Р Е Ш Е Н И Е

№ 220

Гр.София, 05.05.2026г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П. ЧЛЕНОВЕ: Н. Т. И. С. при секретаря Г.ИВАНОВА

и в присъствието на прокурора А. П.

изслуша докладваното от съдията Н. Т. н. д. № 43/2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по повод постъпила жалба от подс. Е. Е., срещу решение № 143 от 01.12.2025г. постановено по ВНОХД № 304/2025г. по описа на Апелативен съд - гр. Варна с релевирани касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 НПК. Подсъдимата счита, че е нарушено правото на защита, тъй като съдебните инстанции не са спазили точно правилата за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК и с мотивите към съдебните си актове са разшили обема на фактите, които тя всъщност е признала. Недоволна е и от размера на наказанието, като намира същото за несправедливо завишено, в резултат на неправилно оценени смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Желае постановеното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, алтернативно, касационната инстанция да намали наказанието на три години лишаване от свобода като приложи и института на условното осъждане.

Касационни жалби са депозирани и от частните обвинители Ф. Ш. и Ш. А., чрез повереника им адв.Н. и от Г. А., чрез повереника адв.Г.. В първата се твърди, че са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК, като всъщност се излагат съображения относно направената от съдебните инстанции преценка на обстоятелствата, имащи отношение към индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимата. Подчертава се, че не е преценена адекватно високата обществена опасност на деянието и реалната тежест на отегчаващите отговорността обстоятелства. Съобразно направените констатации се иска от касационната инстанция да отмени въззивното решение и да върне делото за ново разглеждане на апелативния съд, за да се отстранят пропуските, довели до определяне на несправедливо занижено наказание.

В касационната жалба на повереника адв.Г. се излагат доводи относно касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Твърди се, че определеният размер на наказанието лишаване от свобода не изпълнява задачите на генералната и специалната превенции и не съответства на завишената обществена опасност на стореното от подсъдимата. Прави искане касационната инстанция да увеличи размера му до максимално предвидения в закона.

В съдебно заседание пред касационната инстанция, повереникът на частните обвинители Ф. Ш. и Ш. А. - адв.Н. заявява, че поддържа подадената жалба от името на доверителите си и оспорва тази на подсъдимата. Акцентира на обстоятелствата, които според него разкриват завишената обществена опасност на деянието и извършителя и се илюстрират с извършени от подсъдимата действия по укриване, както и с факта на управление на МПС без свидетелство за правоуправление за продължителен период от време. Оспорва направеното самопризнание от подсъдимата от досъдебното производство, както и действията по предаване на органите на полицията след деянието, като обстоятелства, оценявани в нейна полза. Пледира за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, при което да се направи законосъобразна преценка на фактите, относими към наказателната отговорност и в резултат на това да се коригира наказанието, като се увеличи размерът му.

Повереникът адв.Г. също поддържа жалбата на доверителя си. Подчертава високата обществена опасност на деянието и прави искане за увеличаване на наказанието.

Защитникът на подс.Е.- адв.Х. поддържа касационната жалба. Спира се подробно на аргументите, с които мотивира твърдението за нарушение на процесуалните правила, които всъщност имат отношение към размера на наказанието, наложено на подсъдимата. Твърди, че съдът не е изложил мотиви, за да обоснове тезата си, че не са налице предпоставките на чл. 55 НК, че неправилно не е оценил като смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства обаждането на телефон 112 и желанието да се предаде доброволно на полицията, след бягството от местопроизшествието. При наличието на множество смекчаващи отговорността обстоятелства, относими към личността на подсъдимата, семейното положение, действията непосредствено след деянието и процесуалното поведение, защитата счита, че е справедливо наказанието да се редуцира по реда на чл. 55 НК.

Подсъдимата Е. поддържа доводите на защитника си.

Представителят на Върховната касационна прокуратура е на становището, че касационните жалби на подсъдимата и на частните обвинители са неоснователни. Не подкрепя възраженията за допуснати нарушения при провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК, нито споделя оплакванията, че съдът не е изложил съображения относно индивидуализирането на наказанието и неприлагането на разпоредбата на чл. 55 НК. Счита наказанието за справедливо, отговарящо на обществената опасност на подсъдимата и на извършеното от нея престъпление.

