РЕШЕНИЕ

№ 251

гр. София, 01.06.2026 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. К.

ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ДАЦОВ

ИВАН СТОЙЧЕВ

при секретаря И. Р. и в присъствието на прокурора А. П. като изслуша докладваното от съдия Колева КНД № 249/2026 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационен протест на прокурор от Софийска апелативна прокуратура и допълнение към него срещу присъда № 31 от 29.10.2025 г. на Апелативен съд - София, постановена по ВНОХД № 1202/2024 г., с която е отменена присъда от 10.07.2024 г. на Софийски градски съд по НОХД № 2324/2019 г.

В протеста са въведени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Прокурорът счита, че са нарушени нормите на чл. 12, 13, 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, което е довело до нарушаване на правата на прокуратурата като страна в процеса. Нарушението на материалния закон се обосновава с постановената оправдателна присъда по отношение на подс. Ц. С.. В допълнението към протеста са развити доводи, че са надценени показанията на свидетелите родственици на подс. С. – свид. Е. П. и О. С.. Държавният обвинител изразява несъгласие с извода на апелативния съд, че подс. С. не е обитавал имота, въпреки че е имал ключ за него. Подценени били изявленията му, че знаел какво е имало в жилището преди претърсването, както и показанията на поемните лица К. и К.. Твърди, че допуснатите процесуални нарушения са довели до нарушения на материалния закон с оправдаването на подс. С.. На това основание претендира отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от апелативния съд.

В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа протеста. Той навежда доводи за допуснати от Софийския апелативен съд (САС) нарушения на процесуалните правила при оценка на доказателствата, довели до неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че били игнорирани показанията на свид. Б. С., които не били споменати във въззивния акт, както и на свид. М. Р., Н. Ф. и свид. Д. А.. Твърди, че доказателствените материали по делото били ценени превратно и не с оглед на действителното им съдържание, визирайки показанията на свидетелите К. и К. от досъдебното производство, които били приобщени по надлежния ред. Акцентира на това, че съдът не е коментирал твърдението на свид. К., че е разбрал от задържаното лице, че той обитава процесния имот. Не било обсъдено казаното от свид. К., че задържаното лице е отключило входната врата на имота и е посочило, че живее на втория етаж на къщата, както и изявлението на свид. К., че поддържа заявеното от него в хода на досъдебното производство. Сочи, че не ставало ясно защо САС е дал предимство на твърденията на двамата свидетели в хода на съдебното производство, когато те са били разпитани години след извършване на процесуално-следственото действие претърсване и изземване, а не е дал превес на твърденията на тези свидетели в разпита им, проведен много по-скоро във времето след извършване на процесното претърсване и изземване. По отношение на кредитираните с доверие от второстепенния съд показания на майката и племенницата на подс. С. сочи, че не са съпоставени твърденията на свид. С. за необитаемост на процесния имот; за състоянието на подовото покритие и липса на ток в помещението с данните, съдържащи се в протокола за претърсване и приложения към него фотоалбум, които опровергавали казаното от свид. С.. Не били съпоставени твърденията на свидетелките за периодите, през които сочат, че подсъдимият не е пребивавал в Р. Б. с данните, отразени в справката за задграничните му пътувания, които не потвърждавали заявеното от двете свидетелки. По отношение кредитираните показания на свид. П. държавният обвинител смята, че била нарушена формалната логика, доколкото тя сочела за употребявана марихуана по време на провеждани в жилището купони, които не могат да обяснят намереното като вид и количество наркотично вещество и откритите прекурсори и материали за производство и синтез на наркотични вещества. Затова моли за уважаване на протеста.

Адв. Н. - защитник на подс. С. намира атакуваната присъда за правилна и законосъобразна и пледира тя да бъде оставена в сила. Относно показанията на свидетелите С. и Р. намира, че били процесуално негодни, т. к. те били полицейски служители. Смята, че САС е обсъдил подробно в мотивите противоречията в показанията на поемните лица, а относно показанията на родствениците на подсъдимия претендира, че се подкрепят и от други гласни доказателствени материали – показания на незаинтересовани от изхода на делото свидетели – инвеститора на имота и съсед. Настоява, че коментираната от въззивния съд липса на дактилоскопни следи от подзащитния му в продадения вече имот е потвърждение на заявеното от свидетелите – близки на подсъдимия. Счита, че присъдата на апелативния съд следва да бъде потвърдена.

Подс. С. иска потвърждаване на оправдателната присъда.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

С присъда от 10.07.2024 г. на Софийски градски съд по НОХД № 2324/2019 г. подс. Ц. Б. С. е признат за виновен по обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК, за което му е наложено наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лв., като на основание чл. 304 НПК го е оправдал по първоначалното обвинение по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК – за това, че в съучастие като съизвършител с подс. Е. А. И. е държал наркотично вещество с цел разпространение. Постановил е наложеното наказание лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален строг режим; зачел е и е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“. Привел е на основание чл. 68, ал. 1 НК наложеното на подс. С. по НОХД № 4919/2012 г. СГС наказание лишаване от свобода в размер на 3 г. и е определил първоначален общ режим на неговото изтърпяване.

Със описаната присъда е признал подс. Ц. С. за невиновен в това на същата дата и място да е осъществил деяние по чл. 354а, ал. 1, изр. 2, пр. 1 и пр. 3 вр. изр. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

С цитирания съдебен акт подс. Е. А. И. е бил оправдан по обвинение по чл. 354а, ал. 1 изр. 1, пр. 4, алт. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК и по чл. 354а, ал. 1, изр. 2, пр. 1 и пр. 3 вр. изр. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

Отнел е в полза на държавата наркотично вещество амфетамин и е постановил унищожаването му след влизане в сила на присъдата. Произнесъл се по дължимите от подс. С. разноски за обвинението, за което бил признат за виновен.

П. С. апелативен съд производството по делото било образувано по жалба на упълномощения защитник на подс. С.. Атакуваната присъда на СГС била частично отменена и вместо нея била постановена нова от 29.10.2025 г. по ВНОХД № 1202/2024 г., с която подсъдимият Ц. С. бил признат за невиновен по обвинението, за което бил осъден от СГС. Отменена била присъдата и в частите относно наложеното му наказание, режима на изтърпяването му, приложението на чл. 59, ал. 1 НК и чл. 68, ал. 1 НК, както и в частта за разноските, като присъдата на СГС в останалата част била потвърдена.

Присъдата на САС относно подс. Е. И. има характер на решение, т. к. с нея се потвърждава първоинстанционната присъда на СГС. В тази част актът на първостепенния съд не е бил атакуван от прокурор от Софийска градска прокуратура. Към настоящия момент е влязла в сила и не подлежи на касационен контрол.

Касационният протест е неоснователен.

Първо следва да бъде даден отговор на оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения, с оглед законовите последици от констатирането на тяхното допускане – отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

С оглед съдържанието на касационния протест следва да се припомни, че оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, а касационната инстанция проверява само процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд. В правомощията на касационния съд при първо редовно гледане на делото, каквото е настоящето, влиза проверка на спазването на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина. От съдържанието на иницииращия тази проверка документ е видно, че в голямата си част той се доближава до оплакване за необоснованост, а последната не е касационно основание.

Недоволството на държавното обвинение свързано с игнориране на показанията на свидетелите Б. С., М. Р., Д. А. и Н. Ф. е неоснователно. Това е така, защото техните показания касаят деянието на С. И., което няма пряка връзка с вмененото на подс. С. обвинение, поради което и те не се отнасят до подс. С.. Това е изрично посочено на стр. 7 от контролирания съдебен акт и по тази причина не им се дължи обсъждане. С. И. е привлеченото към наказателна отговорност лице, подписало споразумение с прокуратурата за стореното от него, но деянието му е било само повод за проверка на самоличността на придружаващите го лица – подс. С. и Е. И. и последвалото претърсване и изземване на вещи от втория етаж на къщата на [улица] столицата. За да се приеме, че е налице игнориране на едно или друго доказателствено средство, е нужно да се установи, че е оставена без внимание съдържащата се в него информация от значение за процеса. В случая не е налице информация в показанията на тези свидетели, която да е била неглижирана в мотивите към проверявания съдебен акт, но да е била значима за вмененото на подс. С. обвинение.

