РЕШЕНИЕ

№ 322

София, 29.05.2026 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков

Десислава Попколева

с участието на секретаря Райна Стоименова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 2001 по описа за 2025 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 5268 от 17.11.2025 г. е допуснато по касационна жалба на М. Х. К., чрез адв. М. касационно обжалване на решение № 246/27.12.2024 г. по в. гр. д. № 403/2024 г. на Апелативен съд Пловдив в частта, с която като е потвърдено решение № 138 от 09.04.2024 г. на Окръжен съд Хасково по гр. д. № 242/2023 г., искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 10 000 лв. до пълния предявен размер от 70 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.04.2023 г. до окончателното изплащане, искът за законна лихва е отхвърлен за разликата над 885,07 лв. до пълния предявен размер от 5 852,78 лв.

Касаторът обжалва въззивното решение като поддържа, че същото е недопустимо, тъй като при определяне на обезщетението по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и по чл. 2б ЗОДОВ, въззивният съд не е обсъдил в мотивите си критериите за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок и не е посочил изрично каква част от глобално определеното обезщетение се отнася за тях, въпреки че в обстоятелствената част на исковата молба е включено твърдение за неразумен срок и настъпили вреди неимуществени вреди поради нарушение на правото по чл. 6, §1 КЗПЧОС. На следващо място се твърди, че...