С последната си дума подсъдимата Е. изразява съжаление за стореното.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 8 от 07.07.2025г. постановена по НОХД № 230/2025г, на ОС-гр.Силистра, подс. Е. Н. Е. е призната за виновен в това, че на 27.03.2024г. на път III-235 км. 10+500 при движение в посока от [населено място] към [населено място], общ.Д., при управление на МПС - л. а.“ Мерцедес“ модел А-160 с ДК [рег. номер на МПС] , нарушила правилата за движение по пътищата– чл. чл. 21 ЗДвП и при независимо съпричиняване от страна на пешеходеца И. Ш. по непредпазливост причинила смъртта му, като е управлявала автомобила без необходимата правоспособност изискваща се по ЗДвП и е избягала от местопрестъплението, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б.“б“, вр. ал. 1, б.“в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, във вр. с чл. 58а НК е наложено наказание от 4 години „лишаване от свобода“, които да се изтърпят при първоначален „общ“ режим. Подсъдимата е оправдана по първоначално повдигнатото обвинение да е нарушила чл. 116 ЗДвП и е осъдена да заплати направените по делото разноски.

С решение № 143 от 01.12.2025г. постановено по ВНОХД № 304/2025г. по описа на Апелативен съд - гр. Варна присъдата е била потвърдена.

Относно касационната жалба на подсъдимата Е.:

Възраженията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се съсредоточават върху твърденията, че процедурата по чл. 371, т. 2 НПК е опорочена по начин, дискредитиращ съдебните актове и нарушаващ правото на подсъдимата на защита. Касационната инстанция не споделя тези оплаквания и след като ги разгледа счита, че същите са неоснователни. Провеждайки диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК, първият съд не е допуснал съществени процесуални нарушения, а на направените от защитата възражения срещу това пред въззивната инстанция е отговорено изчерпателно и мотивирано. Несподеляеми са твърденията, че при постановяване на съдебните актове, инстанциите са разширили незаконосъобразно фактическите си констатации, излизайки извън изложените в обвинителния акт и признати от подсъдимата факти.

При провеждането на съкратеното съдебно следствие при условията на чл. 371, т. 2 НПК законът предвижда, че подсъдимото лице признава фактите, изложени в обвинителния акт и изразява желание да не се събират доказателства за тях. Безспорно описаната фактическа обстановка очертава рамките на обвинението и признанието е относимо към изложеното в обвинителния акт. На направените в касационната жалба упреци е отговорено с решението на въззивния съд и касационната инстанция може да се съгласи със заключението, че първият съд си е позволил стилистично да размести в мотивите си части от изложението на фактическата обстановка в обвинителния акт, за да подреди същите хронологично и според своите представи за логическа последователност. Не може да се сподели оплакването, че има привнесени нови обстоятелства, които не са били признати от подсъдимата. Както мястото на инцидента, така и марката на управлявания от нея автомобил са били посочени от прокурора в обвинителния акт. Коректно са отбелязани данните за времето и съдържанието на проведения от подсъдимата разговор с оператор на телефон 112. Това, че обаждането е станало непосредствено след инцидента, а не по - късно, е изводимо от наличните факти в обвинителния акт за часа, в който е получен сигналът за лежащ човек на пътя, номерът, съответстващ на абонатния телефонен номер на подсъдимата, както и заключението на техническата експертиза, изследвала записа. Действително, въпрос на подход при подреждане на фактите е как те ще бъдат последователно изложени и как ще бъде организирано представянето им.

Горните аргументи са относими и към възраженията за установяване на нови факти и по отношение на обстоятелството дали свидетелят А. през 2020г. е предупредил подсъдимата с протокол по надлежния ред, да преустанови управлението на МПС без да има свидетелство за правоспособност / както се твърди, че е отбелязал съда/ или само е регистрирал анонимен сигнал за това, но не е предприел действия, както е отбелязано в обвинителния акт. В изложението на фактическата обстановка на стр. 7-8 от решението изрично е отбелязано това, което е посочено и в обвинителния акт, а именно, че тъй като сигналът срещу подсъдимата е бил анонимен, не е бил съставен акт за предупреждение от страна на свидетеля.

Единствено отклонение от представените в обвинителния акт факти съдът е направил констатирайки, че не бащата на подсъдимата -св. А. /както е посочено в обвинителния акт/ и съпруга, а нейният свекър - св. Р., заедно със съпруга, са се отзовали на обаждането след инцидента и са отишли на указаното от нея място. След това свекърът е откарал автомобила, с който е причинен пътния инцидент в гаража на баща . Без да оспорва задължението на съда, при повеждане на процедурата по чл. 371, т. 2 НПК да не се отклонява от изложените в обвинителния акт факти, които са признати от подсъдимото лице, настоящата инстанция може да отбележи, че въпросното уточнение е неотносимо към съставомерните обстоятелства. То не променя признатия от подсъдимата факт, че е напуснала местопроизшествието и че колата е била укрита в гаража на баща .