Претенцията на прокурора, изготвил протеста, за нарушаване правата на държавното обвинение не може да бъде уважена.

В изпълнение на задълженията си по чл. 314, ал. 1 НПК, контролираният съд е провел съдебно следствие, като е събрал писмени доказателства и е разпитал свидетели във връзка с предмета на доказване. Този подход на контролирания съд не означава, че е допуснато изопачаване на доказателствата в нарушение на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Напротив, присъдата на окръжния съд е била проверена от апелативния и макар той да е достигнал до частично различни фактически и противоположен правен извод, това не е недопустимо, защото въззивният съд е съд по фактите и правото, и дължи цялостна служебна проверка на правилността на присъдата на първостепенния съд.

Твърдението на държавното обвинение, че са пренебрегнати показанията на поемните лица К. и К. от досъдебната фаза на процеса, предпочитането на тези от съдебната, както и че са били обсъдени превратно показанията на посочените свидетели, е лишено от основание. В отговор на така формулирания довод следва да се посочи, че на показанията на свид. К. и К. е отделено необходимото внимание от съда на стр. 15 и стр. 16 от мотивите към проверявания акт. Същите са подробно коментирани и не са останали незабелязани от САС думите, записани в протокола за разпит на свид. К. от досъдебното производство, в които е посочил, че на присъстващите им е било разяснено, че задържаното лице обитава жилището. Казаното от свид. К. противоречи на заявеното от свид. К., пак в досъдебната фаза на процеса, според когото той разбрал от задържаното лице, че обитава жилището. Несъответствието обхваща съществения въпрос от кого двете поемни лица са разбрали кой обитава жилището, доколкото няма разногласие в това, че тъкмо подс. С. е отключил втория етаж от къщата. Отделно, налице е самостоятелно противоречие в показанията на свид. К., доколкото в съдебната фаза на процеса е посочил, че по темата за обитателя на жилището информация е получил от служителите на МВР. Съдът по фактите е свободен да определя самостоятелно процесуалната стойност на доказателствените материали като този процес следва да е подчинен на правилата, уредени в НПК и на база задълбочен анализ на относимите към предмета на доказване доказателствени източници. В случая това изискване на закона е спазено от проверявания съд. Тъкмо с отразения дисонанс между показанията на поемните лица в досъдебната фаза на процеса, от една страна и противоположно заявеното от свид. К. пред органите на разследване и съда, от втора, е обяснението на САС защо не е отдал предпочитание на показанията на тези свидетели, дадени във времето много по-близко до случилото се. Освен това, свид. К. определя при разпита си в съдебно заседание къщата, обект на претърсване, като необитаема, което на практика потвърждава заявеното от свидетелите родственици на подсъдимия и споделеното от свидетелите Й. и Щ., които са незаинтересовани от изхода на делото. В този смисъл, неоснователни са възраженията, че значима доказателствена информация, изводима от показанията на свидетелите К. и К. е била подценена, а на свидетелите О. С. и Е. П. надценена.

Въпреки отчетената роднинска връзка между последните свидетели и подсъдимия С., сведенията, съдържащи се в техните показания намират опора в писмените материали по делото (предварителен договор за замяна на недвижим имот; нотариален акт за замяна на същите недвижими имоти; самолетни билети за пристигането и евентуалното заминаване на подс. С. за чужбина) и показанията на свидетелите С. И., Р., Й., Щ., Я..

