Както е изяснено с посоченото Тълкувателно решение № 2/2025 г. на ОСГК на ВКС, предмет на иска по чл. 23 от СК е установяване дали предявилият иска съпруг е вложил свое лично имущество в конкретното придобиване, като ирелевантен е, и не се изследва, приносът на другия съпруг по смисъла на това понятие, произтичащ от разпоредбата на чл. 21, ал. 2 СК, т. е. обосноваването на лично притежание не преминава през оборване презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК. Ето защо не следва да се обсъждат доводите на страните, респ. и доказателствата в тази насока, дали и какъв е бил приносът на ответника за придобиване на имуществото по време на брака.

По делото е установено от показанията на свидетелите Д.-родители на ищцата, че ищцата е упражнявала свободна професия в Холандия и Белгия /компаньонка/ и сумата за покупката на апартамента е заплатена на тях като продавачи, само от дъщеря им, на два пъти, като второто плащане е било около година след сделката. От събраните писмени доказателства е видно, че ищцата е имала на свое име банков влог в Банка ДСК, от който са теглени по-значителни суми около датата на сделката - на 06.01. и на 14.01.2010 г., са изтеглени общо 5433,5 лв., и година след това, през м. 01.2011 г. 03.01-13.01.2011 г. общо 17918 лв., т. е сума общо 23 351,50 лв. Не се твърди, нито има доказателства, тези средства по банковата сметка на ищцата, набрани към 2010-2011 г., да са получени от продажба на лично имущество по чл. 22, ал. 1 СК, поради което същите, с оглед нейните твърдения и показанията на свидетелите Д., се считат с произход упражняваната от нея свободна професия, и като такива не обуславят трансформация при влагането им в закупуването на процесното жилище по време на брака на ищцата с ответника. Следователно придобитото с тези средства процесно жилище не се изключва от съпружеската имуществена общност, и предявеният иск по чл. 23, ал. 1 СК е неоснователен. Без значение в случая е дали цената е била платена към момента на сключване на сделката по нотариален акт № 4/2010 г., или след това, доколкото самата ищца твърди, че плащането е станало със средства от неин личен влог, набрани от упражняване на свободна професия, а тези средства, както вече бе посочено, не обуславят преобразуване на лично имущество.

С оглед изложеното и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено, и тъй като не се налага иззвършване на други процесуални действия, се постановява друго от касационната инстанция, с което предявеният иск по чл. 23, ал. 1 СК се отхвърля изцяло.

При тази изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на касатора следва да се присъдят сторените по делото разноски, съгласно и представените списъци по чл. 80 ГПК, така: 800 лв. за първоинстанционното, 1103,90 лв. за въззивното и 2132 лв. за касационното производство, или общо 4035,90 лв. На основание ЗВЕРБ, сумата 4234 лв. се превалутира на 2063,52 евро.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

РЕШИ :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 132/02.06.2022 г. по гр. д. № 165/2022 г. на ОС-Сливен, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. В. Д., ЕГН: [ЕГН], адрес в [населено място], кв.Д., [жилищен адрес] срещу П. Г. М., ЕГН: [ЕГН], адрес в [населено място], [улица], установителен иск за собственост с основание чл. 23, ал. 1 СК, за признаване за установено, че ищцата М. В. Д. е собственик по силата на пълна трансформация на лични средства, на придобития по време на брака на страните, чрез сделка за покупко-продажба, недвижим имот: апартамент с идентификатор *****, попадащ в сграда № 2 в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с административен адрес в [населено място],[жк]вх. „Б“, ет. 1, ап. 2, със застроена площ от 60,48 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, а по КК съседи: на същия етаж - ***** и *****, под обекта - няма, над обекта - *****, заедно с избено помещение № 2 и 1,41 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена.

ОСЪЖДА от М. В. Д. да заплати на П. Г. М., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, общо сумата 2063,52 евро (равностойност на 4035,90 лв.) за разноски по делото за всички съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: