ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1515

гр. София, 29.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април, две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Марков ч. т.д.№859 по описа за 2026 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Щ. П. срещу определение №772 от 16.03.2026 г. по т. д.№329/2026 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на В. Щ. П. срещу решение №341 от 14.11.2025 г. по в. т.д.№412/2025 г. на ОС Смолян.

В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно, тъй като предмет на делото е един иск по чл. 439 ГПК. Поддържа се, че с този иск се претендира установяване недължимостта на суми по издаден изпълнителен лист, респективно несъществуване на право на принудително изпълнение, като цената на иска е 5436.81 евро и въззивното решение подлежи на касационен контрол, още повече че към момента постановяването му, размерът на лихвата е по-висок от посочения в исковата молба.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

За да остави без разглеждане подадената касационна жалба, първият тричленен състав на ВКС е приел, че в случая касаторът отрича съществуването на вземания, чието възникване е подчинено на различен фактически състав и поради това оспорването им е предмет на отделен иск по чл. 439 ГПК. Счел е, че не сборът, а размерът им поотделно определя допустимостта на касационното обжалване и тъй като...