Следователно и да има отклонение от установени процесуални правила, то неговият характер и съдържание не се определя като съществен, не опорочава изцяло проведената процедура и не дискредитира законосъобразността на постановения съдебен акт.

По изложените съображения, не могат да се споделят доводите на подсъдимата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила относно проведената процедура по чл. 371, т. 2 НПК.

В жалбата на подсъдимата и в тази на частните обвинители Ф. Ш. и Ш. А. се представят доводи за съществени процесуални нарушения при оценка на доказателствата, относими към индивидуализиране на наказанието. Твърди се, че са налице пропуски в аналитичната дейност на съда, рефлектирали върху обективността при въпросната преценка, довели до неоценяването на определени факти като отегчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства / според жалбата на частните обвинители/, респективно обратното становище се застъпва от подсъдимата, като се акцентира на неправилно мотивиран отказ определени факти да се вземат предвид като смекчаващи.

Нито тежестта на допуснатото нарушение на правилата за движение по пътищата, нито стойността на превишената скорост, са пренебрегнати от двете съдебни инстанции, както твърдят частните обвинители. В настоящия казус се касае за допуснато едно нарушение на правилата за движение по пътищата, като превишението на скоростта е с малко над 20 км/ч при извънградско шофиране.

Що се отнася до описаните с касационната жалба на частните обвинители множество наранявания по тялото на пострадалия, различни от тези, причинили смъртта му, то безспорно по-тежкият смъртен резултат не позволява да се дискутира въпросът за броя и характера на другите наранявания, поради тяхната неотносимост към леталния изход. Смъртта е настъпила веднага и на мястото на инцидента, така че дали са причинени телесни повреди извън довелите до най-тежкия резултат, е без значение.

Не е останало извън вниманието на съда поведението на подсъдимата преди, по време и след деянието, а именно управлението на МПС без свидетелство за правоуправление, в период преди пътното произшествие, обаждането на телефон 112, постъпките по укриването на автомобила и напускането на местопроизшествието. Всъщност възраженията в касационната жалба на частните обвинители имат за задача да атакуват справедливостта на наложеното наказание, което те намират за занижено и ще се разгледат от касационната инстанция в рамките на касационното основание по чл. 348, т. 3 НПК.

Упрек към аналитичната дейност на въззивния съд отправя и защитникът на подсъдимата, също във връзка с правилното дефиниране на определени обстоятелства като отегчаващи или смекчаващи отговорността на подсъдимата, разбираемо с акцент в полза на последната.

Настоящата инстанция намира, че следва да се удовлетвори претенцията на защитата за преразглеждане изводите на въззивния съд относно фактите, които се включват в кръга на смекчаващите отговорността обстоятелства. На първо място това е оценката на самопризнанието, което подс.Е. е направила на фазата на ДП. То следва да се оцени в нейна полза тъй като е депозирано още в първия момент на привличането като обвиняема, няколко дни след инцидента, представя правдоподобно случилото се и обективира желание за съдействие при разследването. Подсъдимата не следва да търпи неблагоприятни последици за това, че не е посочила точната стойност на скоростта, с която се е движила, за да се игнорира приносът с признаване на съпричастността към пътния инцидент. Обстоятелството, че произшествието е било заснето от камери не омаловажават оказаното от нея съдействие, обективирано с решението да даде обяснения, разказвайки за инцидента, посочвайки мястото, на което се намира автомобилът, който е управлявала, давайки сведения за правно значими обстоятелства. Съдържанието на самопризнанието, направено от подсъдимата още на ДП, което е форма на съдействие при установяване на обективната истина в най-ранния етап на разследването, е спомогнало за разкриването на престъплението и следва да се оцени в нейна полза, като смекчаващо отговорността обстоятелство.

В нейна полза, но без да се преекспонират, трябва да се интерпретират и действията по подаване на сигнал на телефон 112, непосредствено след инцидента, за да съобщи за пострадал на пътя, както и сведенията за проведен от нея разговор с полицейския служител св.А., часове след произшествието.

Въпреки, че в разговора с оператора от спешния телефон не е признала съпричастността си към инцидента, все пак тя е сигнализирала за пострадал човек на пътя непосредствено след катастрофата, което се установява и от данните за получено обаждане на спешния телефон. Направила е това от личния си телефон, без да взема мерки да прикрие това обстоятелство.

Обаждането до св.А., много скоро след случилото се, безспорно е било свързано с желанието да се предаде и е било резултат от критично осмисляне на поведението, доколкото доказателства за това нейно намерение се откриват в действително стеклите се събития след това.