Наред с това, няма данни, а не се и твърди от прокуратурата, че представените писмени материали от защитата при това още в хода на досъдебното производство са създадени с цел обслужване на защитната теза. Затова съдът е кредитирал с доверие заявеното от свидетелите О. С. и Е. П., които установяват кой и кога е ползвал имота, защо е освободен и най-вече, че откритото наркотично вещество – амфетамин не може да се свърже единствено с подс. С.. В този смисъл, няма допуснато нарушение на формалната логика от контролирания съд, както възразява обвинението, при оценка достоверността на показанията на свид. П.. Тя в показанията си пред САС е посочила за употребявани марихуана и амфетамини на въпросните сбирки, организирани от нея, по времето когато подсъдимият е бил в чужбина, което е прието като факт от решаващата инстанция. Затова неоснователен е аргументът на прокурора, че с нейните показания не можело да бъде обяснено намереното наркотично вещество като вид и количество. Този довод се навежда поради несъгласието на прокуратурата с отказа на въззивния съд да приеме, че на основата на събраните доказателства може да се постанови осъдителна присъда спрямо привлеченото към наказателна отговорност лице, в чиито дом е намерено инкриминираното наркотично вещество, както това е сторил първостепенния такъв.

При проверката по делото се установи, че изводът на въззивния състав за недоказаност на обвинението по отношение подс. С. не е направен в нарушение на изискванията на НПК за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. По делото са били събрани всички относими към предмета на доказване доказателствени средства и след съвкупния им анализ второинстанционният съд е приел, че съдържащата се в тях информация е недостатъчна за направата на еднозначен извод, че обвинението е доказано по изискуемия от НПК несъмнен начин.

В случая, апелативният съд след проведено въззивно съдебно следствие е извършил собствена оценка на доказателствените средства, на чиято база е отказал да възприеме за доказано по убедителен и несъмнен начин знанието на подс. С. за наличието на наркотично вещество в жилището, обитавано от близките му, до което достъп са имали различен неустановен брой лица.

Обърнато е внимание на важното обстоятелство от къде той се е снабдил с ключ, с който е отключил вратата на втория етаж от къщата, но въпреки това е приел, че то наред с вписаното от С. в протокола за претърсване и изземване не води до единствения възможен извод за авторството на деянието.

За да оправдае подс. С. по повдигнатото му обвинение, съдът е взел предвид, че могат да бъдат построени различни хипотези как процесното наркотично вещество се е оказало в обсъждания имот. Предположението, че подс. С. е знаел за наличието на амфетамин в жилището, не може да бъде основание за ангажиране наказателната му отговорност за държане на наркотичното вещество, тъй като това би било в противоречие с изискването на чл. 303 от НПК.

В отговор на възражението на прокурора изготвил протеста за игнориране на вписаното от подсъдимия в протокола за претърсване и изземване е нужно да се посочи, че не следва да се обсъжда изявлението на С. във въпросния документ, доколкото то не представлява обяснения по смисъла на НПК и не е събрано по съответния ред. В този смисъл, САС е допуснал процесуално нарушение като го е коментирал макар и в друга насока. Това нарушение обаче не може да доведе до отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, поради постигнатия финален резултат, а именно признаване на подсъдимия за невиновен.

В тази връзка не може да се приеме, че са били нарушени правата на прокуратурата да докаже обвинението, защото предходната инстанция е приела фактическите положения след всестранен анализ на доказателствените източници. За никой от тях няма данни да са били оценявани едностранчиво, изопачено или тенденциозно. Доказателствените материали са обсъдени и интерпретирани обективно, поотделно и в съвкупност, поради което лисва основание да се заключи, че са допуснати нарушения на чл. 13, 14, 18 и 107 НПК, обуславящи отмяна на атакуваната присъда.

Доводите в протеста, свързани с неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. Това е така поради факта, че аналитичната дейност на въззивната инстанция не страда от посочените в протеста недостатъци. Затова и не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 31 от 29.10.2025 г. на Апелативен съд - София, постановена по ВНОХД № 1202/2024 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.