Може да се обобщи, че въззивният съд е допуснал пропуск в дейността си по правилна оценка на факти, относими към законосъобразното индивидуализиране на наказанието, като така се е стигнало до неотчитане на такива като смекчаващи отговорността на подсъдимата. Доколкото отстраняването на пропуска не изиска установяване на нови фактически положения, в правомощията на настоящата инстанция е да го коригира в полза на подсъдимата.

Относно касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК.

Възраженията на касаторите във връзка с правилната оценка на определени обстоятелства в полза или в ущърб на подсъдимата, които бяха разгледани, са свързани с основните им оплаквания за явна несправедливост на наказанието. Подсъдимата излага доводи, че то е завишено, а в обратна насока са аргументите на частните обвинители. Разгледани по същество, оплакванията направени от защитника на подсъдимата имат своето основание, за разлика от тези на поверениците, представляващи частните обвинители.

Анализът на изложените в касационните жалби съображения, аргументите на апелативния съд, относими към отмерването на наказанието, както и мотивите в настоящото решение, налага преосмисляне на приетите за отегчаващи отговорността на подсъдимата факти, както и значимостта и тежестта на смекчаващите.

Споделяемо е възражението на подсъдимата срещу доводите на въззивния съд, че отегчаващо отговорността обстоятелство, с особена тежест е стойността, с която е превишена разрешената скорост на движение - с 21 км/ч. Без да оспорва правно обоснования извод, че нарушението на чл. 21 ЗДвП, довело до причиняване на съставомерния резултат се изразява в управление на автомобила със скорост 111 км/ч, при максимално разрешена скорост на движение извън населено място от 90 км/ч, въззивната инстанция неправилно е определила значимостта му, мотивирайки се с последващи законодателни промени в чл. 343, ал. 3 НК, които са включили това обстоятелство като квалифициращ признак. Подобен подход не може да се сподели. Въпреки че е отчел факта, че към датата на деянието промените в посочения законов текст не са били в сила, въззивният съд неправилно им е дал оценка във вреда на подсъдимата. За пълнота ще се отбележи, че измененията в чл. 343, ал. 3 НК, касателно размера на превишаване на скоростта на движение, се отнасят за стойностите в населено място, каквото в случая мястото на инцидента не е. Така че в настоящия случай особена тежест на нарушението, отличаваща го от подобни случаи, не се констатира, но не го и изключва от кръга на обстоятелствата, които трябва да се оценят при справедливото определяне на наказание. В същата посока, като отегчаващо отговорността на подсъдимата обстоятелство правилно, е преценено наличието на два квалифициращи признака на престъплението по чл. 343, ал. 3 НК.

Няма спор, че едно от квалифициращите обстоятелства по повдигнатото срещу подсъдимата обвинение е бягство от местопроизшествието. Адекватната преценка на тежестта му изисква оценка на реалните действия на подсъдимата за реализирането му и времетраенето му. В рамките на същия ден, няколко часа след деянието, тя е преосмислила поведението си и се е обадила на своя съученик св.А., служител на полицията, поискала е среща с него, явно с желанието да се предаде, което е и сторила. Действително към този момент е бил установен вида и марката на автомобила, причинил инцидента, съответно и кой го управлява, но това са факти, които не са били известни на подсъдимата и действията по признаване на съпричастността, не могат да се игнорират при оценка на личната обществена опасност, доколкото обективират разкаяние и преосмисляне на поведението .

Настоящата инстанция намира, че следва да се удовлетвори претенцията на защитата, като към смекчаващите отговорността на подсъдимата обстоятелства се прибавят самопризнанието, което тя е направила на фазата на ДП и за което бяха изложени съображения, както и подаването на сигнал на телефон 112, непосредствено след инцидента, за да съобщи за пострадал на пътя.

Обсъждайки адекватната преценка на смекчаващите отговорността обстоятелства и тяхната значимост, въззивният съд е следвало да оцени с нужната тежест и данните за това, че подсъдимата има две деца, едното от които е със специални потребности и подсъдимата е негов асистент. В конкретния случай ежедневието на едно от малолетните деца е поставено в зависимост от грижите, които тя лично полага.

В кръга на смекчаващите отговорността на подсъдимата обстоятелства следва да се постави нужния акцент и на значителния принос на пострадалия за настъпване на съставомерния резултат. Този принос може да не е изключително смекчаващо отговорността на подсъдимата обстоятелство, но е такова със сериозна тежест, предвид нарушението на две правила за движение по пътищата чл. 113, ал. 2 и чл. 114 ЗДвП, с което е допринесъл в голяма степен за настъпването на пътния инцидент. Важността на последния факт не е била игнорирана дори от обвинението, включвайки го макар и правно неиздържано в диспозитива на обвинителния акт, като действия на независимо съпричиняване. Съдебните инстанции са се съгласили с този подход очевидно заради последиците, които е имало поведението му.

Може да се обобщи, че възраженията на защитника на подсъдимата, направени в рамките на касационното основание по чл. 348, т. 3 НПК са основателни. Въззивната инстанция не е оценила правилно обема и тежестта на смекчаващите отговорността на подсъдимата обстоятелства, а те са - чистото съдебно минало, добрата характеристика, данните за трудова ангажираност, семейното положение, данните за две малолетни деца, едното от които със специални потребности, на което подсъдимата е личен асистент, направеното самопризнание още на ДП, липсата на висока обществена опасност на личността, изводима от поведението след инцидента -сигнализирането на телефон 112 веднага след катастрофата и обективираното желание да се предаде часове след случилото се. Всичко това, заедно със значителния принос на пострадалия за настъпване на резултата, са все обстоятелства, които с оглед преценката по чл. 58а, ал. 4 НК, въззивният съд е следвало да оцени в полза на подсъдимата при индивидуализиране на наказанието .

Броят и значимостта на смекчаващите отговорността обстоятелства, разгледани в тяхната комплексност, формират многобройност, която обуславя приложението на чл. 55 НК, като по -благоприятен за подсъдимата вариант. Очертаната съвкупност от многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства водят до извода, че най - лекото предвидено в чл. 343, ал. 3, б.“б“ НК наказание лишаване от свобода се явява несъразмерно тежко. Целите на генералната и специалната превенции, биха се реализирали при определяне на наказание в размер под законовия минимум от 5 години, а именно- 3 години лишаване от свобода. Този размер съответства на тежестта на извършеното от подсъдимата и на данните за личността, неразкриваща белези на завишена обществена опасност и дава основание да се прецени, че поправителното и превъзпитателно въздействие спрямо подсъдимата, както и целите на генералната превенция ще се постигнат в нужната пълнота.

Размер на наказанието лишаване от свобода от 3 години, резонно поставя на обсъждане искането в касационната жалба на подсъдимата за отлагане на изпълнението му по реда на чл. 66 НК. В конкретния случай всички формални предпоставки са налице - наложено е наказание в размер на три години лишаване от свобода, подсъдимата не е осъждана. Данните за личността, касателно семейно положение, основно данните за дете, нуждаещо се от специални грижи, трудовата ангажираност и изразеното искрено съжаление, правят възможен извода, че за поправянето не е нужно изолирането в местата за лишаване от свобода.

При определянето на наказанието съдът се ръководи от целите, посочени в чл. 36 НК, с акцент поправянето и превъзпитанието на дееца, редом с превъзпитателното и предупредително въздействие върху другите членове на обществото. Съответното справедливо наказание следва да се индивидуализира така, че да има адекватно въздействие по отношение на извършителя и да промени така поведението му, че да не се допусне впоследствие извършване на ново правонарушение. При конкретната специфика на деянието, както и с оглед данните за личността на подсъдимата, разкриваща ниската степен на обществена опасност, касационната инстанция счита, че предпоставките на чл. 66 НК са налице и отлагането на изпълнението на наказанието може адекватно да реализира целите му. Поправителният ефект ще се постигне и с отлагане на изпълнението му за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. Срок, който по своята продължителност в достатъчна степен гарантира възможността при ново закононарушение, носещо характеристиките посочени в чл. 68 НК подсъдимата да понесе последиците на ефективното изпълнени на отложеното наказание.

С изложените доводи, с които касационната инстанция намира за основателни възраженията на подсъдимата за явна несправедливост на наложеното наказание, се отхвърлят възраженията на частните обвинители, с които се дефинира заниженост на същото и се иска отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане, при което да се преосмисли волята на съда в тази посока.

Предвид изложеното съдът прецени, че с оглед правилното приложение на материалния закон - чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55 НК и изпълнение на изискванията за справедливост при индивидуализиране на наказанието, атакувания въззивен съдебен акт следва да бъде изменен, като след приложението на чл. 55 НК бъде намалено наложеното на подсъдимата Е. наказание лишаване от свобода на три години, както и изпълнението му да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 и т. 3 от НПК Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ решение № 143 от 01.12.2025г. постановено по ВНОХД № 304/2025г. по описа на Апелативен съд - гр. Варна, като:

НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимата Е. Н. Е. наказание за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б.“б“, вр. ал. 1, б.“в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, във вр. с чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55 НК от четири на три години лишаване от свобода.

ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: